Бордър териерът е малък работен териер от граничния район между Англия и Шотландия. По стандарта мъжките кучета тежат от 5,9 до 7,1 кг, а женските от 5,1 до 6,4 кг. FCI го класифицира в група 3, секция 1. Главата му прилича на видра, а краката са достатъчно дълги, за да тича след кон.
Сред териерите минава за по-сговорчив: по-рядко влиза в конфликт с други кучета и се обучава по-лесно от много свои роднини. Диванно куче обаче не е. Иска поне час движение на ден, а ловният му инстинкт прави свободното пускане без повод трудна задача.
Подхожда на активни хора и семейства, които прекарват време навън и са готови да тренират повикването от първите седмици. Ако търсите куче, което спокойно да чака цял ден само в апартамента, изберете друга порода.
Произход
Великобритания, граничният район между Нортъмбърланд и Шотландия
Класификация FCI
Група 3 (териери), секция 1, стандарт № 10
Козина и цветове
Твърда и гъста, с плътен подкосъм; червен, пшеничен, грицъл и тен, синьо и тен
Продължителност на живота
Медиана 12,7 години в британско ветеринарно проучване
Нужда от движение
Поне 1 час на ден, плюс занимания за ума
Произход
Породата се оформя в хълмистите земи по границата между английското графство Нортъмбърланд и Шотландия. От същия край идват бедлингтън териерът и денди динмонт териерът. Смята се, че трите породи имат общи предци.
Дълго време тези кучета нямат общо име. Местните ги наричат по долините, в които се отглеждат: ридуотър териер (Reedwater Terrier) и кокетдейл териер (Coquetdale Terrier). Името „бордър“ идва от английската дума за граница. То се налага около 1880 г., когато кучетата вече работят с ловната глутница Border Foxhounds. В англоезичните страни стопаните днес често казват просто Border.
Работата му е ясна. Гончетата преследват лисицата, а когато тя се скрие под земята, териерът влиза в дупката и я изкарва навън. Преди това трябва да издържи целия ловен ден след глутницата и конете. Затова стандартът на FCI и днес описва бордъра като куче, което може да следва кон.
С това той се различава от повечето ловни кучета: не сочи и не носи дивеч, а работи под земята, заедно с гончетата.
Около 1896 г. Джейкъб Робсън, чието семейство отглежда тези териери от поколения, записва спомени за породата. Баща му държи добри кучета още около 1859 и 1860 г. Според Робсън баща му и г-н Дод предпочитат тези териери пред всички други за изкарване на лисици. Най-добрият, когото е виждал, е Флинт: малко куче с горчичен цвят. Флинт бавно се захващал с лисицата, но щом започнел, винаги успявал да я изкара.
Робсън смята, че най-доброто тегло е между 15 и 18 английски фунта, тоест около 7 до 8 кг. По-едрите кучета трудно следват лисицата под земята.
Първото куче от породата е вписано в регистъра на британския Kennel Club през 1913 г., в раздел за некласифицирани породи. Между 1912 и 1919 г. там са направени 41 такива регистрации. Молбата за отделен регистър е отхвърлена през 1914 г., а признаването идва през 1920 г.
На 24 юни 1920 г. любителите на породата се събират в шотландския град Хоуик и основават Border Terrier Club. Не всички са съгласни. Джон Дод от Рикартън възразява, защото смята, че изложбите ще отнемат работните качества на кучетата. По-късно той оттегля възражението си и заедно с Джон и Джейкъб Робсън пише първия стандарт.
Първата чернова допуска мъжки до 17 фунта и е критикувана като твърде щедра. В окончателния текст мъжките са от 13 до 15,5 фунта, а женските от 11,5 до 14. Това е около 5,9 до 7 кг и 5,2 до 6,4 кг, почти колкото в днешния стандарт.
FCI признава породата окончателно на 26 юни 1963 г.
Актуалният стандарт № 10 на FCI е публикуван на 8 септември 2026 г. Първото му изречение определя бордъра като „преди всичко работен териер“. Затова всеки недостатък се оценява според това доколко пречи на кучето да работи и доколко засяга здравето му.
Стандартът дава само тегло: от 5,9 до 7,1 кг за мъжките и от 5,1 до 6,4 кг за женските. Височина при холката не посочват нито FCI, нито британският Royal Kennel Club (RKC). Вместо нея има проста проверка. Гръдният кош зад плешките трябва да може да се обхване с двете ръце. Широко куче не може да влезе в тясна лисича дупка.
Много домашни кучета тежат повече. В британско проучване на ветеринарни досиета медианното тегло на възрастните мъжки е 10,9 кг, а на женските 9,1 кг. Това не означава, че всички са с наднормено тегло. Ако вашето куче тежи 9 кг, преценявайте теглото на бордър териера по телесното му състояние, а не по числата в стандарта.
Главата е „като на видра“: черепът е умерено широк, муцуната къса и силна. Предпочита се черен нос, но кафяв или розов се толерира. Захапката е ножична, права също се приема, а надхапването и подхапването са сериозен недостатък. Очите са тъмни, с буден израз. Ушите са малки, V-образни и падат напред, плътно до бузите.
Тялото е дълбоко, тясно и сравнително дълго, със здрава поясница. Предните крака са прави и не прекалено масивни, лапите са малки, с дебели възглавнички. Опашката е умерено къса, дебела в основата и изтъняваща към края, носи се високо, но не се извива над гърба. Кожата трябва да е дебела.
Козината е твърда и гъста, с плътен подкосъм. Още Робсън пише, че такава козина помага на кучето да издържа на влага и студ. Същия тип козина с подкосъм описва и стандартът на шнауцера.
Стандартът признава четири цвята: червен, пшеничен, грицъл и тен (смес от тъмни и светли косми с рижави отметки) и синьо и тен. Всеки друг цвят или комбинация е неприемлив. Royal Kennel Club предупреждава, че понякога се рекламират черни бордър териери. Черното не е признат цвят. Ако продавач го представя като „рядък цвят“, проверете родословието, преди да платите капаро.
Характер
Royal Kennel Club описва бордъра като умно и привързано куче с добър нрав. Характерът на бордър териера носи следите на старата му работа. Тъй като е тичал заедно с глутница гончета, обикновено понася другите кучета по-добре от много териери. Условието е кученцето да е социализирано.
Новата версия на стандарта на FCI от 2026 г. изрично дисквалифицира агресивните и прекалено плахите кучета. Когато избирате кученца бордър териер, вижте поне майката. Тя трябва да е спокойна и да приема непознат човек, без да ръмжи и без да се крие.
Ловният инстинкт остава силен, а бордърът обича да гони и да копае. Плъх или заек вкъщи може да бъде възприет като плячка, освен ако запознаването не е станало внимателно още в ранна възраст. С котките подхождайте по същия начин. Запознайте ги, докато кученцето е малко, и не ги оставяйте сами, докато не сте сигурни, че съжителството е спокойно.
Ако у дома има гризачи и не искате да рискувате, разгледайте породи, създадени изцяло за компания, например кавалер кинг чарлз шпаньола от група 9 на FCI.
По оценка на RKC бордърът е добро семейно куче, което се разбира с деца. Това е обща оценка за породата. Малките деца не бива да остават сами с кучето, а по-големите трябва да знаят, че спящо куче не се буди. Осигурете му легло, до което децата нямат достъп.
Обучението върви, ако е последователно и с награди. Сред териерите той е от по-лесните за обучение. Работете по 5 до 10 минути няколко пъти на ден. Наградата може да е хапка или кратка игра с въже.
Самотата е слабото място. Бордърът не понася добре да остава сам дълго или да живее само на двора. Ако работите по цял ден извън дома, осигурете разходка по обяд или човек, който да го изведе.
Royal Kennel Club разграничава работни и изложбени линии. Работните кучета са по-слаби, с по-твърда козина и често малко по-дребни. По-независими са и ловният им инстинкт е по-силен. Изложбените линии обикновено са по-спокойни в семейна среда. Попитайте развъдчика от каква линия са родителите.
Грижи
Грижите за бордър териера не са сложни, но изискват всекидневно време, най-вече за движение и обучение.
Възрастният бордър има нужда поне от един час движение на ден. Разделете го на две разходки и добавете задачи за носа, например търсене на скрити хапки. Отегченият бордър започва да копае и да гризе.
Копаенето идва от работата под земята, както при дакела. Вместо да го забранявате, дайте му позволено място: ъгъл от двора или сандък с пясък, в който заравяте играчки. Проверете и долната част на оградата, защото кучето, което копае, лесно минава под нея.
Повикването е най-трудното упражнение. Докато кучето не идва надеждно, разхождайте го на дълъг повод от 5 до 10 м на открити места. Упражнявайте първо вкъщи, после в тих парк и едва след това там, където има котки и птици. Всяко идване награждавайте с най-любимата му хапка.
Кученцата растат най-бързо през първите 9 месеца. През този период избягвайте дълго тичане до велосипед и скачане от високо. Свободната игра на мека почва и кратките разходки са достатъчни. За възрастно куче подходящи спортове са аджилити и търсене по миризма.
RKC препоръчва грижа за козината повече от веднъж седмично. Четкайте я с твърда четка два или три пъти седмично. Бордърът линее, но мъртвият косъм не пада изцяло сам. Отстранява се чрез скубане на ръка (триминг) от 2 до 4 пъти в годината. Ако искате козината да остане твърда, както я описва стандартът, търсете грумър, който скубе на ръка и не подстригва с машинка.
В голямо проучване на ветеринарни досиета, O'Neill и колектив, 2017, са анализирани данни за над 1300 бордър териера в Англия. Медианната продължителност на живота е 12,7 години. Най-честото заболяване е пародонтозата: записана е при 17,63% от кучетата, почти при всяко шесто. Следват наднорменото тегло (7,01%), възпалението на външното ухо (6,71%), прекалено дългите нокти (5,28%) и запушените анални жлези (4,75%).
Тези числа водят до конкретни действия:
SLEM (синдром на треперещото кученце). Наследствено заболяване на нервната система. Проявява се около 2 седмици след раждането, когато кученцата започват да ходят. Появява се силно треперене, най-вече на задните крака, което спира по време на сън. Има ДНК тест и RKC го включва в препоръчителните изследвания за породата. Поискайте резултатите и на двамата родители.
Пароксизмална дискинезия, чувствителна към глутен (PGSD, по-рано CECS). Пристъпи на неволеви движения и схващане, при които кучето остава в съзнание. Първият пристъп може да се появи между 6 седмици и 7 години. Пристъпът понякога продължава над 2 часа, а фокалният епилептичен пристъп обикновено трае под 10 минути. В малко проучване и петте кучета, които стриктно спазват безглутенова диета, се подобряват за 9 месеца, но храната се сменя само след диагноза. Ако видите пристъп, заснемете го с телефона: видеото помага на ветеринаря да го различи от епилепсия.
Мукоцеле на жлъчния мехур. Натрупване на гъста жлъчка, което може да запуши жлъчните пътища. В британско проучване от 2018 г. шансът да се открие при бордър териер е 85 пъти по-висок, отколкото при другите породи сред пациентите на същите болници. Повръщане, слаб апетит, отпадналост и пожълтяване на венците или очите изискват преглед.
Джак ръсел териер. Също британски териер за лов на лисици, но FCI го води в секция 2, при малките териери. Висок е от 25 до 30 см и тежи около 5 до 6 кг. Бялото трябва да преобладава в окраската му, така че двете породи лесно се различават.
Бедлингтън териер. Идва от същото графство Нортъмбърланд и има общи предци с бордъра. Висок е около 41 см и тежи от 8 до 10 кг. Козината му е синя, кафява или пясъчна, със или без рижави отметки.
Денди динмонт териер. Третата порода от граничния край. Още през 1896 г. Робсън пише, че бордърът трябва да стои на прави крака и да не е дълъг в гърба като денди динмонта.
Бигъл. Гонче от група 6 на FCI, което работи в глутница по миризма. Вариант за хора, които харесват ловно куче за дълги разходки, но не искат териер, който копае и влиза в дупки.
Йоркширски териер. Също от група 3 на FCI, но в секцията на той-териерите, и тежи до 3,2 кг. Подходящ е за хора, които искат териер в много по-малък размер.
Ако харесвате бордър териера, но още се колебаете, сравнете го с други породи кучета по нужда от движение и по ловен инстинкт.
Информацията в тази статия е с общообразователна цел. Тя не замества консултация с ветеринарен лекар или с квалифициран инструктор по обучение на кучета.
Всяко куче е различно. Описаните черти на характера и здравните рискове се отнасят за породата като цяло и не важат задължително за конкретно куче. При здравословни или поведенчески проблеми се обърнете към специалист.
