Неаполитански мастиф - Мастино Наполетано - Италиански мастиф
Огромно тяло, кожа на гънки и поглед, от който по-слабите характери предпочитат да се отместят — но зад тази външност се крие куче, нежно, предано и изненадващо спокойно.
Неаполитанският мастиф произлиза от боевите кучета на Древен Рим. Днес е спокоен домашен пазач с характер, който изненадва всеки, запознал се с него за пръв път.
Неаполитански мастиф (Mastino Napoletano) е масивна италианска порода куче-пазач с произход от бойните кучета на Древен Рим. Мъжките тежат 65–70 кг при височина 65–75 см, разпознаваеми по обилните кожни гънки по главата и тялото. Въпреки внушителния си вид, у дома е спокоен, привързан и сравнително тих компаньон, но изисква опитен собственик и достатъчно пространство.
Историята на неаполитанския мастиф е толкова дълга, че губи началото си в праисторията. Смята се, че корените на породата достигат до около 3000 г. пр. н. е., когато в Азия и Близкия изток съществували масивни молосоидни кучета, изобразявани по релефи и статуи. Александър Велики, по време на военните си походи из Азия, срещнал гигантски бойни кучета и ги довел в Македония, а оттам типът се разпространил из цяла Европа.
Римляните ги взели и превърнали в оръжие. Под името Canis Pugnax тези кучета вървели редом до легионите, пазели военни лагери, участвали в гладиаторски игри и понякога носели доспехи или факли, за да сеят паника сред вражеските редици. Римските писатели Варон и Колумела ги описвали като незаменими пазачи на имения и земеделски стопанства.
С разпадането на Римската империя кучето не изчезнало, а просто се оттеглило в южна Италия. В района на Неапол, по фермите и имотите, местното население продължило да отглежда тази порода векове наред, без особена систематизация, повече по традиция и нужда. Местните я наричали просто „голямото куче на малкия човек", кучето на обикновените хора, което пазело дома им.
След Втората световна война породата едва не изчезнала. Именно тогава художникът и кинолог Пиеро Скандзани я видял на изложба в Неапол и останал поразен. Той открил едно синьо, масивно куче на име Гуалионе и го превърнал в основата на съвременната порода. Скандзани написал първия стандарт през 1948 г. и официално я регистрирал. Международната кинологична федерация FCI признала породата, а официалното ѝ наименование останало Mastino Napoletano.
В Америка кучето пристигнало едва през 70-те години, а Американският кинологичен клуб (AKC) го признал официално чак през 2004 г.
Какво е работило това куче през историята?
В Древен Рим е бил бойно куче и пазач на военни лагери. По средновековните имения са го използвали като пазач на имоти, лозя и добитък. В Неаполитанския регион е било куче, което сплашвало натрапници просто с присъствието си, без да се налага да се движи от мястото си. Днес неаполитанският мастиф е домашен пазач и компаньон. Инстинктът за охрана е останал, но войната е отдавна забравена.
Как изглежда неаполитанският мастиф
Черно, кафяво (фалбово) и сиво, три от признатите окраски на породата, още преди първия рожден ден.
Мастино Наполетано е едно от най-масивните кучета в света.
В миналото е било използвано като работно куче с изключителни качества.
Заради огромните си размери, специфичните грижи и нуждата от опитен собственик днес породата не е сред най-разпространените.
Мъжките достигат 65 до 70 кг, а понякога и повече. Женските са малко по-леки, обикновено между 50 и 60 кг. Ръстът при мъжките е около 65 до 75 см.
Но числата не предават впечатлението. Тялото е широко и мускулесто, с масивни предни лапи, дебела шия и гръден кош, който прилича на варел. Гъвкавостта на тялото обаче е изненадваща за такава маса.
Най-характерното е кожата. Гънките и хлабавата кожа по цялото тяло, особено по главата и лицето, са отличителен белег на породата. Тази кожа не е естетически каприз. В бой тя е служила като естествена защита, защото захапването на противника не достигало директно до мускулите и костите.
Зъбите са мощни, с правилна ножичкова или клещовидна захапка. Челюстта е широка и силна.
Окраската е разнообразна. Официално признатите цветове са сиво или синьо, черно, кафяво и фалбово (светлокафяво до сьомгово). Допускат се и тигрови шарки. Малки бели петна по гърдите и пръстите на лапите са позволени по стандарт. Синьото и черното са най-търсените и разпространени цветове.
Козината е къса, гладка и плътна. Не изисква много поддръжка откъм четкане, но гънките по кожата изискват редовно почистване.
Скоростта на породата не е нейната силна страна. Мастино е създаден за охрана на пространство, не за гонене. На малки дистанции може да ускори убедително, но не е порода за спортни дейности.
Неаполитански мастиф нрав
Тук е голямата изненада за непознаващите породата. Кучето, което отвън изглежда като живо оръжие, вкъщи е спокойно, доброжелателно и дълбоко привързано към семейството.
Мастино Наполетано е куче с характер. Не е сервилно и не търси непрекъснато одобрение. То решава само дали да слуша или не, и именно затова опитът на собственика има значение. Породата не е подходяща за хора, които никога не са имали куче, и особено не за хора без ясна и спокойна доминация.
С членовете на семейството е нежно и търпеливо. Обича физическия контакт, обича да лежи близо до хората. Децата в семейството се приемат добре, но поради огромния размер надзорът е задължителен, особено с малки деца.
Към непознати е резервирано и предпазливо. Не е агресивно без причина, но не е и гостоприемно. Наблюдава, оценява и решава. Социализацията от ранна възраст е важна именно заради това.
С другите кучета може да бъде сложно, особено с мъжки индивиди. Неаполитански мастиф са порода кучета с доминантни инстинкти.
Мастино Наполетано не е куче, което лае много. По-скоро е безшумен наблюдател. Именно тихото му, масивно присъствие е достатъчно.
Спокоен наблюдател на улицата. Неаполитански мастиф пази присъствие, без да му се налага да помръдне.
Интересни факти за неаполитанския мастиф
Кучето Зъбастик от поредицата „Хари Потър" е неаполитански мастиф. Кучето, използвано за снимките, се казвало Луи.
Породата е едно от малкото кучета, изобразени в антична скулптура. В Ватиканските музеи се пази мраморна статуя на молосоидно куче, смятана за директен предшественик на мастиното.
Гънките по кожата не са просто естетика. В исторически план те са осигурявали защита при хапане, тъй като кожата се е отмествала и захапването рядко е достигало до жизненоважни части.
Неаполитанският мастиф е класифициран в Група 2 на FCI, заедно с пинчери, шнауцери и швейцарски планински кучета, което може да изненада. Но логиката е в охранителната функция.
Мъжките могат да тежат повече от средностатистически човек. Кучета над 80 кг не са рядкост при определени линии, въпреки че стандартът не насърчава екстремна маса за сметка на здравето.
Въпреки древния произход, стандартът е написан едва през 1948 г. Породата е съществувала векове наред без никаква официална документация. Мастино Наполетано е национална порода на Италия и е включен в списъка на кинологичното наследство на страната.
Слюноотделянето е обилно и е факт от живота с тази порода. Собствениците бързо свикват да носят кърпа, особено след пиене на вода.
Нужда от вода и храна
Слюнка, мокри лапи и един напълно невъзмутим поглед, времето рядко притеснява мастиното.
Неаполитанският мастиф яде много. Това е просто факт от неговия размер.
Възрастно куче с тегло около 60 кг се нуждае приблизително от 4 до 6 чаши сухи кучешки гранули на ден, разделени на две хранения. Еднократното хранене с голямо количество храна не е препоръчително, тъй като при големите породи съществува риск от стомашна торзия, животозастрашаващо усукване на стомаха. Две хранения сутрин и вечер значително намаляват този риск.
Храната трябва да е специализирана за едри породи. Балансът на калций и фосфор е особено важен в периода на растеж, тъй като неаполитанският мастиф расте бавно. Пълният размер се достига едва около тригодишна възраст. Храненето с продукти за малки или средни породи може да наруши костното развитие.
Суровото хранене (BARF или сурово месо, кости и органи) е популярно сред много собственици на породата. При куче от 60 кг това означава приблизително 1.2 до 1.5 кг месо, кости и органи дневно.
Водата е критично важна. Куче с тегло 60 кг се нуждае от почти 3 литра прясна вода дневно при умерена активност. При горещо време или след движение нуждата нараства. Купата с вода трябва да е голяма, пълна и достъпна по всяко време. Поради слюноотделянето водата се замърсява бързо и трябва да се сменя редовно.
Наднорменото тегло е реален проблем при тази порода. Допълнителните килограми натоварват ставите, а ставните проблеми са едни от най-честите здравословни оплаквания. Следенето на теглото и прецизното хранене са инвестиция в здравето на кучето.
Болести, типични за Мастино Наполетано
Неаполитанският мастиф е здрава порода в основата си, но размерът му носи предразположеност към редица заболявания, общи за гигантските породи.
Дисплазия на тазобедрената и лакътната става са сред най-честите диагнози. Генетичното предразположение е реално и добрите развъдници извършват прегледи и сертификация на разплодните кучета. Симптомите включват куцане, затруднено ставане, нежелание за движение.
Стомашна торзия (гастрична дилатация и волвулус) е спешно медицинско състояние, което може да убие куче за часове. Рискът е по-висок при едрите породи, особено при хранене с голяма еднократна порция. Признаците включват подуване на корема, безуспешни опити за повръщане, безпокойство. При съмнение — незабавно при ветеринар.
Тих, наблюдателен и неуморно търпелив. Неаполитански мастиф не бърза за никъде.
Дилатативна кардиомиопатия е сърдечно заболяване, при което сърдечният мускул отслабва и не изпомпва кръвта ефективно. При неаполитанския мастиф е сравнително разпространено. Редовните ветеринарни прегледи с аускултация са важни.
Кожни инфекции в гънките са чест проблем. Влагата, която се задържа между гънките, създава идеална среда за бактерии и гъбички. Редовното почистване и подсушаване на гънките, особено около муцуната и опашката, предотвратява повечето проблеми.
Хипотиреоидизъм се среща по-често при тази порода, отколкото при средностатистическото куче. Симптомите включват наддаване на тегло, мудност и косопад. Лечението с медикаменти е ефективно.
Черешово око (cherry eye) е изпъкване на третия клепач и е относително честа козметична, но понякога и функционална аномалия.
Епилепсия се среща при породата и може да бъде по-трудна за овладяване с медикаменти, отколкото при по-малките породи.
Рак на костите (остеосаркома) е по-чест при гигантските породи, включително мастиното.
Средната продължителност на живота е 7 до 9 години. Това е характерно за гигантските породи и не бива да изненадва. Редовни ветеринарни прегледи, балансирано хранене и контрол на теглото удължават живота и подобряват качеството му.
Подходящ ли е неаполитанският мастиф за теб?
Честният отговор е: за повечето хора е не. Не защото е опасен или непредсказуем, а защото изисква много.
Нуждае се от пространство. Апартамент е теоретично възможен при достатъчно движение навън, но не е идеален. Куче с 60 до 70 кг в малко жилище е неудобно и за двете страни. Слюнката е реалност. По стени, по мебели, по дрехи, по гости. Ако перфектният интериор е приоритет, тази порода не е за теб. Ветеринарните разходи са по-високи, защото дозите медикаменти, дозите упойка, консумативите, всичко се мери по килограми.
Опитът с кучета е важен. Мастино разпознава несигурния собственик бързо. Последователността, спокойствието и ясните граници от ранна възраст правят от него примерно куче. Липсата им го превръща в проблем. Социализацията от кученце е задължителна, не препоръчителна.
Но ако имаш пространство, опит и търсиш куче, което е лоялно до края, спокойно вкъщи, внушително навън и не е от тези, които тичат след всеки непознат с вееща опашка, тогава неаполитанският мастиф е порода, която малко хора имат, но тези, които я имат, рядко сменят с друга.
Предимства
Изключително лоялен и привързан към семейството
Естествен и ефективен домашен пазач без нужда от обучение за охрана
Спокоен и тих в домашна обстановка, не лае без причина
Нежен и търпелив с членовете на семейството
Минимални нужди от четкане на козината
Внушителен и впечатляващ външен вид
Недостатъци
Изисква много пространство, не е порода за малък апартамент
Обилно слюноотделяне по мебели, стени и дрехи
Сравнително къс живот — 7 до 9 години
По-високи разходи за храна и ветеринарни грижи
Не е подходящ за неопитни собственици
Предразположен към сериозни здравословни проблеми
Подобни породи
У дома сред каменните стени на Неапол. Там, където породата е оцеляла векове наред, по традиция и нужда.
Всички породи по-долу споделят едно общо нещо с мастино Наполетано, размер, лоялност и необходимост от ясен, опитен собственик.
Тази статия има информативен характер и не замества консултация с ветеринарен лекар или специалист по поведение на кучета. Всяко куче има индивидуален характер, здравословно състояние и нужди.
