Великобритания · FCI група 2

Английски булдог

Намръщено лице, меко сърце

Външен вид и характер
Здраве и грижа
Сходни породи

Някога е хващал бикове за носа, днес хърка на дивана. Какъв е характерът на английския булдог, от какво боледува и как да се грижите за него.

Английският булдог се познава отдалеч по широката глава и смачканата муцуна. Изглежда навъсен, дори заплашителен. Всъщност повечето булдози са спокойни кучета, които обичат хората си и рядко търсят конфликт.

Породата има и тъмна страна. Плоската муцуна и масивното тяло носят здравословни проблеми, за които бъдещият собственик трябва да знае, преди да вземе кученце. Ако още се колебаете, разгледайте и други породи кучета в нашия каталог.

Ако вече сте решили, започнете от миналото му. Булдогът не винаги е изглеждал така.

Автор: Ивелин Тилев. Обновено на 22 октомври 2026 г. Текстът е информативен и не замества консултация с кинолог, ветеринарен лекар или специалист по кучета. Ивелин Тилев не носи отговорност за действия, решения или последствия, произтичащи от използването на информацията в този материал.

Тегло по FCI

25 кг мъжките, 23 кг женските

Продължителност на живота

Средно 7,4 години (VetCompass, 2022)

Жега

Висок риск от топлинен удар

Грижа за гънките

Почистване с влажна кърпа и подсушаване

Произход и история на английския булдог

Кучето от арените за бой с бикове

На английски bull означава бик. Булдогът е създаден за бой с бикове, жесток спорт, който в Англия е бил популярен векове наред. Кучето е пълзяло ниско към бика и го е захапвало за носа.

Под името булдог породата се среща в източниците още през XVII век. Преди това се споменават подобни кучета, наричани bandog. Освен срещу бикове, булдозите са се биели и в ями срещу други кучета. Тогавашният булдог е бил атлетичен, висок на крака и с ясно изразена муцуна. С днешния има малко общо.

През 1835 г. Великобритания забранява боя с бикове. Породата остава без работа.

Как булдогът стана семейно куче

След забраната любителите на породата започват да я развъждат заради външния вид. Муцуната се скъсява, тялото става ниско и набито. През 1860 г. булдогът влиза в изложбения ринг, а според FCI следващите години променят силно и характера му. Днес стандартът дисквалифицира агресивните кучета.

През 1875 г. е основан The Bulldog Club, който съществува и днес. Още същата година клубът създава стандарт на породата.

Британците приемат булдога като свой символ. FCI го нарича национално куче на Великобритания и го свързва с британската упоритост и с Джон Бул, героя, който олицетворява Англия. Уинстън Чърчил пък получава прякора „Британският булдог“.

Класификация според FCI

Международната кинологична федерация FCI признава породата окончателно през 1955 г. Стандартът е под номер 149, а страна на произход е Великобритания. Булдогът е в група 2, секция 2.1, молоси от тип мастиф, без работен изпит. Официалното му предназначение е куче за компания, което възпира нежеланите гости с вида си.

В същата секция е и английският мастиф, друга стара британска порода. Двете кучета имат общ тип, но мастифът тежи няколко пъти колкото булдога.

Стандарт и темперамент

Външен вид и характер на английския булдог

Размер и тегло

Булдогът е нисък, широк и тежък за ръста си. Стандартът на FCI посочва тегло 25 кг за мъжките и 23 кг за женските. Височина при холката изобщо не е зададена. Изисква се кучето да е мускулесто, в добра форма и без склонност към затлъстяване.

В американските източници ще срещнете други цифри. Клубът AKC дава около 23 кг за мъжките и около 18 кг за женските.

Глава, гънки и захапка

Главата е голяма спрямо тялото, черепът е широк и квадратен. Муцуната е къса, широка и леко вдигната нагоре, но стандартът изрично казва, че това не бива да е прекалено. Кожата по челото е леко отпусната, с фини гънки.

Над носа често има гънка. По стандарт тя не трябва да закрива очите или носа. Тесните ноздри и тежката гънка над носа са недопустими, а кучетата с видимо затруднено дишане са крайно нежелани.

Долната челюст леко излиза пред горната и се извива нагоре. Тази захапка се нарича долна прогнатия. Подобна захапка има и догът от бордо, друг молос с голяма глава. При затворена уста зъбите на булдога не се виждат, защото дебелите устни ги покриват.

Ушите са малки, тънки и поставени високо. Сгънати са назад така, че се вижда част от вътрешността им. Това е т.нар. ухо тип роза. Очите са тъмни, почти черни, разположени ниско и далеч едно от друго. Опашката е ниско поставена, къса и сочи надолу. Липсата на опашка, обърнатата и много стегнатата опашка са нежелани.

Цветове на козината

Козината е къса, плътна и гладка. Стандартът приема едноцветни кучета, както и едноцветни с черна маска. Допустими са тигрово, червено в различни оттенъци, фаун, палево, бяло и пъстро, тоест бяло в комбинация с някой от тези цветове. Носът трябва да е черен, никога кафяв или червеникав.

Пет английски булдога, седнали в редица: тигров, фаун с черна маска, червен, бял и пъстър — Цветове, които стандартът допуска: тигрово, фаун, червено, бяло и пъстро.

Черният цвят и черното с подпалини са крайно нежелани. Сините, лилавите и мерле кучета, които някои продавачи предлагат като „редки“, не са в списъка на стандарта.

Темперамент и поведение

Стандартът описва булдога като буден, смел, верен и надежден. Има вид на боец, но е привързан към хората си. Агресивните и прекалено плахите кучета се дисквалифицират.

В ежедневието булдогът е спокоен и следва стопанина си из стаите. Не лае без причина. Обича да спи, а когато спи, хърка. И е упорит. Ако реши, че разходката е приключила, може просто да седне на тротоара и да откаже да мръдне.

Кученцето трябва рано да свикне с непознати хора, други кучета и градски шум.

Булдогът у дома и с децата

Булдогът живее спокойно в апартамент и не се нуждае от голям двор. Ако има двор, в него трябва да има сянка и вода. Не е куче, което може да живее навън.

С децата се разбира добре и търпи много. Все пак тежи около 25 кг и при игра може да събори малко дете, затова не ги оставяйте сами. Привързва се силно към семейството и не понася дълго самота.

И още нещо. Булдогът се лигави, пръхти и понякога пуска газове. Който иска булдог, приема и това.

Палев английски булдог спи на сив диван до плетено одеяло

Грижа и ежедневие

Здраве, грижа и отглеждане на английския булдог

Дишане и чувствителност към жегата

Основният проблем на породата е дишането. Късата муцуна не оставя място за меките тъкани в нея. Ноздрите често са тесни, мекото небце е дълго, а при част от кучетата и трахеята е тясна. Ветеринарите наричат това брахицефален обструктивен синдром на дихателните пътища, или BOAS.

Отстрани това се вижда лесно. Кучето хърка, диша шумно дори в покой и се уморява бързо. При тежки случаи ветеринарен хирург разширява ноздрите и скъсява мекото небце. Операцията често помага, но не превръща булдога в куче с нормална муцуна.

Кучетата се охлаждат главно чрез учестено дишане. При булдога това работи зле и жегата е реална опасност. Британско изследване на данни от VetCompass нарежда булдога сред породите с особено висок риск от топлинен удар. През лятото разходките стават рано сутрин и късно вечер. В кола кучето не се оставя дори за пет минути. Същото важи и за мопса, както и за всички породи с плоска муцуна.

Кожа, очи и стави

Гънките по лицето задържат слюнка, храна и влага. При някои кучета има гънка и около опашката. На тези места кожата лесно се възпалява. Според изследване на RVC английският булдог, френският булдог и мопсът са сред породите, които са на върха по риск от дерматит в гънките.

Гънките се почистват редовно с мека влажна кърпа и после се подсушават добре. Ако кожата е зачервена, мирише кисело или кучето се чеше, заведете го на ветеринар.

От очните проблеми два са типични за породата. Първият е т.нар. черешово око. Жлезата на третия клепач изпада и се показва като червено топче във вътрешния ъгъл на окото. Вторият е ентропион, при който клепачът се завива навътре и миглите дращят роговицата. И двата проблема обикновено се коригират хирургично.

Тазобедрената дисплазия също е честа при булдога. Излишните килограми влошават състоянието на ставите.

Раждане и продължителност на живота

Кученцата на булдога имат големи глави и широки рамене, а тазът на майката е тесен. Затова нормалното раждане е трудно и рисковано. В британско проучване сред развъдчици от 2010 г. над 80% от котилата на булдозите са родени с цезарово сечение.

Животът на породата е кратък. Според данни на VetCompass от 2022 г. средната очаквана продължителност на живота на английския булдог при раждане е 7,4 години. При лабрадора е 11,8 години.

Друго изследване на същия екип сравнява 2662 английски булдога с над 22 000 други кучета. Рискът булдог да получи поне една диагноза в рамките на година е 2,04 пъти този при останалите.

Хранене, вода и тегло

Наднорменото тегло е опасно за булдога. Мазнините около шията и гърлото стесняват още повече и без това тесните дихателни пътища.

Дажбата се определя по указанията на храната и по тялото на кучето, а не по погледа му край масата. Ребрата трябва да се напипват под тънък слой мазнина, а отгоре да се вижда талия. Лакомствата се броят към дневната дажба. Възрастният булдог обикновено се храни два пъти дневно, малките кученца по три или четири пъти.

Прясна вода трябва да има по всяко време. След разходка в топъл ден кучето пие много и шумно, а част от водата остава по пода. Вода и храна попадат и в гънките около устата. Затова след хранене муцуната се избърсва и подсушава, иначе влажната кожа се възпалява. Тежка купа, която не се обръща лесно, спестява част от локвите.

Движение и възпитание

Булдогът има нужда от движение, но в малки дози. За повечето възрастни кучета две или три спокойни разходки на ден стигат. Дългото тичане, скачането и игрите в жегата не са за него.

Много булдози плуват зле, защото предната част на тялото им е тежка, а муцуната къса. Край басейн, река или море кучето трябва да е под око. Ако ще влиза във водата, му трябва спасителна жилетка.

Възпитанието иска търпение. Булдогът е упорит и бързо губи интерес към повторенията. Кратките занимания с лакомство за всяко правилно действие работят, викането не. За разходка повечето собственици избират нагръдник вместо нашийник, защото нашийникът притиска шията.

Как да изберете кученце

Започнете от родителите. Чуйте как дишат в покой и след кратка разходка. Силното хъркане, хриповете и задъхването са лош знак. Огледайте и ноздрите на кученцето. Трябва да са отворени, а не тесни цепки.

Питайте развъдчика за здравните прегледи на родителите, за кожата и очите им и как са родени предишните котила. Във Великобритания Kennel Club и Университетът в Кеймбридж оценяват дишането на булдозите по специална схема, RFGS. Ако родителите имат такава оценка, поискайте резултата.

Ако продавачът не показва майката или ви хвали „рядък“ цвят, потърсете друг развъдник.

Английски булдог с нагръдник и повод на разходка по тротоар с есенни листа

Сходни породи

Някои породи са роднини на булдога. Други нямат общ произход с него, но изискват подобни грижи.

Френски булдог. Произлиза от малки английски булдози, които през XIX век попадат във Франция. Има изправени уши тип прилеп и тежи до около 14 кг. Муцуната му е също толкова къса, а с нея идват и същите проблеми с дишането.

Боксер. Германска порода от края на XIX век. В основата ѝ стоят буленбайсерът, старо куче за лов на едър дивеч, и английският булдог. Боксерът е висок, атлетичен и енергичен. Иска много повече движение от булдога.

Булмастиф. Създаден в Англия през XIX век от кръстоска между мастиф и булдог. Горските пазачи го използвали нощем, за да залавят бракониери. По стандарт мъжките тежат от 50 до 59 кг, женските от 41 до 50 кг.

Американски стафордширски териер. Предците му са кучета от типа бул и териер, кръстоска между стари булдози и териери, които през XIX век стигат от Англия до Америка. Мускулест е като булдога, но е пъргав и издръжлив. Има общи корени с американския питбул териер, но двете породи не са една и съща.

Шар пей. Китайска порода без родство с булдога. Общото е кожата. Дълбоките гънки на шар пея също се възпаляват лесно, а ентропионът е чест и при двете породи.

Ако още търсите своето куче, разгледайте и останалите породи кучета в каталога.