Когато иска внимание, кучето просто се обляга с цялото си тегло на човека до себе си. Вкъщи рядко се суети.
Леонбергерът идва от германския град Леонберг край Щутгарт и носи името му. Мъжките са високи от 72 до 80 см при холката, а теглото обикновено е между 41 и 77 кг. Гъстата козина с грива и черната маска му придават вид на лъв. FCI го класира в група 2, при молосите от планински тип.
Произхожда от работните кучета, но днешният стандарт на FCI го описва като семейно куче. Подходящ е за семейство с къща и двор, което приема косми по пода и по дрехите. Два пъти годишно кучето сменя подкосъма и тогава трябва да го четкате всеки ден. Апартамент на висок етаж без асансьор е труден избор, защото кутрето не бива да качва стълби всеки ден. Ако търсите куче с изразен охранителен инстинкт, леонбергерът няма да ви свърши тази работа.
Автор: Ивелин Тилев. Обновено на
Текстът е информативен и не замества консултация с кинолог, ветеринарен лекар или специалист по кучета.
Ивелин Тилев не носи отговорност за действия, решения или последствия, произтичащи от използването на информацията в този материал.
Бързи факти за леонбергера
Нужда от движение
Две или три разходки на ден
Продължителност на живота
Средно от 8 до 9 години
Тегло
От около 41 до 77 кг
Козина
Сменя подкосъма два пъти годишно
Основни данни за породата леонбергер
Характеристика
Леонбергер
Произход
Германия, град Леонберг край Щутгарт
Височина при холката
мъжки от 72 до 80 см, женски от 65 до 75 см
Тегло
от около 41 до 77 кг; стандартът на FCI не посочва тегло
Продължителност на живота
средно от 8 до 9 години
Козина
двойна и гъста, права или леко вълниста; сменя подкосъма два пъти годишно
Цветове
лъвско жълто, червено, червено-кафяво, пясъчно; винаги с черна маска
Класификация FCI
група 2, секция „молоси“, подсекция „планински тип“, стандарт № 145
Живот в апартамент
труден: нужни са простор, двор и малко стълби
Ако ви плашат дългата козина и линеенето, разгледайте английския мастиф: също гигантска порода, но с къса козина.
Произход и история на леонбергера
Лъвът от градския герб
Леонберг е малък град в Баден-Вюртемберг, а в герба му има лъв. На площада стои чешма от средата на XVI век с лъвски герб. Създателят на породата търси куче, което да прилича на този лъв.
Хайнрих Есиг и първите леонбергери
Хайнрих Есиг е градски съветник и търговец на кучета. Около 1840 г. той кръстосва черна с бяло кучка нюфаундленд с мъжко куче тип „Бари“ от приюта на прохода Голям Сен Бернар, предшественик на днешния санбернар. По-късно добавя и пиренейско планинско куче.
Първите кучета с името „леонбергер“ се раждат през 1846 г. Есиг не води родословни книги и не оставя стандарт. Затова точният състав на породата не е потвърден от нито един документ.
Кучето на императори и канцлери
Есиг продава по няколкостотин кучета годишно, пише VDH в статията си за породата, и невинаги евтино. Местният историк Герд Йенер разказва, че заможни купувачи плащат до 1000 гулдена за куче. Директорът на училището в Леонберг по същото време получава 650 гулдена за цяла година.
Сред купувачите са Наполеон III и Ото фон Бисмарк. Според AKC и императрица Елизабет Австрийска е имала седем такива кучета.
Новата порода има и противници. Критиците я наричат подражание на санбернара, а някои изложби отказват да я приемат.
Войните и възстановяването
В края на XIX век леонбергерът пази дворове и тегли колички във фермите на Баден-Вюртемберг. През 1895 г. в Щутгарт е основан Международният клуб за леонбергерски кучета. Клубът съставя стандарт и още същата година породата е призната.
Първата световна война почти спира развъждането. След нея придворният фотограф Щаделман събира оцелелите годни за разплод кучета и започва отначало.
В много книги се повтаря, че след Втората световна война остават само осем леонбергера. VDH твърди обратното: тази война засяга породата по-слабо. FCI я признава окончателно на 17 февруари 1955 г.
През 2005 г. в Леонберг поставят бронзова статуя на леонбергер. В статистиката на VDH породата фигурира с около 480 кученца годишно и е сред най-популярните в Германия.
Есиг търси куче, което да прилича на лъва от градския герб.
Външен вид и стандарт на породата
Породата се описва в стандарт № 145 на FCI. Валидният оригинален текст е от 4 януари 1996 г., а текущата публикация е от 20 септември 2002 г. Търси се голямо, силно и мускулесто, но елегантно куче.
Размер и тяло
Мъжките са високи от 72 до 80 см при холката, като 76 см е препоръчителната средна стойност. Женските са от 65 до 75 см, средно 70 см. FCI не посочва тегло, а таблицата на AKC дава от 90 до 170 фунта, тоест от около 41 до 77 кг.
В Германия сравняват голям мъжки с шетландско пони. Тялото е малко по-дълго от височината, в съотношение около 9 към 10. Гръдният кош стига поне до лактите. Мъжките са видимо по-масивни от женските.
Глава, уши и опашка
Главата е по-дълбока, отколкото широка, а муцуната и черепът са почти еднакво дълги. Кожата е прилепнала, без бръчки. Носът е черен, гърбът на носа е леко извит, „римски нос“. Очите са от светлокафяви до възможно най-тъмни, а ушите са високо поставени, висящи и месести.
Опашката е богато окосмена. В покой виси права. В движение леко се извива, но в идеалния случай не минава над линията на гърба.
Козина и цветове
Козината е от средно мека до груба, гъста и прилепнала, с плътен подкосъм. Може да е права или леко вълниста, но никога не се разделя на път по гърба. Мъжките имат грива по врата и гърдите. Краката са с ресни отпред и с „гащи“ отзад.
Допустими са лъвско жълто, червено, червено-кафяво и пясъчно, от бледожълто до кремаво, както и комбинациите им. Черната маска е задължителна. Черните върхове на косъма са разрешени, ако не преобладават. Малко бяло петно на гърдите или бели косми по пръстите се толерират.
Допустимите цветове по стандарта на FCI: лъвско жълто, червено, червено-кафяво и пясъчно, винаги с черна маска.
Какво стандартът не приема
Дисквалифицират се черен цвят, черно с подпалини, сребрист, кафяв с кафяв нос и възглавнички и цвят „дива козина“. Същото важи за липса на маска и за много бяло. Черният цвят е нормален при нюфаундленда, но при леонбергера изключва кучето от оценка на изложба.
Ако продавач предлага черен или сребрист „рядък“ леонбергер, това е куче извън стандарта. Дисквалифицират се и опашка на кравай, шнурове или силно къдрава козина, ентропион и ектропион (клепачи, обърнати навътре или навън).
Семейно куче
Характер и поведение на леонбергера
Председателят на регионална група на германския клуб за породата казва пред местния вестник, че леонбергерите са семейни кучета и не са за клетка в двора. Кучето иска да е там, където са хората му.
По стандарта на FCI леонбергерът трябва да е подчертано дружелюбен към децата. Агресивните и прекалено плахите кучета се дисквалифицират.
С непознати понякога е сдържан, но по принцип е открит. Според стандарта кучето не бива да се плаши от шум. Кутре, което дълго се крие след силен звук, не отговаря на това описание.
Пазач ли е леонбергерът?
Размерът върши голяма част от работата. На повечето натрапници стига самият вид на толкова голямо куче зад оградата.
Леонбергерът е бдителен и пази дома и хората си. Стандартът обаче не допуска агресия, затова не очаквайте от него да напада. Ако ви трябва куче, което активно да брани имота, по-подходящи са породи като кавказката овчарка, създадена да пази стада от хищници.
Подходящ ли е леонбергерът за семейство с деца?
Да, ако родителите мислят за размера. Кутретата растат бързо и на 4 месеца вече тежат около 20 кг. Едно радостно подскачане събаря малко дете.
Учете кучето да поздравява седнало. Наградете всеки спокоен поздрав с лакомство, а при скачане се обърнете с гръб и изчакайте. Не оставяйте малки деца сами с кучето, колкото и спокойно да изглежда.
Упорит ли е при обучение?
Леонбергерът учи добре и помни дълго. Член на германския клуб признава, че понякога е упорит и реагира чак на четвъртата или петата молба. Помагат кратки тренировки от 5 до 10 минути, награди и търпение. Суетенето и грубият тон само влошават нещата.
В Леонберг клубът упражнява с кучетата качване по стълби в търговски център и возене в асансьор със стъклена стена. И двете са трудни за тях, затова ги тренирайте, преди да ви потрябват.
Ежедневни грижи
Нужда от движение и грижи
Кученцето: растеж и стави
Кутрето расте бързо, а ставите му още се оформят. Пет мерки помагат през първата година:
Ограничете стълбите. Германският кенъл клуб VDH съветва кучето да не качва и слиза по стълби всеки ден.
Носете кутрето до колата или ползвайте рампа. Това е предпазна мярка, която не идва от клуба за породата. Скокът от багажника е излишно натоварване за растящите стави.
Предпочитайте кратки разходки по мека земя и свободна игра. В игра кутрето само спира, когато се умори. На дълга разходка няма как да го направи.
Учете ходене на хлабава каишка от първата седмица. Спрете, когато каишката се опъне, и тръгнете, когато се отпусне. След няколко месеца ще държите голямо куче, а необученото лесно повлича стопанина си.
Отложете бягането до колело. И това е предпазна мярка: попитайте ветеринарния лекар кога растежът е приключил.
Възрастното куче: разходки, вода и спорт
Разделете движението на две или три разходки на ден, с време за душене и игра. Леонбергерът обича водата, вероятно наследство от нюфаундленда. Езеро с полегат бряг е добро място за плуване.
В горещи дни излизайте рано сутрин и късно вечер. Гъстата двойна козина задържа топлината.
Кучето се справя добре със следотърсене, теглене на товари и посещения като куче терапевт. Тегленето е спорт, познат и на стопаните на аляския маламут. Започнете само със здраво възрастно куче и сбруя по мярка.
За пътуване трябва просторна кола, а някои хотели и ресторанти не допускат толкова голямо куче. Уговорете гледането му по време на отпуска няколко седмици предварително.
Козина и ежедневна грижа
Четкане. Двойната козина до голяма степен се самопочиства, но без четка се сплъстява. Четкайте поне веднъж седмично. Зад ушите и по ресните на краката косъмът се сплъстява най-бързо, затова там минете и с гребен с широки зъби.
Смяна на козината. Два пъти годишно кучето сменя подкосъма. Тогава четката става ежедневна.
Уши и нокти. Висящите уши задържат влага, особено след плуване. Подсушете ги с кърпа и проверете за неприятна миризма или зачервяване. Ноктите прегледайте при всяко четкане.
Здраве: какво да поискате от развъдчика
Средната продължителност на живота е от 8 до 9 години, а германският клуб за породата работи тя да се увеличи.
Няколко наследствени болести засягат нервната система на породата. LPN1, LPN2 и LPPN3 са полиневропатии: увреждат периферните нерви, включително нервите на гръкляна. LEMP е заболяване на главния и гръбначния мозък. За всички тях има ДНК тестове.
Клубът за породата в САЩ препоръчва тези ДНК тестове за родителите на котилото. Към тях добавя рентген на тазобедрените и лакътните стави, изследване на щитовидната жлеза и преглед при офталмолог. Поискайте резултатите и на двамата родители.
При полиневропатия следете за шумно дишане, промяна в лая, бърза умора и високо, несигурно повдигане на задните крака. Кучетата с две копия на мутацията за LPN1 обикновено показват признаци преди 3 години. При LEMP кучето започва да влачи или подгъва лапите, понякога още от 1 година. При такива признаци отидете при ветеринарен лекар.
Подобни и свързани породи
Есиг използва три породи, а FCI поставя леонбергера сред молосите от планински тип. Теглата по-долу са от таблицата на AKC.
Прародителите
Нюфаундленд. От него идва любовта към водата. Козината е черна, кафява или черна с бяло, а теглото е от 45 до 68 кг.
Любовта към водата леонбергерът вероятно е наследил от нюфаундленда.
Санбернар. По-тежък е, от 54 до 82 кг, с бяла козина с червеникави петна. Мутацията за LPN1 се среща и при него, затова тестът се прави и при санбернарите.
Пиренейско планинско куче. Третата съставка на Есиг. Създадено е да пази стада в планината и е предимно бяло. Ако ви трябва пазач на животни, то е по-подходящото куче.
Ако търсите по-изразен пазач
Тибетски мастиф. От същата подсекция на FCI и също с гъста грива, но създаден като пазач. Подходящ е за стопани, които вече имат опит с охранителни кучета.
Ако искате по-леко куче
Бернска овчарка. Тежи от 32 до 52 кг и е трицветна. Като леонбергера някога тегли колички във фермите, но спада към швейцарските планински кучета в група 2 на FCI.
FCI: стандарт № 145 „Leonberger“ (20.09.2002) и страницата на породата в номенклатурата на FCI
VDH (Verband für das Deutsche Hundewesen): „Rasse des Monats: Leonberger“
AKC: статия за историята на леонбергера, таблица с теглото на породите и препоръчани здравни тестове за работната група
University of Minnesota, Canine Genetics Lab: Leonberger Health Panel (LPN1, LPN2, LPPN3, LEMP)
Stuttgarter Zeitung: разказ на местния историк Герд Йенер за Хайнрих Есиг и репортаж за регионалната група на германския клуб за породата
Отказ от отговорност
Информацията в тази статия е с общообразователна цел. Тя не замества консултация с ветеринарен лекар или с квалифициран инструктор по обучение на кучета.
Всяко куче е различно. Описаните черти на характера и здравните рискове се отнасят за породата като цяло и не важат задължително за конкретно куче. При здравословни или поведенчески проблеми се обърнете към специалист.