Бигълът (бийгъл) е малко британско гонче, високо от 33 до 40 см при холката, създадено да търси заек по миризма. По нрав е дружелюбен и се разбира с хора и други кучета. Навън обаче следва носа си, а не вас. У дома изяжда всичко, до което се добере.
Ако обмисляте бигъл, външният вид е последното, за което да мислите. По-важно е дали сте готови да го разхождате на повод цял живот и дали съседите ще понасят гласа му.
Данните са по актуалния стандарт на FCI № 161, освен където е посочен друг източник.
Група по FCI
6, гончета и сродни породи; секция 1.3, малки гончета; с работен изпит
Произход
Великобритания
Височина при холката
от 33 до 40 см
Тегло
FCI не посочва; според AKC до 9 кг при кучетата до 33 см и от 9 до 14 кг при тези от 33 до 38 см
Продължителност на живота
от 10 до 15 години (AKC)
Козина
къса, гъста и непромокаема
Цветове
десет признати варианта, най-често трицветен; върхът на опашката е бял
Ниво на енергия
високо
В средновековна Англия с думата beagle са наричали изобщо по-малките гончета. Според The Kennel Club породата вече е била оформена там към XV век и е ценена заради издръжливостта и нюха си. Историческата справка в стандарта на FCI описва бигъла като смален вариант на по-едрия фоксхаунд, отгледан за лов на заек пеша.
По времето на Хенри VIII и Елизабет I е имало и кучета от този тип с твърда козина, някои толкова дребни, че се побирали в джоба на ловната дреха. Такива миниатюрни „джобни бигъли“ понякога се раждат и днес.
Съвременният тип се оформя във Великобритания около 30-те години на XIX век. Сред известните глутници от онова време е тази на свещеника Филип Хъниуд в Есекс. В Англия The Beagle Club е основан през 1890 г., а в САЩ AKC признава породата още през 1885 г.
Стандартът отбелязва, че породата и днес ловува на глутници, често организирани от колежи, училища и други институции. Бигълът е от ловните кучета, които търсят дивеча по миризма, а не с поглед. FCI описва глутницата в пълен ход с глави, наведени към следата, и с опашки, вдигнати нагоре в стегнат ред.
Носът на породата върши работа и извън лова. През 1984 г. Министерството на земеделието на САЩ пуска първия бийгъл на летището в Лос Анджелис да търси забранени храни и растения в багажа на пътниците. Днес тези кучета работят към Агенцията за митническа и гранична защита на САЩ, която обяснява избора на породата със силния нюх, с размера, който не плаши хората, с мотивацията за храна и с кроткото поведение сред тълпата.
По стандарта това е здраво и компактно сложено куче, без грубост в линиите. Височината до лакътя е около половината от височината при холката, затова краката са пропорционални и не са къси като на басет хаунда.
Главата е умерено дълга, с леко заоблен череп и ясно изразен стоп, тоест преход от челото към муцуната. Носът е широк, за предпочитане черен, като при по-светлите кучета се допуска по-слаба пигментация. Очите са тъмнокафяви или лешникови, доста големи, с мек и молещ израз.
Ушите са дълги, със заоблен връх, и ако ги изпънете напред, стигат почти до върха на носа. Поставени са ниско и висят плътно до бузите.
Опашката е здрава, поставена високо и се носи весело нагоре, без да се извива над гърба. Отдолу е добре покрита с косъм, а върхът ѝ е бял.
Козината е къса, гъста и непромокаема. Актуалният стандарт признава следните цветове: трицветен (черно, кафяво и бяло); синьо, бяло и кафяво; язовечесто пъстър; заешко пъстър; лимонено пъстър; лимонено и бяло; червено и бяло; кафяво и бяло; черно и бяло; изцяло бял. Всички освен изцяло белия се срещат и с дребни цветни петънца, т.нар. mottle. Други цветове не се приемат.
Желаната височина при холката по FCI е от 33 до 40 см. Стандартът не посочва тегло.
Американският кинологичен клуб AKC дели породата на две разновидности: до 33 см и от 33 до 38 см. За по-ниските кучета дава тегло до 9 кг, а за по-високите от 9 до 14 кг. При FCI такова деление няма и куче от 39 или 40 см е напълно в рамките на стандарта.
За сравнение, българският барак също е гонче, но средно голямо, и мъжките достигат от 53 до 58 см. Дори най-високият бигъл по стандарт е с 13 см по-нисък от най-ниския мъжки барак.
FCI описва породата като весело и смело гонче с голяма издръжливост и уравновесен нрав. Кучето трябва да е дружелюбно и будно, без агресия и без плахост. Агресивните или прекалено плахите кучета се дисквалифицират.
Бигълът е отгледан да работи в глутница и затова търси компания. Общителен и добронравен е и рядко влиза в спор с други кучета. Националният клуб на породата в САЩ предупреждава, че ако кучето ще стои само по осем или девет часа всеки ден, тази порода може да не е за вас.
Носът е причината за повечето трудности. Хване ли интересна миризма, кучето тръгва след нея и престава да чува повикването ви. Затова породата не е за свободни разходки в парк, край път или в гора, колкото и добре да е обучена.
Гончето лае и вие. The Kennel Club нарича гласа на породата мелодичен, но съседите в блока невинаги са на същото мнение.
Според The Kennel Club дружелюбният нрав и удобният размер са направили породата популярно семейно куче. При деца в дома основното правило е свързано с храната. Гонче, което веднъж е грабнало сандвич от детска ръка, бързо започва да дебне и следващите.
Зайците и гризачите в дома са отделен въпрос. Породата е създадена да гони заек, затова не ги оставяйте заедно без надзор.
Размерът не е пречка и The Kennel Club посочва, че на породата ѝ стига малко жилище. В блока по-голямото предизвикателство е гласът. Ако избирате между няколко малки породи кучета за апартамент, сравнете ги и по шум.
Козината почти не отнема време. Времето отива за разходки и обучение.
The Kennel Club препоръчва до един час движение на ден за възрастно куче. Разделете го на две разходки и оставете гончето да души колкото иска. За него разходката е четене на следи.
Националният клуб на породата в САЩ съветва кучето да излиза винаги на повод. Ако имате двор, оградата трябва да е висока поне около 1,5 м, а по линията ѝ да има вкопана телена мрежа или бетон, за да не се прокопае гончето отдолу.
На дърпащо куче слагайте нагръдник, за да не пада натискът върху врата.
Нека кучето носи добре прилягащ нашийник за куче с медальон с телефона ви, дори когато е вкъщи. Избягалото гонче обикновено не се връща при повикване, а медальонът помага някой да ви го върне.
Дългият тренировъчен повод е компромисът между свобода и сигурност. Кучето души, обикаля около вас и не може да изчезне след първата следа.
Умората идва и от главата. Скрийте парченца от дневната дажба из стаята или в двора и оставете кучето да ги намери с нос. Десет минути такава игра в дъждовен ден са по-добре от нищо.
Храната е най-силният ви аргумент. Мотивацията за храна е една от причините породата да се използва на летищата и у дома тя работи по същия начин. Награждавайте в мига, в който кучето изпълни командата, и пазете заниманията кратки.
Повикването е най-трудната команда. Упражнявайте го първо вкъщи, после в ограден двор и едва тогава навън на дълъг повод. Дори добре обучено гонче може да не се върне, ако под носа му мине пресна следа, затова не разчитайте на повикването, за да го пускате без повод.
Срещу лая помага команда за тишина, научена с награда в момента, в който кучето замлъкне. Не отговаряйте на лая с внимание, иначе кучето научава, че лаят работи.
Козината е къса и се поддържа с четка или гумена ръкавица веднъж седмично, както препоръчва The Kennel Club. Бийгълът линее, така че по дрехите и по дивана ще има косми.
Ушите искат повече внимание. Голямо британско изследване на VetCompass с над 22 000 кучета установява, че породите с висящи уши имат около 1,8 пъти по-високи шансове за външен отит от породите с изправени уши. Същото важи за кокер шпаньола и другите кучета с дълги уши.
Проверявайте ушите веднъж седмично. Неприятна миризма, зачервяване, тъмна секреция, клатене на главата и чесане са повод за ветеринар, преди да капвате каквото и да било.
След къпане и плуване подсушавайте ушите. При почистване бършете само видимата част и не прекалявайте, защото и прекаленото чистене вреди.
Ако има тема, по която трябва да сте строги, това е храната. В изследване на VetCompass към Кралския ветеринарен колеж в Лондон бигълите имат 2,67 пъти по-висок риск от наднормено тегло в сравнение с кръстоските. По-висок риск има само мопсът, а гончето изпреварва дори лабрадор ретривъра с неговите 1,70.
Авторите посочват, че освен генетиката роля играе и начинът, по който хората хранят кучетата си. Рискът е по-висок при кастрираните кучета и при тези на възраст от 6 до 9 години.
Не хранете „на око“. Мерете дневната дажба с кухненска везна, започнете от указанията на опаковката за желаното тегло и коригирайте според кондицията. Лакомствата за дресура вадете от дневната дажба. Повечето собственици хранят възрастното куче два пъти дневно.
Ветеринарите оценяват теглото по скалата за телесна кондиция на WSAVA. При здравословно тегло ребрата се напипват лесно, без излишна мазнина над тях, погледнато отгоре се вижда талия зад ребрата, а отстрани коремът е прибран нагоре. Ако трябва да натискате, за да намерите ребрата, кучето вече е с наднормено тегло.
Кофата за боклук трябва да има капак, който не се отваря с муцуна, а храната не бива да стои на ниска маса.
Здравето на кученцето зависи до голяма степен от родителите. The Kennel Club настоятелно препоръчва преди разплод ДНК тестове за болестта на Лафора и за неонатална церебеларна кортикална дегенерация (NCCD). За най-добра практика добавя тестове за дефицит на фактор VII, синдром на Имерслунд-Грасбек и синдром на Мусладин-Луеке. Помолете развъдчика да ви покаже резултатите и на двамата родители.
Вижте поне майката. Спокойна и любопитна кучка, която нито ръмжи, нито се крие, е добър знак, защото стандартът изисква точно такъв нрав.
AKC препоръчва кученцето да се храни четири пъти дневно в началото, да мине на три хранения някъде между третия и шестия месец и на две между шестия и дванадесетия месец. Кога да смените храната за кученца с храна за възрастни, решете заедно с ветеринаря.
Обучението започва от първия ден у дома с име, повикване, ходене на повод и кратко оставане само. Удължавайте времето насаме постепенно, за да е готово кученцето за дните, в които сте на работа. През първите месеци го запознайте с непознати хора и със спокойни възрастни кучета.
Всички кученца гризат, а младото гонче на всичкото отгоре претърсва пода с нос. Приберете кабелите и обувките, а храната дръжте на височина, до която муцуната не стига.
Ако все още се колебаете, сравнете гончето с други породи кучета по шум и нужда от движение.
The Kennel Club поставя породата в категория 1 на Breed Watch. Това означава, че няма отбелязани проблеми с телосложението, на които съдиите на изложения да обръщат специално внимание. Рисковете при тази порода са наследствени болести и наднорменото тегло.
Бигълът е в една рискова група за дискова херния с късокраките дакели и френския булдог. Причината е вариант на гена FGF4, който води до ранно втвърдяване на междупрешленните дискове.
Швейцарско проучване на 1113 оперирани кучета показва, че при породата херниите засягат най-често шийния отдел.
При херния в шийния отдел кучето държи врата сковано, не иска да навежда глава към купата, изквичава, когато го вдигнете, или започва да залита. Това е спешен случай за ветеринар.
Според Международната ветеринарна работна група по епилепсия по-новите изследвания потвърждават, че бигълите имат повишен риск от идиопатична епилепсия. Отделно породата може да наследи болестта на Лафора. Тя е невродегенеративно заболяване с пристъпи, подобни на епилепсия, и за нея има ДНК тест.
При пристъп засечете колко продължава и ако можете, го заснемете. Записът помага на ветеринаря да различи епилептичния пристъп от други състояния.
Щитовидната жлеза е друго слабо място на породата. Понижената ѝ функция се среща по-често при тези кучета, а една от двете основни причини, автоимунният тиреоидит, при тях се унаследява. Признаците идват бавно. Кучето пълнее, без да яде повече, става вяло, козината изтънява, а кожните инфекции се повтарят. Диагнозата се поставя с кръвни изследвания.
Черешовото око е пролапс на жлезата на третия клепач. Във вътрешния ъгъл на окото изведнъж се появява кръгла червена подутина. Бигълът е сред предразположените породи, както и кокер шпаньолът и френският булдог.
Състоянието се среща най-често при млади кучета и рискът рязко спада след третата година. Днес ветеринарите предпочитат да върнат жлезата на място хирургично, вместо да я премахнат, защото тя произвежда значителна част от сълзите.
Наследствената първична откритоъгълна глаукома при породата се дължи на мутация в гена ADAMTS10 и се унаследява рецесивно. Кучето боледува само ако е получило мутацията и от двамата родители. Според генетичната лаборатория на Калифорнийския университет в Дейвис мутацията е рядка, с честота около 1%, и за нея има ДНК тест. Зачервено око, често мигане, сълзене или око, което изглежда уголемено, са причина за преглед още същия ден.
Тестовете, които препоръчва The Kennel Club, засягат и няколко по-редки болести.
AKC посочва от 10 до 15 години, а The Kennel Club дава над 12 години.
Най-голямото влияние, което имате вие, е върху теглото. Анализите на VetCompass свързват наднорменото тегло с по-кратък живот и по-лошо качество на живота, а при порода с такъв апетит контролът започва от купичката. Годишният преглед е мястото, където навреме се хващат промените в теглото и в работата на щитовидната жлеза.
И двете изписвания се срещат и означават една и съща порода. „Бийгъл“ е по-близо до английското произношение с дълго „и“, а „бигъл“ е по-кратката форма, която често се използва в българските текстове.
Само на добре оградено място. Националният клуб на породата в САЩ съветва навън кучето винаги да е на повод.
Гласът е част от породата и напълно тихо гонче няма да получите. Командата за тишина намалява лая, но не го спира изцяло. Ако лаят е сериозен проблем за вас, обърнете внимание на породата басенджи, която не лае по обичайния начин, макар че и тя не е тихо куче.
Да, ако правилата за храната са ясни на всички. Стандартът изисква дружелюбно куче без агресия, а породата обича компанията на хората. Децата трябва да знаят, че кучето не се храни от масата.
Може, ако приемате повода за цял живот и строгия ред при храната. Кучето не е агресивно и не е голямо, но носът му често печели срещу командите ви.