Санбернарът е гигантско планинско куче от Швейцария, свързано с хосписа в прохода Голям Сен Бернар. Мъжките са високи от 70 до 90 см при холката, женските от 65 до 80 см, а теглото обикновено е от 54 до 81 кг. FCI го води в група 2, секция 2.2. Стандартът описва нрава му като дружелюбен и бдителен.
У дома санбернарът обикновено е спокоен и търпелив и обича да е близо до хората. Трудното в живота с него идва от размерите. Куче, което тежи колкото възрастен човек, трябва да се научи на обноски още като кученце, а слюнката и линеещият през цялата година косъм са част от ежедневието. Продължителността на живота му е средно под 10 години. За повечето хора с малко жилище по-разумно е да потърсят друга порода в каталога с породи кучета.
Санбернарът се чувства най-добре в семейство с просторен дом и здраво ограден двор, в което някой е вкъщи през по-голямата част от деня. Стандартът на FCI го описва като куче компаньон и пазач във фермата, а някои киноложки клубове го причисляват към групата на работните кучета.
Произход
Швейцария, проходът Голям Сен Бернар (2469 м)
Височина при холката
Мъжки от 70 до 90 см, женски от 65 до 80 см
Тегло
Обикновено от 54 до 81 кг; стандартът не определя тегло
Продължителност на живота
Под 10 години
Козина
Късокосместа или дългокосместа, с много подкосъм
Цветове
Бяло с червени петна или червен плащ, със задължителни бели отметки
Нужда от движение
Около час на ден за израснало куче
През XI век монаси основават хоспис в най-високата точка на прохода Голям Сен Бернар, на 2469 м надморска височина, за да дават подслон на пътници и поклонници. Според историческата справка в стандарта на FCI от средата на XVII век там се отглеждат едри планински кучета, първоначално за охрана. Те се появяват на картини още през 1695 г., а в писмен документ на хосписа се споменават през 1707 г.
С времето кучетата започват да придружават хората по прохода и да търсят пътници, изгубени в снега и мъглата. Разказите за спасени хора, както и спомените на войниците от армията на Бонапарт, минали оттук през 1800 г., разнасят славата им из Европа през XIX век. По онова време ги наричат „кучета Бари“, а най-прочутото куче от хосписа, Бари, се превръща в образец на спасителното куче.
Популярният образ на санбернар с бъчвичка ракия на врата обаче е романтична измислица. Кралският киноложки клуб го свързва с викторианския художник Едуин Ландсиър, който рисува първите два санбернара, пристигнали във Великобритания.
Преките предци на санбернара са големите селски кучета от региона. Само за няколко поколения от тях се оформя днешният тип на породата. Подобен селски произход има и бернският зененхунд, но FCI го води в друга секция на група 2 и той е по-нисък, като мъжките са от 64 до 70 см при холката.
Историята обяснява и защо днес има два варианта на козината. Смята се, че за по-едрите и по-дългокосмести кучета са допринесли кръстоски с нюфаундленда и бладхаунда. Част от монасите не одобрявали това, защото по дългата козина в снега се трупа лед, и затова в хосписа запазили и кучета от стария късокосмест тип.
Първата крачка към организирано развъждане прави Хайнрих Шумахер от Холиген край Берн, който през 1867 г. пръв започва да издава родословия на кучетата си. Когато през февруари 1884 г. се открива швейцарската племенна книга SHSB, санбернарите са в самото ѝ начало. Първото вписване е санбернарът Леон, а следващите 28 също са санбернари.
Същата година, на 15 март 1884 г., в Базел е основан швейцарският клуб на породата. Три години по-късно, на международния киноложки конгрес на 2 юни 1887 г., санбернарът е признат за швейцарска порода и стандартът му става задължителен. Оттогава той се смята за национално куче на Швейцария, а FCI признава породата окончателно на 28 август 1954 г.
Стандарт № 61 на FCI
Действащият стандарт № 61 на FCI е публикуван на 4 април 2016 г. и признава два варианта на породата, късокосмест с двоен косъм и дългокосмест. И при двата тялото е мощно и мускулесто, а главата е масивна и изразителна.
За мъжките стандартът поставя граници на ръста при холката от 70 до 90 см, а за женските от 65 до 80 см. По-високо куче не се наказва, ако е балансирано и се движи правилно, но куче под минималния ръст се дисквалифицира.
Тегло в стандарта няма. На практика възрастните санбернари обикновено тежат от 54 до 81 кг. Тялото е малко по-дълго, отколкото е високо, като съотношението между ръста и дължината е 9 към 10. Гърбът е широк и прав, а гръдният кош е умерено дълбок, без да е бъчвовиден.
Черепът е широк и леко закръглен, а преходът от челото към муцуната е ясно изразен. Носът е черен, широк и квадратен. Горните устни са добре развити, но стегнати и не прекалено увиснали, така че ъглите на устата остават видими.
Очите са средно големи, от тъмнокафяви до лешниковокафяви. Желани са „естествено стегнати клепачи“, като се допуска само много малка гънка на долния клепач. Отпуснатите клепачи се смятат за грешка, а ектропионът и ентропионът водят до дисквалификация. Затова, когато оглеждате родителите на кученце, обърнете внимание на долните клепачи. Червената, увиснала лигавица под окото е здравословен проблем, а не белег на породата.
Ушите са средно големи, поставени високо и широко, триъгълни със заоблени върхове. Опашката е дълга и тежка, стига поне до скакателната става и в покой виси надолу.
Късокосместият вариант има плътен и груб покривен косъм, прилепнал към тялото, с много подкосъм и леки „гащи“ на бедрата.
Дългокосместият има прав косъм със средна дължина и също много подкосъм. Над крупата косъмът обикновено е леко вълнист, предните крака са окосмени, а опашката е пухкава. И при двата варианта косъмът по лицето и ушите е къс.
Основният цвят е бял, с по-малки или по-големи червени петна, които могат да се слеят в плътен червен плащ върху гърба и хълбоците. Накъсаният червеникавокафяв плащ е равностоен, тигровата червеникавокафява окраска се допуска, а кафявожълтата се толерира. Задължителни бели отметки има на гърдите, лапите, върха на опашката, около муцуната, по средата на челото и на тила, а желани са бяла яка и симетрична тъмна маска. Именно белите отметки отличават късокосместия санбернар от мастифа, чиято окраска е еднородна или тигрова, с черна маска.
Стандартът не допуска изцяло бяло или изцяло червено куче, нито друг цвят или нос без пигмент. Ако някой ви предлага „рядък“ черен или едноцветен санбернар, това не отговаря на породния стандарт.
Дружелюбният нрав е записан и в стандарта на FCI, който описва темперамента като спокоен до жив, а кучето като бдително. Агресивните и прекалено плахите кучета се дисквалифицират. В ежедневието санбернарите са известни като търпеливи и привързани към семейството си.
Предизвикателството идва от размерите. Възрастно куче от около 60 кг, което не е научено на обноски, дърпа каишката и скача по хората без никаква лоша умисъл. Обучението с награди затова започва още от първите дни у дома и продължава през целия живот, тъй като санбернарът бързо усвоява и лоши навици.
Докато кученцето е малко, можете да го вдигнете и пренесете, но след година това вече няма да е възможно. Затова първите месеци са времето, в което то трябва спокойно да свикне с всичко, което ще среща като възрастно куче. Всеки ден за по няколко минути пипайте лапите, ушите, устните и зъбите му и го награждавайте, за да не се превърнат по-късно подрязването на ноктите и почистването на гънките в борба с куче от 60 кг.
Запознавайте го със спокойни хора и кучета, без да го карате насила да се приближава, и го возете с колата на кратки разстояния, които завършват с нещо приятно. Престоят сам се учи постепенно, като започнете от няколко минути и удължавате времето бавно.
Скачането при посрещане изглежда мило, докато кученцето е малко, но при куче с тегло на възрастен човек вече е опасно. Добре е да започнете да работите по него от първата седмица у дома:
Санбернарът забелязва непознатите и обикновено ги обявява, но стандартът не допуска агресия и от него не бива да се очаква активна охрана. За такава задача са създадени други породи, например пазачите на стада като кавказката овчарка.
Колко лае конкретното куче, зависи по-скоро от индивида, отколкото от породата. Ако лаенето стане проблем, по-добре е навреме да потърсите сертифициран специалист по поведение, преди навикът да се затвърди.
Санбернарите обикновено се разбират добре с хора от всички възрасти, включително с деца. Около малки деца все пак е нужен надзор, защото развълнувано куче с такава маса може да събори дете съвсем случайно. Научете децата да галят кучето по гърба и да не го прегръщат през врата.
С други кучета добре социализираният санбернар като правило се разбира. Запознаването с котки и дребни домашни любимци е по-добре да става бавно и под наблюдение.
Рядко е удобно решение. Кралският киноложки клуб препоръчва за породата голяма къща и голям двор. В малко жилище едно куче санбернар трудно намира място да легне, без да пречи, а слюнката и линеещият косъм се усещат много повече. Ако дворът е ограден, оградата трябва да е здрава, защото някои санбернари умеят да намерят слабо място в нея и да избягат.
PDSA съветва също санбернарът да не остава сам за повече от 4 часа в обикновен ден, така че породата трудно се съчетава с дълъг работен ден извън дома. Сходна приветливост към хората, но с много по-малко килограми, ще намерите при голдън ретривъра.
Санбернарът се храни с пълноценна готова храна за кучета, а количеството зависи от възрастта и активността му, затова е добре да го уточните с ветеринаря. PDSA препоръчва дневната дажба да се раздели на две хранения по едно и също време, а лакомствата да не надвишават 10% от дневните калории.
Дажбата е по-добре да се мери с кухненска везна, отколкото на око, защото при толкова голямо количество и малката ежедневна грешка се натрупва. Ако сменяте храната, правете го постепенно, като в продължение на няколко дни смесвате старата с новата.
Кученцето расте бързо и е изкушаващо да му давате повече храна. Висококалоричното хранене в периода на бърз растеж обаче може да влоши промените при дисплазия на тазобедрените стави. Изберете храна, предназначена от производителя за подрастващи кучета от гигантски породи, и следете теглото и фигурата му заедно с ветеринаря.
Добрата кондиция се проверява с ръка. При леко прекарване на дланта ребрата се напипват, но не се виждат, отгоре зад ребрата личи талия, а отстрани коремът е леко прибран. Ако ребрата трудно се напипват, кучето вероятно е наддало и е време да обсъдите с ветеринаря с колко да намалите дажбата. Излишното тегло е допълнителен товар за ставите, които при тази порода са уязвими и без това.
Стомашното разширение и усукване е животозастрашаващо спешно състояние. Особено уязвими са едрите кучета с дълбок гръден кош като санбернара и немския дог. Сред рисковите фактори са големите порции храна, бързото хранене и интензивното движение скоро след ядене. Разделяйте дневната дажба на няколко хранения и избягвайте физическо натоварване непосредствено след тях. Подут корем и безрезултатни напъни за повръщане изискват незабавна ветеринарна помощ, дори през нощта.
Някои храни, безопасни за хората, са отровни за кучетата. Сред тях са шоколадът, гроздето и стафидите, лукът, чесънът и празът, ядките макадамия, изделията с ксилитол, алкохолът и суровото тесто с мая. Санбернарът стига без усилие до кухненския плот, така че храната не бива да остава на ръба му.
Санбернарите пият много вода и след това отделят много слюнка около купата. Удобно е купата да е голяма и тежка, за да не се обръща, и да стои върху постелка, която се мие. Поддържайте я пълна с прясна вода, а на разходка в топло време носете вода и сгъваема купа.
Около час на ден
Според препоръките на PDSA за санбернара израсналото куче има нужда от поне час движение на ден. Най-добре е това време да се разпредели в една по-дълга и няколко кратки разходки, с игра, занимания, които ангажират ума, и време без каишка на обезопасено място. При проблеми със ставите ветеринарят може да препоръча по-малко натоварване.
Часът движение се отнася за напълно израснало куче. Докато кученцето расте, разходките трябва да са кратки и по мека повърхност, а в играта то само да определя темпото. До края на растежа е по-добре да избягвате:
Полезно е кученцето да свикне да се качва в колата по рампа вместо да скача. Започнете с рампа, оставена на пода, като награждавате всяка крачка, и я наклонявайте постепенно в продължение на няколко седмици.
Възрастният санбернар може да тежи повече от стопанина си, затова ходенето на хлабава каишка е най-добре да се научи, докато кучето е малко.
Тренирайте по 3 до 5 минути няколко пъти на ден. Задушаващите нашийници и нашийниците с шипове нямат място в обучението.
Повикването се упражнява с дълга каишка от 10 метра на обезопасено място. Наградата трябва да е по-интересна за кучето от онова, което оставя, например парче варено месо. Без каишка го пускайте само там, където оградата е здрава.
Гъстата козина пази топлината и отблъсква водата, затова санбернарите понасят жегата трудно. В горещо време го разхождайте рано сутрин или вечер, когато е хладно. Ако не можете да задържите дланта си върху настилката 7 секунди, тя е твърде гореща за лапите.
Задъхване, учестено или затруднено дишане и отпадналост могат да са признаци на топлинен удар. В такъв случай преместете кучето на сянка или в хладно помещение, полейте тялото му със студена вода от чешмата, като пазите носа и устата, осигурете течение и се обадете на ветеринар. Не го покривайте с мокра кърпа, защото така топлината се задържа.
Снегът и студът обикновено не са проблем за здраво възрастно куче, защото гъстият подкосъм го топли.
Подходящи са спокойните преходи и игрите с търсене на храна по нюх. Упражненията за послушание с награди също уморяват кучето, без да натоварват тялото, докато скоковете и резките завои са тежки за ставите. Аджилити и бягането заедно със стопанина подхождат повече на по-леки и пъргави породи като бордър колито.
У дома можете да опитате и игра за търсене. Скрийте няколко парчета храна в картонени кутии в една стая и оставете кучето да ги намери. Когато започне да се справя бързо, разширете търсенето в две стаи или в двора.
Средната продължителност на живота е под 10 години. Днешните санбернари са много по-едри от първите кучета на породата и именно размерът стои зад голяма част от здравните им проблеми. Затова е разумно да предвидите средства за ветеринар още от първия ден.
Най-видимият здравословен проблем на породата са клепачите. Голямо британско проучване на ветеринарните досиета на 2,25 милиона кучета (O'Neill и колектив, 2025) установява, че през 2019 г. 6,1% от санбернарите са получили диагноза ентропион или ектропион.
След отчитане на възрастта и други фактори съотношението на шансовете (odds ratio) за такава диагноза при санбернара е около 39 спрямо кучетата от смесени породи. Това е статистическа мярка за сравнение между групи, а не вероятността едно конкретно куче да се разболее, но показва колко силно е изразен проблемът в породата.
Ентропионът е подвиване на клепача навътре, към окото. Космите търкат роговицата, дразнят окото и могат да доведат до болезнена язва. В проучването той е установен при 5% от санбернарите.
Ектропионът е обратното, обърнат навън и увиснал долен клепач. Установен е при 1,72% от санбернарите, което е вторият най-висок дял сред породите в проучването след неаполитанския мастиф.
Ектропионът е сравнително чест и при басет хаунда (1,59%) и немския дог (1,47%), затова при всички тези породи очите на родителите трябва да се огледат внимателно преди покупка.
Авторите описват санбернара като порода, при която клепачите нерядко са прекалено дълги. Това води до т.нар. „диамантено око“, при което долният клепач увисва в средата, а външният ъгъл се подвива навътре. Те цитират и свое по-ранно проучване, в което санбернарът е сред породите с повишени шансове за пролапс на жлезата на третия клепач. Този проблем изглежда като червено подуване във вътрешния ъгъл на окото.
У дома следете за секрет от очите, сълзене, примижаване и зачервяване. В проучването като цяло половината от случаите са диагностицирани, преди кучето да навърши около 2 години, така че признаците обикновено се появяват при младо куче. Покажете го на ветеринар още при първите от тях, преди да се стигне до язва.
При дисплазията на тазобедрените и лакътните стави ставата не прилепва правилно и с времето се развива артрит. Заболяването е наследствено, затова двамата родители трябва да имат рентгенови резултати по официална схема за оценка на тези стави. При породата се срещат и остеохондроза на лакътя, проблем с хрущяла, който причинява болка и накуцване, както и заболяване на кръстните връзки на коляното.
Признаците на тазобедрена дисплазия обикновено се появяват още по време на растежа, около 5 до 6 месеца. Следете за накуцване, скованост, трудно ставане и лягане, неохота за разходки и бягане със задните крака едновременно, като заек.
При дилатативната кардиомиопатия (DCM) сърдечният мускул отслабва и с времето може да се стигне до сърдечна недостатъчност. Първите признаци, които стопаните забелязват, са липса на енергия, изоставане по време на разходка и понякога припадък. По-късно могат да се появят задух, кашлица, отслабване и подут корем.
Стомашното усукване е описано в частта за храненето.
Остеосаркомът е агресивен рак на костите. Признаците включват накуцване и болезнено, топло и твърдо подуване, най-често на крак, а понякога и неочаквана фрактура. При такива симптоми кучето трябва да се прегледа от ветеринар възможно най-скоро.
Четкане. Санбернарът линее много през цялата година. Нужно е четкане поне 3 пъти седмично, а в периода на смяна на подкосъма е добре кучето да се четка всеки ден. При дългокосместия вариант разресвайте внимателно „гащите“ на бедрата и окосмяването на предните крака, където косъмът по-лесно се сплъстява. За сравнение, пуделът линее значително по-малко, но козината му изисква подстригване.
Кожа. Докато четкате, разтваряйте козината на врата и бедрата и оглеждайте кожата. Зачервено, влажно петно или бучка, която расте, трябва да види ветеринар.
Слюнка. Санбернарът отделя много слюнка и когато тръска глава, тя се разхвърчава по стените и мебелите. Кърпа до входната врата и до купата с вода много улеснява избърсването на устните след хранене и пиене.
Гънки около устните. В тях лесно се развива дерматит. Избърсвайте ги с мека влажна кърпа, като за всяка гънка ползвате чисто парче плат, и ги подсушавайте.
Очи. Ъглите на очите се почистват всеки ден с отделна влажна кърпа. Зачервяване или гъст секрет са причина за преглед.
Уши. Проверявайте ушите веднъж седмично за неприятна миризма и секрет. Колко пъти в месеца да ги почиствате, решете с ветеринаря.
Къпане. Санбернарът се къпе само когато се изцапа или замирише, с шампоан за кучета. Изплакнете добре и подсушете подкосъма до кожата, защото гъстата козина съхне с часове.
Нокти и зъби. Ноктите се подрязват, когато започнат да тракат по пода. Почиствайте зъбите редовно с четка и паста за кучета, за да ограничите натрупването на плака и зъбен камък.
Лято. В топлите месеци санбернарът има нужда от хладно място за почивка, например върху плочки на сянка, и от постоянен достъп до прясна вода.
Информацията в тази статия е с общообразователна цел. Тя не замества консултация с ветеринарен лекар или с квалифициран инструктор по обучение на кучета.
Всяко куче е различно. Описаните черти на характера и здравните рискове се отнасят за породата като цяло и не важат задължително за конкретно куче. При здравословни или поведенчески проблеми се обърнете към специалист.