Нюфаундлендът е гигантска работна порода кучета от остров Нюфаундленд в Канада, създадена да тегли тежки товари и да работи във водата. Мъжките са около 71 см при холката и тежат около 68 кг, а женските са около 66 см и 54 кг. Породата е известна с кротостта и спокойствието си, а средната продължителност на живота е между 8 и 10 години.
Повечето хора се влюбват в тази порода от снимка. Животът с нея има и друга страна. Възрастният мъжки тежи колкото едър мъж, лигите му оставят следи по пода и мебелите, а прахосмукачката става ежедневие. През юли в България той търси главно сянка и студени плочки.
Който е готов за това, получава куче с рядко спокоен и добър нрав. Ако тепърва избирате, вижте и другите породи кучета в каталога ни.
Характер
Кротък, спокоен и добронамерен
Продължителност на живота
Между 8 и 10 години
Ръст и тегло
Мъжки: ~71 см, ~68 кг · Женски: ~66 см, ~54 кг
Водно куче
Плавателни ципи и непромокаема двойна козина
Официално породата е канадска. Оформила се е на остров Нюфаундленд, в северната част на Атлантическия океан.
Стандартът на FCI посочва, че нюфаундлендът произлиза от местни кучета и от едро черно „мечешко куче“, донесено от викингите след 1100 година. С идването на европейските рибари в породата влиза кръв и от други кучета, но основните ѝ черти се запазват. Когато през 1610 година започва колонизацията на острова, нюфаундлендът вече има до голяма степен днешния си облик и характер.
Версията с викингите е спорна. Писмени доказателства няма, затова я приемайте като традиция, записана в стандарта, а не като доказан факт.
Сигурно е друго. Островитяните са държали кучето за работа. То е теглело колички с риба и дърва, помагало е при изваждането на мрежите и е плувало в ледената вода край брега. И днес стандартът на FCI го описва като теглич на тежки товари и водно куче. Затова го нареждат сред работните кучета.
На острова е живяло и друго водно куче, със средна големина, известно като кучето от Сейнт Джонс. От него води началото си лабрадорът.
Около породата има много истории за удавници, извадени от бурно море. Част от тях са украсени и не могат да се проверят. Ето три, които са документирани.
Лорд Байрон е имал нюфаундленд на име Ботсуейн (Boatswain). Кучето умира от бяс през 1808 година. Поетът му посвещава стихотворението „Епитафия на едно куче“ и му издига паметник в имението Нюстед Абатство. Паметникът стои там и днес.
Сийман е кучето на Мериуедър Луис. То пресича Северна Америка с експедицията на Луис и Кларк в началото на XIX век и се споменава многократно в дневниците ѝ.
Гандер започва живота си като семейно куче на име Пал. После става талисман на канадския полк Royal Rifles of Canada, а войниците го прекръщават на летището в град Гандер, където е разположена частта. През декември 1941 година полкът воюва в Хонконг. По време на една атака граната пада до група ранени канадски войници. Гандер я грабва с уста и тича към противника. Гранатата избухва и той загива, но ранените оцеляват. През 2000 година британската организация PDSA го награждава посмъртно с медала „Дикин“. Медалът е известен като „Кръста на Виктория“ за животни.
Породата работи във водата и сега. В Италия кучетата на Италианското училище за спасителни кучета (SICS) дежурят по плажовете през лятото, а сред тях има много нюфаундленди.
Кучета от острова стигат до Англия с корабите още през XVIII век. Там породата става модна сред аристокрацията и художниците. През 1838 година художникът Едуин Ландсир рисува бяло куче с черни петна, легнало на ръба на кей. Картината се казва „Изтъкнат член на Хуманното дружество“. От нея идва името на бялото с черно оцветяване, което и до днес наричат ландсир.
Английските развъдчици от XIX век имат голяма роля за днешния тип. FCI признава Канада за страна на произход. Стандартът поставя нюфаундленда във Втора група, секция 2.2, сред молосите от планински тип.
В континентална Европа част от развъдчиците поемат по свой път. Така се появява ландсирът от европейски континентален тип, който FCI признава като отделна порода. Той стъпва на дълги крака и има лека постройка в сравнение с нюфаундленда.
Нюфаундлендът е масивно куче с мощно, мускулесто тяло и добра координация. Дължината на тялото надвишава височината при холката, затова силуетът е правоъгълен.
Стандартът на FCI дава средни стойности. Мъжките са около 71 см при холката и тежат около 68 кг. Женските са около 66 см и около 54 кг. Тялото на женската може да е малко издължено и не толкова масивно.
Това са средни цифри. Срещат се и мъжки над 70 кг. Едрината е желана, но не бива да е за сметка на симетрията, здравината и правилното движение. Малко породи надминават нюфаундленда по маса. Една от тях е мастифът, който нерядко тежи над 80 кг.
Козината е двойна и не пропуска вода. Покривният косъм е средно дълъг и прав, без къдрици. Лека вълна се допуска. Подкосъмът е мек и гъст, а през зимата се сгъстява допълнително.
FCI признава три цвята.
Черен. Традиционният цвят. Трябва да е равномерен, но лек кафеникав оттенък от слънцето се допуска.
Кафяв. Варира от шоколадов до бронзов.
Бяло с черно. Това е ландсирът. Предпочита се черна глава с бяла лиска към муцуната, черно седло на гърба и черен круп, който продължава към горната част на опашката. Останалото е бяло.
При черните и кафявите кучета се допускат бели петна по гърдите, пръстите и върха на опашката. Американският клуб AKC признава и сив цвят. По стандарта на FCI обаче всеки цвят извън черния, кафявия и бялото с черно е дисквалифициращ.
Между пръстите има плавателни ципи. Лапите са големи и здрави, а опашката служи за кормило при плуване. Стандартът го казва изрично. Костите са тежки, гърдите широки и дълбоки, а външният косъм пази подкосъма сравнително сух. Затова нюфаундлендът плува силно и може да изтегли възрастен човек до брега.
Същото тежко тяло обаче натоварва ставите, а гъстата козина го прави уязвимо в жега.
Според стандарта изражението на нюфаундленда излъчва добронамереност и мекота. Кучето е достойно и жизнерадостно и е известно с кротостта и спокойствието си.
Нюфаундлендът има славата на бавачка. Отчасти е заслужена. Кучето понася шумни игри търпеливо и рядко реагира рязко.
Но това е животно с тегло над 50 кг. Агресията при породата е рядкост. Рискът идва от размера. Едно замахване с опашката може да събори прохождащо дете. Младото куче скача от радост и бута. Всяко куче, на което са дърпали ушите твърде дълго, може да изръмжи или да щракне със зъби. Нюфаундлендът не е изключение.
Правилата са прости. Малко дете и куче не остават сами, дори за минута. Децата не се качват на гърба му, не го прегръщат през врата и не го закачат, докато яде или спи. Кучето има свое място, където никой не го безпокои. Тези правила важат за всяка порода. При куче с такива размери обаче грешката излиза скъпо.
Повечето нюфаундленди се разбират с други кучета. Ако са израснали с котка, рядко имат проблеми с нея. Между двама некастрирани мъжки понякога има напрежение, затова ги запознавайте внимателно и на неутрална територия.
С непознати нюфаундлендът е приветлив или поне спокоен. Той не е пазач по природа. Излайва, когато някой доближи къщата, а самият му вид отказва повечето неканени гости. Ако ви трябва куче за охрана на имот, погледнете към породи, създадени точно за това, като турския кангал.
Нюфаундлендът учи бързо, но не изпълнява команди като на пружина. Често мисли секунда, преди да реагира. Не понася груб тон. От викане и наказания става затворен и упорит, а спокойната и последователна работа с награди дава резултат.
Обучението започва от първия ден у дома. Кученце, което дърпа каишката, е забавно на 10 кг. На 60 кг е проблем. Научете го да върви до вас, да не скача по хората и да чака на вратата, докато още е малко. В първите месеци то трябва да срещне различни хора, деца, кучета, шумни улици и коли.
За възрастното куче добро занимание са водната работа и теглене на количка. Клубовете на породата в редица държави организират изпити по водна работа.
Нюфаундлендът пасва на спокойно семейство с време и място за него. Иска да е с хората си. Не е куче, което живее в двора и вижда стопаните си веднъж на ден. Самотата го потиска.
Помислете добре, ако живеете на висок етаж без асансьор, ако държите на безупречно чист дом или ако бюджетът ви е ограничен. Храната, лекарствата и упойката се дозират според теглото, затова лечението струва много повече, отколкото при средно голямо куче. А когато кучето остарее или се разболее, някой трябва да може да го вдигне в колата.
В замяна получавате куче, което рядко създава поведенчески проблеми и е доволно просто да лежи до краката ви.
Разресвайте кучето поне два или три пъти седмично. Два пъти в годината, обикновено през пролетта и есента, подкосъмът пада масово. Тогава се налага ежедневно разресване. Ще ви трябват четка тип слийкър, гребен за подкосъм и метален гребен. Сплъстявания се образуват зад ушите, под мишниците, по задните крака и около опашката.
Не бръснете нюфаундленда за лятото. Двойната козина го пази от слънцето, а след бръснене може да израсне неравно.
Къпането е рядко, няколко пъти в годината. Подсушаването е задължително. Влажен подкосъм до кожата води до мокра екзема (т.нар. hot spot), болезнено възпаление, което се развива бързо. След всяко плуване проверявайте и ушите. Те са увиснали, задържат влага и лесно се възпаляват.
Лигите се засилват след пиене, хранене и в жега. Много собственици държат кърпа до вратата и в колата.
Кученцето расте бързо, но костите и ставите узряват чак към втората година. Растежът трябва да е равномерен. Хранете с храна за кученца от едри или гигантски породи и дръжте кучето стегнато, така че ребрата да се напипват лесно. Всеки излишен килограм в този период натоварва ставите. Не давайте добавки с калций по своя преценка. Балансираната храна съдържа необходимото, а излишъкът вреди.
Опасно състояние при породата е подуването и усукването на стомаха (GDV). Застрашени са кучетата с широк и дълбок гръден кош. Разделете дневната дажба на две или три порции и не позволявайте тичане и буйни игри около храненето. Ако кучето напразно се опитва да повърне, коремът му се подува и то не намира място, тръгнете към ветеринар веднага. Това е спешен случай.
Подобни правила важат и за други едри породи. Вижте например как се подхожда към храненето на кане корсо.
Възрастният нюфаундленд не е спортист. Две разходки на ден, малко игра и възможност да плува му стигат. Кученцето се пази. До края на растежа избягвайте дълго тичане, скокове от високо и честото качване по стълби.
Плуването щади ставите. Пускайте кучето във вода, която познавате, и стойте наблизо. Теченията в морето и студените язовири крият рискове дори за силен плувец. След морето изплакнете козината със сладка вода.
Жегата е истински проблем. При температури над 25 °C разхождайте кучето рано сутрин и късно вечер. През деня му осигурете сянка, прясна вода и хладен под. Никога не го оставяйте в кола, дори за пет минути.
Нюфаундленд може да живее и в апартамент, ако има асансьор и редовни разходки. Къщата с двор е удобна, но дворът не замества времето със стопаните.
Средната продължителност на живота е между 8 и 10 години. Част от болестите при породата са наследствени. Тестовете на родителите не дават гаранция, но намаляват риска.
Дисплазия на тазобедрените и лакътните стави (HD и ED). Оценява се с рентген. Двамата родители трябва да имат официален резултат.
Субаортна стеноза (SAS). Вродено стеснение под аортната клапа на сърцето. При нюфаундленда се среща особено често. Открива се при преглед от ветеринарен кардиолог.
Дилатационна кардиомиопатия (DCM). Сърдечният мускул отслабва и камерите се разширяват. Проявява се обикновено при възрастни кучета.
Цистинурия. Наследствено заболяване, при което бъбреците не успяват да върнат обратно в кръвта аминокиселината цистин. В пикочните пътища се образуват камъни, а при мъжките те могат да запушат уретрата. Онаследява се рецесивно. Има ДНК тест за породата, който показва дали кучето е чисто, носител или болно.
Скъсване на предната кръстна връзка. Тежкото тяло натоварва коленете и при породата тази травма е честа.
Когато избирате кученце, поискайте документите на двамата родители: резултати за стави, сърдечен преглед и ДНК тест за цистинурия. Устното „здрави са“ не е резултат. Запознайте се с майката, вижте къде растат кученцата и проверете родословието. Добрият развъдчик ще разпита и вас, защото иска да знае къде отива кучето му.
Ако харесвате нюфаундленда, но се колебаете, вижте и тези породи.
Бернската овчарка е швейцарско планинско куче от същата група на FCI. Характерът е близък. Тя е спокойна, привързана и се чувства добре в семейство. Ръстът е подобен, мъжките са от 64 до 70 см при холката, но тялото е доста леко в сравнение с нюфаундленда. Устните ѝ са прилепнали и лигите са рядкост. Линее обилно. Към водата няма особена страст. Големият минус е краткият живот, а ракът е честа причина за смърт при породата.
Лабрадорът и голдън ретривърът обичат водата също толкова. Лабрадорът дори идва от същия остров. И двете породи тежат около половината от един нюфаундленд. Влизат в колата без рампа, вдигат се на ръце, ако се наложи, и не страдат от жегата толкова тежко. За сметка на това искат много движение и работа. Без тях скучаят и започват да рушат.
Английският мастиф и немският дог са гиганти като нюфаундленда, но с къса козина. Разресването отнема минути седмично и сплъстявания няма. Мастифът също се лигави обилно, а инстинктът му да пази дома е силен. Догът е висок и елегантен, като мъжките по стандарт са поне 80 см при холката. И двете породи са застрашени от усукване на стомаха и живеят кратко, също като нюфаундленда.
Кавказката овчарка и тибетският мастиф приличат на нюфаундленда по едрина и гъста козина. Характерът им е друг. Те са пазачи, създадени да бранят стадо и територия. Не се доверяват на непознати, решават сами и не търпят чужди хора в двора. Не очаквайте от тях кротостта на нюфаундленда. Тези породи са за опитен стопанин, който знае какво е охранително куче и може да го контролира.
Пълен списък с описания има в раздела всички породи кучета, а породите с отделни подробни статии ще намерите в каталога породи кучета.
