Порода кучета · Шар планина
Балкански пазач на стада за опитни стопани с двор.
Шарпланинецът (югославска овчарка шарпланинец) е едро куче пазач на стада от Сърбия и Северна Македония. Мъжките са средно 62 см високи при холката и тежат от 35 до 45 кг. По класификацията на FCI породата е в група 2, секция 2.2: молосоиди от планински тип. Пази стадото без човек до себе си и сам преценява кога да реагира.
Изглежда по-голям, отколкото е, заради гъстата козина и гривата на врата. В спокойна обстановка е уравновесен. Когато нещо непознато приближи двора, реагира бързо и решително. Ако сравнявате работните кучета, помнете, че пазачът на стада е развъждан да работи, без да чака команда.
Подхожда на опитен стопанин с ограден двор и време за социализация през първата година. За апартамент и за първо куче не е подходящ.
История
Породата носи името на Шар планина, където тези кучета са най-разпространени. Други разпространени имена са шарпланинска овчарка и шарпланинско куче. Произходът ѝ остава спорен. Стандартът на FCI приема за вероятно предците ѝ да са дошли в Европа от Азия с преселенията в праисторията.
FCI вписва породата през 1939 г. под № 41 с името „илирска овчарка“. Под същото име тогава се водят и пастирските кучета от района на Карст в Словения. През 1957 г. Общото събрание на FCI приема предложение на югославската киноложка федерация и породата става „югославска овчарка шарпланинец“.
Кучетата от Карст носят общото име до 16 март 1968 г. От тази дата са отделна порода, днешната крашка овчарка, и двете се развъждат напълно самостоятелно.
Днес FCI посочва като страни на произход Сърбия и Северна Македония. Киноложкият съюз на Сърбия води шарпланинеца като една от трите си национални породи, заедно със сръбското гонче и сръбското трицветно гонче.
Според стандарта първоначалният тип се е запазил там, където животновъдството е основен поминък. Там кучето и днес пази стадата от хищници. Част от кучетата в генетично изследване от 2020 г. са взети от военен център за обучение на кучета в Сърбия.
Историята в стандарта на UKC добавя един детайл. До 1970 г. износът на шарпланинци от Югославия е бил забранен, а първото куче, пристигнало в САЩ, е свалено от планината с муле. По-късно фермери в САЩ и Канада започват да използват породата срещу хищници. UKC я признава на 1 януари 1995 г.
Валидният текст на стандарт № 41 на FCI е от 24 ноември 1970 г., а английският превод от 3 октомври 1980 г. По-нова версия няма.
Средната височина при холката е 62 см за мъжките и 58 см за женските. Мъжки под 56 см и женски под 54 см не се допускат за развъждане. Теглото на шарпланинеца в работна кондиция е от 35 до 45 кг при мъжките и от 30 до 40 кг при женските. Тялото е малко по-дълго от височината при холката, а при женските разликата е по-голяма. Обиколката на гръдния кош надвишава височината с поне 20 %.
Главата е дълга около 25 см, около 40 % от височината. Черепът е малко по-дълъг от муцуната, в съотношение 57 към 43. Носът е широк и черен, захапката е ножична с пълно съзъбие. Очите са бадемовидни, кафяви, със „спокоен, но проницателен“ поглед без следа от страх.
Ушите са с форма на V, висящи и прилепнали към бузите. Опашката стига поне до скакателната става и виси леко извита като сабя. При възбуда кучето може да я вдигне над линията на гърба.
На главата, ушите и предната страна на краката косъмът е къс. По врата, задницата, задната страна на краката и опашката е дълъг, почти прав и груб, а под него има гъст фин подкосъм. На холката трябва да е от 10 до 12 см. Косъм под 7 см дисквалифицира кучето.
Шарпланинецът е едноцветно куче. Приема се всеки цвят от бял до тъмнокафяв, който изглежда почти черен. Предпочитани са желязносивият със зеленикав оттенък и тъмносивият. Гърбът и главата са по-тъмни и плавно изсветляват към краката до мръсно бяло или жълтеникаво сиво.
Петна, тигрова шарка и големи бели знаци дисквалифицират кучето. Малки бели знаци на гърдите и пръстите се търпят, но не са желани. Ако ви предлагат „рядък петнист шарпланинец“, кучето е извън стандарта. Генетично изследване на регистрирани кучета открива група с възможни примеси от местни кучета извън родословната книга, от вълци или от други породи като кавказката овчарка. Искайте родословие и вижте родителите.
Четирите породи са балкански пазачи на стада. Шарпланинецът, крашката овчарка и торнякът са от Западните Балкани и са в една и съща секция на FCI. Шарпланинецът и крашката овчарка до 1968 г. дори носят едно име. Каракачанката е българска порода и не е призната от FCI, затова данните за нея са по стандарта на породата. Най-бързо ги различавате по цвета.
| Характеристика | Шарпланинец | Крашка овчарка | Торняк | Каракачанка |
|---|---|---|---|---|
| Произход | Сърбия и Северна Македония | Словения | Босна и Херцеговина и Хърватия | България |
| Височина на мъжките | средно 62 см | от 57 до 63 см | от 65 до 70 см | от 63 до 72 см |
| Височина на женските | средно 58 см | от 54 до 60 см | от 60 до 65 см | от 56 до 65 см |
| Тегло на мъжките | от 35 до 45 кг | от 30 до 42 кг | не е посочено в стандарта | от 40 до 55 кг |
| Цвят | един цвят, от бял до почти черен | само желязносив, с тъмна маска | петнист, обикновено на бял фон | двуцветен или трицветен, най-често черно-бял |
| Тяло | малко по-дълго от височината | по-дълго, поне 9 към 8 | почти квадратно | малко по-дълго от височината |
| Дисквалифициращ цвят | петна и тигрова шарка | всеки цвят освен сив | едноцветна козина | едноцветна козина |
| Признание от FCI | да, група 2, секция 2.2 | да, група 2, секция 2.2 | да, група 2, секция 2.2 | не; българска местна порода |
Ръстът помага по-малко, отколкото изглежда, защото при шарпланинеца и крашката овчарка височините почти съвпадат. По-надежден белег е формата на тялото: торнякът е почти квадратен. Той е и най-високият от трите западнобалкански породи и в движение винаги носи опашката над гърба. Крашката овчарка е в същия ръст като шарпланинеца, но стандартът ѝ допуска по-ниско тегло. Тъмната ѝ маска продължава към челото. Каракачанката е в ръста на торняка, но тялото ѝ е малко по-дълго от височината.
Практическо правило: едноцветно куче от бяло до почти черно вероятно е шарпланинец. Петнисто куче търсете сред торняците, каракачанките или кръстоските. Желязносиво куче с тъмна маска и ръст около 60 см вероятно е крашка овчарка. Сигурен отговор дава само родословието.
Стандартът на FCI описва уравновесено и надеждно куче, „защитник, но не хаплив“, неподкупно и предано на стопанина си. Агресивните и прекалено плахите кучета се дисквалифицират. Стандартът на UKC добавя типичния нрав на пазача на стада: интелигентност, независимост, привързаност към семейството и недоверие към непознати. Кучето е спокойно, но реагира бързо на това, което приеме за заплаха.
Независимостта е най-трудната част от характера на шарпланинеца. Пазачът на стада е развъждан да работи без постоянни команди. Затова преценява ситуацията сам и не изпълнява сигнали автоматично. Ако сте свикнали с немската овчарка, която работи в екип с водача, тук ще ви трябват повече търпение и по-кратки задачи.
Да. Пази територията и хората или животните в нея. Не е нужно да го учите на защита. Вашата задача е обратната: да му покажете кога няма опасност.
Очаквайте лай при движение край оградата. Така пазачът предупреждава, преди да направи нещо повече. Ако лаят пречи на съседите, закрийте гледката към улицата и прибирайте кучето вътре през нощта. Нека наблюдава отстрани гостите, които влизат с вас. Не го карайте да ги поздравява.
Кученце, отгледано с деца, свиква с тях. Приятелите на децата обаче са непознати за кучето. Гонене, писъци и боричкане може да му изглеждат като нападение срещу „неговото“ дете. Когато има деца на гости, един възрастен наблюдава кучето или то е в отделна стая.
Животните, с които расте, кучето приема като свои. Не очаквайте да приеме чуждо куче в двора: развъждан е да спира всяко чуждо животно край стадото. Запознавайте го с нови кучета на неутрално място и на повод.
Думата „неподкупен“ от стандарта има практическо значение. Лакомство от непознат не прави този човек приятел. Ако някой влиза в двора всяка седмица, например съсед или майстор, запознайте ги няколко пъти на повод и в ваше присъствие.
Начин на живот
Семейство с деца. Може, ако родителите управляват средата. Куче от 40 кг събаря малко дете при игра, без да иска. Не оставяйте малки деца сами с него и научете децата да не го безпокоят, докато яде или спи.
Апартамент. Не. Нужни са му двор с висока плътна ограда и територия, която да пази. Лаят при всяко движение по стълбището би измъчил и кучето, и съседите. За живот в апартамент разгледайте малките породи кучета.
Първо куче. Не е добър избор. Ако тепърва се учите да обучавате, голдън ретривърът ще понесе грешките ви много по-лесно.
Работа по цял ден извън дома. Възможно е при двор със сянка, заслон и вода. Пазачът на стада е свикнал да работи без хора наоколо. Вечер и в почивните дни обаче иска вашето внимание и разходка.
Активни хора. За бягане и колоездене не е подходящ. За дълги преходи в планината с умерено темпо е добра компания.
Спокоен начин на живот. Подхожда, ако имате двор. Не иска спорт всеки ден, но иска ежедневни разходки и малки задачи за ума.
Друго куче вкъщи. Най-лесно е, когато кученцето расте с вашето куче. Две възрастни кучета от един пол събирайте само с помощ от инструктор.
Шарпланинецът учи с награди и спокойна последователност. Наказанията и крясъците при толкова силно и самостоятелно куче водят до недоверие. Работете с храна и игра.
През първите две седмици въведете правилата: къде спи и в кои стаи не влиза. Тренирайте по 3 до 5 минути, 4 до 6 пъти на ден. Наградата е храна, дребни парчета от дневната дажба. За начало стигат името, „седни“ и идването при вас.
Всеки ден докосвайте лапите, ушите и устата на кученцето и давайте награда. Като възрастно ще тежи от 30 до 45 кг. Прегледът при ветеринаря трябва да е навик, а не борба.
Между 8 и 16 седмици водете кученцето на ново място поне 3 пъти седмично: улица, двор на приятели, ветеринарен кабинет, кола. Нека види мъже с шапки, деца, велосипеди и спокойни възрастни кучета. Всяка среща е кратка и завършва с храна. Ако се дърпа назад, увеличете разстоянието, вместо да го карате да приближи.
Продължете до около 18 месеца с по една нова ситуация седмично. Пазачът, който е виждал много хора, по-лесно различава гост от натрапник. Ако кучето ще пази животни, отглеждайте го сред тях от първите седмици и под наблюдение.
Нагръдник с халка отпред помага при едро кученце, което дърпа. Не използвайте нашийници с шипове или задушаващи нашийници.
Изберете дума, която казвате само при нещо хубаво. Започнете от 2 м в стаята, после в двора, после навън с дълъг повод от 10 м. Най-вкусната награда пазете за повикването. Никога не викайте кучето, за да направите нещо неприятно. Извън оградено място не го пускайте свободно: при изненада пазачът решава сам.
Преди гостите да влязат, кучето е на повод или зад детска преграда. Гостите не го гледат и не протягат ръка. След 5 до 10 минути, ако е спокойно, гостът хвърля награда на пода. Кучето само решава кога да подуши госта. Не го насилвайте.
Типичната трудност е лаят и тичането покрай оградата при всеки минувач, както и ръмженето при отваряне на портата. Ръмженето е предупреждение. Не го наказвайте, защото кучето може да спре да предупреждава и да мине направо към действие. Какво помага:
Ако проблемът расте, потърсете инструктор, който работи само с награди.
До 12 месеца разходките са кратки. Удобно правило е около 5 минути на месец възраст наведнъж, два пъти дневно, плюс свободна игра в двора. Докато ставите растат, избягвайте скокове от високо и тичане до велосипед. Стълбите ограничете до няколко етажа на ден.
Възрастното куче има нужда от около час разходка на ден, разделена на две. Добавете 10 минути търсене на храна с нос. Дворът не замества разходката, защото там кучето само пази.
Гъстата козина го пази от студ и вятър. Заслонът трябва да е сух и без течение. През лятото разхождайте кучето рано сутрин и късно вечер, а над 25 °C избягвайте тичането. Сянка и прясна вода са нужни по всяко време. Вместо да бръснете козината, изчеткайте стария подкосъм.
Във вода въвеждайте кучето постепенно и в плитко. Тежко куче с мокра козина се уморява бързо, затова не го оставяйте да плува дълго.
Шарпланинецът няма работен изпит по FCI. Подходящи са дълги преходи и търсене по миризма, например на скрити лакомства в двора. Защитните спортове не са за него, защото засилват реакция, която породата има и без обучение. Ако мечтаете за аджилити и спортно послушание, белгийската овчарка малиноа е по-подходящ избор.
Рецензираните изследвания за шарпланинеца засега са основно генетични. В Dimitrijević и колектив, 2020 са анализирани 94 регистрирани кучета. Авторите потвърждават висока генетична вариабилност (очаквана хетерозиготност 0,728) и липса на инбридинг. Високото разнообразие намалява риска от натрупване на наследствени болести, който е типичен за малките затворени популации.
Данни за честотата на конкретни болести в породата почти няма. Липсва и надеждно проучване на продължителността на живота. Ако срещнете цифра в интернет, проверете дали идва от изследване на шарпланинци.
Шарпланинецът е тежко куче, а стандартът на FCI допуска за развъждане само функционално и клинично здрави кучета. Поискайте рентгенова оценка на тазобедрените и лакътните стави на двамата родители по схемата на FCI. Ако ще развъждате или ще ходите на дълги преходи, направете снимка и на своето куче, когато порасне. Ветеринарят ще ви каже от каква възраст оценката е валидна.
Дръжте кучето стройно през целия живот. Всеки излишен килограм натоварва ставите, особено докато расте.
Отидете на преглед, ако забележите някой от тези признаци:
Муцуната е с нормална дължина, около 43 % от главата. Затова породата не носи проблемите с дишането, типични за късомуцунести кучета като английския булдог.
Хранете кученцето с пълноценна храна за кученца от едри породи. Целта е бавен и равномерен растеж, защото излишните калории натоварват растящите стави. Не добавяйте калций към пълноценна храна. До 4 месеца давайте дажбата на 3 или 4 порции, после на 3, а след 6 месеца на 2. Сменяйте храната постепенно за 7 до 10 дни.
Порцията от опаковката е само отправна точка, а наградите от обучението вадете от дневната дажба. Преценявайте по тялото: ребрата се напипват при лек натиск, отгоре се вижда талия, а отстрани коремът се прибира нагоре. Гъстата козина крие излишните килограми, затова проверявайте с ръце.
Разделете дневната дажба на две хранения. Шарпланинецът има дълбок гръден кош, а едрите кучета с такова телосложение са изложени на риск от подуване и усукване на стомаха. Оставете около час почивка след храна. Ако коремът се подуе, кучето се опитва да повърне без резултат и не намира място, отидете веднага при ветеринар.
Отровни за кучета са шоколадът, гроздето и стафидите, лукът и чесънът, както и ксилитолът в дъвките и сладкишите. Чиста вода трябва да има винаги. Повече за храненето на тежко кученце ще намерите в статията за храненето на кане корсо.
Козина. Разресвайте 1 до 2 пъти седмично с гребен с редки зъби и четка за подкосъм. Докато трае смяната на подкосъма, правете го всеки ден. За разлика от комондора, козината не образува шнурове, но зад ушите и по задните крака се сплъстява. Не бръснете кучето.
Кожа. Къпете само при нужда, със шампоан за кучета. Подсушете подкосъма до кожата, иначе остава влажен с часове.
Нокти и лапи. Проверявайте ноктите на всеки 3 до 4 седмици. Куче, което ходи главно по трева, ги изтърква по-малко. През зимата подрязвайте косъма между възглавничките, за да не се събира лед.
Зъби. Мийте ги 2 до 3 пъти седмично с паста за кучета.
Уши и очи. Ушите са висящи и прилепнали, затова ги проверявайте веднъж седмично за мирис и зачервяване. Очите трябва да са чисти, без постоянно сълзене.
Сезонни грижи. Подкосъмът се сменя главно през пролетта и есента. През топлите месеци проверявайте козината за кърлежи и бодли след всяка разходка сред природата.
Мит: овчарското куче пасе овцете. Шарпланинецът не събира и не насочва стадото. Той живее с него и го пази. Пастирската работа е за кучета като бордър колито.
Мит: агресивен е по природа. Стандартът на FCI дисквалифицира агресивните кучета и иска защитник, който не хапе без причина. Силната охрана е инстинкт, който обучението насочва.
Мит: колкото по-едър, толкова по-чистокръвен. Средната височина на мъжките по стандарт е 62 см. Според UKC породата е малко по-дребна от много други пазачи на стада, но има голяма сила и едри зъби. Много едро и масивно куче може да е кръстоска.
Мит: петнистият шарпланинец е рядък и ценен. Петната и тигровата шарка дисквалифицират кучето. Ако продавачът рекламира такъв цвят като рядкост, потърсете друг развъдчик.
Особеност: опашката показва настроението. В покой виси леко извита като сабя. Когато се вдигне над гърба, кучето е възбудено и е време да го отведете от ситуацията.
✅ Предимства
❌ Недостатъци
Ако недостатъците ви натежат, разгледайте бернския зененхунд, по-общително семейно куче от планински тип.
Каракачанка. Българският пазач на стада със същата работа. Ако търсите местна балканска порода, сравнете първо с нея.
Турски кангал. Пазач на стада от Турция, по-висок: мъжките са от 72 до 78 см. Козината е по-къса, от 3 до 7 см, а муцуната има черна маска. Стандартът подчертава, че понася добре и жега, и студ.
Алабай. Средноазиатската овчарка е по-едра: мъжките са поне 70 см и 50 кг. Стандартът ѝ подчертава инстинкта за територия, затова изисква още повече опит.
Испански мастиф. Пазачът, който е придружавал стадата мериноси при сезонните им премествания. Мъжките са високи поне 77 см и имат нужда от много място. Днес пази стада, ферми и имоти.
Тибетски мастиф. Пазач от Тибет, независим и предан на семейството и територията си. Подходът в обучението е сходен с този при шарпланинеца.
Шарпланинецът е добър избор, ако имате двор с висока ограда, опит с кучета и търпение за една година социализация. Ще получите спокоен пазач, който приема семейството си и спира натрапниците. Ако търсите куче за апартамент, за спорт или първо куче, изберете друга порода.
Планирайте поне по 30 минути обучение и социализация всеки ден през първата година. Преди да решите, посетете развъдчик и вижте възрастни кучета в техния двор. Разгледайте и други породи кучета по размер и нужди.
Отказ от отговорност. Информацията в тази статия е с общообразователна цел. Тя не замества консултация с ветеринарен лекар или с квалифициран инструктор по обучение на кучета.
Всяко куче е различно. Описаните черти на характера и здравните рискове се отнасят за породата като цяло и не важат задължително за конкретно куче. При здравословни или поведенчески проблеми се обърнете към специалист.