Персийска котка
Персийската котка е порода дългокосместа домашна котка, която произхожда от древна Персия, днешна Персия, от Иран. В Европа те са отглеждани първоначално в Италия от 16-ти и 17-ти век.
Особен интерес предизвиква Англия, където от XIX век насам са направени най-сериозните селекции по отношение на тази порода.
Външен вид
Масивно, закръглено тяло със среден до голям размер. Характерна е сплесканата муцуна с малък и широк нос, изпъкнали скули и масивна брадичка.
Погледнати в профил, челото и брадичката са във вертикална линия. Козината е дълга и гъста, със средна дължина на косъма около 10 cm, която може да достигне до 20 cm на шията. Козината е копринено мека, фина, със също толкова гъст подкосъм. Стандартът позволява използването на всички видове цветове.
Понастоящем са признати над 150 различни вида, а действителният им брой е над 300. Най-старите видове персийски котки са били едноцветни – предимно бели, сиви и черни. Черната коса е рядкост, защото е трудно да се получи безупречен черен цвят без сиви или кафеникави петна. Освен това те се поддържат по-трудно, тъй като слънцето и влагата спомагат за промяната на черния цвят с течение на времето.
Червеният, шоколадовият, кремавият и лилавият цвят в Персия са сравнително нови. Освен едноцветните, има и много двуцветни видове, бриндле и др.
Характер
Персийските котки са спокойни, любвеобилни и изпълнени с доверие към хората. Обикновено избират член на семейството, когото наистина обожават и на когото са напълно предани. Те изискват внимание, като застават до собственика си и го гледат в очите или го придружават от стая в стая.
Те се държат добре с децата и никога не им отмъщават, дори за най-големите им пакости и издевателства. Те се адаптират лесно към живота в апартамент.
