Бяло пиренейско планинско куче със сиви петна по главата стои на черен път до дървена ограда

Породи кучета · Група 2 на FCI

Пиренейско
планинско куче

Спокоен пазач на стада, който иска двор и търпение.

Вкъщи патуто е спокойно и търси контакт. Навън лае, пази района и тръгва само, ако намери дупка в оградата. Подхожда на хора с голям ограден двор и много търпение.

Пиренейското планинско куче (в Северна Америка Great Pyrenees, във Франция пату) е много едра порода: от 65 до 80 см при холката, с тегло поне 40 кг при женските и 50 кг при мъжките. Произхожда от Франция и е в Група 2 на FCI. Създадено е да пази стадо без човек до себе си. Сред работните кучета е от онези, които решават сами и не чакат команда.

Размер
Много едър
Височина при холката
Мъжки от 70 до 80 см, женски от 65 до 75 см
Тегло
Поне 50 кг при мъжките и 40 кг при женските, при минимална височина
Продължителност на живота
Около 10 години
Козина
Доста дълга и плътна, с гъст подкосъм
Цветове
Бял или бял със сиви, бледожълти или оранжеви петна
Линеене
Обилно
Нужда от движение
Около час на ден
Подходящ за апартамент
Не
Подходящ за деца
Търпеливо е, но с малки деца само под наблюдение заради размера
Отношение към други кучета
Приема своите, към чужди, особено едри, може да е агресивно
Обучение
Бавно, иска търпение и последователност
Слюноотделяне
Умерено, отпуснатите устни са недостатък
Класификация FCI
Група 2, секция 2.2, № 137, без работен изпит
Произход
Франция

Произход и стандарт на пиренейското планинско куче

Откъде идва породата

Кучето живее в Пиренеите отдавна. През Средновековието пази замъци, а през XIV в. го споменава Гастон Феб. Извън планината става известно от 1675 г., когато е прието в двора на Луи XIV.

Основната му работа остава при овцете: пази ги от вълци, мечки и рисове. Френският клуб на породата посочва, че днес стадата там се нуждаят от защита главно срещу скитащи кучета.

Първото подробно описание е от 1897 г., в книга на граф Де Биландт. Десет години по-късно се появяват първите клубове. През 1923 г. клубът на Бернар Сенак-Лагранж регистрира стандарта в Société Centrale Canine, френската кинологична организация. FCI приема породата окончателно на 25 януари 1955 г.

Колко тежи пиренейското планинско куче?

Стандартът на FCI дава само височина: при мъжките от 70 до 80 см, при женските от 65 до 75 см, с допуск до 2 см над границата при кучета с отличен тип. Тегло не се посочва. Стандартът на The Royal Kennel Club определя минимум 50 кг за мъжките и 40 кг за женските при минимална височина. По-високите кучета тежат повече, а излишната мазнина е нежелана.

Планинско куче, пиренейски мастиф или пиренейска овчарка: каква е разликата

От същия край идват още две породи и имената им се бъркат. Бялата козина понякога води и до сравнение със самоеда, но той е много по-дребен, около 57 см при мъжките, и има изправени уши.

Пиренейско планинско куче Пиренейски мастиф Пиренейска овчарка
Работа Пази стадото Пази стадото Събира и води стадото
Размер Много едър Малко по-висок и по-тежък Среден
Как се познава Предимно бял, със светли или сиви петна Повече петна, често много тъмни Много по-дребна и подвижна

Практичното правило: едро, предимно бяло куче със светли или сиви петна е планинското куче, а много тъмните петна насочват към мастифа.

Здраве, хранене и грижи

The Royal Kennel Club и ветеринарната организация PDSA посочват живот под 10 години, а други кинологични организации дават от 10 до 12. Реалистично е да очаквате около 10 години.

Чести заболявания и здравни тестове

Стави и кости. Дисплазията на тазобедрените стави е основното, което се проверява при родителите, с рентген. Признаците са трудно ставане, накуцване и отказ от стълби. Описани са и изместване на коленните капачки, паностеит (болезнено възпаление на костите при растящи кучета) и остеосарком, злокачествен тумор на костите. Накуцване или подутина на крак покажете на ветеринар.

Невронална дегенерация (NDG). Университетът на Минесота описва наследствена болест на нервната система, която започва много преди първата година: хлъзгане по гладък под и тромава походка, по-изразена отзад. С времето се влошава. Има ДНК тест.

Нанизъм (хондродисплазия). Кученцата се раждат нормални, но на 14 дни вече са видимо непропорционални, с по-къси крака, тяло и муцуна. Възрастните достигат от 33 до 46 см. Наследява се рецесивно и също има ДНК тест.

Очи и кръв. Профилът на породата в IPFD DogWellNet включва мултифокална ретинопатия (CMR1, CMR3) и тромбастения на Гланцман, нарушение на съсирването. И за двете има ДНК тестове. Следете за влошено зрение и за дълго кървене след малка рана.

Усукване на стомаха. Рискът е по-висок при едрите кучета с дълбок гръден кош, като немския дог. Подут корем, напъни за повръщане без резултат, обилни лиги и безпокойство изискват ветеринар веднага: без спешна намеса състоянието е смъртоносно.

Описани са още глухота, епилепсия и ентропион, при който клепачът се завива навътре. Кученце, което не реагира на звук, пристъпи и търкане на очите са причина за преглед.

Поискайте от развъдчика документи за двамата родители: рентгенов резултат за тазобедрените стави и ДНК резултати за NDG и нанизъм. Носител на рецесивна болест се развъжда само с чист партньор, иначе могат да се родят болни кученца.

Хранене

Едрите кучета имат уязвими стави при растеж. Затова кученцето трябва да расте по-скоро слабо, без да е кльощаво. Храна за кученца давайте до 18 месеца, после за възрастни. Порциите вижте на опаковката и ги коригирайте по тялото: ребрата се усещат при галене, но с тънък слой мазнина над тях.

Храненията са 3 на ден от 2 до 4 месеца, 2 от 4 месеца до 1 година, после 1 или 2. Заради риска от усукване изберете 2, не вдигайте купата на стойка и не пускайте кучето да тича веднага след ядене. Оставяйте храната около 10 минути и я махайте. Новата храна въвеждайте постепенно, в рамките на няколко хранения. Чиста вода стои по всяко време.

Шоколад, грозде, стафиди, лук и чесън са отровни за кучета. Избягвайте сладкишите и костите от пиле, заек, агне и свинско: могат да запушат червата.

Грижи за козината и тялото

Козина. Свикнете кученцето с лека четка от първите дни, а от 3 месеца с гребен с широки зъби. Около 4 месеца започва да сваля бебешката козина. Френският клуб съветва четкане на 10 дни, а The Royal Kennel Club посочва повече от веднъж седмично. Започнете веднъж седмично и увеличавайте, когато линее силно.

Къпане. Белият цвят заблуждава. Козината се самопочиства: оставете калта да изсъхне и я изчеткайте. Френският клуб не препоръчва къпане.

Уши. Зад ушите се образуват сплъстявания, които не се разплитат. Режете ги внимателно с ножица.

Шпори. Двойните шпори не се износват при ходене. Проверявайте дължината им всеки месец и попитайте ветеринаря как да ги скъсявате.

Кожа. Тъмни петна по кожата под козината са нормални за породата.

Подобни породи и подходящо ли е патуто за вас

Каракачанка. Същата работа при стадата, но от Югоизточна Европа. Цветовете са повече: бяло, черно, кафяво и тигрово.

Торняк. Пази добитък и двор в Босна и Херцеговина и Хърватия. По-нисък е, от 60 до 70 см, и обикновено е петнист.

Турски кангал. Друг пазач на овце, с козина от 3 до 7 см и задължителна черна маска. Четкането е по-малко.

Нюфаундленд. Същата секция на FCI, но работата му е теглене на товари и работа във вода. Лае по-малко и е по-дружелюбен към непознати.

Бернска овчарка. Трицветно фермерско куче от Швейцария. Обучава се по-лесно и пази по-малко.

Предимства и недостатъци

✅ Предимства

  • Вкъщи е спокойно и търси контакт с хората.
  • Пази двора по природа, без специална дресировка.
  • За възрастно куче стига около час движение на ден.
  • С децата от семейството обикновено е търпеливо.
  • Козината се самопочиства и почти не иска къпане.

❌ Недостатъци

  • Лае, за да покаже присъствието си.
  • Лесно бяга и иска сигурна ограда.
  • Не е за апартамент.
  • Обучението е бавно и иска търпение поне през първата година.
  • Линее обилно.
  • Към чужди кучета може да е агресивно.
  • Живее около 10 години.

Ако недостатъците тежат повече, прегледайте пълния списък с породи.

Подходящо ли е пиренейското планинско куче за мен?

Изберете пиренейско планинско куче, ако имате голям ограден двор, приемате лая и косъма и искате спокоен пазач вместо послушен спортист. Откажете се, ако живеете в апартамент, искате разходки без повод или отсъствате по цял ден. При съмнение прегледайте и другите породи кучета, преди да решите.

Използвани източници

Отказ от отговорност

Информацията в тази статия е с общообразователна цел. Тя не замества консултация с ветеринарен лекар или с квалифициран инструктор по обучение на кучета.

Всяко куче е различно. Описаните черти на характера и здравните рискове се отнасят за породата като цяло и не важат задължително за конкретно куче. При здравословни или поведенчески проблеми се обърнете към специалист.