Аляски маламут, или какво означава северно куче

Произход, история и външен вид на аляския маламут

Северно куче, създадено за товари

Породата произхожда от северозападна Аляска, от района около залива Коцебу. Името ѝ традиционно се свързва с местните инупиати, които в някои исторически описания се наричат малемиут. Техните кучета са теглели шейни с товари. В Арктика от такова куче се е искало да тегли с часове, по тежък път и в силен студ, затова здравите лапи, плътната козина и силата са били по-ценни от скоростта.

Съвременната порода не произлиза от една затворена кръвна линия. Впрегатните кучета в Аляска са се смесвали, особено когато търсенето им рязко нараства, както се случва по време на златната треска в края на XIX век. Генетично изследване на местни породи кучета в Америка открива при маламута древни майчини линии, но отбелязва и колко трудно е произходът на днешните кучета да се проследи без уговорки.

Когато в Севера навлиза моторният транспорт, товарните впрягове постепенно губят значението си. Маламутът остава в спортовете с впряг, но в наши дни повечето кучета от породата живеят като домашни любимци. Тялото му обаче и днес издава първоначалната задача, както при повечето северни породи кучета, чиято външност е оформена от работата и климата.

Размери и телосложение

Маламутът е едър и здраво сложен, със силен гръб, дълбоки гърди и добре развита мускулатура. Стандартът на Международната кинологична федерация (FCI) посочва като желани размери за товарна работа 63,5 см височина при холката и 38 кг тегло за мъжките, а за женските 58,5 см и 34 кг. Здраво куче може да е малко над или под тези стойности. При оценката не по-малко значение имат пропорциите, движението и общото състояние.

Главата е широка, ушите са триъгълни и изправени, а очите са бадемовидни и кафяви. Сините очи, които често се срещат при сибирското хъски, при маламута са дисквалифициращ недостатък. Лапите са големи и плътно събрани, с дебели възглавнички и защитни косми между пръстите. Когато кучето не работи, богато окосмената опашка се носи над гърба и се поклаща като перо. Стегнато навита или прилепнала към гърба опашка е отклонение от стандарта.

Срещат се маламути, които тежат значително повече от посочените 38 или 34 кг. Повече килограми не означават по-добро куче. Излишната маса натоварва ставите и прави движението тромаво, а за работна порода свободната и издръжлива походка е сред основните изисквания.

Козина и окраска

Козината е двуслойна. Подкосъмът е гъст, вълнест и леко мазен на допир, а над него расте груб, плътен покривен косъм, който пази от влага и студ. Окраската варира от светлосиво през по-тъмни сиви оттенъци до черно, а има и самурени кучета с нюанси до червено. Независимо от основния цвят, коремът, части от краката, лапите и отделни участъци от маската по лицето са бели. Единствената допустима едноцветна окраска е изцяло бялата.

През лятото козината естествено става по-къса и по-рядка.

Характер и поведение на маламута

Близък с хората, самостоятелен в решенията си

Към семейството си маламутите обикновено са привързани. Могат да са игриви и нежни, а когато искат внимание, стават доста настойчиви. Повечето не гледат с подозрение на непознати, така че ако основната цел е охрана, по-разумно е да се потърси друга порода. Лаят сравнително малко, но много от тях вият или издават проточени, „говорещи“ звуци.

Привързаността обаче не води автоматично до послушание. Маламутът често разбира отлично какво се иска от него и въпреки това предпочита да проследи миризма или да погледне какво прави котката отсреща. Това не е признак на глупост, нито на непоправим инат. Трайните навици идват с търпение, ясни сигнали и награди, за които кучето наистина е готово да се потруди.

Млад маламут, оставен дълго без занимание, често си намира такова сам: копае в двора, гризе каквото му попадне или търси път през оградата. Не всяко куче го прави, но е по-добре дворът да се подготви предварително.

Деца, други кучета и дребни животни

Добре възпитаният маламут може да живее спокойно в семейство с деца. Куче с тегло над 30 кг обаче лесно събаря малко дете в игра, без да има лошо намерение. Децата и кучето не се оставят без надзор, колкото и спокойно да изглежда животното. Детето пък трябва да знае, че кучето не се дърпа за ушите и не се безпокои, докато яде или почива.

С другите кучета маламутите се разбират различно. Едни живеят без проблем с още едно куче вкъщи, други се напрягат при среща с непознато куче, а някои трудно понасят кучета от своя пол. Ранното запознаване с различни кучета помага, но не гарантира, че възрастният маламут ще харесва всяко куче.

По-сложен е въпросът с котките, зайците, птиците и другите дребни животни. Инстинктът за преследване при породата често е силен. Куче, което е израснало с домашната котка и я приема, може да подгони съседската. Където има дивеч или минават коли, маламутът се разхожда на повод или в надеждно оградено място.

Отглеждане, хранене и здраве

Къща с двор или апартамент

Дворът помага, но не замества разходките и вниманието. Маламут, който прекарва деня сам зад оградата, скучае не по-малко от куче, заключено в апартамент. Той има нужда да е около хората си и да живее по предвидим дневен режим.

Отглеждането в апартамент също е възможно, ако стопанинът може да го извежда няколко пъти на ден и вкъщи има тихо място за почивка. Едро куче обаче заема доста място и линее обилно, а ако вие, ще го чуват и съседите. Оградата на двора трябва да е висока и здрава, а ако кучето копае, долната ѝ част се укрепва.

За маламута в България най-тежък е летният сезон. В горещите часове не се излиза на разходка, а кучето има нужда от сянка, прясна вода по всяко време и достъп до прохладно помещение. В паркирана кола не се оставя дори за малко. Ако в жегата започне да диша учестено, отпадне или залита, кучето се премества на хладно и веднага се търси ветеринарен лекар.

Хранене според възрастта и натоварването

Кученцето се храни с пълноценна храна за подрастващи кучета от едри породи. При тях излишните калории и неправилното съотношение между калций и фосфор могат да нарушат развитието на костите и ставите. Ако храната е балансирана, калций не се добавя на своя глава.

Количеството, посочено на опаковката, е само отправна точка. Едно и също куче може да има нужда от повече храна през зимата, когато се движи много, и от по-малко в спокойните летни месеци. Кантарът е полезен, но не казва всичко. Под гъстата козина маламутът може да изглежда в добра форма, докато всъщност е напълнял. Ребрата трябва да се напипват лесно, а зад тях да се долавя талия.

Възрастният маламут обикновено се храни два пъти дневно. Непосредствено преди и след хранене не се препоръчват тичане и силно натоварване. При едрите кучета с дълбоки гърди има риск от разширяване и превъртане на стомаха, състояние, което застрашава живота. Внезапно подут корем, безпокойство и напъни за повръщане без резултат са причина да се тръгне към ветеринар веднага, без да се чака сутринта.

Здравословни проблеми и продължителност на живота

Обичайно посочваната продължителност на живота при аляските маламути е между 10 и 14 години. Колко ще живее конкретното куче, зависи от наследствеността, храненето, теглото и ветеринарните грижи.

Както при повечето едри породи, сериозно внимание се обръща на тазобедрената дисплазия. Предразположението към нея се унаследява, но значение имат и бързият растеж, и наднорменото тегло. Кучетата за разплод се изследват рентгенографски и получават официална оценка на тазобедрените стави. Добрите резултати при родителите намаляват риска за кученцата, но не го изключват.

От очните заболявания при породата се срещат някои форми на катаракта, както и дегенерация на колбичките в ретината, известна като дневна слепота. Куче с това заболяване вижда зле при ярка светлина, докато на слаба светлина зрението му обикновено е запазено. Известни са и случаи на хондродисплазия, която засяга растежа на костите и води до скъсени крайници, както и на хипотиреоидизъм, тоест намалена функция на щитовидната жлеза.

За развъдчиците особено важна е наследствената полиневропатия на аляския маламут. Тя е свързана с мутация в гена NDRG1, засяга периферните нерви и може да доведе до слабост и нарушена походка още при младо куче. Лабораторията по кучешка генетика към Университета на Минесота описва генетичния тест и рецесивния начин на унаследяване. Куче с едно копие на мутацията обикновено не се разболява, но може да я предаде на потомството си, затова резултатът се взема предвид при подбора на двойки за разплод.

Какво да проверите при избор на кученце

Родословието показва от кои кучета произхожда кученцето, но не казва нищо за здравето му. Освен него поискайте резултатите от изследванията на двамата родители, например оценка на тазобедрените стави, очен преглед и генетичен тест за полиневропатия. Сериозният развъдчик може да обясни защо е събрал точно тези две кучета и какви проблеми е имало в линията. Ако някой ви уверява, че кученцето никога няма да се разболее, това е повод за съмнение.

Огледайте и мястото, където растат малките. Те трябва да изглеждат здрави, да живеят в чисто помещение и да не се плашат от хора. Ако е възможно, вижте майката и попитайте за обезпаразитяването, ваксините и ветеринарните прегледи. Размерът на кученцето и пухкавата му козина са лош критерий за избор. По-важно е дали след година ще имате време и условия за куче с размерите и енергията на възрастен маламут.

Породи, които приличат на аляския маламут

Сибирско хъски

Най-често маламутът се бърка със сибирското хъски. И двете са северни впрегатни породи с изправени уши и гъста двуслойна козина, но хъскито е видимо по-леко и по-стройно. Маламутът има по-масивен скелет, по-широка глава и по-тежка мускулатура. Разликата идва от работата, за която са развивани. Маламутите са теглели тежки товари с умерено темпо, а хъскитата са впрягани за дълги разстояния с лек товар и по-висока скорост.

Очите също са добър ориентир. При хъскито те могат да са сини, кафяви или всяко с различен цвят, докато маламутът има кафяви очи. По една снимка обаче произходът на куче не може да се определи със сигурност, особено ако е метис.

Самоед

Самоедът се познава по бялата или кремава козина и по „усмивката“, която му придават леко повдигнатите ъгълчета на устата. И той произхожда от Севера и има гъст подкосъм, но е по-дребен и по-лек от маламута. Кучетата на самоедските народи в Сибир са теглели шейни и са помагали при работата със стадата северни елени. За човек, който не иска да отделя време за разресване и дълги разходки, и двете породи са неподходящи.

Акита ину

Акита ину прилича на маламута по изправените уши, силното тяло и опашката, носена над гърба. При акитата обаче опашката е навита на стегнат пръстен. Приликата е само външна. Акитата е японска порода, използвана първоначално главно за лов, и няма връзка със северноамериканските товарни впрягове. Към непознати тя често се държи резервирано, а маламутът обикновено ги посреща приветливо, макар че характерът на отделното куче зависи много от наследствеността, ранната социализация и възпитанието.