Произход и история на Български барак
Името „барак" идва от турската дума за рошав, космат. Това не е случайно, Османската империя е оставила следа не само в историята ни, но и в породния облик на тази кучешка порода. Турците са довели по нашите земи ловни кучета, които са се кръстосали с местните отродия, формирани в продължение на векове преди тях.
Има исторически данни, според които прабългарите, с идването им на Балканския полуостров, са довели рошави кучета, приличащи на днешния барак. Така говорим за животно, чиито корени са дълбоко вплетени в историята на тази земя, не е внос отпреди петдесет години, не е мода. Баракът е куче, което е живяло и работило тук много преди да се появят стандарти и родословни книги.
Днешната порода е резултат от дълъг процес на естествена и целенасочена селекция по функция – търсило се е куче, което да работи по следа в трудни условия: гориста, хълмиста, планинска местност, с тежка и непредсказуема зима. Именно затова твърдата козина не е естетически детайл, а практическа необходимост.
Тази селекция се е случвала в условия, далеч от стандартизирани развъдни програми. В планинските села на Родопите, Балкана и Средна гора ловецът е избирал куче по един критерий – работи ли. Така в продължение на векове се е оформило куче, приспособено към реалните условия на лов по българските земи. Когато в средата на XX век са направени първите опити за систематизиране на породата, кинолозите не са създавали нещо ново – те са документирали куче, което вече съществуваше.
Породата е призната от FCI (Fédération Cynologique Internationale) и е класифицирана в Група VI, Секция 1.2 – гончета, работещи по топла следа. В България организирането и поддържането на породата се извършва от Националния клуб „Български барак – твърдокосместо ловно куче" и Българската национална федерация по кинология.