Бултериерът е британски териер с яйцевидна глава и мускулесто тяло. Игрив, упорит и привързан към хората си, той има нужда от движение и последователно обучение.
Бултериер (английски бултериер) е британска порода от групата на териерите (FCI стандарт № 11), позната по яйцевидната глава без стоп и малките триъгълни очи. Това е игриво, упорито и привързано куче, което живее средно 11–14 години и има нужда от поне час движение дневно и обучение с награди.
Автор: Ивелин Тилев. Обновено на 25 октомври 2026 г.
Текстът е информативен и не замества консултация с кинолог, ветеринарен лекар или специалист по кучета.
Ивелин Тилев не носи отговорност за действия, решения или последствия, произтичащи от използването на информацията в този материал.
Бултериерът се разпознава отдалеч. Дългата глава с форма на яйце, малките триъгълни очи и мускулестото тяло го правят различен от всяка друга порода. Едни го намират за смешен, други – за малко страшен, но рядко някой минава покрай него безразлично.
Зад тази външност стои куче с много силен характер. Бултериерът е игрив, упорит и привързан към хората си, а когато иска нещо, става изненадващо изобретателен. Може да научи нова команда за един следобед и на следващия ден да реши, че тя вече не важи за него. Който е живял с бултериер, знае, че скука с него няма.
Едно уточнение за имената: бултериер и английски бултериер са една и съща порода. Официалното име във FCI е Bull Terrier (стандарт № 11), а думата „английски“ само напомня откъде идва породата. Бултериерът е териер: във FCI е в Група 3, секция „Териери от булов тип“, заедно с миниатюрния и стафордширския бултериер. Колко различни могат да бъдат кучетата в това семейство, личи добре при сравнение на различните видове териери.
Активни стопани, готови за последователно обучение
Размерите и движението са по данни на PDSA, а продължителността на живота – по VCA Animal Hospitals.
Външност: главата, която не можеш да сбъркаш
Най-характерното при бултериера е главата. Отпред тя има форма на яйце, без вдлъбнатини и без преход между челото и муцуната (такъв преход в кинологията се нарича стоп). В профил линията се спуска плавно от темето до черния нос. Тази извивка се нарича „downface“ и е едно от първите неща, които съдиите гледат на изложба.
Очите са малки, триъгълни, косо поставени и възможно най-тъмни. Ушите са малки, тънки и изправени, поставени близо едно до друго. Заедно те дават на кучето онова съсредоточено, леко хитро изражение, което често се бърка със строгост. По лицето на бултериера трудно се разбира какво мисли. Опашката, стойката и начинът, по който се движи, казват много повече.
Тялото е компактно и силно: мускулест дъговиден врат, широк и дълбок гръден кош, къс здрав гръб. Добрият бултериер изглежда тежък, но се движи леко и пружиниращо. Боксерът също е атлетичен и мускулест, но с късата си муцуна и ясния стоп е точната противоположност на бултериера в профил.
Интересна подробност: породният стандарт не поставя граници за височина и тегло. Изисква се кучето да изглежда максимално силно за ръста си и да е пропорционално. На практика повечето възрастни кучета са високи 51–61 см и тежат 22–31 кг, като мъжките са видимо по-масивни.
Козина и окраски
Козината е къса, прилепнала и твърда на пипане, с лек блясък. През зимата може да се появи по-мек подкосъм. Поддръжката е лесна: едно изчесване седмично с гумена ръкавица или мека четка обикновено стига. Бултериерът все пак пуска косми, особено при смяна на сезоните, а белите косъмчета се виждат отлично по тъмни дрехи.
Окраските се делят на две групи:
Бели. Изцяло бяла козина. Допускат се цветни петна по главата, например около окото или на ухото.
Цветни. Цветът трябва да преобладава над бялото. Признати са тигрова, черно-тигрова, червена, палева и трицветна окраска. При равни други качества стандартът предпочита тигровата.
Бели и цветни бултериери: бяло куче с цветно петно около окото, черно-тигрово, трицветно, червено-бяло и тигрово-бяло.
Синята и кафявата (чернодробна) окраска са силно нежелани. Ако ви предлагат бултериер с „рядка синя“ или „шоколадова“ окраска на по-висока цена, проверете внимателно произхода и съответствието с породния стандарт.
Интересно е, че сред вероятните предци на бултериера е и далматинецът, чийто изцяло бял фон е служил при създаването на първите бели кучета. Окраската не влияе на характера, но има връзка със здравето: глухотата се среща по-често при белите кучета (вижте раздела за здравето).
Миниатюрен бултериер: отделна порода
Миниатюрният бултериер изглежда като умален стандартен, но е отделна порода. FCI го води под № 359 (вижте регистъра на FCI за миниатюрния бултериер), а стандартният е под № 11. Двете породи имат общ произход и почти еднакъв стандарт. Основната разлика е ръстът: миниатюрният бултериер не бива да е по-висок от 35,5 см при холката. За теглото няма горна граница, стига кучето да е компактно и пропорционално.
Дребен стандартен бултериер си остава стандартен. Породата се определя от родословието, а не от метъра. Дребни бултериери е имало още в първите десетилетия на породата, но собствен стандарт миниатюрите получават едва след няколко периода на спад и възстановяване.
По характер миниатюрът е същият бултериер в по-компактен формат: жизнен, упорит и винаги готов за игра. Ако се надявате, че по-малкото куче ще е по-тихо, ще се изненадате. Въпреки компактния си размер миниатюрният бултериер може да бъде много активен, което е важно да се има предвид при избора между малките породи кучета.
Стандартен (вляво) и миниатюрен бултериер (вдясно): двете породи си приличат, а основната разлика е ръстът.
Характер: инат, любопитство и много привързаност
За бултериера често казват, че е инат. В това има истина, но думата обяснява само половината от нещата. Ветеринарите от VCA Animal Hospitals го описват като куче, което учи бързо, но може да се инати и се бунтува срещу грубите методи. Когато не изпълни команда, причината обикновено е проста: в момента нещо друго му е по-интересно или упражнението му е омръзнало след петото повторение.
Затова при обучението работят кратки сесии по 5–10 минути, лакомства и спокойна последователност. Викането и дърпането на каишката дават обратен ефект: бултериерът или се затваря, или започва да прави точно обратното. Най-добре се учи, когато обучението прилича на игра.
В игра бултериерът е неуморен. Може да гони една и съща топка цял час, да носи играчката си на всеки гост и да се хвърли на дивана до вас с цялата си тежест. Любителите на породата познават и така наречения „hucklebutt“: внезапно безумно тичане в кръг из стаята или двора, след което кучето ляга и заспива. Това е нормален начин да изпусне енергия.
Привързаността му към семейството е голяма. Повечето бултериери искат да са там, където са хората: в кухнята, на дивана, до бюрото. Същото куче, което ви следва из цялата къща, може да ви забрави напълно в парка, щом подуши котка. Привързаността и послушанието просто са две различни неща.
Тази териерска упоритост ще познаят и стопаните на джак ръсел териер. А начинът, по който бултериерът сам преценява дали дадена команда има смисъл, напомня на басенджи, още една порода, при която послушанието се печели с мотивация.
Умение, което си струва да се тренира от малко, е успокояването. Бултериерът лесно се превъзбужда и тогава става груб в играта, без да има лоши намерения. Ако кучето научи да спира по сигнал и да ляга след игра, ще ви е много по-лесно, когато натежи 25 килограма.
Характерът се променя и с възрастта. До две-три години бултериерът често е буен и импулсивен. Възрастното куче обикновено е по-уравновесено, но желанието за игра остава до дълбока старост.
Движение, компания и правила
Ежедневието с бултериер
Вкъщи бултериерът може да проспи часове на дивана, но след това ще поиска своето. Британската ветеринарна организация PDSA съветва поне час движение на ден, плюс игри и занимания за ума, разделени на няколко части през деня. Отегченият бултериер си намира занимание сам: гризе мебели, рови или разглобява всичко, до което стигне.
Много бултериери търсят постоянно близостта на хората и могат да понасят трудно продължителното оставане сами. Реакцията зависи от конкретното куче и от това доколко е свикнало с отсъствието на стопанина си. Ако работите по цял ден извън дома, помислете за човек, който да разхожда кучето или дневна грижа. Френският булдог също обича да е до хората, но бултериерът обикновено е по-атлетичен и има различни потребности от физическа активност.
Играта трябва да има правила. Ако позволявате на кученцето да ви скача и да дърпа ръкави, по-късно ще ви е трудно да обясните на възрастното куче, че това вече не е забавно. Решете отрано какво е позволено, и цялото семейство да спазва едни и същи правила.
Срещите с други кучета искат внимание. Много бултериери обожават хората, но трудно търпят чужди кучета, особено от същия пол. Ранната социализация помага много. Ако кучето ви се напряга при среща, отминете и тренирайте от разстояние, вместо да налагате контакта.
С котки и дребни животни бъдете особено внимателни. Бултериерът има силен ловен инстинкт и PDSA съветва да не се оставят сами заедно, дори когато се познават добре.
Човек, свикнал с лабрадор ретривър, може да очаква подобна реакция на команди и от бултериера. Различните породи обаче имат различни поведенчески склонности, а мотивацията зависи и от конкретното куче. Привързаността към стопанина не означава автоматично еднакво послушание.
Някои бултериери общуват спокойно с деца, но породата е физически силна и играта може да бъде буйна. Съвместимостта зависи от конкретното куче, възрастта и поведението на детето, както и от възпитанието. Малките деца никога не бива да остават без надзор с куче.
Здраве и продължителност на живота
Продължителността на живота на бултериера често се посочва в рамките на 11–14 години, но отделните кучета могат да живеят по-кратко или по-дълго. При породата са известни определени наследствени заболявания. За част от тях има ДНК тестове, а други изискват клинични прегледи или специализирани изследвания. Отговорният развъдчик извършва подходящите за породата здравни проверки и предоставя резултатите на бъдещите стопани.
Заболяване
Какво представлява
Как се проверява
Глухота
Вродена, едно- или двустранна. По-честа при белите кучета
BAER тест на кученцата на 5–8 седмици
Бъбречни заболявания
Наследствен нефрит и поликистоза на бъбреците
Тест на урината (UPC) и ехография на родителите
Сърдечни проблеми
Дисплазия на митралната клапа, аортна стеноза
Преслушване от кардиолог и ехокардиография
Летален акродерматит (LAD)
Рядко наследствено заболяване с изоставане в растежа, кожни увреждания и имунни нарушения. Среща се при бултериери и миниатюрни бултериери
ДНК тест за носители
Луксация на пателата
Колянното капаче временно излиза от мястото си
Ветеринарен преглед
Кожни алергии (атопия)
Сърбеж, зачервяване, чести ушни инфекции
Ветеринарен преглед и изключване на други причини за сърбежа
Повтарящо се въртене („спининг“)
Често или трудно прекъсваемо въртене, което може да попречи на нормалното поведение
Консултация с ветеринар или специалист по поведение
Не всяко въртене в кръг е поведенческо разстройство. Ако кучето се върти често, трудно може да бъде прекъснато или това пречи на нормалните му занимания, е необходим ветеринарен преглед. Подобно поведение може да има и медицински причини. Не го насърчавайте само защото изглежда забавно на видео.
При миниатюрния бултериер се срещат и някои от същите наследствени проблеми. Допълнително внимание заслужават първичната луксация на лещата (PLL) и наследствената форма на ларингеална парализа, за които има генетични тестове.
Когато избирате кученце, поискайте документите за препоръчителните здравни изследвания на двамата родители и резултат от BAER изследване на слуха на кученцето. Ако необходимите документи липсват, поискайте обяснение и преценете дали развъдчикът е надежден. Допълнителна информация за здравните рискове предоставя PDSA.
Защо бултериерът често е неразбран
Мускулестото тяло и необичайната глава плашат някои хора, още преди да са видели кучето отблизо. Репутацията на „опасна порода“ идва основно от две неща: историята на предците му и объркването с други породи.
Предците на бултериера са така наречените „бул енд териер“, кръстоски между стария английски булдог и териери, използвани в кучешки боеве във Великобритания през XIX век. Около 1860 г. Джеймс Хинкс от Бърмингам кръстосва тези кучета с изчезналия днес английски бял териер и с далматинец. Той иска елегантно, изцяло бяло куче за изложби и компания. Породата бързо става модерна сред младите джентълмени и получава прякора „белият кавалер“.
Цветните бултериери се връщат в началото на XX век чрез кръстоски със стафордширски бултериер. И формата на главата се оформя постепенно: за първия бултериер с профил без стоп се смята Lord Gladiator, роден през 1917 г. След повече от век селекция за външност и живот в семейството днешният бултериер има малко общо с бойните кучета от миналото.
Агресивен ли е тогава? Самата породна принадлежност не позволява да се предвиди поведението на отделното куче. Много бултериери са общителни с хората, но някои могат да проявяват напрежение към други кучета или в определени ситуации. Значение имат индивидуалният темперамент, ранният опит, здравословното състояние и начинът на общуване.
Бултериер, амстаф, питбул и стафордширски бултериер: каква е разликата
Четирите породи имат общи корени в кучетата „бул енд териер“, но днес са отделни породи със собствени стандарти. Най-лесно ги различавате по главата.
Ако кучето има изразен преход между челото и муцуната, то не е бултериер. И темпераментът на четирите породи се различава, въпреки общата дума „териер“ в имената им.
Подходящ ли е бултериерът за вас
Бултериерът е чудесен спътник за активни хора, които обичат кучета с характер и имат чувство за хумор. Ще ви трябват търпение, последователност и време всеки ден. Строгост и „доминиране“ не са нужни; полезни са ясните правила, които се спазват от всички.
Бултериерът е добър избор, ако:
имате време за поне час движение и игри всеки ден;
кучето няма да остава само по цял ден;
сте готови за обучение с награди и много повторения;
в дома няма котки и дребни животни или сте готови да ги пазите.
Помислете отново, ако търсите спокойно куче, което изпълнява командите от първия път, или ако нямате време за ежедневни разходки.
Размерът на жилището тежи по-малко, отколкото мислят повечето хора. Бултериер може да живее спокойно и в апартамент, стига да се разхожда достатъчно и да има с какво да се занимава. Силата му обаче иска добре обучено ходене на каишка, както при всяко мускулесто куче, като например ротвайлера. Научете го да не дърпа, докато е малко, и раменете ви ще са ви благодарни.
Често задавани въпроси за бултериера
Едно и също ли са бултериерът и английският бултериер?
Да. Официалното име на породата е Bull Terrier (FCI № 11), а „английски бултериер“ е разговорно название, което подчертава произхода ѝ. Отделна порода е само миниатюрният бултериер (FCI № 359).
Колко живее бултериерът?
Средно 11–14 години. Изследваните родители, правилното тегло и редовните прегледи при ветеринар увеличават шанса за дълъг и здрав живот.
Агресивен ли е бултериерът?
Добре социализираният бултериер обикновено е дружелюбен към хората. Към чужди кучета и дребни животни може да е нетърпим, затова социализацията от малко е задължителна.
Подходящ ли е бултериерът за апартамент?
Да, ако получава поне час движение дневно и не остава сам с часове. По-важно от квадратурата е как минава денят на кучето.
Подходящ ли е за начинаещи стопани?
Може да бъде, ако сте готови да четете, да ходите на дресировка и да бъдете последователни. Ако търсите лесно и послушно куче, има по-подходящи породи.
Пуска ли косми бултериерът?
Да, умерено. Козината е къса и лесна за поддръжка, но пада цяла година и повече при смяна на сезоните.
Каква е разликата между бултериер и питбул?
Това са различни породи. Бултериерът има яйцевидна глава без стоп и е признат от FCI. Американският питбул териер има широка глава с изразен стоп и не е признат от FCI.
Има ли бултериерът здравословни проблеми?
При породата са известни рискове от глухота, бъбречни и сърдечни заболявания и кожни проблеми. За някои има генетични тестове, а за други се правят клинични изследвания. Поискайте резултатите от подходящите здравни проверки на родителите.
Накрая
Бултериерът е забавен, упорит, нежен със своите хора и понякога изтощително настоятелен. Ако ви е привлякла необичайната му глава, запознайте се и с характера: най-добре на живо, с възрастни кучета, техните стопани и развъдчици. А ако още се колебаете, разгледайте и други породи кучета, преди да решите.
