Каракачанка – българско овчарско куче

Каракачанка се разхожда през ливада в планината

Каракачанка | Българско овчарско куче на разходка в планинска ливада, типична среда за тази порода

Каракачанка е българско овчарско куче, древна порода-пазач, отгледана от хора наричани каракачани, за да охранява стадата овце от вълци по планините на Балканите. Не е порода с развъдчик и стандарт, а резултат от хиляди години естествен подбор за издръжливост, бдителност и преданост към стадото.

От редакционния екип на Yabaaa  · 

Бързи факти за каракачанското куче

Размер
Едро куче
Тегло
35–50 кг (мъжки), кучките – малко по-малко
Височина
Около 60–70 см при холката
Продължителност на живота
11–13 години
Тип козина
Дълга, гъста, груба, с плътен подкосъм
Характер
Независим, бдителен, недоверчив към непознати
Ниво на активност
Средно – нужно е пространство за патрулиране
Подходящ за
Имоти извън града, нужда от охрана на стопанство
Подходящ за апартамент
Не
Подходящ за деца
Със собствените деца – да, протективна; с непознати деца – НЕ
FCI група
Не е официално призната от FCI
Произход
България
Грижи за козината
Сериозно линеене напролет, иначе непретенциозна
Трудност при обучение
Висока – самостоятелна, не изпълнява команди безпрекословно
Слюноотделяне
Ниско до умерено

Откъде идва каракачанката

Каракачаните са хора които са се занимавали главно с отглеждане на овце. Векове наред са пасяли стадата си по планините на Балканите, от Пинд в Гърция, през Родопите, Стара планина, чак до Странджа. Според едни произходът им е тракийски (български), но истината е, че никой не знае със сигурност, защото няма еднозначни исторически източници по темата. Самото име „каракачани“ има тюркски корен и означава нещо като „черни бежанци“ или „черни скитници“ – вероятно заради тъмните им дрехи и кожуси.

Тези хора са живели изцяло от овцете си и продуктите и храната която могат да получат от тях като мляко, сирене, вълна, месо. А там, където има стада, има и кучета, които да ги пазят от вълци. Каракачанското куче не е порода, създадена от развъдчик в някакъв момент от историята с конкретна цел и стандарт. То е резултат от хиляди години естествен подбор, оцелявали са кучетата, които успешно са пазили стадото и са издържали на тежките планински условия. Слабите, болнавите или твърде агресивните към овцете кучета просто не са оставяли потомство.

Точната възраст на породата е невъзможна за определяне, но повечето специалисти приемат, че говорим за хиляди години, а не за столетия. Според Международната асоциация за каракачанско куче, каракачанското куче е сред най-старите овчарски породи в Европа и е сродна с други балкански молосоидни кучета.

Как изглежда едно истинско каракачанско куче

Класическата каракачанка е черно-бяла с черно тяло и бели петна по шията, гърдите, муцуната и лапите. Срещат се и изцяло бели екземпляри, а по-рядко изцяло черни или кафяви. Сред овчарите бялото около врата често се нарича „огърлица“ и се смята за хубав белег.

По размер говорим за едро куче като мъжките обикновено тежат между 35 и 50 кг, а кучките малко по-малко. Височината при холката е около 60–70 см при мъжките. Тялото е масивно, с широки гърди и силен врат. Конструкция, която е нужна, за да издържи сблъсък с вълк.

Три каракачански кучета в различни цветове – черно-бяло, бяло и черно

Българско овчарско куче. Каракачанските кучета се срещат в няколко окраса – черно-бяло, изцяло бяло и изцяло черно

Козината е дълга, гъста и груба, с плътен подкосъм. Това им позволява да спят навън през зимата, заровени в сняг, без проблем. През пролетта линеят сериозно и козината пада на цели кичури.

Ушите обикновено са увиснали, опашката е пухкава и нерядко вдигната над гърба, особено когато кучето е нащрек или развълнувано.

Българско овчарско куче като помощник на човека

Ролята на каракачанката никога не е била декоративна. Това куче е работен инструмент, също като овчарската гега, тази порода кучета е използвана за добитъка. Основната му задача е да пази стадото от хищници, най-вече вълци, а в миналото и от мечки.

За разлика от някои овчарски породи, каракачанката не е пастир в смисъл на куче, което подбира и подрежда стадото (като бордър коли например). Тя е по-скоро страж. Българско овчарско куче е кучето остава с овцете, спи сред тях или близо до тях, и когато усети опасност, реагира с лай, а ако се наложи, и физически.

Една добра каракачанка „осиновява“ стадото си буквално от малко. Кученцата се отглеждат заедно с агнетата, за да възприемат овцете като своя група, своето семейство, което трябва да защитават. Това е причината защо тези кучета често не различават добре „своите“ хора от чуждите хора, но имат много ясна представа кое е „тяхното“ стадо.

Две каракачанки пазят стадо овце в кошара
Четири каракачански кученца, седнали едно до друго

Характер – защо каракачанка не е куче за всеки

Тук започват нещата, които много хора не очакват, когато решат да си вземат каракачанско куче само защото им е харесало на снимка.

Българско овчарско куче, това е независимо работно куче. То не е работило хиляди години, защото е чакало команди от човека на всяка крачка. То е работило, защото е вземало самостоятелни решения, докато овчарят е спял или е бил на километри разстояние. Тази независимост остава и до днес. Каракачанката не е куче, което ще изпълнява команди безпрекословно само защото сте му казали – тя ще прецени дали си струва.

Към непознати хора или кучета отношението по подразбиране е недоверие. Това недоверия може много бързо от бдителност да се превърне в агресия. Едно каракачанско куче, отгледано на село, обикновено приема като „свои“ хората от семейството и съседите (не винаги). Към непознат, влязъл в двора без покана, реакцията е сериозна.

Връзката със стопанина е специфична. Не е тип „куче-компаньон“, което тича след вас и иска внимание през цялото време. По-скоро е партньорство. Кучето си върши работата, вие своята, и взаимното уважение се изгражда с времето, не с лакомства и команди.

С деца от семейството обикновено са много търпеливи, дори протективни. В много домакинства каракачанката пази децата също като овцете. Но с непознати деца трябва да се внимава. Българско овчарско куче е пазач и не прави разлика между дете и възрастен мъж. За него всеки непознат е потенциален натрапник.

Живот в двора за каракачанка

Каракачанското куче не е подходящо за апартамент и това не е клише, а факт, продиктуван от самата природа на породата. Нужно му е пространство като например къща с голям двор, идеално с достъп до по-обширна площ, където да патрулира.

Храненето не е сложно защото тези кучета традиционно са се хранили с каквото е имало като остатъци от храна, мляко, хляб, понякога месо от умрели животни. В днешни условия добро качествено куче-храна е по-добрият избор, особено за кученца, но възрастните каракачанки нямат претенции и се задоволяват с малко.

По отношение на здравето, породата е изключително издръжлива. Студ, жега, дъжд – всичко това не са проблем за добре отгледано куче с гъста козина. Генетичните проблеми, типични за много „модерни“ породи (дисплазия на тазобедрената става, сърдечни проблеми и т.н.) са много по-рядко срещани при каракачанките, именно защото подборът през вековете е бил естествен, не естетически.

Едно нещо, което трябва да се знае е че тези кучета лаят. Много. Особено през нощта, когато усещат движение в района. За село, това е нормално, желано и се приема от много хора като сигнал, че кучето си върши работата. За съседи в по-населен район, може да се превърне в проблем.

Мокра каракачанка стои в кален двор след дъжд
Каракачанско кученце, държано на ръце

Каракачанка като домашен любимец?

Честно казано зависи много какво очаквате.

Ако искате куче, което ще спи на дивана, ще ви посреща радостно на вратата всеки ден и ще играе с топка с часове то в тогава каракачанката вероятно не е за вас. Това не е порода, отгледана за подобни неща, и опитите да я „превърнете“ в нещо различно от това, което е по природа, обикновено не свършват добре. Нито за кучето, нито за стопанина. В такъв случай помислете за друга порода, например лабрадор ретривър.

От друга страна, ако имате имот извън града, нужда от истинска защита и охрана, и сте готови да приемете куче с характер, а не играчка, то тогава каракачанката може да е страхотен избор. Тя ще стане част от живота ви по своя си начин, тих наблюдател, който винаги знае какво се случва около дома, и който при нужда ще действа без колебание.

За кого не е подходяща? За хора без опит с едри, доминантни породи, за живот в близост до много съседи (заради лая и потенциална агресия), и за хора, които очакват бързо обвързване и „разбиране“ от страна на кучето. Тук търпението се измерва в години, не в седмици.

Как да научим кучето да връща овца, която се е отделила от стадото

Това не е поведение, което се „учи“ в класическия смисъл с команди и лакомства, както бихте обучили куче да сяда или да подава лапа. Каракачанското куче или има инстинкта да пази стадото цялостно, или няма, но можем да насочим и затвърдим това поведение.

  1. Стъпка 1: Започнете рано, с малко куче сред стадото

    Кученцето трябва да расте сред овцете и буквално да живее с тях от малко, за да ги приема като своя група. Това е основата и без нея, нищо друго не работи.

  2. Стъпка 2: Наблюдавайте реакцията при отделяне на овца

    Когато овца се отдели от стадото, случайно или провокирано, наблюдавайте как реагира кучето. Добрите пазачи обикновено проявяват безпокойство, тръгват към отделилата се овца, лаят, обикалят около нея.

  3. Стъпка 3: Насърчете движението към стадото, не преследването

    Ако кучето тръгне след отделилата се овца по агресивен начин, сякаш я гони като плячка, спрете го веднага с твърдо „не“. Целта не е да гони овцата, а да я насочи обратно. Разликата е фина, но е разликата между пазач и проблем.

  4. Стъпка 4: Възнаградете спокойното връщане на овцата

    Когато кучето успее да доближи отделилата се овца до стадото, без да я хапе или плаши прекалено, похвалете го спокойно. Не с прекалена еуфория, тонът трябва да остане спокоен, защото това е работа, не игра.

  5. Стъпка 5: Повтаряйте в реални условия

    С времето, при реални ситуации, когато овца наистина се отдели по време на паша, кучето ще започне да реагира самостоятелно. Тук ролята на стопанина е по-скоро да не пречи, отколкото да обучава активно.

  6. Стъпка 6: Доверете се на инстинкта, но останете наблизо първите месеци

    Първите няколко месеца, докато кучето е още младо, е добре стопанинът или по-старо, опитно куче да са наблизо защото младите кучета учат много, наблюдавайки по-възрастни каракачанки как се справят със ситуацията.

Важно е да се разбере, че не всяко куче ще стане отличен „връщач“ на овце. Някои са по-скоро статични пазачи и стоят и наблюдават, лаят при опасност, но не се занимават активно с подреждане на стадото. И двата типа поведение са нормални и полезни, просто са различни роли в работата на едно овчарско куче.

По природа каракачанското куче е преди всичко пазач на стадото, а не куче, което активно го подрежда и връща. Затова и не всяко българско овчарско куче ще стане добър „връщач“ на овце, дори при правилно отглеждане.

Голяма черно-бяла каракачанка почива на сянка в двора

Българско овчарско куче. През горещите дни каракачанката предпочита да почива на сянка.

Овчарски кучета от други страни

Каракачанката не е сама в своята категория. Почти всяка страна с традиция в овцевъдството има подобна порода, родена от същата нужда, защита на стадото от хищници. Но тук трябва да направим една важна разлика и тя е че не всички овчарски кучета вършат една и съща работа.

Едни са пазачи и живеят сред стадото, не подбират и не подреждат, а просто стоят там и реагират при опасност. Други са пастирски в смисъл, че подреждат и насочват животните, но не остават постоянно с тях като пазачи. Каракачанката (българско овчарско куче) е от първия тип, и това е важно да се има предвид при сравнението.

Сравнение на българско овчарско куче с овчарски кучета от други страни
Порода Произход Тип Сравнение с каракачанката
Кангал Турция Пазач на стадо Сходен размер и характер – независимо, бдително, привързано към стадото. Различава се основно по окраса (жълто-кафяв с черна муцуна) и по по-широкото международно признание.
Шарпланинец Северна Македония, Сърбия, Косово Пазач на стадо Близък родственик със сходен произход и роля. По-често еднороден окрас (сив, кафяв, бял), докато каракачанката обикновено е черно-бяла. Темпераментът е почти идентичен.
Кавказка овчарка Русия, Кавказ Пазач на стадо Едно от най-едрите овчарски кучета, понякога над 50–60 кг. Подобно на каракачанката е пазач, но е още по-недоверчива към непознати, ако не е добре социализирана.
Крашки овчар Словения Пазач на стадо Бяло куче, малко по-дребно от каракачанката, но със същата функция – постоянно присъствие сред стадото. По-малко известна порода извън Словения.
Хърватска овчарка Хърватия Пастир (подрежда стадото) Съвсем различен тип – по-дребна, с черна къдрава козина, истински пастир, който подбира и подрежда стадото, докато каракачанката стои неподвижна и наблюдава.
Татра Полша Пазач на стадо Изцяло бяло куче, сходно по размер и роля, но според много собственици с по-мек и по-социален характер.
Пиренейска планинска овчарка Франция / Испания Пазач на стадо Бяло овчарско куче, по-известно извън родината си заради по-ранно международно признаване. Спокоен пазач, по-малко „лаещ“ от каракачанката според много описания.
Маремано-абруцезе Италия Пазач на стадо Бяло куче с подобна история – векове работа в планините на Абруцо. Малко по-дребно, но със същата функция – постоянно присъствие сред стадото.
Бордър коли Великобритания Пастир (подрежда стадото) Дребно, пъргаво и интелигентно куче, което работи по команди на овчаря и насочва стадото. Не остава да живее сред овцете и не ги пази от хищници.
Немска овчарка Германия Първоначално пастир, днес – служебно куче Първоначално отглеждана за пасене, днес работи предимно като полицейско, служебно или домашно куче. По-обучаема и ориентирана към сътрудничество с човека.
Белгийска овчарка – Малиноа Белгия Първоначално пастир, днес – служебно куче Изключително енергична и обучаема, фокусирана върху работа с инструктор и постоянна задача – почти противоположност на самостоятелния начин на работа на каракачанката.

Сравнението между всички тези породи показва нещо интересно и то е че независимо от географията, нуждата от едро, независимо, бдително куче, способно да живее сред стадото и да го защитава самостоятелно, е довела до сходни резултати навсякъде по Балканите, Кавказ и южна Европа. От друга страна, породите, развити в по-северна и западна Европа, тръгват в съвсем различна посока. Към по-малки, по-обучаеми кучета, фокусирани върху подреждане на стадото или, по-късно, върху съвсем различни задачи. Каракачанката е българският принос в първата група и за хората, които живеят с нея, тя си остава най-доброто куче за тази работа.

Отказ от отговорност - българско овчарско куче

Тази статия има информативен характер и не замества консултация с ветеринарен лекар или специалист по поведение на кучета. Всяко куче има индивидуален характер, здравословно състояние и нужди.