Заради широката глава и мускулите някои хора пресичат улицата, когато видят Стафи. А кучето в този момент обикновено иска просто да се запознае с тях.
Стафордширският бултериер (накратко Стафи) е малко до средно, късокосместо куче от групата на териерите, създадено във Великобритания. Тежи между 11 и 17 кг, има широк череп, силни челюсти и много мускули за ръста си. Стандартът на породата го описва като смело и интелигентно куче, особено привързано към децата.
Това не прави породата подходяща за всеки. Стафито е силно, упорито и има много енергия. Нужен му е стопанин, който го води спокойно и последователно и му дава работа за тялото и ума всеки ден.
Автор: Ивелин Тилев. Обновено на 30 октомври 2026 г.
Текстът е информативен и не замества консултация с кинолог, ветеринарен лекар или специалист по кучета.
Ивелин Тилев не носи отговорност за действия, решения или последствия, произтичащи от използването на информацията в този материал.
Бързи факти за Стафи
Размер
Малък до среден, компактен
Височина при холката
От 35,5 до 40,5 см
Тегло
Мъжки от 12,7 до 17 кг, женски от 11 до 15,4 кг
Продължителност на живота
Обикновено 12 до 14 години
Козина
Къса, гладка, прилепнала
Цветове
Червен, палев, бял, черен, син, тигров (брайндъл), всеки от тях и с бяло
Линеене
Умерено, през цялата година
Нужда от движение
Около час на ден плюс игри за ума
Подходящ за апартамент
Да, ако получава достатъчно движение
Подходящ за деца
Да, под надзор на възрастен
Отношение към други кучета
Индивидуално, понякога селективен към кучета от същия пол
Обучение
Учи бързо, но е упорит
Слюноотделяне
Ниско
Класификация FCI
Група 3 Териери, Секция 3 Териери от бул тип, стандарт № 76
Произход
Великобритания (графство Стафордшър)
FCI признава четири териера от бул тип и Стафито е един от тях. За останалите видове вижте прегледа на териерите.
Произход и история на Стафи
Предците на Стафито са кучетата тип „бул и териер“ (bull and terrier). Това са кръстоски между старите английски булдози и териери. Развъдчиците са искали силата и хватката на булдога заедно с бързината и упоритостта на териера. Тогавашният булдог е бил по-висок и по-атлетичен от днешния английски булдог.
Откъде идва името
Породата е оформена в т.нар. Черна страна (Black Country). Това е индустриален район в графство Стафордшър и северните части на Бирмингам. Стопаните на тези кучета са били миньори и работници от железарниците. Кучетата са живели в домовете им, а боевете с тях са били повод за залагания.
От боевете до изложбите
През 1835 г. британски закон забранява травлята на бикове и мечки и поддържането на арени за боеве между животни. Боевете между кучета продължават тайно още дълги години, а кучетата тип „бул и териер“ остават в тях.
През шейсетте години на XIX век Джеймс Хинкс кръстосва тези кучета с други породи и създава белия английски бултериер с удължена глава. Част от стопаните запазват стария тип, по-нисък и по-широк. От него произлиза днешното Стафи.
Британският Kennel Club признава породата през 1935 г. Същата година в кръчмата Old Cross Guns в Крадли Хийт е основан първият клуб на породата. FCI приема Стафито окончателно на 21 октомври 1954 г. (стандарт № 76 на FCI).
Стафордският възел
На изложбите във Великобритания Стафито по традиция се показва с широк кожен нашийник с месингови украси. Сред тях е стафордският възел, символът на графството, от което идва породата.
Външен вид и стандарт на породата
Стандартът описва Стафито с няколко думи: гладкокосместо, добре балансирано, много силно за размера си, мускулесто, активно и пъргаво. Куче, което изглежда тромаво, прекалено тежко или с много къса муцуна, се отклонява от него.
Размер и тяло
Желаната височина при холката е от 35,5 до 40,5 см. Мъжките тежат от 12,7 до 17 кг, женските от 11 до 15,4 кг. Теглото трябва да отговаря на височината. Ниско куче с 22 кг не е „едро Стафи“. Най-често е куче с наднормено тегло или куче извън стандарта.
Тялото е компактно, с равна горна линия. Гърдите са широки отпред и дълбоки, ребрата са добре извити, а кучето е по-леко в слабините.
Глава, уши и опашка
Главата е къса, с широк череп, ясен стоп и много силни скулови мускули. Муцуната е къса, но по стандарта трябва да е поне половината от дължината на черепа. Това правило пази кучетата от проблеми с дишането. Захапката е ножична, с големи зъби.
Очите са кръгли, средно големи и гледат право напред. Ушите са тип „роза“ или полуизправени. Изправените или изцяло висящите уши са силно нежелани.
Опашката е средно дълга, ниско поставена и се носи ниско. Стандартът я сравнява със старинна дръжка на помпа.
Цветове на Стафи
Стандартът на FCI приема бял, червен, палев, черен и син цвят, както и всеки от тях с бяло. Приема се и тигров (брайндъл) във всички нюанси, самостоятелно или с бяло. Черно с подпалини и ливър (кафяв) не се приемат.
Стандартните цветове на Стафи, отляво надясно: червен, палев, бял, черен с бяло, син и тигров с бяло
Внимавайте с обяви за „редки“ цветове. Синият е стандартен цвят, а не рядкост. Мерле изобщо не е цвят на породата. Британският Kennel Club не регистрира мерле кученца Стафи заради риска от проблеми със зрението и слуха.
Ако ви харесват мускулестото тяло и широката глава, но търсите по-високо куче, погледнете боксера.
Стафи, Амстаф или питбул: каква е разликата
Тези породи имат общи предци и хората често ги бъркат. В обявите думата „стаф“ се използва за всички тях, а понякога и за кръстоски. Разликата се вижда най-лесно в размера и в това коя организация признава породата.
Стафордширски бултериер, Амстаф, американски питбул териер и английски бултериер: сравнение
Амстафът е признат от Американския кенел клуб (AKC) през 1936 г. под името Staffordshire Terrier. През 1972 г. името е сменено на American Staffordshire Terrier, за да не се бърка с британското Стафи.
Едно практично правило: Стафито е най-ниското и най-набитото от тях. Ако ви предлагат „Стафи“, чиито родители са високи 48 см и тежат по 25 кг, това не е стафордширски бултериер.
Характер и темперамент
Стафито е куче на хората. Иска да е в същата стая с вас, да ви следва до кухнята и да спи колкото може по-близо. В стандарта за него пише „смело, безстрашно и напълно надеждно“.
Отношение към хората
Повечето Стафи са дружелюбни и с непознати. Посрещат гостите шумно, с въртене на цялото тяло, и често скачат по тях. При куче от 16 кг това е проблем, ако гостът е дете или възрастен човек. Затова спокойното посрещане се учи още при кученцето.
Най-трудно им е без хора. Стафи, което остава само по 9 или 10 часа всеки ден, често започва да вие, да лае или да гризе врати и мебели.
Стафи и деца
Стафито обикновено обича децата и детските игри. Надзорът е нужен заради силата му: в игра то може да събори малко дете, без да има лошо намерение. Търпеливо е като голдън ретривър, но е по-буйно и по-силно за ръста си.
Научете децата да не прегръщат кучето през врата и да не го закачат, докато яде или спи.
Стафи и други кучета
Тук породата се различава от повечето семейни кучета. Много Стафи обичат да играят с други кучета. Част от тях обаче стават селективни, когато достигнат социална зрялост, обикновено между 1 и 3 години. Най-често това се случва с кучета от същия пол.
Стандартът говори за несломима смелост и упоритост. При срещи с други кучета това означава, че Стафи, което само не търси свада, може да не отстъпи, ако бъде предизвикано. Затова срещите с непознати кучета трябва да са под контрол, а паркът за кучета невинаги е подходящо място.
Котките обикновено се приемат, ако кучето е израснало с тях. Чуждата котка в двора е друга история. Ловният инстинкт е силен, особено към малки бягащи животни. Същата енергия и упоритост ще познаете и при джак ръсел териера.
Пазач ли е Стафито?
Не. Ще ви уведоми, че някой е на вратата, но най-вероятно ще посрещне непознатия като стар приятел. Не се опитвайте да го направите пазач. Агресията към хора е дисквалифициращ недостатък според стандарта на породата.
Лае умерено. Много Стафи обаче сумтят, мърморят и хъркат, а стопаните бързо се научават да разбират тези звуци.
Подходящ ли е Стафи за вас
Семейство с деца. Подходящ е, ако има възрастен, който поема обучението и следи игрите. Дете не бива да разхожда кучето само, ако не може да го удържи при рязко дръпване.
Апартамент. Да. Стафито е спокойно вкъщи, когато е изразходвало енергията си навън. Ако не е, апартаментът му става тесен много бързо.
Първо куче. Възможно е, ако от самото начало ходите на курс с инструктор. Силата и упоритостта на породата правят грешките в обучението видими по-рано, отколкото при по-кротки кучета.
Работите по цял ден извън дома. Труден вариант. Ще ви трябва някой, който да изведе кучето по обед.
Активни хора. Стафито е добър партньор за дълги разходки, игри и кучешки спортове. За бягане в жега или на много дълги разстояния има по-подходящи породи.
Искате спокойно куче. Ако търсите куче, на което стигат кратки разходки около дома, френският булдог ще ви подхожда повече. Той има къса муцуна и свои здравни проблеми, които трябва да проучите предварително.
Вкъщи вече има куче. Най-лесно е Стафито да живее с куче от противоположния пол. Две възрастни Стафи от един пол в един дом изискват опитен стопанин.
Обучение, социализация и движение
Стафито учи бързо, когато получава нещо в замяна: храна, игра или вашето внимание. Ако го натискате със сила, става още по-упорито. Ето какво работи в ежедневието.
Първите седмици у дома
Започнете с името, „седни“ и идването при повикване вътре в дома. Тренирайте по 3 до 5 минути няколко пъти на ден. Стафито не е бордър коли и няма да повтаря едно упражнение 20 пъти с удоволствие. Две или три повторения и после нещо ново дават по-добър резултат.
Учете кученцето да остава само още от първите дни. Започнете с минута или две, докато сте в другата стая, и увеличавайте времето постепенно. Оставяйте му гумена играчка, пълнена с храна, за да има с какво да се занимава.
Хапането по време на игра е нормално. Когато зъбите стиснат силно, спрете играта за няколко секунди и му подайте играчка. Не го удряйте по муцуната и не го бутайте с ръка, защото така играта само става по-буйна.
Всеки ден пипайте лапите, ушите и устата му за по няколко секунди и давайте награда. Ще ви е нужно при рязане на ноктите и при ветеринаря.
Социализация
Кученцето приема новото най-лесно, докато навърши около 14 седмици. Покажете му колкото може повече неща и следете да остава спокойно: хора с шапки и чадъри, деца, велосипеди, трафик, асансьор, ветеринарния кабинет. Не е нужно да се запознава с всяко куче в парка.
Докато ваксините не са завършени, носете го на ръце или го водете на места, където не минават непознати кучета. За срещи с кучета изберете няколко спокойни възрастни кучета, които познавате и на които имате доверие. Една лоша среща с агресивно куче може да остави траен страх.
Наблюдавайте поведението му към други кучета и между 1 и 3 години. Тогава при част от кучетата от породата се появява селективност. Ако забележите вдървено тяло, втренчен поглед или ръмжене при срещи, работете с инструктор още в началото. По-лесно е, отколкото след няколко сбивания.
Ходене на повод без дърпане
Стафито е силно за ръста си. Дърпането трябва да се реши, докато кучето още е малко.
Когато поводът се опъне, спрете. Тръгнете отново, когато се отпусне.
Давайте награда до крака си, докато вървите. Наградата е там, където искате да е кучето.
Когато кучето избърза напред, сменете посоката. Така то започва да следи къде сте.
При силно дърпане използвайте шлейка с халка на гърдите. Когато кучето дръпне, тя го завърта към вас и не натоварва врата.
Не използвайте задушаващ нашийник или нашийник с шипове. Болката по време на разходка може да засили реакциите към други кучета.
Идване при повикване
Повечето Стафи се връщат добре, докато не видят котка, друго куче или интересна миризма. Затова тренирайте на етапи:
първо вкъщи, после в двора, после на тихо място навън;
в парка използвайте дълъг повод от 5 до 10 метра, докато кучето не започне да идва надеждно;
наградата за идване трябва да е най-хубавата: парче месо, а не обикновена гранула;
никога не наказвайте кучето, когато дойде, дори да е закъсняло. Иначе следващия път ще идва още по-бавно.
Спокойно посрещане
Стафи често скачат по хората от радост. Обърнете се с гръб и не обръщайте внимание на кучето, докато и четирите му лапи не стъпят на пода. Тогава го поздравете спокойно. Помолете гостите да правят същото. Всеки, който гали кучето, докато скача, го учи, че скачането работи.
Игра на дърпане и командата „пусни“
Дърпането на въже е една от любимите игри на Стафито и добър начин да изразходва енергия. Няма доказателства, че тази игра прави кучето агресивно. Нужни са само няколко правила:
вие започвате играта и вие я спирате;
при „пусни“ задръжте играчката неподвижна и покажете лакомство, а когато кучето пусне, го наградете и продължете играта;
ако зъбите докоснат ръката ви, играта спира за малко.
Играта на дърпане изразходва енергия, когато вие я започвате и вие я спирате
Свикване с намордник
Научете Стафито да носи намордник без стрес, дори ако никога не ви се наложи. Ще ви е нужен при ветеринаря, в обществения транспорт или при пътуване в държави и градове, където е задължителен за породата.
Изберете кошничен намордник, с който кучето може да диша с отворена уста и да пие вода. Първо сложете лакомство в дъното и оставете кучето само да пъхне муцуната. После закопчавайте за няколко секунди, след това за минути у дома и накрая на разходка.
Колко движение му трябва
Възрастното Стафи има нужда от около час активно движение на ден, разделено на две или три разходки. По-енергичните кучета искат и повече. Добавете 10 до 15 минути работа за ума: храна, разпръсната в тревата, играчки пъзели или нов трик. След такава работа кучето обикновено е по-спокойно вкъщи, отколкото след още половин час тичане.
Кученцата нямат нужда от дълги маршрути. Подходящи са кратки разходки и свободна игра на мека повърхност. Избягвайте многократните скокове, тичането по стълби и бягането до велосипед, докато растежът приключи. Това обикновено става между 12 и 18 месеца.
Стафито понася трудно усилие в жега. През лятото го разхождайте рано сутрин и късно вечер и носете вода.
Много Стафи плуват тежко заради широките гърди и мускулите. Ако кучето влиза в дълбока вода, сложете му спасителна жилетка.
Ако искате общо занимание, опитайте аджилити, обидиънс, рали обидиънс или търсене по миризма. В хладно време е подходящ и каникрос: бягане с кучето, вързано за колан на кръста ви.
Здраве и чести заболявания
Стафито е здрава порода и при добри грижи живее обикновено 12 до 14 години. Има две наследствени болести с ДНК тест и няколко проблема, които се срещат по-често, отколкото при средното куче. Преди да вземете кученце, поискайте резултатите от тестовете на двамата родители.
L-2-HGA (L-2-хидроксиглутарова ацидурия)
Наследствено метаболитно заболяване, което засяга нервната система. Признаците обикновено се появяват в млада възраст: треперене, несигурна походка, гърчове, промени в поведението. Лечение няма. Болестта се предава рецесивно и кученцето може да е болно само ако и двамата родители носят гена. Ако поне единият родител е тестван и чист, никое кученце няма да се разболее.
Наследствена катаракта (HC)
Катаракта, която се развива рано и в двете очи. Предава се също рецесивно и има ДНК тест (HC-HSF4). Катарактата може да се оперира, но операцията е скъпа и изисква продължителни грижи след нея.
Британският Kennel Club препоръчва преди разплод ДНК тестове за HC и L-2-HGA, преглед на очите и изследване на лактите за дисплазия (здравни изисквания за породата).
Кожни проблеми и алергии
За британския Kennel Club кожните проблеми са сред основните здравни приоритети на породата. Най-често става дума за атопия или хранителна алергия. Следете за сърбеж, близане на лапите, зачервяване по корема и в подмишниците, както и за чести ушни инфекции.
Мастоцитоми
Мастоцитомът е най-честият кожен тумор при кучетата. Голямо проучване в Англия показва, че Стафито е сред породите с по-висок риск от него (Shoop и колектив, 2015). Туморът може да изглежда като безобидна бучка или брадавица. Покажете на ветеринар всяка нова бучка по кожата, особено ако расте, променя се или се зачервява.
Скъсване на кръстната връзка
Стафито е сред породите с по-висок риск от заболяване и скъсване на предната кръстна връзка на коляното. Типичният признак е внезапно куцане на задния крак след игра или скок. Нормалното тегло и по-малко резки скокове намаляват натоварването на коленете.
Дишане
Стафито не е порода с плоска муцуна. При линии с прекалено къса муцуна обаче може да се появят проблеми с дишането (BOAS). Този проблем е типичен за английския булдог. Кенел клубовете в Северна Европа изрично предупреждават развъдчиците на Стафи да не скъсяват муцуната. Шумното дишане в покой и бързата умора на топло са причина за преглед.
Хранене
Стафито обича да яде и лесно напълнява. Наднорменото тегло натоварва коленете и лактите, а при порода с по-висок риск от скъсване на кръстната връзка това е сериозен довод да следите порциите. Склонността е позната от лабрадор ретривъра: кучето винаги изглежда гладно, но това не означава, че му трябва повече храна.
Каква храна
Подходяща е пълноценна храна за средни породи, суха или мокра, с ясно посочен животински протеин. Ако кучето има кожни проблеми, не сменяйте храната на всеки две седмици. Ветеринарят може да предложи елиминационна диета с нов или хидролизиран протеин. Тя трае обикновено 8 седмици и през това време кучето не яде нищо друго, включително лакомства.
Колко храна
Калориите са различни при всяка храна, затова започнете с препоръката на производителя за желаното, а не за сегашното тегло. Разделете дневната дажба на две хранения.
На всеки две седмици проверявайте формата на тялото. Ребрата трябва да се напипват лесно, без да се виждат, а погледнато отгоре кучето трябва да има талия.
Лакомствата при обучение също са храна. В дни с много тренировки отделете част от дневната дажба и я давайте като награда.
Опасни храни
Шоколадът, гроздето и стафидите, лукът и чесънът, ксилитолът (подсладител в дъвки и някои продукти), ядките макадамия и алкохолът са токсични за кучетата. Не давайте варени кости, защото се трошат на остри парчета.
Прясна вода трябва да има по всяко време, особено след разходка и през лятото.
Грижи и поддръжка
Козина. Въпреки че е къса, козината линее през цялата година. Веднъж седмично е достатъчно да я минете с гумена четка или ръкавица. Както при далматинеца, късите косми се забиват в дрехите и тапицерията, така че гумената четка ще ви трябва и за дивана. Къпете кучето само при нужда, с шампоан за кучета. Честото къпане изсушава кожата, а при порода със склонност към кожни проблеми това се вижда бързо.
Слънце. Белите Стафи и тези с много бяло изгарят на слънце по корема, носа и ушите. През лятото ограничете лежането на пряко слънце. Ако кучето обича да се пече, използвайте слънцезащитен продукт, предназначен за кучета. Продуктите за хора не са подходящи, особено тези с цинков оксид, защото кучето ги облизва.
Нокти. Режете ги на 3 до 4 седмици, ако не се изтъркват сами. Чувате ли тракане по пода, вече са дълги.
Зъби. Мийте ги с паста за кучета, най-добре всеки ден. Стафито има силни челюсти и бързо унищожава играчките. Избирайте здрави гумени играчки и махайте всяка, от която кучето може да откъсне и погълне парче.
Студ. Козината е къса и почти без подкосъм. При студ, вятър и дъжд яке за кучета е полезно, особено за слаби и възрастни кучета.
Особености и митове за Стафи
„Усмивката“ на Стафи
Когато е отпуснато и доволно, Стафито често държи устата отворена, а ъглите на устните са широко изтеглени назад. Стопаните наричат това изражение „Стафи усмивка“. При посрещане много кучета от породата се извиват като дъга, а опашката удря всичко наоколо.
Митът за „кучето бавачка“
В интернет често пише, че Стафито е било използвано като „куче бавачка“ (nanny dog) за деца. Няма исторически документи, които да потвърждават това. Стандартът наистина отбелязва привързаността на породата към децата. Това обаче не значи, че куче от която и да е порода може да остава само с малко дете.
Митът за „заключващата се“ челюст
Челюстта на Стафито няма специален механизъм, който да се заключва. Устроена е като при всяко друго куче. Силата на захапката идва от мускулите и от упоритостта на кучето, а не от различна кост или става. Същият мит се разказва и за американския питбул териер.
Агресивна порода ли е?
Според стандарта на FCI агресивното или прекалено плахото куче се дисквалифицира. Правилно развъдените Стафи трябва да са стабилни и приветливи с хората. Отношението към други кучета е отделен въпрос и там породата наистина изисква повече внимание, както писахме по-горе.
Предимства и недостатъци
✅ Предимства
Силно привързано към семейството и обикновено приветливо с хората
Къса козина, която се поддържа лесно
Справя се в апартамент, ако има достатъчно движение
Учи бързо, когато работи за храна или игра
Компактно, но издръжливо и спортно
Има ДНК тестове за двете най-сериозни наследствени болести
❌ Недостатъци
Трудно понася да остава само за дълго
Може да е селективно към други кучета, особено от същия пол
Силно е и дърпа на повода, ако не е обучено рано
Линее през цялата година
Склонно е към кожни алергии
Унищожава играчки и мебели, когато скучае
Предразсъдъците към породата са реални: някои хазяи, градове и държави имат ограничения за нея
Ако недостатъците натежават, сред малките породи кучета ще намерите и по-спокойни варианти.
Подобни породи
Американски стафордширски териер (Амстаф). Най-близкият роднина на Стафито. По-висок е и по-тежък, с подобен характер. Ако ви харесва типът, но искате по-едро куче, погледнете първо него. На разходка изисква още повече сила и обучение.
Американски питбул териер. По-висок и по-лек на вид, много атлетичен. FCI не го признава, затова при него е особено важно да проверите произхода и здравните тестове на родителите.
Английски бултериер. Има общи предци със Стафито, но се разпознава веднага по дългата яйцевидна глава. Обикновено е по-независим и по-трудно се обучава.
Боксер. Произхожда от стари кучета от булдогов тип, но е значително по-висок. Игрив и привързан, остава буен като кученце години наред и има нужда от много движение.
Бостън териер. Малко куче с къса козина и бул произход. Подходящ, ако харесвате типа, но искате по-малко и по-леко куче за града. Муцуната му е къса и не понася жега.
Френски булдог. Компактен градски компаньон с по-малка нужда от движение. Плоската муцуна носи и съответните проблеми с дишането.
Подходящ ли е Стафи за мен
Стафито е за хора, които искат куче постоянно до себе си и имат време да го движат и обучават всеки ден. Скуката и дългите часове самота са честа причина за проблеми с тази порода.
Ако решите да вземете кученце, изберете родители с ДНК тестове за L-2-HGA и HC. Запишете се на курс за кученца и работете рано по разходката на повод и по срещите с други кучета. Ако все още сравнявате, разгледайте и останалите породи кучета в нашия каталог.
Информацията в тази статия е с общообразователна цел. Тя не замества консултация с ветеринарен лекар или с квалифициран инструктор по обучение на кучета.
Всяко куче е различно. Описаните черти на характера и здравните рискове се отнасят за породата като цяло и не важат задължително за конкретно куче. При здравословни или поведенчески проблеми се обърнете към специалист.
