Четириногите приятели са с нас през цялото време. Те могат да бъдат видени на кораби и самолети, да теглят тежки шейни в Антарктида, да спасяват хора в опасност всеки ден. Някои дори завладяват космоса. Те живеят в дворците на богатите, но и в колибите на бедните.
Кучетата ни помагат да издирваме изчезнали хора и да разкриваме много престъпления. Благодарение на верните четириноги помощници полицията може да открие много незаконни вещества, тъй като кучето има 10 пъти повече обонятелни клетки от човека.
Има дори кучета, които са били използвани като оръжия по време на война, като например кавказките овчарски кучета – толкова независими и смели!
Произход и история
Откъде произхожда кавказката овчарка?
Кавказкото овчарско куче, известно като кавказки вълкодав, е едно от най-големите кучета, чиято родина е Кавказ. Възрастта на породата е около 2 – 2,5 хиляди години. Само от името на породата става ясно, че тези кучета са били използвани за защита на стада овце от вълци и други хищници. В това отношение животното е трябвало да има достатъчно издръжливост, сила, смелост, усет и гъста козина, за да може да работи при най-суровите климатични условия.
Досега няма документирана теория за произхода на кавказката овчарка.
Предците може да са тибетски мастифи или кучета от Централна Азия. За това свидетелства външното сходство на тези породи.
Смята се, че кавказките овчарки са били използвани в армията на арменския император Тигран през I в. пр.н.е., където са се отличили в битката срещу римляните.
В историята на кавказката овчарка е имало много трудни моменти в развитието и кучетата дори са били застрашени от пълно изчезване. Това беше опасно и непредсказуемо време. Например по време на Втората световна война достатъчен брой чистокръвни представители на кавказката овчарка загиват по време на служба и много от тях се смесват с други породи. Само благодарение на внимателната и продължителна работа на водещи изследователи, професори по кинология, тази порода кучета съществува и днес.
До края на XIX век кавказките овчарски кучета са познати само в Кавказ и Русия. Едва през 90-те години на ХХ век породата получава световно признание.
През 1990 г. Международната киноложка асоциация (FCI) регистрира вълчицата като самостоятелна порода.
Кавказка овчарка – Видове
Животът на различни места с различни природни и климатични условия е довел до развитието на четири различни вътрешнопородни типа.
Степен тип
Кучетата от този тип са много силни и високи, но стройни, с дълги крака и лека козина. Те са се развили в сухи и горещи райони с повишен недостиг на вода. Тези кучета можели да се противопоставят на хищниците и трябвало да придружават стадата на дълги разстояния.
Планински тип
От друга страна, в планините е имало много вода, така че стадата са се нуждаели от малко движение. Следователно планинският тип се е формирал под влиянието на тези условия. Тези особено силни кучета имат издължено тяло, обемни гърди и тежка глава. Козината е много гъста.
Възникнали са два подвида – грузински и азербайджански.
Арменски тип
Тези кучета са подобни на планинския тип, но са по-малки и с по-малко кости. Главата е с квадратна форма, а козината е дълга и гъста. Цветът е предимно кафяв или с бели петна или бяла яка. Кучетата от този вид са много здрави и непретенциозни към условията на живот. Те имат отлични защитни качества и изразена агресия към външни лица.
Кавказка овчарка – аборигенски вид
Този тип се е формирал спонтанно и естествено. Кучетата са издръжливи и забележително приспособени към климатичните промени. Те могат да бъдат обучавани по-добре и са ориентирани към човека. Външно тези кучета се характеризират с отлично развита мускулатура, атлетично телосложение, силна шия, обемен и заоблен гръден кош, широк гръб, широка хоризонтална крупа.
Кавказка овчарка – типични характеристики
Външен вид
Колко е голямо едно кавказко овчарско куче?
Кавказка овчарка като цяло е много голяма порода кучета.
Средният размер на мъжките екземпляри варира между 70 и 77 cm , а средното им тегло е 50-60 kg.
Женските са малко по-дребни, височината им е около 65-70 см, а теглото им –
45-50 кг. Срещат се обаче и много големи кучета с тегло над 100 кг.
На колко години става кавказката овчарка?
Кавказка овчарка – висока продължителност на живота, 12 и дори повече години в сравнение с размера си.
Кавказкото овчарско куче е много силно и мускулесто. Главата е много голяма и масивна, със силни челюсти. Черепът е почти квадратен. Челото – широко, с ясно видима бръчка. Скулите са добре изразени. Дъги на веждите – слабо изразени; спирката – не е остра. Очите са кръгли, малки, широко разположени, с различни цветове – от тъмнокафяви до орехови, рядко зелено-сиви; изглеждат сериозни и любопитни.
Муцуната е с клиновидна форма. Захапката може да бъде ножицовидна или права.
Носът е голям, предимно черен. Устните също са с тъмна пигментация.
Кавказкото овчарско куче има 42 големи, снежнобели зъба.
Ушите са високо поставени и висящи. По традиция обаче те все още са в пълен док.
Шията е много силна и къса, не се издига високо, под ъгъл от около 30-40 градуса спрямо горната линия; тилът е добре развит.
Опашката е сърповидна или завита в края си. В спокойно състояние тя виси надолу. Но когато е развълнувано, кучето го вдига на гърба си и понякога го свива на пръстен.
Крайниците са мускулести, силни, успоредно разположени.
Костите са широки; всички стави са добре очертани.
Лапите са големи, с неовална форма, извити, с добре сплетени пръсти.
Кожата е дебела, еластична, с груби и гладки косми. Дължината на козината е не по-малка от 5 см, а цветовете са разнообразни. Тези кучета могат да бъдат от тъмносиви до светлосиви, но също и от червеникави до руси или дори кремавобели. Не са редки случаите на черна маска на главата или бели петна по тялото.
Според козината се различават три вида:
- Дългокосмести – Козината по главата и предните крайници е по-къса, но по-гъста. По-дълга козина на опашката. На ушите също се образуват рошави „кичури“, на шията – „грива“, а на горната страна на задните крайници – „панталони“.
- Късокосместа – козината е къса, но гъста, без грива и флагова опашка.
- Смесен тип – удължена козина, но без грива и гъста опашка.
Същност и характер
Кавказка овчарка е миролюбива, когато не се докосва. Ето защо някои хора го възприемат като огромно и сладко плюшено мече. Други обаче много се страхуват от това куче, което по принцип се нуждае от силен стопанин. Само когато стопанинът на кучето докаже няколко пъти, че той е лидерът, кучето може да признае и да уважава човешкото лидерство.
Кавказка овчарка е идеалният пазител. То е приспособено към суровите условия, здраво, самоуверено и смело, силно и уравновесено, много подозрително към непознати или животни. Заради добре запазените си защитнически инстинкти и заплашителния си вид тези кучета често са наричани злобни, затова правилното им обучение е от голямо значение.
Има екземпляри, които са доста агресивни. Това са предимно мъже. Когато такова куче е ядосано, ще бъде много трудно да го спрете. Само опитен развъдчик на кучета може да се справи с обучението.
Кавказка овчарка е лоялно куче. Те се характеризират със специфичната си връзка със собственика и трудно се справят с всяка смяна на собственика. Те са умни и независими. В опасна ситуация те могат да вземат самостоятелни решения, за да защитят своя собственик.
Кавказка овчарка е издръжлива и предпочита да живее на открито; нуждае се от повече пространство, което я прави неподходяща за градско куче. Имотът трябва да е ограден, в противен случай кавказката овчарка ще смята съседния имот за своя територия и ще го пази.
Тези кучета са разумни кучета. Няма да видите кавказката овчарка да тича постоянно из градината и да реагира на всеки шум. Той ще реагира само когато осъзнае, че това е необходимо.
Стандартен
Първият стандарт е от 1932 г. и е съставен от В. Л. Вайсман. Този стандарт представя изчерпателно описание на кавказката овчарка. По-късно в продължение на много години се използва стандартът на известния руски кинолог Мазовер (1954 г.).
През 1976 г. е публикуван друг стандарт, който описва всяка област от тялото на кучето поотделно и веднага подчертава дефектите и недостатъците на тази област. Този стандарт обаче не може да даде пълна представа за кучето.
През 1984 г. кавказкото овчарско куче (кавказка овчарка) е официално признато като порода от FCI. FCI включва кавказката овчарка в стандарт 328 в група 2: пинчери и шнауцери, молоси, швейцарски планински кучета и говеда.
Потомство
В идеалния случай кавказка овчарка става полово зряла и репродуктивна на 2-годишна възраст. Това означава, че тези кучета са доста късни възрастни. Това се обяснява не само с характеристиките на породата, но и с факта, че зрелостта означава не само способност за възпроизводство, но и способност да защитава себе си, членовете на стадото и тяхната територия, т.е. да върши работата, възложена му от природата и човека. Следователно кавказка овчарка трябва да бъде както физиологично, така и психически зряла, за да може успешно да износи и отгледа жизнеспособно животно.
Малките кученца имат огромна нужда да играят. Чрез играта се подобрява взаимното разбиране между кучето и човека и се усъвършенстват уменията и техниките, които кучето по-късно използва в реалния живот.
Периодът от около един до пет месеца е най-подходящото време кученцето да свикне с бъдещия си стопанин.
Хранене
Храненето е най-важният фактор за здравето на кучето.
При кавказката овчарка организмът се е адаптирал към високоефективен прием на всякаква храна, но особено на такава с високо съдържание на протеини. В историческата си родина те са се хранили с протеинова храна: отпадъци от клането на овце, мъртвородени и мъртви агнета.
По принцип кавказката овчарка няма никакви изисквания към храненето. Той е невзискателен.
Собствениците на такива кучета обаче трябва да обръщат внимание на балансираното и редовно хранене. Хранете четириногия си приятел с прясно месо, зеленчуци, плодове или ориз два пъти дневно! Сурово месо или суха храна също са възможни. Само свинското месо може да бъде в сготвен вид.
Черният дроб е богат на витамини и е много полезен, особено за бременни и кърмещи кучки.
Млечните продукти са особено необходими за кученцата.
Рибните продукти също са много полезни, тъй като съдържат витамини А, В и D, макро- и микроелементи и лесно усвоими мазнини.
Установено е, че възрастно куче в покой се нуждае средно от 50 ккал на 1 кг телесно тегло дневно. През лятото дневното потребление на енергия намалява с 15 %, а през зимата се увеличава с 15 %. По време на периода на чифтосване калорийното съдържание на храната трябва да се увеличи с 25 %; от втория месец на бременността то се увеличава с 50 %, а при кърмещата кучка – още повече.
Особености на храносмилането
Протеините, мазнините и въглехидратите претърпяват значителни промени в процеса на храносмилане. Протеините се разграждат на аминокиселини, въглехидратите – на глюкоза, а мазнините – на мастни киселини. Тези вещества, които се абсорбират в кръвта и лимфата, служат както като източник на енергия, така и като градивен материал за телесните тъкани.
Храносмилането започва в устата. Интензивността на слюнката зависи от вида на погълнатата храна. Сухата храна консумира много повече слюнка. А самата слюнка участва не само в храносмилането, но и в здравето на кучето. Благодарение на важния протеин – лизозим, слюнката убива бактериите. Високото съдържание на този протеин в слюнката позволява на кучето да яде дори мърша. Този антибактериален ефект на слюнката е много важен за заздравяването на раните.
Киселинността и храносмилателните ензими в стомаха са много по-високи, отколкото при хората.
Необходимост от вода
Тялото на възрастно куче обикновено съдържа около 65% вода. Водата определя структурата и биологичните свойства на протеините, нуклеиновите киселини, липидите и структурата на клетъчните мембрани.
Достатъчното количество вода в организма на кучето е едно от основните условия за нормална активност. БЕЗ храна кучето може да издържи седмици, а без вода – само няколко дни.
При нормални условия нуждата от вода на възрастно куче е 40 ml на 1 kg телесно тегло дневно. За млади животни – 2-3 пъти повече.
Едно възрастно куче се нуждае от около 3 литра вода на ден, от които около 1,5 литра е вода за пиене. Необходимото количество питейна вода зависи от вида на фуража. Например нуждата от питейна вода се увеличава, когато се използва суха храна.
За да се предотвратят заболяванията, е необходимо да се спазва принципът на здравословното хранене, кучето да се движи достатъчно, да се ваксинира навреме, да се следи внимателно неговото състояние и да се обръщате навреме към специалисти, които да му окажат необходимата помощ.
Грижа
Кучетата са упорити и често е трудно да се грижат за тях. Затова е препоръчително да започнете да се грижите за кучето, когато то е още кученце. По този начин кученцата свикват с редовното обгрижване.
Независимо дали дъвчащото куче е с дълъг или къс косъм, грижата за него отнема сравнително малко време. По принцип почистването на кучето два пъти седмично е достатъчно за отстраняване на мръсотията и мъртвите косми.
Гроумингът включва и почистване на ушите и зъбите. Освен това ноктите трябва да се подрязват редовно.
Заключителни думи
Кавказката овчарка е едно от най-добрите и най-верните кучета пазачи в света. Той не е плюшено мече, с което да си играете, а живо същество, което изисква последователно обучение, правилно отношение и приятелско отношение към себе си. Кавказка овчарка ще бъде вярна в бурята, ако дадете на кучето си всичко, от което се нуждае, като храна, грижи, обучение и любов.
Нищо на света не е съвършено и това важи и за кавказката овчарка. Това куче е родено под знака на Стрелеца. Въпреки че някои от тях изглеждат като симпатични гиганти, те са много опасни и по природа са много подозрителни към непознати. Тази порода по природа е много подозрителна към непознати. Това куче не е подходящо за отглеждане в градска среда. Не си и помисляйте, че един градски апартамент би бил подходящ за Овчарката. Обучението на това куче е абсолютно задължително. Кавказкото овчарско куче не е подходящо за начинаещи.
Ако искате да карате колелото си с часове, кавказката овчарка не е подходящият спътник. Това куче няма голямо желание да се движи. Кавказка овчарка не се нуждае от отопление и може да се отглежда без проблеми при ниски температури.
Тя много рядко се разболява, така че ветеринарният лекар е необходим само по спешност.
Той е едно от най-добрите и най-верните кучета пазачи в света.
Човекът е дал на кучетата качества като сила, смелост, достойнство, благородство, интелигентност и красота. Те не са чужди на тази порода кучета. Не бива да се забравя, че тези верни спътници са съпътствали човека през хилядолетията, останали са негови приятели, но никога не са му станали слуги.
Със сигурност не всеки от нас може да отгледа такова куче, защото кавказкото овчарско куче не е роб.
Овчарското куче не се вживява лесно в ролята на роб и никога няма да позволи да бъде малтретирано.
Но това куче ще може да защити собственика си по най-добрия възможен начин. Никой не може да го подкупи!
Прочетете още интересни статии от yabaaa, като например: Кирилица | кирилица
