Шар пей: китайското куче с бръчки и независим характер

Зад тази външност стои стара порода от Южен Китай, отгледана да пази двора и стопанина си. Шарпеят не е за всеки. Привързва се силно към своите хора, но не търси одобрението им и не обича натрапници. Има нужда от стопанин, който знае какво иска. Ако търсите куче, което гони топка по цял ден и се радва на всеки гост, по-скоро разгледайте другите породи кучета в каталога ни. Ако ви привлича спокоен, чист и малко упорит пазач, четете нататък.

Произход и история на китайския шар пей

Името идва от кантонски и означава горе-долу „пясъчна кожа“. Става дума за козината. Тя е толкова къса и груба, че ако я погалите срещу косъма, драска като шкурка.

Родината на породата е провинция Гуандун в Южен Китай. Селяните там са държали тези кучета за пазачи на имота, за лов на диви прасета и за пасене на добитък. На места са ги пускали и в кучешки боеве. Отпуснатата кожа е имала практичен смисъл. Ако противникът захапе шарпея, той може да се извърти в собствената си кожа и да отвърне. Твърдата козина пък не дава добра захапка.

Колко точно е стара породата, никой не знае със сигурност. Често се споменават глинени статуетки от времето на династията Хан, около 200 г. пр.н.е., на които има кучета с подобно тяло и навита опашка. Генетичните изследвания поставят шарпея сред най-древните кучешки породи, заедно с чау чау. Двете породи идват от един регион и имат една рядка обща черта, синьочерния език.

През двайсети век породата едва не изчезва. След идването на комунистите на власт в Китай кучетата са обявени за излишен лукс и броят им рязко пада. Оцелелите шарпеи остават основно в Хонконг, Макао и Тайван. През 1973 г. хонконгският развъдчик Матго Лоу публикува в американско кучешко списание призив да се спаси породата. Американците откликват и започват да внасят кучета. През 1978 г. Книгата на рекордите на Гинес вписва шарпея като най-рядката порода в света.

Днес FCI го води в група 2, при молосоидите. Американският киноложки клуб AKC го признава официално през 1992 г. Модерният шар пей, особено западният тип, се различава доста от старите кучета от Гуандун. Има повече кожа, по-тежка глава и по-масивно тяло. В Китай наричат традиционния тип „кокалеста уста“. Той е по-висок, по-слаб и с много по-малко бръчки.

Външен вид и стандарт на породата

Шарпеят е средно голямо куче, компактно и почти квадратно. Дължината на тялото е приблизително равна на височината при холката, а при женските може да е малко по-голяма.

Размери и тегло

Според стандарта на FCI височината при холката е от 44 до 51 см. Мъжките обикновено са по-едри. Стандартът не посочва тегло, но повечето възрастни кучета тежат между 18 и 25 кг.

Глава, муцуна и език

Главата е голяма за тялото. Муцуната е широка и пълна чак до носа, без да се стеснява. Точно тя му е спечелила прякора „хипопотам“. Носът е голям, обикновено черен. Ушите са малки, дебели и триъгълни, прилепнали плътно. Очите са малки, дълбоко разположени и бадемовидни, а изражението е леко намръщено.

Езикът, небцето и венците трябва да са синьочерни. При светлите, т.нар. разредени окраски се допуска лилав език. Розовите петна по езика се смятат за недостатък.

Бръчки и козина

Бръчките са най-много при кученцата. Новороденият шар пей изглежда така, сякаш е облякъл кожа с три номера по-голяма. С растежа тялото „се изпълва“ и при възрастното куче гънките остават главно по челото, бузите, холката и основата на опашката. Много кожа по тялото на възрастен шар пей стандартът определя като нежелана.

Козината е два вида. Конската козина е много къса, твърда и боцкаща. Четинестата е по-дълга, до 2,5 см, и по-мека на пипане. Понякога в котилото се ражда кученце с дълга, рунтава „мечешка“ козина. Родителите му може да са съвсем нормални, но такова куче не отговаря на стандарта и не участва в изложби. Шарпеят линее умерено, а по-силно при сезонната смяна на козината.

Цветове

Позволени са всички едноцветни окраски без бялата. Най-често ще видите светлокафяв, червен, кремав, черен, шоколадов и син. Петна и шарки не се допускат.

Ако ви харесват кучета с много кожа, но искате нещо в пъти по-голямо, вижте неаполитанския мастиф. Той е другата порода, за която хората се сещат първо, щом стане дума за гънки.

Характер, отглеждане и възпитание на шарпея

Характер

Шарпеят е куче на един дом. Към семейството си е предан и спокоен, но рядко е прилепчив. Обича да е в същата стая с вас, без непременно да е в скута ви. С непознати е резервиран, понякога направо хладен. Така е по природа и няма смисъл да го карате да харесва всеки гост. Той е пазач и ще ви предупреди, щом някой доближи къщата. Без причина рядко лае.

Мнозина стопани го сравняват с котка. Чист е, а приучаването към тоалетна често върви изненадващо бързо. Водата не му е любима. Подобна сдържаност и вярност към своите хора ще срещнете и при акита ину, друга стара азиатска порода.

Деца и други животни

С децата в семейството шарпеят се разбира, ако е израснал с тях. Не търпи да го дърпат и да го прегръщат насила. Гънките около очите стесняват страничното му зрение, затова може да се стресне, ако някой го доближи внезапно. Децата трябва да знаят това.

С други кучета е по-сложно. Някои шарпеи са доминантни, особено към кучета от същия пол. Котка, с която е отраснал, обикновено приема. Чужда котка в двора е съвсем друга история.

Възпитание и социализация

Шарпеят е умен, но не изпълнява команди само за да ви зарадва. Ако не вижда смисъл, просто ще ви погледне и ще остане на мястото си. Грубостта не помага, а разваля доверието. Помагат търпението, кратките тренировки и наградата.

Най-важна е социализацията. В първите месеци кученцето трябва да види колкото може повече хора, кучета, звуци и места. Шар пей, който е пропуснал този период, лесно израства подозрителен към всичко ново.

Апартамент или къща?

В апартамент се справя добре. Не е хиперактивен и две разходки на ден по около половин час обикновено му стигат. Жегата обаче понася тежко заради късата муцуна. През лятото го разхождайте рано сутрин и вечер. Козината е къса и не пази от студ, така че шарпеят не е куче за постоянно отглеждане навън.

Здраве и грижа за шарпея

Тук трябва да сме честни. Шарпеят има повече здравословни проблеми от средното, а голяма част от тях идват от кожата, заради която го харесваме. Живее обикновено между 8 и 12 години.

Чести здравословни проблеми

Фамилна треска на шарпея. Внезапни пристъпи на висока температура, често с подуване на скакателните стави. Пристъпът минава за ден до три, но се повтаря. Свързва се с прекомерно производство на хиалуронова киселина. Същото вещество дава и гънките по кожата.

Амилоидоза. Отлагане на белтък в органите, най-вече в бъбреците. Често върви заедно с треската и може да доведе до бъбречна недостатъчност. Затова повтарящите се пристъпи на температура не бива да се пренебрегват.

Ентропион. Клепачът се завива навътре и миглите търкат окото. При породата е много чест. При малки кученца ветеринарят понякога временно прихваща клепачите с шевове, а по-късно се прави операция.

Кожни проблеми. Бактериални и гъбични инфекции в гънките, алергии. Някои кучета имат и муциноза, при която под кожата се събира вещество, подобно на мехурчета.

Ушни инфекции. Каналите са тесни и не се проветряват добре.

Срещат се също дисплазия на тазобедрената става и намалена функция на щитовидната жлеза.

Грижа за кожата и бръчките

Гънките трябва да са сухи. Влага и мръсотия, оставени няколко дни, стават инфекция. Проверявайте ги веднъж или два пъти седмично и ги бършете с мека кърпа. При нужда използвайте препарат, препоръчан от ветеринар. След разходка в дъжд подсушете кучето. Къпането е рядко, на всеки един или два месеца, с мек шампоан, и после пълно подсушаване. Често къпане изсушава кожата. Ушите проверявайте всяка седмица. Подобни грижи изискват и гънките на мопса, също порода с китайски произход.

Хранене

Кожата на шарпея бързо реагира на неподходяща храна. Сърбеж, зачервяване и чести възпаления на ушите понякога се оказват хранителна алергия. Много стопани виждат подобрение с храна с един източник на протеин. Сменяйте храната постепенно. Пазете кучето и от напълняване, защото излишните килограми натоварват ставите.

Как да изберете здраво кученце

Питайте развъдчика за здравето на родителите. Сериозният развъдчик ще ви каже открито има ли треска, ентропион или кожни проблеми в линията и ще покаже изследвания на ставите. Вижте майката. Ако клепачите на кученцето вече търкат окото или кожата е зачервена и мазна, спрете и помислете. Подозрително ниската цена също е причина да внимавате.

Породи, подобни на шарпея

Ако харесвате шарпея, но се колебаете заради здравето или характера му, ето няколко породи с общи черти.

Чау чау е най-близкият му роднина. И двете породи са от Китай, имат синьочерен език, горди са и сдържани с непознати. Чау чауто обаче има гъста козина, която иска много повече разресване.

Дог от Бордо има набръчкана глава и масивна муцуна. Значително по-голям е, но също е спокоен пазач, привързан към семейството.

Шиба ину изобщо не прилича на шарпея. Характерите им са близки, чист, независим и пестелив на чувства към чужди хора.

Булмастифът е по-едър и по-тежък, с тих пазачески инстинкт.

Тибетският мастиф е древен азиатски пазач. Самостоятелен е и недоверчив към непознати, но иска опитен стопанин и много място.

Ако никоя от тях не ви допадне, разгледайте всички породи кучета в нашия списък.