Бостън териер: произход, характер, здраве и сходни породи

Произход и история на бостън териера

Бостън териерът е една от малкото породи, създадени в САЩ. Историята му започва в Бостън, щата Масачузетс, през втората половина на XIX век.

Джъдж и първите котила

Около 1870 г. Уилям О'Брайън от Бостън продава на съгражданина си Робърт Хупър куче, купено от Англия. В историята то остава като Hooper's Judge, или просто Джъдж. Американският киноложки клуб (AKC) го смята за родоначалник на породата.

Джъдж е кръстоска между английски булдог и бял английски териер, порода, която днес е изчезнала. Описват го като тъмен тигров мъжкар с квадратна глава и бяла ивица по лицето. Тежал е около 32 паунда, тоест близо 14,5 кг. Днешният стандарт допуска до 11,35 кг.

Едуард Бърнет от Саутбъро, Масачузетс, чифтосва с него своята Gyp, бяла женска от булдожки тип с тегло около 9 кг. Ражда се само едно кученце, мъжкарят Well's Eph. Той на свой ред дава потомство с Tobin's Kate, дребна тигрова женска със златист оттенък. Сред кученцата им е Barnard's Tom. Тези кучета стават основата на съвременната порода.

През следващите десетилетия развъдчиците от района постепенно намаляват размера на кучетата. Търсят куче с къс гръб, квадратна глава и интелигентен израз.

От „кръглоглави“ до бостън териер

Името на породата се сменя няколко пъти. Първите развъдчици я наричат American Bull Terrier, а на изложбите кучетата са известни като Round Heads, тоест „кръглоглавите“. Накрая се налага името на града.

Клубът на породата в САЩ, Boston Terrier Club of America, е основан през 1891 г. Две години след това AKC регистрира първия бостън териер. В родословната книга тогава са вписани 75 кучета.

Между 1910 и 1970 г. бостънът е в първата десетка по популярност в САЩ, а за няколко години дори заема първо или второ място. През 1979 г. Масачузетс го обявява за официално куче на щата.

Териер само по име

Думата „териер“ в името идва от белия английски териер в родословието. По предназначение обаче бостънът е куче компаньон. Международната киноложка федерация (FCI) го класифицира в Група 9 (кучета компаньони и декоративни кучета), Секция 11 (малки молосоиди). Там са и френският булдог, и мопсът.

Самите териери са в Група 3. Повечето от тях са създадени за лов на лисици, язовци и гризачи, често в подземни дупки. Ако искате да видите кои кучета наистина спадат към тази група и с какво се различават, разгледайте видовете териери и породите в тях.

Външен вид и стандарт на породата

Добрият бостън териер изглежда квадратен. Дължината на краката е в баланс с дължината на тялото, гърбът е къс, а кучето е здраво, без да изглежда нито кльощаво, нито грубо. Стандартът на FCI (№ 140) държи много на баланса. Никоя отделна черта не бива да изпъква толкова, че кучето да изглежда непропорционално.

Тегло и размер

Стандартът не посочва височина при холката. Вместо това кучетата се делят на три тегловни класа:

• под 6,8 кг (15 паунда);
• от 6,8 до 9 кг (15 до 20 паунда);
• от 9 до 11,35 кг (20 до 25 паунда).

Породата е американска, затова класовете са определени в паундове, а килограмите са приблизителен превод. Между половете почти няма разлика. Според стандарта женската е само с леко изтънчено телосложение.

С тези размери бостънът спада към малките породи кучета, но е мускулест и здраво сложен.

Глава, очи, уши и опашка

Главата е квадратна, плоска отгоре, без бръчки и с ясно изразен стоп. Муцуната е къса, широка и дълбока. Дължината ѝ трябва да е около една трета от дължината на черепа.

Носът е черен и широк, с добре отворени ноздри. Стеснените ноздри са изрично посочени като недостатък. Те са и един от рисковите фактори за проблеми с дишането.

Очите са големи, кръгли, тъмни и раздалечени. Изразът трябва да е буден и мил, а стандартът го смята за една от главните черти на породата. Сини очи или дори следа от синьо в окото дисквалифицират кучето.

Ушите са малки, изправени и поставени близо до ъглите на черепа. Стандартът допуска и купирани уши, но в много държави купирането е забранено.

Опашката е ниско поставена, къса и изтънява към върха. Може да е права или спирално завита, но не бива да се носи над хоризонталата. Купираната опашка е дисквалифициращ недостатък, така че късата опашка на бостъна е естествена.

Козина и цветове

Козината е къса, гладка, лъскава и с фина структура. Не се подстригва.

Стандартът признава три цвята, винаги с бели белези: тигров (brindle), сийл (seal) и черен. Сийл изглежда черен, но на слънце или силна светлина показва червеникав оттенък. При равни други качества се предпочита тигровият.

Задължителните бели белези са бяла лента около муцуната, бяла ивица между очите и бели гърди. Желателно е бялото да продължава нагоре по главата, да има бяла яка и бяло по краката. На изложба обаче куче само със задължителните белези не бива да губи точки заради това.

Изцяло черни, тигрови или сийл кучета без задължителните бели белези се дисквалифицират. Същото важи за сивия и кафявия (liver) цвят. Затова кученцата, предлагани като „сини“, „лилави“ или „шоколадови“ бостъни, не отговарят на стандарта. Ако продавачът ги представя като рядкост и иска за тях повече пари, имайте предвид, че стандартът не ги признава.

Здраве, грижа и хранене

Бостън териерът живее около 12 години. Голямо британско проучване от 2024 г. с данни за над 580 000 кучета изчислява за породата медиана от 11,8 години. Медианата за всички чистокръвни кучета в същото проучване е 12,7 години.

Повечето сериозни здравни рискове при бостъна идват от формата на главата.

Брахицефален синдром (BOAS)

Бостънът е брахицефална порода, тоест с широк и къс череп и скъсена муцуна. Тази анатомия идва от булдожките му предци, както при английския булдог. При брахицефалния обструктивен синдром на дихателните пътища (BOAS) въздухът минава трудно през тесни ноздри, удължено меко небце и стеснени дихателни пътища.

В изследване на ветеринари от Кеймбриджкия университет, публикувано през 2024 г., участват 107 бостъна. От оценените кучета 37,5% нямат признаци на BOAS. При френските булдоги този дял е 10%, а при английските булдоги 15,2%. За брахицефална порода резултатът е добър. Все пак повече от половината кучета в изследването имат поне леки симптоми.

Рискът расте при кучета с тесни ноздри, силно скъсена муцуна, видимо бяло около очите и дебел врат спрямо обиколката на гърдите. Признаците са шумно дишане, хъркане, задъхване при малко усилие и лоша поносимост на топлина. В тежките случаи кучето може да припадне. Лечението е хирургично и обикновено включва разширяване на ноздрите и скъсяване на мекото небце.

Очи

Големите изпъкнали очи лесно се нараняват. Британско проучване на ветеринарни досиета установява, че при брахицефалните кучета шансът за язва на роговицата е около 11 пъти над този при кръстоските.

Язвата боли. Кучето присвива окото, сълзи или го търка с лапа. Това е причина да отидете при ветеринар още същия ден, защото дълбоката язва може да застраши окото.

Породата има и наследствена катаракта. Ранната форма се причинява от мутация в гена HSF4 и се унаследява рецесивно, тоест кучето се разболява само ако е получило мутацията и от двамата родители. При засегнатите кучета катарактата води до слепота около втората или третата година. За тази форма има ДНК тест. При бостъна се среща и късна катаракта, за която тестът не дава отговор.

Слух, колене и гръбнак

Вродената глухота се среща в породата. При кучетата тя често е свързана с гените, които дават бели петна по козината. Може да засегне едното или двете уши. Глухотата с едно ухо трудно се забелязва вкъщи, затова се проверява с BAER тест. Той записва реакцията на мозъка към звук и може да се направи от около петседмична възраст.

Луксацията на колянната капачка е честа при малките породи. Капачката излиза от мястото си и кучето за кратко подтичва на три крака.

Късата завита опашка е генетично свързана с малформации на прешлените. Вариантът на гена, който стои зад нея, се среща при почти всички бостъни. Болка в гърба, слабост в задните крака или несигурна походка са повод за преглед.

Раждане

Кученцата на бостън териера имат голяма глава спрямо тялото, а това затруднява естественото раждане. В британско проучване от 2010 г. 92% от котилата в породата са родени с цезарово сечение. Нито една друга изследвана порода няма толкова висок дял.

Бостън териер и сходни породи

Бостъна често го бъркат с други малки кучета с къса муцуна. Ето по какво се различава от пет породи, с които го сравняват често.

Бостън териер или френски булдог

Двете породи са в една и съща секция на FCI и имат връзка с английския булдог. Отблизо обаче разликите са ясни.

Френският булдог е набит, с тежък скелет, а тялото му е леко удължено спрямо височината. Мъжките тежат от 9 до 14 кг, а женските от 8 до 13 кг. Гърбът му се издига леко към кръста. Бостънът е квадратен, с равна линия на гърба, и тежи до 11,35 кг.

Ушите на френския булдог са широки в основата и заоблени на върха, известни като „прилепови“. При бостъна са малки и изправени. Френският булдог е палев или тигров, със или без бели петна. Бостънът винаги е тъмен с бели белези.

Здравните данни също са в полза на бостъна. В изследването на Кеймбриджкия университет 37,5% от бостъните нямат признаци на BOAS, срещу 10% от френските булдоги. В британското проучване за продължителност на живота медианата при бостъна е 11,8 години, а при френския булдог 9,8 години.

Мопс

Мопсът идва от Китай и е в същата секция на FCI. Идеалното му тегло е от 6,3 до 8,1 кг, колкото на лек или среден бостън. Разликата се вижда веднага. Мопсът има бръчки по главата и опашка, плътно навита над бедрото, а при светлите цветове и черна маска. Цветовете са сребрист, кайсиев, палев и черен.

Очите и при него са слабо място. В британското проучване за язви на роговицата мопсът оглавява списъка, с 5,4% засегнати кучета за една година.

Английски бултериер

Английският бултериер има общ корен с бостъна. И в двете породи има кръв от булдог и от бял английски териер. Бултериерът е оформен в Англия в средата на XIX век от Джеймс Хинкс, който избира характерната му яйцевидна глава.

FCI го води при териерите, в Група 3. Стандартът го описва като смело и жизнерадостно куче с уравновесен нрав, което е упорито, но особено добро с хората. По размер е съвсем различен. Бултериерът е силно и мускулесто куче, а стандартът му нарочно не поставя граници за тегло и височина.

И при двете породи се среща вродена глухота. При бултериера белите кучета са засегнати значително повече от цветните.

Джак ръсел териер

Джак ръсел териерът е работен териер. Произхожда от Англия, където през XIX век свещеникът Джон Ръсел развъжда кучета, които да тичат с гончетата при лов на лисици и да влизат в дупките им. Стандартът на FCI е разработен в Австралия.

Висок е от 25 до 30 см и тежи около 5 до 6 кг. Не е брахицефален и няма рисковете за дишането, които носи късата муцуна. В британското проучване за продължителност на живота медианата при него е 13,3 години.

Срещу това стои енергията му. Джак ръселът има силен ловен инстинкт, обича да копае и иска много повече движение и занимания от бостъна.

Йоркширски териер

Йоркширският териер е териер, но с размерите на декоративно куче. FCI го води в Група 3, Секция 4 (декоративни териери). Произхожда от графство Йоркшир в Англия и е познат от средата на XIX век. Тежи до 3,2 кг, докато бостънът стига до 11,35 кг.

Козината му е дълга, права и копринена, тъмна стоманеносиня по тялото и наситено златиста по главата, гърдите и краката. Грижата за двете породи е много различна. Козината на бостъна почти не иска внимание, а тази на йорка трябва да се реше всеки ден или да се поддържа късо подстригана.

Според стандарта йоркът е буден и интелигентен, жизнен, с уравновесен нрав.

Източници

• FCI, стандарт № 140, Boston Terrier
• AKC, Boston Terrier History
• Tomlinson и съавт. (2024), BOAS in the Boston Terrier, PLoS ONE
• McMillan и съавт. (2024), Longevity of companion dog breeds, Scientific Reports