Рядък шпаньол от графство Съсекс, създаден да лае по следа в гъст храсталак. У дома е спокоен и привързан, но гласовит и упорит.
Съсекс шпаньолът (Sussex Spaniel, срещан и като съсекс спаниел) е нисък английски ловен шпаньол, който лае, докато търси дивеч в гъсти храсти. Висок е от 38 до 41 см и тежи около 23 кг, което е много за такъв ръст. FCI го води в група 8, при кучетата за вдигане на дивеч.
Намръщеното чело подвежда, защото характерът му е весел и спокоен. По-важното за бъдещия стопанин е гласът: куче, създадено да лае по следа, рядко мълчи и на разходка. Съсексът подхожда на дом с двор и на човек с време за дълги разходки. Ако търсите тихо куче за малък апартамент, разгледайте други породи кучета.
Автор: Ивелин Тилев. Обновено на 15 ноември 2026 г.
Текстът е информативен и не замества консултация с кинолог, ветеринарен лекар или специалист по кучета.
Ивелин Тилев не носи отговорност за действия, решения или последствия, произтичащи от използването на информацията в този материал.
Бързи факти за съсекс шпаньола
Произход
Англия, графство Съсекс
Височина
от 38 до 41 см при холката
Тегло
около 23 кг
Козина
обилна и права, с подкосъм
Цвят
само наситено златистокафяв
Нужда от движение
над 2 часа на ден за възрастно куче според The Royal Kennel Club
Продължителност на живота
над 10 години
Класификация FCI
група 8, секция 2: ловни кучета за вдигане на дивеч, стандарт № 127
История на породата
Произход и история на съсекс шпаньола
Ловецът от трънаците
В края на XVIII век ловците в графство Съсекс работят в гъст храсталак. Трябва им шпаньол с къси крака и дълго, тежко тяло, който да се провира под бодлите и да ги разбутва. Огъстъс Елиът Фулър от имението Роузхил край Хейстингс отглежда такива кучета около 50 години и ги държи за работа в имението си. Британската асоциация на породата го смята за неин основател.
Кучетата от Роузхил имат и дебела кожа, която пази тялото от тръните. През 1803 г. в The Sportsman's Cabinet е записано, че най-едрите и най-силни шпаньоли в Съсекс се наричат съсекс шпаньоли.
В гъстака ловецът не вижда кучето си, но по лая знае къде е. The Royal Kennel Club нарича съсекса единствения шпаньол, който лае по време на работа, и отбелязва, че според някои в породата има кръв от гончета. Те също лаят по следа, както прави бигълът.
Осемте кучета на Джой Фрийър
След смъртта на Фулър кучетата от Роузхил се разпродават и породата става рядкост. Не изчезва. През 1892 г. изложението Крафтс вече има отделен клас за съсекси, а в САЩ те са сред първите десет породи, вписани в родословната книга на AKC при създаването ѝ през 1884 г.
Най-тежкото изпитание идва с Втората световна война. По данни на британската асоциация на породата повечето записи сочат, че след войната остават едва 8 съсекса. Тези кучета опазва Джой Фрийър от развъдника Fourclovers.
Фрийър работи с породата над шест десетилетия, по-късно оглавява асоциацията и през цялото време ловува с кучетата си. Всички днешни съсекси водят началото си от нейните.
FCI признава породата окончателно през 1954 г., но генофондът остава малък. През 1964 г. Kennel Club разрешава кръстосване с кламбър шпаньол, след което потомството се връща към чисти съсекси. Днес The Royal Kennel Club води съсекса като уязвима местна порода и поставя генетичното разнообразие на първо място в здравните си препоръки за него. Американският клуб на породата посочва, че през 2018 г. във Великобритания са регистрирани само 37 съсекса, три от тях внесени.
Стъмп и рекордът на Уестминстър
Най-известната история на породата е от 2009 г. На 10 февруари десетгодишният Стъмп, с регистрирано име Clussexx Three D Grinchy Glee, печели наградата „Най-добро куче в изложението“ на Уестминстърския кенел клуб в Ню Йорк. Срещу него са около 2500 кучета от 170 породи.
Стъмп става най-възрастният победител в историята на изложението и първият съсекс с тази награда. А по това време е пенсиониран: водачът му Скот Сомър решава да го запише едва пет дни преди старта.
Външен вид и стандарт на породата
Съсексът е нисък и дълъг, с тежък костяк и широка глава. Когато върви, краката му се движат право, а тялото се поклаща. Тази походка е описана като отличителна черта на породата: така не се движи никой друг шпаньол.
На ръст е колкото кокер шпаньола: от 38 до 41 см при холката, при мъжките кокери от 39 до 41 см. Разликата е в тежестта. Кокерът тежи от 13 до 14,5 кг, а съсексът около 23 кг, тоест с 8 до 10 кг повече при същата височина.
Цялата тази маса стои на къси и силни крака, а задните не бива да изглеждат по-къси от предните. Гърбът е равен и мускулест от холката до таза, без стеснение в кръста, а гърдите са дълбоки, но не прекалено широки. Кръглите лапи имат дебели възглавнички и косъм между пръстите.
Глава и изражение
Първото, което се запомня, е погледът. Намръщените вежди и меките лешникови очи придават на кучето сериозно, почти тъжно изражение. AKC изрично предупреждава, че то не отразява характера.
Черепът е широк, с вдлъбнатина по средата и ясно изразен стоп, а носът е кафяв. Дебелите и доста големи уши са поставени малко над нивото на очите и прилепват към главата. Захапката е ножицовидна.
Козина, цвят и опашка
Козината е обилна и права, без къдрене, с гъст подкосъм срещу лошо време. По ушите косъмът е мек и вълнист, а краката имат умерени ресни.
Цветът е един: наситено златистокафяв, като връхчетата на космите изсветляват до златисто. Тъмнокафявият тон и кафявият с лилав оттенък са нежелани, а всеки друг цвят е неприемлив. Куче с бели петна или в черно не отговаря на породата, колкото и „рядко“ да го представя продавачът.
Възрастни кучета и кученце: стандартът допуска само наситено златистокафяв цвят, със златисти връхчета на космите.
Опашката е ниско поставена и не се носи над гърба. Некупираната е със средна дължина, изтънява към върха и има умерени ресни, а живото махане е типично за породата. В миналото обикновено се е купирала до дължина между 13 и 18 см.
Описанието следва стандарт № 127 на FCI във версията от 8 септември 2026 г. Тя почти дословно повтаря британския стандарт на The Royal Kennel Club, страната на произход на породата.
Характер и поведение на съсекс шпаньола
У дома съсексът обикновено е спокоен и привързан, обича игра и разходки със семейството. Така го описва и AKC.
Има и упорита страна. Британската асоциация на породата го казва без заобикалки: дадете ли на съсекса малко, той ще поиска много повече. Затова правилата у дома трябва да са ясни от първия ден. Ако кучето няма място на дивана, никой в семейството не го пуска там „само веднъж“. Храната и играта работят по-добре от натиска.
Гласът
Представете си обикновена разходка. Носът на съсекса хваща прясна следа и той може да тръгне по нея с лай: за него това е работата, за която е създаден. И у дома обикновено е по-приказлив от другите шпаньоли, отбелязва AKC. В жилищна сграда с тънки стени това се чува.
Наказанието за лай рядко носи тишина, защото добавя напрежение. По-добре наградете мълчанието: в мига, в който кучето спре, кажете кратка маркерна дума и дайте лакомство. Правете сесии по 3 до 5 минути и спирайте, докато кучето още има желание. Така следващата започва с интерес. Напредък има, когато млъква по-бързо, отколкото в първите дни.
Деца и други животни
Съсекс, израснал с деца, обикновено се разбира добре с тях, пише AKC. Играта между дете и куче все пак трябва да е под надзор на възрастен, особено докато кучето е малко. Покажете на децата да го галят по гърдите и гърба, без да го прегръщат през врата. Запознавайте го с други кучета и с котката у дома още през първите седмици, на кратки и спокойни срещи.
Пазач ли е съсекс шпаньолът?
Като порода не е. Съсексът е създаден да намира дивеч и защитното поведение не е част от него. На изложба агресивно или прекалено плахо куче се дисквалифицира.
Отделно куче може да е по-резервирано с непознати или да лае, когато чуе нещо пред вратата. Това е черта на конкретното животно и не го прави пазач.
Подходящ ли е за апартамент?
Може да живее в апартамент, ако получава нужното движение и съседите търпят гласа му. За него все пак е по-добре извън града, в къща с голям двор, както препоръчва The Royal Kennel Club. Ако искате шпаньол основно за градски апартамент, разгледайте кавалер кинг чарлз шпаньола. Той е в група 9 на FCI (кучета компаньони) и тежи от 5,5 до около 8 кг.
Съсекс шпаньол наблюдава златни рибки в градинско езерце.
Нужда от движение и грижи
Колко движение му трябва
Над 2 часа движение на ден за възрастен съсекс препоръчва страницата на породата в The Royal Kennel Club. Звучи много за куче с бавна походка, но породата е правена за цял ден в храстите. AKC определя активността ѝ като средна, така че най-добрата мярка е самото куче. Щом след разходката си ляга спокойно, движението стига. Обикаля ли из къщата и търси занимание, добавете време, най-добре с работа за носа.
Разделете времето на две или три разходки и поне в едната оставете кучето да души свободно на дълъг повод. При кученцето правилото е друго: няколко кратки разходки с игра на мека почва, без дълго тичане до колело и без скачане от високо, докато ставите още се развиват.
Носът е най-силната му страна, а AKC посочва, че съсексът се справя добре в изпитания по следотърсене. У дома започнете с лакомство, скрито на видимо място в стаята. Когато кучето го намира бързо три пъти подред, скрийте го зад врата, после в друга стая и накрая в двора. При затруднение се върнете една стъпка назад. По същия начин започва и обучението на кучетата за трюфели. Подходящи спортове са следотърсене, търсене на миризми (nose work) и ловни изпитания за шпаньоли.
С нос до земята в гъст храсталак: работата, за която породата е създадена.
Спокойно ходене на каишка
Съсексът следва носа си и лесно започва да дърпа каишката. AKC съветва това да се решава с обучение с награди. Работете на стъпки:
Започнете у дома или в тих двор, където миризмите са малко.
Наградете кучето всеки път, когато каишката е отпусната и то върви до крака ви.
Когато дръпне, спрете и изчакайте каишката да се отпусне. Едва тогава тръгнете отново.
Използвайте душенето като награда: дайте сигнал и пуснете кучето да души около минута.
Минете към улица с повече миризми, когато в тиха среда върви спокойно поне 10 минути.
Едно куче ще остане по-дълго на втората стъпка, друго ще мине към улицата след няколко дни.
Повикване
Повикването е отделно умение и се учи отделно, на дълъг повод от 5 до 10 метра. Започнете, когато кучето не е заето с миризма, и наградете всяко идване с нещо по-ценно от обикновеното лакомство. Хване ли следа, съсексът чува най-трудно. Затова не го пускайте свободно, докато на дългия повод не идва почти всеки път и сред миризми, и викайте го, преди да се е увлякъл.
Здраве и избор на кученце
При съсекса и при кламбъра е описан наследствен дефицит на ензима PDP1. Кучето с този дефицит не понася натоварване и може да колабира след усилие. Залита ли или ляга кучето ви след кратко усилие, спрете разходката и се свържете с ветеринарен лекар.
Болестта се унаследява рецесивно и има ДНК тест. Когато търсите кученца съсекс шпаньол, поискайте резултатите от теста на двамата родители. При двама родители без мутацията кученцето няма да развие точно този дефицит, но това не гарантира останалото му здраве. The Royal Kennel Club препоръчва за развъдните кучета още оценка на тазобедрените стави и преглед на очите, а клубът на породата в САЩ съветва кученцата да се преслушват за сърдечни шумове на около 8 седмици.
Козина, уши и лапи
Козина. Ресните по ушите и краката събират бодли и семена и там козината се сплъстява най-лесно. Сресвайте ги повече от веднъж седмично, както съветва The Royal Kennel Club. Съсексът линее, така че четката ще ви трябва през цялата година.
Уши. Тежките уши прилепват плътно към главата и вътре проветрява слабо. Веднъж седмично ги помиришете и огледайте: силна миризма или зачервяване са повод за ветеринар.
Лапи и нокти. След разходка в храсти прегледайте лапите за тръни между пръстите. Подрязвайте косъма между възглавничките, за да не събира кал и сняг. Нокти, които тракат по пода, са дълги. Проверявайте ги на 3 до 4 седмици.
Подобни или свързани породи
Кокер шпаньол. Ако харесвате съсекса, но се притеснявате от теглото, кокерът е първото сравнение. Ръстът е същият, а тежи от 13 до 14,5 кг, което се усеща, когато трябва да вдигнете кучето в колата. Създаден е за лов на горски бекас и днес е популярно семейно куче.
Кламбър шпаньол (Clumber Spaniel). Най-сходен по тип: също нисък и масивен, с дълго тяло, но бял с лимонени или оранжеви петна и още по-тежък, мъжките са от 29,5 до 34 кг. Свързват ги кръстосването от 1964 г. и една и съща мутация за PDP1.
Английски спрингер шпаньол. Изглежда съвсем различно: около 51 см при холката, с дълги крака и бяло в окраската, комбинирано с кафяво или черно. Според стандарта на FCI вдига дивеча и го апортира.
Бойкин шпаньол. Плътно кафяв шпаньол на снимка може да е и бойкин. Тази американска порода от Южна Каролина има едноцветен кафяв до тъмношоколадов цвят като съсекс шпаньола, но е по-висока и по-лека: мъжките са от 39 до 46 см и от 14 до 18 кг.
Филд шпаньол (Field Spaniel). Роднина по кръв. В ранните години в него е вливана много кръв от съсекса, а по-късно и от спрингер. Днес преобладават едноцветните черни и кафяви кучета, понякога с подпалини.
Кавалер кинг чарлз шпаньол. Британски шпаньол без ловна работа. Създаден е като куче компаньон и стандартът на FCI не изисква от него работен изпит.
Отказ от отговорност
Информацията в тази статия е с общообразователна цел. Тя не замества консултация с ветеринарен лекар или с квалифициран инструктор по обучение на кучета.
Всяко куче е различно. Описаните черти на характера и здравните рискове се отнасят за породата като цяло и не важат задължително за конкретно куче. При здравословни или поведенчески проблеми се обърнете към специалист.