Руска хрътка Борзой

Борзоят се познава отдалеч. Висок и тесен, с дълга копринена козина и глава, която на пръв поглед изглежда твърде дълга за тялото. Върви бавно и почти не поглежда непознатите. Докато не види заек.

Руската хрътка е създадена да лови вълци в открита степ. Вкъщи обаче лае рядко и може да проспи половината ден на дивана. Хората често очакват спортист или пазач, а получават нещо средно между котка и състезателен кон.

Руснаците имат отделна дума за козината му, псовина. От нея идва и пълното руско име на породата, русская псовая борзая. „Борзый“ на старруски означава бърз, а на Запад от думата остава само „борзой“.

Задачата, за която е създаден, е много конкретна. Трябва да настигне вълк, да го събори и да го задържи, докато дойде ловецът на кон. Ако още сравнявате различни породи кучета и борзоят ви е харесал от снимките, прочетете внимателно частите за движението и здравето.

Произход и история

Корени в древна Русия и азиатските хрътки

Точна дата на раждане породата няма. Най-често се приема, че хрътки от източен тип, сродни на днешните средноазиатски хрътки, стигат до руските земи през Средновековието. Там се кръстосват с местни кучета с гъста козина и здрав скелет. Така постепенно се оформя хрътка, която понася снега и студа.

Разказва се, че Анна Ярославна, дъщерята на великия киевски княз Ярослав Мъдри, отвежда три хрътки във Франция, когато през 1051 г. се омъжва за крал Анри I. Историята е красива, но надеждни документи за нея няма.

Сигурно е друго. Към XVIII век ловът с хрътки вече е страст на руското благородство.

Ловът на вълци и руската аристокрация

Класическият руски лов, псовата охота, е голямо и скъпо събитие. Участват глутница гончета и конни ловци, всеки с по две или три хрътки на обща каишка. Гончетата работят по следа и гонят с лай, както днес ловува българският барак. Те изкарват вълка от гората. Щом звярът излезе на открито, ловецът пуска хрътките.

Кучетата го настигат, събарят го и го държат, докато ловецът скочи от коня. Понякога вълкът е вързван и откаран жив. Особено ценно е кучето, което хваща звяра за врата, близо до ушите, така че той да не може да се обърне и да ухапе.

Големите имения поддържат десетки, а най-богатите и стотици кучета, коне и цял персонал от псари. Лев Толстой описва такъв лов във „Война и мир“, в главите за семейство Ростови. След премахването на крепостното право през 1861 г. много благородници вече не могат да издържат толкова скъпа охота и ловните дружини постепенно се разпускат.

Революцията, почти изчезване и спасяване на породата в Западна Европа

През 1917 г. всичко това свършва. Именията са конфискувани или разграбени, ловните дружини изчезват. Хрътките, свързвани с аристокрацията, загиват в голям брой или остават без стопани.

Породата оцелява по два пътя. В провинцията ловци запазват част от кучетата и от тях в съветско време е възстановена руската работна линия. Другият път минава през Запада. Кучетата, изнесени преди революцията в Западна Европа и в САЩ, дават началото на западните линии и пазят типа, докато в Русия породата е на ръба на изчезването.

В Америка клубът на породата е основан още през 1903 г. под името Russian Wolfhound Club of America. Днес това е Borzoi Club of America. Американската регистрация сменя името „руски вълкодав“ на „борзой“ през 1936 г.

Борзоят днес

В Русия с борзой все още се ловува, главно на заек и лисица, и се провеждат полеви изпитания. На Запад борзой е изложбено куче, куче за курсинг и домашен любимец. Затова руските работни кучета и западните изложбени линии често се различават по количеството козина и по ъглите на крайниците.

В България породата е рядка. Ако търсите кученце, бъдете готови да го търсите и в чужбина.

Външен вид и стандарт на руската хрътка борзой

Размери и тегло (ръст, тегло при мъжки и женски)

Голямо куче, но не тежко. Стандартът на FCI определя ръст при холката от 75 до 85 см за мъжките и от 68 до 78 см за женските. Висок мъжки може да стои почти наравно с немски дог, но тежи много по-малко.

Теглото зависи от ръста и кондицията. Мъжките обикновено са между 34 и 47 кг, женските между 25 и 40 кг. Кученцата растат бързо, но тялото се оформя окончателно чак към две или три години.

Характерна глава и профил на руската хрътка

Главата е дълга, тясна и суха, тоест кожата е опъната и без гънки. Преходът от челото към муцуната почти не личи. Отстрани линията от тила до носа образува лека дъга и затова често се казва, че борзой има римски нос.

Носът е едър, черен и излиза напред пред долната челюст. Очите са тъмни и бадемовидни, с мек израз. Малките тънки уши в покой лежат назад, близо до врата. Когато нещо привлече вниманието на кучето, ги повдига.

Тяло, гръбна линия и крайници

Отпред борзой изглежда тесен. Гръдният кош е дълбок и стига до лактите, а коремът е силно прибран.

По гръбната линия породата се познава дори в силует. Над кръста гърбът се издига в плавна дъга и после се спуска към дългата, ниско поставена опашка със сърповидна или саблевидна форма.

Краката са дълги и сухи, с плоски мускули, а лапите са удължени, от типа, който кинолозите наричат заешки. В тръс кучето се движи леко и с широка крачка, но истинската му походка е галопът. На пълна скорост тялото се свива и разпъва като пружина и при всеки скок два пъти остава изцяло във въздуха.

Класификация по FCI (Група 10, хрътки)

FCI класира породата в Група 10, хрътки, Секция 1, дългокосмести хрътки и хрътки с ресни. Стандартът е под номер 193, страната на произход е Русия, а официалното име на английски е Russian Hunting Sighthound, руска ловна хрътка. Пълният текст е в стандарта на FCI за породата.

В същата секция са афганската хрътка и салукито. Всички хрътки от групата ловуват с поглед. Реагират на движение на голямо разстояние и тръгват след него, без да чакат команда.

Козина, типове и окраски

Козината е дълга, мека и копринена. Може да е почти права, вълниста или на къдрици, едри или дребни. По главата, ушите и предната страна на краката косъмът е къс и прилепнал. Най-дълъг е на врата, по задната страна на бедрата и по опашката.

Руските ловци имат дума за всяко от тези места. Яката на врата е муфта, ресните по краката са очеси, а козината по опашката е подвес.

Има и подкосъм, който е гъст главно през зимата. Мъжките обикновено линеят веднъж годишно, а женските често сменят козината си след разгонване или раждане.

Стандартът допуска голямо разнообразие от окраски. Срещат се бели кучета, сламеножълти, червени, сиви, тигрови, черни с подпалини, както и пъстри, тоест бели с цветни петна. За червеникавата окраска с черни върхове на космите руснаците имат своя дума, „муругий“.

Характер и темперамент

Който очаква от борзоя поведението на ретривър, ще остане разочарован. Това куче рядко носи топката обратно по десет пъти и не следи всяко ваше движение в очакване на команда.

Вкъщи е спокоен, чист и тих. Обича меките места и това не е каприз. Кокалестото тяло с малко мазнини се натъртва по твърдия под и с годините по лактите се образуват мазоли. Добро легло или стар диван решават въпроса.

Към семейството си е привързан, но по свой начин. Не се лепи за вас и не иска постоянно внимание. Просто избира стаята, в която сте, и ляга там. Непознатите посреща резервирано. Агресията не е типична за породата и борзоят не става за пазач.

Породата е чувствителна. Викането и дърпането с каишката дават обратен резултат. Борзоят е умен и се учи, но при кратки упражнения и с награди. Ако повтаряте едно и също, скоро ще ви погледне и ще си легне. Психически узрява бавно, около двегодишна възраст, някои кучета и по-късно.

Децата трябва да са достатъчно големи, за да го уважават. Младите кучета са едри и тромави и могат да съборят малко дете, без да искат.

Други кучета, особено хрътки, приема без проблем. Малките животни са друга история. Котка, с която е израснал, може да живее с него години наред. Непознатата котка на улицата за много борзой е плячка.

Сходни породи

Най-близки по произход и устройство са другите дългокосмести хрътки от същата секция, афганската хрътка и салукито. Афганецът има подобен независим характер, но козината му иска много повече работа. Салукито е по-леко, с къса козина по тялото. Ирландският вълкодав и шотландският дийрхаунд са с подобен ръст, но с твърда, груба козина.

Ако харесвате характера на хрътките, но нямате място за куче, високо колкото маса, погледнете малката италианска хрътка. Тя е най-малката порода в Група 10, със същата любов към топлото и същия инстинкт да гони всичко, което бяга. Описания и на други ловни породи ще намерите в раздела породи кучета.

Движение и физическа активност

Колко движение е нужно дневно

Борзоят е спринтьор. Не е създаден да тича с часове като хъски, а да развие над 50 км/ч на няколкостотин метра и после да си почине.

На възрастното куче обикновено му стига около час разходка на ден, разделена на две или три части, плюс свободно тичане на оградено място няколко пъти седмично.

Докато кученцето расте, избягвайте дългото тичане до велосипед, скоковете и честото качване по стълби. Свободната игра на трева му стига. През лятото излизайте рано сутрин и късно вечер. Борзоят понася студа много по-добре от жегата.

Защо никога без повод на неоградено място

Заек в нивата, котка под паркирана кола, сърна в края на гората, дори найлонов плик, подгонен от вятъра. Борзоят реагира на движение. Когато тръгне, за секунди е далеч и вече не чува гласа ви. Тича по права линия и не забелязва пътя пред себе си.

Добрата послушност у дома не е гаранция. При хрътките инстинктът почти винаги побеждава, дори при кучета, които иначе изпълняват всяка команда.

Използвайте широк нашийник тип мартингейл. Главата на борзоя е по-тясна от врата и от обикновен нашийник кучето се изхлузва с едно рязко дърпане назад. Ролетните поводи са лоша идея, защото при рязък старт ударът в края на въжето може да нарани врата. Оградата на двора трябва да е висока поне 1,8 м и без дупки.

Курсинг и състезания за хрътки

В редица европейски страни ловът с хрътки отдавна е забранен. Курсингът позволява на породата да прави това, за което е създадена, без жива плячка.

На открито поле се опъва трасе от няколкостотин метра с остри завои. По него моторна макара тегли въже с примамка, обикновено ивици найлон. Кучетата бягат по двойки, а съдиите оценяват скоростта, ловкостта, издръжливостта и колко умно и с какво желание кучето следва примамката.

Преди първия старт кучето трябва да е напълно израснало и в кондиция. Травмите на пръстите и мускулите при хрътките не са рядкост, затова загрявайте кучето преди всяко бягане.

Грижа, храна и вода

Нокти, зъби, уши

Ноктите се подрязват на всеки две до четири седмици. Ако ги чувате да тракат по плочките, значи са дълги. Не забравяйте палците от вътрешната страна на предните крака.

Зъбите се мият няколко пъти седмично с паста за кучета. Почистването на зъбен камък при ветеринар става под обща упойка, а при хрътките упойката иска повече внимание.

Ушите са малки, добре проветриви и рядко създават проблеми. Проверявайте ги веднъж седмично и почиствайте само видимата част.

Здраве и продължителност на живота

Средна продължителност на живота

Обикновено се посочва продължителност на живота между 9 и 14 години. Както при повечето едри породи кучета, след осмата година е добре кучето да минава на преглед два пъти годишно, с кръвни изследвания и преслушване на сърцето.

Усукване на стомаха (GDV), симптоми и превенция

Едно от най-опасните спешни състояния при борзоя. Стомахът се пълни с газ и се завърта около оста си. Кръвоснабдяването прекъсва, кучето изпада в шок и без операция може да умре за няколко часа. Рискът расте с възрастта, при бързо хранене и при кучета, чийто близък роднина е имал усукване.

Признаците идват внезапно. Кучето е неспокойно, обикаля, опитва се да повърне, но не изкарва нищо или само пяна. Коремът се подува и става твърд. Лигите текат, дишането е учестено, венците побледняват. После кучето отпада.

Не чакайте до сутринта. Карайте го веднага в денонощна клиника и още отсега разберете коя е най-близката до вас.

При превантивна гастропексия ветеринарят прикрепва стомаха към коремната стена, за да не може да се завърти. Често се прави заедно с кастрацията или лапароскопски. Операцията не спира подуването, но предотвратява завъртането, а то е смъртоносната част.

Сърдечни заболявания

При борзойте се срещат нарушения на сърдечния ритъм, промени в клапите и дилатативна кардиомиопатия, при която сърдечният мускул отслабва, а камерите се разширяват. Кардиомиопатията е най-известна при добермана, но се среща и при други едри породи.

Коварното е, че дълго време няма признаци. Когато се появят, това са бърза уморяемост, кашлица, учестено дишане в покой или припадъци. При някои кучета първият признак е внезапна смърт. Затова сърцето се проверява с ехокардиография и холтер. Слушалката не стига. При много хрътки сърцето нормално е по-голямо, отколкото при други кучета със същото тегло, и резултатите трябва да се тълкуват от кардиолог, който познава хрътки.

Чувствителност към анестезия

Хрътките имат малко подкожна мазнина, а черният им дроб разгражда някои лекарства по-бавно. Най-добре това е изследвано при грейхаунда, но ветеринарите обикновено прилагат същата предпазливост към всички хрътки.

Проблем са най-вече старите барбитурати като тиопентала, след които събуждането може да се проточи с часове. Пропофолът, изофлуранът и севофлуранът се понасят много по-добре. Преди планова операция питайте ветеринаря дали има опит с хрътки. Дозата се изчислява по чистото тегло на кучето, а по време на операцията и след нея то трябва да се пази от изстиване.

Препоръчителни здравни изследвания

Преди да купите кученце, помолете развъдчика за резултатите от изследванията на двамата родители. Ако въпросът го дразни, това също е отговор.

При борзоя смисъл имат сърдечен преглед при кардиолог с ехокардиография, а при съмнение и холтер, който записва ритъма за цяло денонощие. Нужен е и очен преглед при ветеринарен офталмолог, защото при породата са описани наследствени промени в ретината. Третото изследване е на щитовидната жлеза, включително антитела срещу тиреоглобулин.

Резултатите на много кучета са в публичната база на американската фондация OFA, където можете да проверите родителите, ако са изследвани при тях. Попитайте и дали в линията е имало усукване на стомаха. Кучетата с близък роднина с усукване са с по-висок риск, а тази информация развъдчикът я знае.