Бедлингтън териер в син цвят стои на стар каменен мост над река в английско село

Породи кучета · Териери

Бедлингтън териер: куче с вид на агне и нрав на териер

Пъргав английски териер с мека козина и силен ловен инстинкт.

Външността заблуждава. Под подстриганата козина стои куче, създадено да лови зайци и да настига плячка с висока скорост. Вкъщи повечето бедлингтъни са кротки и привързани, а навън ловният инстинкт се включва за секунди.

Бедлингтън териерът е лек и пъргав териер от Великобритания, висок около 41 см при холката и тежащ от 8 до 10 кг. Произлиза от миньорските райони на Нортъмбърланд в Северна Англия. FCI го поставя в група 3, секция 1. Разпознава се по крушовидната глава без стоп и меката, мъхеста козина.

Породата подхожда на хора, които искат малко на ръст, но спортно куче, и са готови да водят кучето на фризьор на всеки 6 до 8 седмици. Сред породите териери бедлингтънът се отличава с дългите крака и извития гръб.

Бързи факти за бедлингтън териера

Височина

около 41 см при холката

Тегло

от 8 до 10 кг

Продължителност на живота

медиана 13,7 години (британско изследване, 2024 г.)

Козина

гъста и мъхеста, почти не линее, подстригване на 6 до 8 седмици

Цветове

синьо, чернодробно кафяво или пясъчно, с или без подпал

Нужда от движение

до 1 час на ден

Класификация

FCI група 3, секция 1, стандарт № 9

Произход

Великобритания

С тези килограми бедлингтънът попада сред малките породи кучета, но е висок за теглото си и галопира бързо.

Произход и история на бедлингтън териера

Породата носи името на миньорския град Бедлингтън в графство Нортъмбърланд. Стандартът на FCI посочва бившите миньорски райони на Северна Англия като нейна родина. Там се твърди също, че бедлингтънът има едно от най-дълго проследимите родословия сред териерите. Най-ранният записан предшественик е Олд Флинт, роден през 1782 г. (по други данни през 1792 г.) в имението на скуайър Тревелиан в Недъруитън.

Други имена и прякори

Според Американския киноложки клуб (AKC) унгарски благородник, гостувал в района в началото на XVIII век, описва подобни кучета в имението на лорд Ротбъри и при пътници, лагеруващи в гората. Той ги сравнява с малки хрътки с козина като на агне.

До 1825 г. кучетата са известни като ротбъри териери, по името на село Ротбъри и съседната гора. Лорд Ротбъри толкова харесвал породата, че понякога наричали кучетата „агнетата на Ротбъри“ (Rothbury's Lambs). В стари английски книги за кучета се среща и името „фокстериер от северните графства“.

Westminster Kennel Club цитира за породата израза „глава на агне и сърце на лъв“.

За какво е работил бедлингтънът

Според стандарта на FCI първоначалната работа на породата е ловът на зайци. AKC добавя лова на язовци и видри. Westminster Kennel Club уточнява, че кучето е преследвало вредители и под земята, в леговището им, и на открито.

Бракониерите ценели бедлингтъна заради скоростта и тихото придвижване. Така той съчетава работата на териера в леговището с бързината на ловните кучета, които настигат дивеча на открито.

Канадският киноложки клуб (CKC) посочва, че породата е развита от въгледобивни миньори, на които е трябвал универсален работен териер. В почивните дни миньорите устройвали надбягвания с бедлингтъни и уипети.

Пясъчен бедлингтън териер тича в галоп по горска пътека, покрита с есенни листа
Пясъчен бедлингтън териер в пълен галоп: заради тази бързина бракониери и миньори ценели породата.

Пайпър: първото куче с името бедлингтън териер

Името бедлингтън териер се появява през 1825 г. Каменарят Джоузеф Ейнсли (в изворите и Aynsley) го дава на кучето си Пайпър. Родители на Пайпър са кучката Фийби и мъжкият Пайпър на Джеймс Андерсън от гората Ротбъри, кръстосани през 1825 г.

Според историята на породата, публикувана от AKC, Пайпър започнал да ловува язовци на около 8 месеца. Работил до 14 години, когато бил почти без зъби и почти сляп. Разказва се, че веднъж задържал разярено прасе, докато дойдат хора и спасят дете наблизо.

Изложби, клубове и признание

Бедлингтъните се показват на изложби от 1870 г. Викторианските изложители създават и характерното подстригване, което се използва и днес. Първото сдружение за породата е основано през 1877 г.

FCI признава породата окончателно на 20 юни 1963 г. Стандартът, който е в сила сега, е публикуван на 8 септември 2026 г.

Шампионът от Уестминстър

През 1948 г. шампионът Rock Ridge Night Rocket печели „Най-добро куче в изложбата“ на Westminster Kennel Club сред 2540 записани кучета. Собственици са Уилям А. Рокфелер и съпругата му, а на ринга го представя Антъни Нийри. Според AKC това е първият победител на Westminster, чиято победа е излъчена по телевизията. Същото куче печели и изложбата Morris & Essex през 1947 и 1948 г.

Външен вид и стандарт на породата

Според стандарт № 9 на FCI бедлингтънът е грациозно и мускулесто куче без слабост и без грубост. Тялото е гъвкаво и малко по-дълго от височината при холката. Идеалната височина е около 41 см, като се допуска малко по-нисък ръст при женските и малко по-висок при мъжките. Теглото е от 8 до 10 кг.

Главата е крушовидна или клиновидна, с тесен, но дълбок и заоблен череп. Няма стоп, тоест преход между челото и муцуната: линията от тила до носа е права. Отгоре расте копринен, почти бял перчем. В покой изражението е меко. Очите са малки и изглеждат триъгълни.

Ушите са средно големи, с форма на лешник, ниско поставени и плътно прилепнали към бузите. Тънки и кадифени са, с белезникав кичур на върха.

Гърбът има естествена извивка над кръста, а коремът е ясно прибран. Този силует и дълбокият гръден кош напомнят на грейхаунда. Стандартът изисква бедлингтънът да може да галопира с висока скорост. В бавен ход движението е леко и пружиниращо, а в пълен галоп тялото леко се полюшва.

Опашката е средно дълга, дебела в основата и изтънява към върха. Тя е плавно извита, поставена ниско и никога не се носи над гърба.

Козина и цветове

Козината е гъста и мъхеста, стои отделена от кожата и не е твърда като тел. Има ясна склонност да се усуква, особено по главата и муцуната. Мнозина очакват на пипане да прилича на тази на пудела. CKC я описва като различна: лека, мека и с характерна пружинираща текстура.

Допустимите цветове са три: синьо, чернодробно кафяво и пясъчно, всеки с или без подпал. Стандартът насърчава по-тъмния пигмент. Сините и сините с подпал кучета имат черен нос, кафявите и пясъчните имат кафяв нос. Очите са тъмни при сините, по-светли с кехлибарени отблясъци при сините с подпал и светлолешникови при кафявите и пясъчните.

Шест бедлингтън териера в редица пред каменна стена в допустимите цветове: синьо, синьо с подпал, чернодробно кафяво, чернодробно кафяво с подпал, пясъчно и пясъчно с подпал
Трите допустими цвята, всеки без и с подпал (отляво надясно): синьо, синьо с подпал, чернодробно кафяво, чернодробно кафяво с подпал, пясъчно и пясъчно с подпал.

Всеки друг цвят или комбинация е неприемлива. Възрастно куче, което остава черно или е на петна, не отговаря на стандарта, дори продавачът да го представя като „рядък цвят“. Кученцата на бедлингтън териера обаче се раждат много тъмни и изсветляват с възрастта, така че тъмният цвят при малкото е нормален.

Стандартът дисквалифицира агресивни или прекалено плахи кучета. За развъждане се допускат само функционално и клинично здрави животни с типично за породата телосложение.

Характер и поведение на бедлингтън териера

Стандартът на FCI описва бедлингтъна като уверено и умно куче със силен ловен инстинкт. Характерът му е добър и привързан, без плахост и нервност. В покой е кротък. Когато се възбуди, проявява смелост.

CKC подчертава, че бедлингтъните са чувствителни и искат да угодят на стопанина. Учат бързо, но понякога упорстват. Работете с награда: храна или игра. Кратките сесии от 5 до 10 минути дават по-добър резултат от дългите, а грубият тон прави чувствителното куче несигурно.

Пазач ли е бедлингтън териерът?

Като пазач на имот не става, но предупреждава добре. Киноложката организация DOGS NSW посочва, че лае, когато идват гости, а иначе не е шумна порода. Шведският киноложки клуб отбелязва, че към непознати понякога е малко резервиран.

Подходящ ли е за семейство с деца?

Канадският клуб го определя като добро куче за деца, които са научени да уважават кучетата. Покажете на децата да го галят спокойно по гърба и да не го будят, когато спи. Срещите с малки деца винаги трябва да са под надзора на възрастен.

Други кучета, котки и малки животни

Шведският клуб описва бедлингтъна като корав и напълно способен да се защити, макар рядко да търси свада. CKC допълва, че не отстъпва, ако друго куче го предизвика. Запознавайте го с нови кучета на неутрално място, на хлабава каишка и за кратко. При напрежение просто увеличете разстоянието.

Ловният нагон е най-трудната част от характера. Подобно на джак ръсел териера, бедлингтънът може да гони катерици и котки навън, а някои кучета са упорити ловци. Може да живее с котка, ако ги запознаете внимателно и следите поведението му през първите седмици. Хамстери и декоративни зайци дръжте отделно.

Бедлингтън териер в син цвят, изправен на задни лапи, наблюдава рибки в домашен аквариум
Ловният инстинкт не почива и у дома: бедлингтън териер следи рибките скалария в аквариума.

Козина и подстригване

Козината почти не пада, но расте непрекъснато. DOGS NSW препоръчва сресване веднъж седмично с мека метална четка тип слекер и подстригване на всеки 6 до 8 седмици. Според CKC повечето стопани водят кучето при фризьор приблизително на всеки 6 седмици.

Както при бишон фризе, липсата на косми по пода не означава лесна поддръжка. Ако пропуснете сресването, бързо се образуват възли и сплъстявания.

Пясъчен бедлингтън териер с класическо подстригване върви по пясъчен бряг на река
Класическото подстригване на бедлингтъна: заоблен перчем на главата и кичури на върха на ушите.

Бедлингтънското подстригване се усвоява трудно. Преди да запишете час, попитайте фризьора дали е работил с породата. Не прекалявайте с къпането, защото прекомерното миене прави козината отпусната. При седмичното сресване проверявайте също ноктите и ушите.

Свиквайте кученцето с четката, гребена и звука на машинката още от първата седмица вкъщи. Започнете с 2 до 3 минути на ден и давайте награда за спокойно стоене. Така първото пълно подстригване няма да го стресира.

Ако в дома има човек с алергия към кучета, прекарайте време с възрастен бедлингтън, преди да вземете кученце. Малкото линеене не гарантира, че няма да има реакция.

Здраве: медна токсикоза и други изследвания

Основният наследствен проблем на породата е медната токсикоза. При нея черният дроб не изхвърля достатъчно мед с жлъчката и металът се натрупва. С времето това води до хроничен хепатит и цироза. Формата, свързана с гена COMMD1, се унаследява рецесивно: кучето боледува, ако е получило дефектното копие и от двамата родители.

ДНК тестът за делецията в COMMD1 разделя кучетата на три групи: чисти, носители и болни. Носителите не боледуват от тази форма, но предават мутацията средно на половината от потомството си.

Тестът не изключва всички причини. Изследване на Haywood и колектив от 2023 г. показва, че делецията в COMMD1 вече не е основната причина при британските бедлингтъни, и свързва заболяването с вариант в гена ATP7B. През 2026 г. Canine Genetics Centre в Кеймбридж изследва колко разпространен е този вариант в породата.

В ранния стадий кучето може да изглежда напълно здраво, а първите промени се виждат в кръвните изследвания на чернодробните ензими. По-късно е възможно да се появят слаб апетит, отпадналост, повръщане, диария, отслабване, пожълтяване на венците или очите, повече пиене на вода и уриниране. При някой от тези признаци отидете на ветеринарен лекар и попитайте дали кучето ви се нуждае от редовни кръвни изследвания.

Американският клуб на породата препоръчва още преглед за изкълчване на коленното капаче (луксация на пателата) и очен преглед след навършване на 12 месеца. Поискайте от развъдчика резултатите от ДНК теста и от двата прегледа за двамата родители. Британско изследване от 2024 г. на данни от ветеринарни клиники отчита медианна продължителност на живота на породата 13,7 години.

Подобни или свързани породи

Някои от тези породи са роднини на бедлингтъна по произход, други му приличат по козина или темперамент.

Денди динмонт териер. Според AKC двете породи имат общ корен. С добавена кръв от гончета дендито става по-ниско и по-тежко, а бедлингтънът остава строен и дългокрак.

Уипет. Смята се, че уипетът е дал на бедлингтъна извития гръб и бързината. Той е хрътка с къса козина, която не се подстригва, и ловува с поглед, без да влиза в леговища.

Бордър териер. Идва от същия граничен край между Англия и Шотландия, около хълмовете Чевиът, и е създаден за лов на лисици. Козината му е твърда и гъста, близка до тази на повечето работни териери.

Чешки териер. И при него козината се подстригва с машинка, а не се скубе. Стандартът на FCI го описва като спокойно и неагресивно куче. Краката му са по-къси, а галопът е по-бавен, но издръжлив.

Ако търсите куче с вид на плюшена играчка, бедлингтън териерът ще ви изненада с ловния си нагон. За човек, който иска малко спортно куче, привързано към семейството, и е готов за фризьор на всеки 6 до 8 седмици и търпеливо обучение на повикване, той е добър избор. Сравнете го с други породи в каталога с породи кучета.

Използвани източници

  • FCI, стандарт № 9 Bedlington Terrier, в сила от 8 септември 2026 г.
  • Canine Genetics Centre, проучване на медната токсикоза при бедлингтън териер, 2026 г.
  • FCI, номенклатура на породите: Bedlington Terrier (№ 9)
  • Royal Kennel Club, профил на породата Bedlington Terrier
  • American Kennel Club, история на бедлингтън териера и статия за Ch. Rock Ridge Night Rocket
  • Westminster Kennel Club, профил на породата и исторически записи
  • Canadian Kennel Club, „Meet the Bedlington Terrier“, 2022 г.
  • DOGS NSW, профил на породата Bedlington Terrier
  • Svenska Kennelklubben, стандарт и съдийски компендиум за бедлингтън териер
  • Bedlington Terrier Club of America, здравни препоръки от 19 януари 2026 г.
  • AKC Canine Health Foundation, ДНК тест за медна токсикоза при бедлингтън териери
  • Haywood S. и колектив, Veterinary Record, 2023 г., 193: e2832
  • McMillan K. M. и колектив, Scientific Reports, 2024 г., продължителност на живота на 155 породи
  • MSD Veterinary Manual, хроничен хепатит при кучета
  • Rawdon B. Lee, „The Terriers“, история на бедлингтън териера

Отказ от отговорност

Информацията в тази статия е с общообразователна цел. Тя не замества консултация с ветеринарен лекар или с квалифициран инструктор по обучение на кучета.

Всяко куче е различно. Описаните черти на характера и здравните рискове се отнасят за породата като цяло и не важат задължително за конкретно куче. При здравословни или поведенчески проблеми се обърнете към специалист.