Комондор: унгарска овчарка, която пази стадото, без да го пасе

Който види комондор за първи път, почти винаги пита едно и също: къде му е главата. Отговорът е някъде под шнуровете. А под тях стои голямо куче. Стандартът на FCI иска мъжките да са поне 70 см при холката, с тегло между 50 и 60 кг.

Често се използва като нарицателно за тази порода унгарска овчарка. Името е вярно, защото кучето идва от Унгария и векове наред е живяло при стадата. В едно отношение обаче подвежда. Комондорът не е събирал овцете и не ги е карал от едно пасище на друго. Той ги е пазел.

Откъде идва името комондор

Думата е унгарска. Унгарците казват komondor, а в множествено число komondorok.

Произходът ѝ не е изяснен и до днес. Версиите са две.

Според първата предците на комондора идват в Карпатския басейн заедно с древните маджари. Те пристигат там в края на IX век като номадски скотовъдци и водят стадата си, а с тях и кучетата. Тази версия е записана и в официалния стандарт на FCI.

Втората е свързана с куманите. Това е номадски народ, който бяга от монголите и влиза в Унгария през 1239 г. Тук името се тълкува като „куманско куче“. Унгарците наричат куманите кун и думата е останала по картата им. Областите Кишкуншаг и Надкуншаг в Унгарската равнина носят именно нея. През 1994 г. археологът Ищван Такач описва кучешки кости от Сенткирай, куманско селище от XV и XVI век. Костите са на едри и силни кучета пазачи, не на хрътки и не на дребни ловни кучета. Такач допуска, че това може да е предшественикът на комондора, и обръща внимание на връзката с името.

Писмените следи идват много след това. Текстът, който се цитира навсякъде, е стихотворната история за цар Астиаг на Петер Каконьи, отпечатана в Дебрецен през 1574 г. В английски източници често пише 1544 г., но с тази година е датирано друго негово съчинение, историята за цар Асвер и царица Естер. Сюжетът е античната легенда за Кир. Пастир намира изоставено дете, а до него кучка комондор, която го храни, топли го с тялото си и го пази от зверове и птици. Когато пастирът тръгва с детето, комондорът върви след него и лае чак до колибата.

През 1685 г. думата се появява и при Ян Амос Коменски. Унгарският клуб по породата цитира четириезичното издание на неговата „Orbis Pictus“. Там пастирът държи при стадото своето куче комондор, защитено от вълците с нашийник с шипове.

Тези стари текстове трябва да се четат внимателно. Hungária Komondor Klub сам предупреждава, че до класификацията от началото на ХХ век с думата комондор са наричали различни кучета пазачи, включително сиви и червеникави. Днешната порода е само бяла.

Описание по стандарт породата получава чак през ХХ век. В Германия клуб за комондора има още от 1922 г. През 1924 г. унгарецът Емил Райчич издава книга за унгарските кучета и пише първия унгарски стандарт на породата.

Сега за думата овчарка. Това са кучетата, които работят при овцете, и в този смисъл унгарска овчарка е точно име. Само че при стадото има две съвсем различни работи. Американският киноложки клуб (AKC) пише в стандарта си без заобикалки, че комондорът пази стадото и не го кара. FCI го води в първа група, при овчарските кучета, без изпит за работни качества.

Карането в унгарската пуста е работа за пулито. То е малко куче, с ръст около 40 см, бързо и подвижно. Обикаля овцете, връща отделилите се и слуша пастира. Комондорът е тежко и спокойно куче, което стои при стадото и рядко се отдалечава от него. Двете породи имат шнурове и на снимка лесно се бъркат, макар че в работата си почти нямат нищо общо.

Шнуровете на комондора

Кученцето комондор изобщо не прилича на възрастно куче. Има мека, пухкава бяла козина и в първите месеци изглежда като плюшена играчка. Шнуровете идват след това, и то бавно.

Стандартът на AKC описва три етапа. Отначало е кученешката козина, мека, но вече склонна да се свива на къдрици. После идва междинната, при която до кожата има къси шнурове, а краищата им приличат на буци пух. Накрая се оформя възрастната козина. Тя има мек, вълнест подкосъм и груб външен косъм, вълнист или къдрав. Грубите косми задържат меките и така се получават здрави шнурове, които на пипане са като филц. Ако до двегодишна възраст козината не е започнала да се шнурова, по американския стандарт кучето се дисквалифицира.

Самото куче също расте бавно. Според унгарския клуб то достига пълния си ръст едва около двегодишна възраст, а на козината му трябва доста повече време.

AKC пише, че шнуровете се образуват естествено. Така е, но и стопанинът има работа. Между осмия и десетия месец кученешката козина започва да пада и да се сплъстява на големи парчета. Те трябва да се разкъсат с пръсти на тънки снопове, иначе косъмът се слепва в плътни пластове до самата кожа. Американският клуб за породата описва това като проста процедура, която може да е тежка и бавна, ако сплъстяванията са станали големи. После шнуровете растат с кучето. Подкосъмът, който пада при всяка смяна, се вплита в тях. Затова разделянето се повтаря, обикновено два пъти в годината.

Комондор не се реше. В стандарта на FCI има точна формулировка: не е желателна нито сресана, нито напълно занемарена козина. Според него на крупата, кръста и задната страна на бедрата косъмът трябва да е дълъг поне 20 до 27 см. Ако никой не го подрязва, с годините стига до земята. Много хора, които не излагат кучетата си, ги поддържат около 20 до 25 см, защото дълга до земята козина събира всичко от двора. Цветът по FCI е слонова кост и друг не се допуска.

Унгарският клуб пише, че тази козина се самопочиства и след като изсъхне, отново добива цвета си, дори ако кучето се е въргаляло в кал. Баня все пак понякога се налага, а тя е отделна задача. Шнуровете поемат много вода и съхнат бавно. Обикновено се говори за около два дни и половина. Една собственичка от Корнуол разказва пред местен вестник, че при нейните кучета понякога отива и цяла седмица. Шнур, който остане мокър отвътре, задържа влага до кожата, така че сушенето не се пропуска.

Защо тогава пастирите са оставяли кучетата си така? Работещият комондор е живял на открито почти цялата година. Според AKC козината му е помагала да се слее със стадото и го е пазила от лошо време и от хищници. Традиционно се смята, че вълчите зъби трудно стигат до кожата през такъв слой. Колко помага това в истинска схватка, е трудно да се каже. Приликата със стадото обаче се вижда с просто око. Козината на комондора напомня вълната на рацката, старата унгарска порода овце с витите рога.

Породи, подобни на комондора

Коя порода прилича на комондора, зависи дали гледаме козината, или работата, която кучето е вършило.

Първо идват другите две големи имена от унгарския пастирски свят. Пулито има шнурове като комондора, но е малко пастирско куче. С куваса е обратното. Той е голям бял пазач на стада, точно като комондора, но козината му е вълниста и не се шнурова. В старите унгарски текстове двете имена често се смесват. Войната удря и куваса тежко. По данни на AKC след нея в Унгария остават под 30 кучета.

По работа приликите са много повече, макар тези кучета да изглеждат различно. У нас такова куче е каракачанката. Тя е пазила стадата на каракачаните, скотовъдци, които са местели овцете си между летни и зимни пасища. Подобно на комондора, е отглеждана да стои при животните и да ги брани от вълци.

Турският кангал от района на Кангал в провинция Сивас върши същата работа с къса, плътна козина, обикновено светлокафява с черна маска. Сравнението с него показва, че шнуровете не са условие за добър пазач.

Пазачи на стада са и алабаят, или средноазиатската овчарка, и кавказката овчарка. Тибетският мастиф е пазил лагерите на номадите в Хималаите, а испанският мастиф е вървял със стадата при сезонните им прегони из Испания. От бивша Югославия идват още два такива пазача, торнякът от Босна и Херцеговина и Хърватия и крашката овчарка от Словения.

Унгарският клуб по породата посочва една разлика. Много от тези кучета са пазили стадата сами, високо в планината, с не повече от един човек наблизо. Комондорът е живял на стоянката, а след това във фермата, заедно с животните и със семейството. Според клуба оттам идва и силната му привързаност към своите хора.

Общото между всички тях все пак е голямо. Отглеждани са да преценяват сами и с непознати обикновено са сдържани. Затова опитът с една такава порода помага да разберете и другите, макар характерите им да не са еднакви. Повече за кучетата с подобна служба има в раздела работни кучета.

Има и породи, с които комондорът дели само групата си. Бордър колито, австралийската овчарка и немската овчарка са в същата първа група на FCI. Първите две са създадени да насочват стадото по указания на човека, а немската овчарка работи в тясна връзка с водача си. Комондорът не е отглеждан за такава работа.