Жирафът (Giraffa camelopardalis) е най-големият сухоземен бозайник в света. Принадлежи към разреда на чифтокопитните животни. Това означава, че броят на пръстите му е четен. Освен това Giraffa camelopardalis е преживно животно, подобно на говедата, овцете, козите, елените, антилопите и газелите.
Жирафите са невероятни същества, митични същества, защото всяко животно има много уникален рисунък, като пръстовия отпечатък на всеки човек.
Характеристики и телосложение
Как изглежда то и какво е особеното на това животно?
Мъжките жирафи, наричани още бикове, достигат до 6 метра височина и 4 метра дължина. Тежат до 1600 кг. Женските животни (крави) са малко по-малки и по-леки. И биковете, и кравите имат два конусовидни рога на главите си. Тези странни изпъкналости се наричат „костици“. При жените те са по-тънки и с повече косми. При мъжките те са по-дебели и с много малко или никаква козина. И ги откриваме при жирафите, защото те принадлежат към преживните животни.
Въпреки това, за разлика от рогата на елена, рогата на жирафа са постоянни, въпреки че не изпълняват важни функции. По време на бой рогата се използват само в ограничена степен и не могат да наранят противника. Хищниците се прогонват с удари с предните крака на дългокраките.
Някои жирафи имат дори четири рога – два големи и два малки точно зад тях. Някои наричат гърбицата на челото рог.
Кожата има специална миризма, която отблъсква насекомите и паразитите, а тъмните ѝ части служат и като система за терморегулация.
Жирафите не приличат на майстори на камуфлажа заради характерната си окраска, но те имат перфектния камуфлаж за живот в африканската савана. Кафявите им петна приличат на сенки, хвърляни от слънчевата светлина, която пада през дърветата. Това им помага да се слеят с околната среда и да се скрият от хищниците.
Кафяво, тъмнооранжево, светлокафяво и бежово са основните цветове на козината на жирафа.
Главата е малка и доста дълга и някак си не се вписва добре в голямото тяло.
Две малки ушички и две големи кафяви очи все още украсяват главата. Очите са широко раздалечени, така че жирафът вижда много добре и винаги наблюдава околните, докато се храни. Дългите мигли имат защитна функция, а именно предпазват очите от слънчевите отблясъци и от бодлите на акациите.
Устата на това животно е закръглена в края. Долната челюст понякога е доста отдалечена наляво, а понякога доста отдалечена надясно. Когато дъвчат, жирафите движат устата си настрани. Устните са много плътни. Те служат и за защита при хранене, тъй като много от клоните и дърветата имат остри елементи.
Със силните си и груби зъби жирафите смачкват вегетарианската храна. 32-те зъба са приспособени към растителната храна.
Интересен факт е, че тези животни произвеждат много слюнка, която ги предпазва от токсините в листата.
В цялото животинско царство жирафът има втория най-дълъг език след гигантския панголин. То е дълго колкото ръката на възрастен човек и е достатъчно силно, за да достига до предмети. Цветът на езика е синкав и това вероятно е свързано с интензивната слънчева светлина. Езикът е предназначен и за предпазване на животното от акациевите бодли по време на хранене.
Жирафите могат да отвиват 50-сантиметровия си език, за да почистят ушите си или да разтрият очите си. Те могат да вкарат езика си в носа, за да извадят мравките.
Най-голямото животно в света има най-дългата шия. Биолозите все още не са единодушни как и защо дългата шия, най-забележителната черта на жирафа, се е развила в продължение на милиони години. Странно е, че въпреки огромната си дължина от около два метра, шията има само седем прешлена, както при другите бозайници, така и при хората. Дължината на всеки прешлен достига четвърт метър. Мускулите на шията са много силни, защото трябва да поддържат огромна тежест. Вратът е бил по-къс. При най-близките роднини на жирафа – окапите – шията е къса и до днес.
Раменете на тези животни са здрави, за да поддържат дългия врат.
Краката са много дълги и тънки, но изключително здрави. Те превръщат жирафа в чудесен бегач. На къси разстояния може да се достигне скорост от 50-60 км.
Характерна за жирафите е тяхната походка. Те бягат с т.нар. преходна походка. Това означава, че предните и задните крака на едната страна се придвижват напред едновременно. Ето защо те имат люлееща се походка.
Сърцето тежи около 12 кг и трябва да изпомпва кръв на 2,5 метра нагоре към мозъка, когато животното е изправено, и на 2,5 метра надолу, когато пие. За да се компенсира внезапното покачване на кръвния поток при накланяне на главата, кръвоносната система на жирафа е снабдена с механизъм, който предотвратява прекалено бързото връщане на кръвта от мозъка към сърцето. Освен това кръвта на това животно е по-гъста. Кръвните клетки са 2 пъти повече от тези на хората.
Стомахът на жирафа се състои от 4 камери (ретикулум, листен стомах, абомазум, търбух). Това е важно за храносмилателния процес. Храносмилането протича на няколко етапа. Храната се сдъвква, повръща се, след това се сдъвква отново и едва тогава преминава в стомаха.
Опашката е дълга 1 метър и завършва с къдрица от дълги тъмни косми.
Местообитание
Откъде идват жирафите?
В миналото е имало много легенди за животно с копита като на камила, но с петнист цвят, което броди из африканските равнини. Сега всеки разпознава в това описание обитателя на саваната – жирафа.
Преди много години местообитанието на жирафа е било много по-голямо. Гигантите са обитавали почти целия африкански континент. Живели са дори в делтата на Нил в Египет и по крайбрежието на Средиземно море. Учените твърдят, че те са открити и в Мароко.
Днес местообитанието е значително намалено. И това се случи по две причини. Първо, много животни са били унищожени от хората и второ, естествената среда е била унищожена.
Днес тези животни обитават само малка част от територията на предишния си ареал и повечето от тях живеят в защитени територии на национални паркове. Те са едни от малкото животни, които се чувстват добре в плен и редовно раждат потомство.
Днес обитателите на саваната живеят на стада, особено в Южна и Източна Африка. Мъжките предпочитат райони с по-гъста горска растителност, а женските с малки – равнинни райони.
Видове
В момента има 4 вида. Всички те се различават по шарката на козината и по цвета и формата на петната.
Видовете жирафи се разделят на:
- Масайски жираф (кенийски вид) – това е най-известният и най-големият жираф с най-тъмните петна сред всички жирафи. Те живеят в Кения, Танзания и Замбия.
- Мрежестият жираф (вид reticulated) се среща в Етиопия и Сомалия и е с бял мрежест цвят на кафяв фон.
- Северният жираф се среща в няколко страни в Западна, Централна и Източна Африка и се характеризира с това, че няма петна по долните си крайници.
- Южният вид, известен още като двурог жираф, произхожда от Южна Африка и има звездовидни петна по цялото тяло.
Съвременните подвидове включват: Нубийски, западноафрикански, южноафрикански, Луангва, Кордофан, анголски, угандийски жираф и други.
Очаквана продължителност на живота
В дивата природа жирафите живеят средно 25 години, но в зоологическите градини и резервати те могат да достигнат до 30 години. Женски жираф от руски зоопарк дори умира на 35-годишна възраст, което е почти немислимо.
Кои животни са врагове на жирафа и с кои той е приятел?
По принцип възрастният жираф почти няма опасни врагове, които могат да му навредят. Само младите и болните жирафи могат да бъдат застрашени от хищници като лъвове, хиени, леопарди, гепарди и крокодили в местата за водопой. Жирафите са особено уязвими за лъвовете, когато са в легнало положение, търсят храна на земята или пият. Между 50 и 75 % от жирафите не могат да живеят повече от 12 месеца.
Шансовете за оцеляване се увеличават, колкото по-малко спи жирафът, защото спящото животно може лесно да стане жертва на хищници.
Жирафите живеят почти без сън – сред всички бозайници те имат най-малка нужда от него. Тези животни спят средно не повече от 2 часа на денонощие. Но понякога им е достатъчно да подремнат и 10 минути.
Жирафът си почива изправен или дори легнал. Дреме по време на почивката или в повечето случаи е полузаспала. Това му позволява да реагира незабавно на необичайни шумове.
За защита жирафът използва предните си крака, чийто удар е в състояние да пробие черепа на хищник, независимо от неговата скорост и сила. Дългият и мускулест врат също е добро средство за защита от евентуални врагове.
Много по-лоши за жирафите са насекомите като бълхите и кърлежите, които винаги се опитват да се настанят по тялото на гиганта. На помощ идват птици, например скорци, които почистват кожата им. Кълвачът, друга малка птица, е добър приятел на жирафа, защото почиства кожата му от кърлежи. Други приятели на жирафа са зебрите, щраусите и антилопите, които пасат редом с него.
Възпроизвеждане на жирафи
Полова зрялост
Жирафите достигат полова зрялост на възраст от три до четири години. Бременността при жените може да настъпи през четвъртата година от живота им. Мъжките стават полово зрели на около три години и половина, но до седемгодишна възраст все още не са достатъчно силни, за да се бият с други възрастни мъжки.
Размножаването при жирафите е типично за нетериториалните копитни животни. Те се размножават през цялата година и бебетата се раждат през цялата година, но в различните райони пикът на ражданията може да бъде по различно време, като повечето зачевания се случват през дъждовния сезон.
Бременност
При женските жирафи еструсът трае един ден и настъпва на всеки две седмици. Бременността продължава от 420 до 468 дни (14-14,5 месеца). Интервалът между ражданията на момчетата обикновено не надвишава 17 до 20 месеца. Така една „крава“ може да роди около десет бебета през живота си, ако ражда на всеки 18 месеца, докато навърши поне 20 години.
Раждане
Около месец преди раждането зърната са подути и от тях започва да излиза мляко. Сакралните мускули над опашката се отпускат. Обикновено първите контракции се наблюдават една седмица преди раждането. Някои жирафи се втурват неспокойно наоколо, преди да родят, а други лежат на пода. Повечето от тях ядат много малко. Бебето се придвижва напред с предните си крачета. По време на раждането майката остава изправена с разкрачени задни крака и изпъва шията си напред, докато натиска. Целият процес на раждане отнема до два часа. Бебето жираф започва живота си с падане от голяма височина. В повечето случаи се ражда само едно бебе и много рядко се раждат близнаци.
Известни са само няколко случая на неусложнено раждане на близнаци. Бременностите с две малки в плен често завършват със спонтанен аборт или раждане на мъртво дете.
Развитие
Новороденото е високо около 1,7 м и тежи от 45 до 70 кг. Теленцето обикновено става от 20 минути до един час след раждането. При нормално развитие телето започва да суче от вимето на майка си час и половина след като се изправи на крака. Младото животно се научава да дъвче храна в рамките на четири месеца, но продължава да пие майчиното мляко до навършване на една година. Малките жирафчета остават с майка си, докато навършат около шестнадесет месеца. Те растат със светкавична скорост от 0,3 см на ден.
Връзка между майката и телето
През първата седмица след раждането майката се уединява с малкото, избягва контакт с другите жирафи и зорко пази бебето от хищници. След около седмица новородените момченца могат да останат в детската стая, докато майките им търсят храна. Тук те са защитени от хищници и са по-добре подготвени за живота в саваната. Малките се учат да се разбират с другите жирафи. Когато майките се върнат, те облизват бебетата си и остават с тях през нощта. На 3-4-месечна възраст момчетата започват да придружават майките си за по-дълги периоди от време.
На шестмесечна възраст телето остава с майката през цялото време. Връзката между майката и детето е силна и двамата могат да останат неразделни почти две години след раждането.
Комуникацията между жирафите
По-голямата част от комуникацията между жирафите се осъществява чрез звуци. По принцип те са изключително тихи, но от време на време издават различни звуци, като хъркане, мучене, стенания, съскане или бълбукане. Когато са гладни, те грухтят. Мъжкият кашля по време на чифтосването, а малките жирафчета бълбукат.
Звуците, които могат да бъдат издадени от едно от тези животни, са под 20 Hz и са твърде ниски за хората, тъй като ние можем да възприемаме звуци в честотния диапазон между 20 Hz и 20000 Hz. Но и други животни издават такива звуци. Слоновете и сините китове също попадат частично в този честотен диапазон.
Те също така общуват помежду си, когато търкат петиците си един в друг или когато движат опашките си по приятелски начин.
Хранене
Мирният гигант се храни с вегетарианска храна. Благодарение на дългите си шии и крака жирафите могат да достигнат до любимата си храна – акациевите листа. Те прекарват от 16 до 20 часа на ден в хранене.
Жирафите могат да ядат повече от 100 вида растения. Но те не консумират трева. През сухия сезон те се концентрират на места, където има вечнозелена растителност. По време на дъждовния сезон има много зеленина и тогава жирафите се хранят с повече зеленина, издънки на храсти и катерливи растения.
Дългокраките могат да погълнат до 70 кг храна. Това е голямо количество храна, чието набавяне отнема много време. Затова тя прекарва по-голямата част от времето си в хранене. По време на глад за един жираф са достатъчни само 7 кг храна. Странно е, че можете да определите пола на животното от разстояние по начина, по който то се храни. Мъжките се хранят предимно с много високи листа, като силно изпъват шията си и отмятат главата си назад. Женските се хранят с листа, които растат на същата височина като тялото им, така че обикновено леко снижават шията си.
Погълнатата храна трябва да бъде оригната няколко пъти, за да бъде допълнително сдъвкана и по този начин раздробена. Това е процес, отнемащ много време.
Необходимост от вода
Жирафите са сравнително слабо зависими от открити води, тъй като приемат много вода чрез храната. Пресните листа, например, съдържат най-малко 60 % вода. Но ако има вода, те могат да изпиват около 7,5 литра на ден, в зависимост от температурата на въздуха.
Методът на пиене е много интересен. Когато пият или взимат храна от земята, те трябва да разтварят широко предните си крака. В изключителни случаи те сгъват краката си в коленните стави или коленичат на предните си крака.
Начин на живот и социално поведение
Обитателите на саваната живеят на стада от около 30 индивида. Такива стада се състоят от роднини и отделни жирафи, които са взети в стадото. Има възможност всяко животно да напусне стадото. Стадото може да се състои както от животни от различен пол, така и от индивиди от един и същи пол. В търсене на храна едно стадо може да покрие до 100 квадратни метра. Те често се движат със стада антилопи или зебри.
От разстояние над 800 м жирафът може да открие евентуален враг, тъй като това животно има отлично зрение и слух и това е предимство за всички животни от стадото.
Йерархията и социалното поведение на жирафите в стадото все още не са напълно изяснени. Въпреки че нямат главен лидер, по-възрастните и по-силни мъжки имат предимство пред останалите. Дори в стада, в които има само женски, лидерството се поема от най-възрастната женска.
Група жирафи, които стоят неподвижно и гледат в една посока, обикновено е сигурен знак, че някъде наблизо има хищник. В случай на опасност малкото тича към майката и се скрива под корема ѝ, като обръща главата си към източника на страха. Така майката може да удари нападащия я хищник с предните си крака. Те дори могат да размахват задните си крака настрани като крави. Най-важното средство за защита обаче не е ритането, а постоянната бдителност.
Борбата между два мъжки жирафа в контекста на сексуалното им поведение е много интересна, защото биковете не се изправят един срещу друг като елени, антилопи или хищни котки, а обикновено са рамо до рамо или като два напрегнати коня с глави в една и съща посока. На всеки няколко минути едното от тях рязко хвърля глава към другото. Той отвръща със същия безобиден удар. Победителят се чифтосва с привлекателната женска и става баща 15 месеца по-късно.
Първите битки, при които един от участниците може да бъде ранен, са рядкост. Победеният не е прогонен от територията. След като стане ясно кой е по-силен, жирафите могат дори да се сприятелят. Понякога те започват да се търкат по врата и продължават да пасат мирно заедно.
Поведение при чифтосване
Периодът на чифтосване на жирафите е от юли до септември.
Те имат 4 фази на поведение при чифтосване. Първата фаза е фазата на приемане. Мъжкият изследва гениталиите на женската и търка главата си в бедрата и корема ѝ. Мъжкият облизва опашката ѝ, за да я накара да уринира. Той накланя глава и улавя малко урина с устата си. Ако мъжът установи, че урината е в разгонване, започва втората фаза – фазата на демонстрация.
Мъжкият повдига шията си и иска да изглежда още по-голям, за да впечатли женската. Женската обаче не реагира и игнорира мъжкия. След това започва третата фаза, фазата на преследване, при която мъжкият следва женската и нежно я докосва няколко пъти по главата. Ако тя отговори, започва четвъртата фаза. Това всъщност е чифтосване (копулация).
Жената заема подходяща позиция. След това мъжкият се надига и извършва еякулация, като избутва женската напред и приключва процеса на чифтосване. Женската в разгара си може да привлече интереса на много мъжки, но най-често чифтосването се извършва с един от най-големите мъжки.
Заключителни думи
Жирафът е уникален бозайник, който се отличава с грациозност. Жирафите са големи тревопасни бозайници.
Мирният гигант очарова животни и хора. Дългият врат, забележителните мускулести крака, красивата шарка на козината и голямото тегло на тялото на жирафа го правят да изглежда впечатляващ.
Тези особено красиви животни са мощни, силни и здрави, но също така любопитни и не са опасни. Те винаги са нащрек и помагат на други животни, защото дългата им шия е като наблюдателна кула и забелязва потенциалните врагове отдалеч.
Жирафите са изключително добродушни и миролюбиви животни. Те са безконфликтни и дори приятелски настроени към хората (въпреки това винаги трябва да сте внимателни с животните и да очаквате всичко). За съжаление популацията на жирафите в дивата природа непрекъснато намалява. Между 1985 и 2015 г. популацията на жирафите е намаляла с 40%. В Африка месото на жирафите се продава като деликатес и се търгува с различни части от тялото им. Съществува и погрешно схващане, че гръбначният мозък има лечебен ефект. Изчезването на това животно е изцяло в ръцете на човека.
В момента те са включени в Червената книга и за съжаление са класифицирани като застрашени. В националния парк „Серенгети“ в Танзания, на източния бряг на Африка, все още има най-много жирафи. На 21 юни – най-дългият ден в годината – се отбелязва Световният ден на жирафа. Този празник се провежда от 2014 г. насам и има за цел да повиши осведомеността за това, че гигантите на африканската савана са застрашени. Спешно са необходими ефективни мерки за защита. Всеки човек може да направи нещо добро, като участва в този ден. По този начин можем да защитим по-добре това прекрасно животно и да продължим да се наслаждаваме на уникалността на тези красиви същества.
Като по-могъщи и способни същества на земята – хората – в крайна сметка от нас зависи да се погрижим за тях и да спасим тези дарове от майката природа. Ако не действаме, може да изгубим още едно прекрасно същество пред очите ни.
Надяваме се, че харесахте нашата статия: Жираф |1| Жирафите са големи тревопасни бозайници / Жираф – застрашена красота на природата Прочетете също за Кавказка Овчарка | Кирилица | Пожелания за рожден ден | Купа на Африка
