Боксер – характер, произход и живот у дома

Боксерът трудно може да бъде сбъркан с друга порода. Има широка глава, къса муцуна, характерна черна маска и силно, стегнато тяло. Външният му вид е сериозен, но поведението му често е точно обратното. Много боксери запазват желанието си за игра дори когато вече са възрастни кучета.

Породата произхожда от Германия и има минало на работно куче. Днес боксерът е преди всичко близък спътник на семейството, който обича хората и трудно понася да бъде оставян сам за дълго. Това обаче не е куче, което се задоволява с кратка обиколка около блока. Има нужда от движение, занимания и последователно възпитание.

Сред останалите породи кучета има и по-спокойни, и по-независими. При боксера си струва да прецените не само дали харесвате характера му, но и дали можете да отделяте време за него. Важно е също да познавате здравословните проблеми, които се срещат при породата.

Произход и външен вид

От буленбайсера до съвременния боксер

Предците на боксера са били кучета, използвани за едър лов. Сред тях е брабантският буленбайсер, който е по-дребен и подвижен тип от старите германски буленбайсери. Задачата на тези кучета била да задържат дивеча, докато ловецът се приближи. За това са им били нужни силни челюсти и здрава захапка.

През втората половина на XIX век в района на Мюнхен буленбайсерите започват да се кръстосват с английски булдози. Постепенно се оформя кучето, което познаваме като боксер. През 1895 г. в Мюнхен боксерът е показан за първи път на изложба, а през същата година е основан и първият клуб за породата, днешният Boxer-Klub e.V. със седалище в Мюнхен.

Голяма роля за развитието ѝ има Фридерун Щокман и развъдникът ѝ „фон Дом“. През 20-те и 30-те години на XX век кучета от тази линия оказват силно влияние върху развъждането на боксери в Европа, а някои от най-добрите мъжки са изнесени в САЩ.

Боксерите са използвани и извън ловното поле. По време на Първата световна война германската армия ги обучава за пренасяне на съобщения, товари и за охранителни задачи. Породата намира място и в полицейската работа. В САЩ популярността ѝ нараства особено след Втората световна война.

Произходът на името „боксер“ не е изяснен окончателно. Често се обяснява с навика на тези кучета да използват предните си лапи по време на игра, но това е само една от версиите.

Размери и изисквания по стандарта

Международната федерация по кинология (FCI) описва боксера в стандарт № 144. Породата е в група 2, секция 2.1, молоси от тип мастиф. За нея се изисква и работен изпит при определени шампионски титли.

Мъжките достигат 57–63 см при холката, а женските 53–59 см. За мъжки боксер с височина около 60 см стандартът посочва тегло над 30 кг. При женска с височина около 56 см ориентирът е около 25 кг. Разбира се, кондицията на конкретното куче е по-важна от числото на кантара.

Боксерът трябва да изглежда компактен и мускулест, без да е тежък и тромав. Тялото му е с почти квадратни пропорции, а гърбът е къс и здрав. Муцуната е широка и сравнително къса: съотношението между дължината ѝ и тази на черепа е 1:2. Долната челюст стои пред горната и е леко извита нагоре. Когато устата е затворена, езикът и зъбите не трябва да се виждат.

Окраска и белите боксери

Според стандарта боксерът може да бъде жълт или тигров. Жълтият цвят варира от светъл до наситен червеникав оттенък. При тигровите кучета върху жълтата основа има ясно очертани тъмни ивици. И при двата варианта е характерна черната маска на муцуната.

Допускат се и бели петна, например по гърдите и лапите, но те не бива да заемат повече от една трета от окраската. Белите боксери не отговарят на изискванията за изложбения ринг. Това не означава, че не могат да бъдат добри домашни любимци. При тях обаче рискът от вродена глухота е по-висок, а светлата кожа е по-чувствителна към слънцето. Добре е човек да знае това, особено ако продавачът представя белия цвят като изключително рядък и по-ценен.

Козината на боксера е къса, гладка и плътно прилепнала към тялото. В Европа днес обичайно ще видите кучета с естествени уши и опашка, а не с купираните уши и опашки от по-старите снимки.

Породи, които напомнят на боксера

Ако ви допада външният вид на боксера, но не сте сигурни, че темпераментът му е подходящ за вашето ежедневие, може да сравните и няколко други породи.

Булмастиф. Създаден е в Англия през XIX век, за да помага на горските пазачи срещу бракониери. Има сходна къса козина и често черна маска, но е значително по-едър и обикновено по-спокоен у дома. Не изисква толкова интензивно движение, колкото боксерът.

Дог от Бордо. Френски молос с масивна глава и къса муцуна. Може да бъде с черна или кафява маска, както и без маска. Има изразени охранителни качества, но не е особено подходящ за активен спорт. Продължителността на живота му обикновено е по-кратка от тази на боксера.

Кане корсо. Атлетично италианско куче, при което охранителният инстинкт често е по-силно изразен. Среща се и в черен или сив цвят, за разлика от боксера. Нуждае се от опитен и последователен стопанин.

Доберман. Немска работна порода, развита от Луис Доберман в Тюрингия. По-висок и по-строен е, учи бързо и има нужда от редовна физическа и умствена работа. При него също има сериозен риск от сърдечно заболяване, най-вече дилатативна кардиомиопатия.

Ротвайлер. Произхожда от Южна Германия, където е използван за придружаване на стада и охрана. В класификацията на FCI е в същата група и секция като боксера. Обикновено изглежда и се държи по-сдържано, но също изисква сериозно отношение към обучението.

Френски булдог. Много по-дребен и с по-умерени потребности от движение. Може да се чувства добре в апартамент, стига да получава внимание и подходящи разходки. Скъсената му муцуна обаче е свързана с по-сериозни рискове за дишането, затова здравето трябва да е водещо при избора на кученце.

Амстаф. Американският стафордширски териер е по-нисък и компактен, но също е силен, активен и привързан към своите хора. При пътуване в чужбина е добре предварително да проверите местните правила, тъй като в някои държави има ограничения за породата.