Кирилица
А а | Б б | В в | Г г | Д д | Е е | Ж ж | З з | И и | Й й |
К к | Л л | М м | Н н | О о | П п | Р р | С с | Т т | У у |
Ф ф | Х х | Ц ц | Ч ч | Ш ш | Щ щ | Ъ ъ | Ь ь | Ю ю | Я я |
Създаването, приложението и разпространението на кирилицата се дължи на братята Константин- Кирил Философ и Методий. Те били родени в Солун. Баща им Лъв е военачалник, а майка им е от знатен род, по произход са българи. Според житието на Методий семейството било добре познато „на царя и цялата Солунска област“. По- възрастният от братята, Методий отрано се отдал на светски живот- бил на военноадминистративна служба и управител на една от областите на Византийската империя. Константин получил образованието си в прочутата Магнаурска школа в Константинопол, където проявил своите изключителни дарби. Делото на двамата братя и техните ученици в България е огромен принос в изграждането и развитието на българската и европейската средновековна култура.
Създаване на глаголицата
През 851 година двамата братя се оттеглили в манастира „Полихрон“ на планината Олимп, където през 8- годишния си престой „беседвали и се занимавали прилежно с книгите“. Техните книжовни занимания довели до измислянето на азбука наречена глаголицата. С помощта на тесен кръг ученици те започнали да превеждат богослужебните книги на български език, предназначени за християнската църква във Великоморавия, по молба на великоморавския княз Ростислав.
Глаголицата била използвана в българската църква и школа, в която се подготвяли учениците на Кирил и Методий, обучавало се българско духовенство, увеличил се обема на българската книжнина и преводите. Българският език се наложил в богослужението и деловата писменост.
Срещу дейността на светите братя се опълчили привържениците на „триезичната догма“, според която богослуженията трябвало да се извършва само на трите „свещени езика“: гръцки, латински, еврейски. При възникналите спорове се появила необходимост Кирил и Методий да получат благословия за дейността си от римския папа Адриан II, който след пристигането им в Рим осветил българските книги и богослужение.
Константин- Философ, който приел монашески обет и името Кирил, починал на 14 февруари 869 г. и бил погребан в църквата „Сан Клементе“ в Рим. След смъртта на брат си, Методий бил ръкоположен от папата за епископ на Панония. Това не се понравило на немското духовенство, което започнало да негодува срещу Методий. Многото клевети довели до заточението на Методий в манастир.
За да защити престижа на Римската църква и да укрепи влиянието, папа Йоан VIII наредил да освободят Методий и го ръкоположил за епископ на Великоморавия. Повторното му пребиваване в страната било отбелязано с възход на богослужението, обучение и книжнина. Методий починал на 6 април 885 година.
Методиевата смърт била знак за разправа с делото на българските просветители и техните ученици. Постепенно българското духовенство било изгонено от църквата, а богослужението на български език забранено. През 866 година учениците на Константин- Кирил Философ и Методий са прогонени от Великоморавия. Част от тях, наклеветени, че кроят бунт срещу новия великоморавски княз Светополк били продадени в робство във Венеция.
Най- близките ученици на светите братя били хвърлени в затвора. Оцелелите , сред които Климент, Наум и Ангеларий се отправили към България, в която можели да намерят не само убежище, но и шанс за продължаване на дейността си.
Последователите на Кирил и Методий
На смъртния си одър Методий събира учениците си и обявява Горазд за свой приемник със следните думи: „Този свободен мъж от вашата земя, начетен е добре в латинските книги и е правоверен; нека бъде върху него Божията воля и вашата обич, както и моята“ Житие Методий, глава XVII. Методий определя Горазд за моравски архиепископ, но в Рим се колебаят.
През 885 година идва на власт нов папа- Стефан V. Неговата политика спрямо българското влияние е отрицателна. Под натиск от немското духовенство, той изпраща посланици до моравския княз Светополк, които носят заповед за забрана на българското богослужение и свалянето на Горазд от длъжността на архиепископ на Моравия и Панония.
На мястото на Горазд е поставен немецът Вихинг, който предприема унищожителен поход срещу българските книги и техните разпространители. На някой от последователите на Методий са разграбени домовете, други са продадени като роби във Венеция. По-опитните ученици като Горазд и Климент са оковани и хвърлени в затвори, където са бити, изтезавани, като целта е била да ги накарат да се откажат от източното християнство и българската проповед.
Независимо от заплахите, учениците, които са останали извън затворите продължават да работят сред народа. Започват заплахи от страна на немското духовенство, че ще наложат голямо наказание и ще ги анатемосат. Привържениците на Методий не се уплашват от заканата, макар че през Средновековието това се смята за голямо наказание. Те продължават да работят, но тайно в отделни манастири, а официален език на богослужението се налага латинският език.
Част от Кирило- Методиевите ученици, които са продадени за роби във Венеция са откупени от византийски сановник. Житието на Наум- най- старото българско житие гласи:
„Като узна за тях, царския човек ги откупи. И като ги взе, заведе ги в Цариград и разказа за тях на цар Василий. И пак им върнаха техните чинове и санове- презветери и дякони, каквито имаха по- рано“.
Част от учениците на Кирил и Методий остават в Цариград.
След като са прогонени от немските войски последователите на Кирил и Методий се разделят на групи, за да не се набиват на очи и за да се спасят. Не се знае какво се е случило с Горазд. Информацията за него приключва след мъченията в затворите. Не е ясно дали е починал там или е бил прогонен някъде другаде, за да е изолиран от своите.
Но една група от трима души оцелява и се насочва към България. Климент, Наум и Ангеларий. Може би след тях са дошли други духовници, но за тях нищо не се знае.
Разпространение на кирилицата
Климент, Наум и Ангеларий тръгват към България с надежда. Теофилакт пише за тях:
„За България си мислеха, към България се стремяха и се надяваха, че България ще им даде покой“
През 886 година учениците на Кирил и Методий били приети с големи почести в Плиска. Те са настанени по домовете на болярите Чеслав и Есхач, за да си починат и да възвърнат силите си.
Заради тежките преживявания и терзания обаче Ангеларий умира. По време на разговори между българския владетел- Борис I и Климент и Наум се зародила идеята да бъдат създадени две основни средища за обучение на духовенство и книжовна дейност на български език.
Чрез християнизацията Борис се надява да премахне верските и културни различия между българите. С ревностното покровителстване на просветителската дейност и на създаващия се чрез тях български църковен клир, Борис постига постига целта на своя живот. Именно „българизацията“ на Българската църква.
Постепенно в България се създават два просветно- книжовни центъра: Деволско-Охридският и Плисково-Преславският. През 893 година е свикан народен събор в Преслав и е решено гръцкият език в богослужението да бъде заменен с български език. Климент Охридски е избран за „пръв епископ на български език“, т.е. служещ на български.
Започва замяната на чуждото духовенство с подготвения от Климент и Наум български клир. В периода 886-893 година Климент Охридски обучава на българска грамотност повече от 3500 ученика. Чрез личния си пример и добра организация, подпомогнат от българската власт, Климент създава огромна база за богослужение, училищно обучение и книжнина на кирилица, роден български език.
В Моравия българската реч постепенно изчезва и се пише и чете само на латински, а в България децата се учат да пишат на своя език, четат българските букви и слушат проповеди и литургии на разбираем за целия народ език. Климент продължава традициите на Кирил и Методий и изгражда в Македония демократичните основи на българското образование.
Климент Охридски развива възпитателна, църковностроителна и литературна дейност. Той построява две църкви, а преди смъртта си завещава имота и книгите си на епископията и на манастира „Свети Пантелеймон“. Климент умира през 916 година, погребан в манастира „Св. Пантелеймон“ край Охрид.
За живота и личността на Наум се знае сравнително малко. Един от малкото извори за неговия живот е „Пространно житие на Климент“ от Теофилакт Охридски. Най- старото и достоверно житие на Наум, написано от негов ученик и негов съвременник, но за съжаление творбата е много кратка.
Тя съдържа повече сведения за съдбата на учениците на Кирил и Методий, отколкото за Наум. От сведенията се знае, че Наум има български произход, от ранна възраст става монах. Следва Кирил и Методий „навсякъде, даже до стария Рим“. Там е ръкоположен за презвитер. В Моравия работи с Климент и след смъртта на Методий и свалянето на Горазд е изпратен заедно с него в затвора.
При пристигането им в Плиска отново е неотлъчно до Климент. Наум строи голям манастир и храм край Охридското езеро, „Св. Архангели“. Според житието на Наум той учителства в Македония 7 години, след което се оттегля в манастира, където живее последните 10 години от живота си. През декември 910 година умира в дълбока старост и е погребан от своя другар Климент Охридски.
Първите паметници на кирилица
Към края на IX или началото на Х век в Преславската книжовна школа (България) на основата на глаголицата е създадена кирилицата. Най- ранните надписи на кирилица са намерени главно в манастирски и градски центрове като Плиска и Преслав, Крепча ( Търговищко), Равна (източно от Плиска) и други. В други страни не са познати писмени паметници на кирилица преди X век. Голяма част от надписите на кирилица не са датирани, те са написани предимно от богомолци, кратки молитвени текстове и надгробни надписи.
Най- ранните датирани надписи на кирилица са:
- Надгробен надпис на кирилица в Крепча, датиран от 921 година.
- Надпис, датиран от 931 година върху доста повреден глинен съд (може би ваза), намерен в Преслав. Надписът е очевидно с битово съдържание.
- Добруджански надпис от 943 година, издълбан върху варовиков блок. През средните векове камъкът е използван за строителни цели, за това от целия текст са останали само 4 реда, които трудно се четат.
- Надпис на надгробната плоча на чъргубиля Мостич, който бил чъргубил (военачалник) при цар Симеон и цар Петър. Плочата се съхранява днес в Националния исторически музей в София.
Най-ранните намерени надписи, датирани или недатирани, ясно показват, че през X век кирилицата не само е позната, но и усвоена от голяма част от народа. Това показва, че тя се е употребявала едновременно с глаголицата в края на IX век, след пристигането на учениците на Кирил и Методий.
Кой е измислил кирилицата?
Този въпрос е дискутиран многократно в науката, изградени са няколко теории:
- Много малко хора твърдят, че и двете азбуки- глаголицата и кирилицата са измислени от Кирил и Методий.
- Е. Георгиев поддържа тезата, че Кирил сътворява глаголицата, но след като дълго време е съществувала кирилицата.
- Третата теория, която е най- често срещана е, че Кирил създава глаголицата, а кирилицата възниква по- късно от неизвестна личност.
Традиционно е смятано, че кирилицата е доизмислена от Климент Охридски, по поръчка на цар Симеон, а името й е в чест на учителя му, Константин Кирил Философ. Но това твърдение по- късно е отхвърлено, защото първите надписи на кирилица са открити около Преслав, а не в Охридско, където работи Климент.
Хипотезата, че Климент е автор на кирилицата се опира единствено на едно изречение от кратко житие за Климент, написано от Димитър Хоматиан. Според него светецът намерил други „по- прости знаци“. Обаче това житие е написано през XIII век и е твърде вероятно това твърдение да е повлияно от народно предание.
Също е възможно това да е опростяване на изписването на отделните глаголически букви.
Как кирилицата се е наложила над глаголицата?
От творбата на Черноризец Храбър „За буквите“ знаем, че в България азбуката на Кирил е жестоко атакувана. Недоволство има в консервативните кръгове в България, които вече са свикнали с византийското писмо. Отпор има и от византийските духовници , които се опасяват от голямото отдалечаване на българската писменост от византийската.
Ето защо е постигнато някакво компромисно решение от дипломатически съображения и за улесняване на населението се формира азбука, която използва постиженията на Константин Философ и може да задоволи нуждите на българите – кирилицата.
Двете български азбуки, глаголица и кирилица са продължили да съществуват съвместно, защото еднакво сполучливо са изпълнявали функциите си. По-сложните и заоблени букви от глаголицата били красиви и удобни за писане върху пергамент, докато буквите от кирилицата със своите прави линии са били удобни за надписи върху твърд предмет.
Надписи, които се срещат смесена употреба на глаголически и кирилски букви сочат, че двете азбуки са се изучавали едновременно и са били законни и равноправни. През XI век обаче в надписите глаголицата напълно изчезва, а в книжнината присъства в отдалечените райони от столицата (Света гора и Македония).
Прилики и разлики между кирилица и глаголица:
Първите книги написани на глаголица и кирилица:
В предговора си към „Небеса“ Йоан Екзарх дава свидетелства за създаването на първите книги на български език. Преди да тръгнат за Моравия, Кирил и Методий превеждат някой богослужебни книги, които ще са им необходими: изборно евангелие, изборен апостол, псалтир и сборник с избрани служби. Тези преводи са споменати и в двете пространни жития и точно те слагат началото на българската книжнина.
В Моравия двамата братя продължават своята преводаческа дейност. С първите книги на български език се изгражда нов книжовен език, който в своята основа съществува от векове.
В литературното творчество на Константин Кирил преобладава полемическата литература, тържествената ораторска проза, църковната и декламаторската поезия. Преди изнамирането на българската азбука пише на гръцки език, а след това на български. В житието му е написано, че молитвите, написани и произнесени от него в юношеска възраст , били първите му творби. Те са две. Едната молитва е към Григорий Благослов, а другата към Бог. Но въпреки всичко не е ясно дали наистина това са първите му творби.
Неоспоримо и категорично е написания житиен разказ за сарацинската и хазарската мисия. По повод на тези две мисии Константин-Кирил създава поредица от полемически беседи. По повод преживяванията си в Хазария Кирил е оставил написани подробни беседи, които Методий е превел от гръцки на български език. При сарацините Константин дискутира и разяснява въпроса за Света Троица, за мира, данъците и изкуствата. При хазарите спори за троичността на Бога, за зачатието, пророчествата на Даниил, за това кой закон от Завета да се спазва, обрязването и кръщенето, за иконопочитането и предимствата на християнската вяра.
За съжаление нито Кириловите оригинали са запазени, нито преводите на Методий. Единствено в „Пространно житие на Кирил“ са запазени единствените следи от тези полемически беседи.
Константин-Кирил е също автор на „Слово за откриване на мощите на Климент Римски“. А „Написание за правата вяра“ е диктувана лично на учениците му в Рим. Чрез нея Константин е искал да остави на учениците си завет. В увода си той заявява, че изповядва изразените в книгата убеждения.
Авторството на „Проглас към евангелието“ е един от най- големите въпроси в науката. От една страна се смята, че стихотворението принадлежи на Константин-Кирил, а от друга страна на Константин Преславски. Най- вероятно стихотворението е създадено по повод появата на Евангелието на български език. Това изключително събитие е трябвало да се ознаменува и да се подчертае книгата като цяло.
Утвърдено е и мнението, че Методий също се е занимавал с творческа дейност. В „Канон за Димитър Солунски“ се вижда носталгията на Методий, който е напуснал родния си град, за да се скита по чужди земи; разказва се за неспокойния живот на българските учители, изпълнен с опасности и гонения.
Значение на Кирило-Методиевото дело за народите
Делото на двамата братя открива нова епоха в Европа. Нарушава традиционното богослужение, което се провежда на гръцки и латински език и въвежда българския език като трети богослужебен език. То има и голямо политическо значение. В Моравия делото прекратява немските домогвания, създава народностна църква и формира по-високо идентичностно самочувствие.
Делото на Кирил и Методий в България се превръща в отпор срещу византийските църковни и политически стремежи. Назначава се българско висше духовенство, създават се български свещенически кадри и българската църква заема самостоятелно място между европейските църкви със българско богослужение и честване на българските светци. През всички епохи делото на Кирил и Методий и техните ученици е било източник на гордост и опора на българското самосъзнание и самочувствие.
Заслуга за провъзгласяването на празника на Кирил и Методий за общонароден празник имат братята Найден и Константин Герови. През 1851 година заедно с други българи решават да преименуват училището в Пловдив „Кирил и Методий“ и от тогава се празнува неговия патрон.
През 1867 година Христо Ботев държи реч за подвига на светите братя в родния си град Калофер, в която призовава народа да следва примера на Кирил и Методий за всеобща свобода и просвета. По време на Априлското въстание и Освободителната война ликовете на двамата братя съпътстват българските въстаници. На Самарското знаме са извезани ликовете на Кирил и Методий. Делото на светите братя придобива световно значение, защото се разпростира сред много народи.
Кирилица | Буря от знания|Кирилица