Мокра австралийска овчарка (ауси) в окраска синьо мерле с едно синьо и едно кехлибарено око стои на ливада в утринна мъгла

Пастирски породи · Характер и поведение

Австралийска овчарка (ауси) – характерът, който не се вижда на снимките

Какво забелязва, как учи, какво го увлича и кога му трябва почивка

Много от особеностите на породата се разкриват в дребните моменти у дома. В начина, по който кучето наблюдава, учи и общува.

Австралийската овчарка е пастирска порода, при която наблюдателността, интересът към движение и бързото усвояване на навици често се открояват. Това може да улесни общуването, но изисква и последователност в ежедневието.

Някои кучета чакат да видят какво ще направите. Други разбират, преди да сте стигнали до вратата. Сменяте обувките, прибирате лаптопа, поглеждате към якето и в коридора вече ви чака някой. Без лай и без подскоци. Само поглед, който пита: „Излизаме ли?“

Австралийската овчарка често е точно такова куче. Тя следи внимателно хората около себе си и бързо свързва дребните сигнали с това, което предстои. Много от домашните навици усвоява и без специално обучение. Това улеснява общуването с нея, но има и обратна страна: случайно създадените навици лесно се превръщат в очаквания, от които кучето трудно се отказва.

Хората обикновено се влюбват първо в козината и в очите. Характерът се разкрива по-бавно. Вижда се в това как кучето чака, как играе, как реагира на движение, кога търси контакт с вас и кога решава, че е време само да си намери занимание.

Четири австралийски овчарки в различни окраски – червено трицветна, синьо мерле, черно трицветна и червено мерле – в калния двор пред селски обор
Червено трицветна, синьо мерле, черно трицветна и червено мерле: окраските се забелязват веднага, а характерът се опознава с времето.

Енергия

Висока. Освен движение има нужда и от научена почивка.

Пастирски инстинкт

Може да следи, пресреща и насочва всичко, което се движи.

Обучение

Учи бързо, включително навиците, които не сте планирали.

Към непознати

Често сдържано. Първо наблюдава, после решава дали да се приближи.

Куче, което забелязва повече, отколкото предполагате

Да вземем обикновена сутрин. В делник излизате с една чанта, в събота с друга. След време кучето реагира различно само според това коя чанта сте взели. Календарът няма нищо общо. Кучето просто е запомнило, че различните чанти често означават различни планове.

Това учене чрез наблюдение често прави впечатление при австралийската овчарка. Едно чака до шкафа с поводите, щом чуе определен звук. Друго носи играчка, когато види познат жест. Зад това стоят бързо изградени асоциации, а не някаква свръхинтуиция. И не всяко куче от породата ще го прави.

Точно тук е уловката. Ако често прекъсвате работата си и започвате игра, когато кучето ви побутне с муцуна, то може да научи, че така получава внимание. Ако ставате при всяко нетърпеливо изскимтяване, ще го чувате все по-често. Кучето не ви манипулира. Просто учи кое действие носи резултат.

Затова при живот с ауси се налага да внимавате и за собственото си поведение. Кучето често научава повече от това, което правите у дома всеки ден, отколкото от командите на тренировъчната площадка. Особено от нещата, които повтаряте по десет пъти, без изобщо да ги забелязвате.

Защо ауси може да учи бързо, а да не е лесно за отглеждане

Куче, което учи командите бързо, звучи като голямо удобство. Често е. Проблемът започва, когато бързото учене се приеме за обещание, че всичко ще върви гладко. Такова куче може отлично да знае какво значи „ела“ и пак да не успее да се откъсне от нещо по-интересно навън.

Обучението е повече от разпознаване на думи. Значение имат обстановката, колко е развълнувано кучето, дали упражнението му е познато на точно това място и какво получава, когато сътрудничи. Умното куче не прескача тези етапи. Понякога просто научава грешните връзки по-бързо, отколкото сте очаквали.

Работните качества също не са един и същ вид „интелигентност“ при всички породи. Белгийската овчарка малиноа например често се избира за съвсем различни задачи и има друг работен стил. Етикетът „лесно се обучава“ не казва нищо за това как кучето понася напрежение, разсейване или ситуация, в която не получава очакваното.

Добър ориентир е позицията на Американското ветеринарно дружество по поведение на животните (AVSAB). Организацията препоръчва за обучение и за работа с проблемно поведение да се използват само методи, основани на възнаграждение. Според нея наказателни средства като електронни нашийници, нашийници с шипове или рязко дърпане на повода не бива да се използват. При чувствително и наблюдателно куче ясните правила и последователните ви реакции са по-полезни от опитите за контрол чрез страх.

Добре обученото куче пак може да проявява инициатива. Разликата е, че с него можете да се разберете и когато нещата не вървят по план.

Най-подценяваното умение е да не прави нищо

За австралийската овчарка често се говори така, сякаш денят ѝ трябва да е запълнен до минута: разходка, упражнения, игра, нова задача, пак игра. Движението и заниманията наистина са важни. Но ако забавлението никога не спира, кучето може да реши, че вие сте длъжни винаги да предложите следващото.

Да кажем, че кучето е имало наситена сутрин, а след като се приберете, обикаля от стая в стая и настоява за още внимание. Не е сигурно, че му липсват километри. Може просто още да не е научило как се преминава от възбуда към почивка. При някои кучета от породата това умение се изгражда постепенно, точно както спокойното ходене на повод.

Какво значи почивка за ауси

Почивка значи кучето да има предвидимо място и спокойна среда, в която да се отпусне, без постоянно да следи дали няма да започне нова игра. Не става дума да го оставите само за часове или да го лишите от активност. Помагат кратките спокойни паузи и подходящите самостоятелни занимания. Помага и да възнаграждавате тихо кучето, когато само се отпусне.

Британската организация Dogs Trust има практическо ръководство за изграждане на спокойно поведение. То не е писано специално за тази порода, но изхожда от идея, която важи напълно и тук: спокойствието се учи и не идва автоматично само защото кучето е изморено.

Има нещо много приятно в куче, което с желание се включва в игра, а после просто ляга до вас, докато четете или работите. Връзката ви от това не отслабва. По-скоро става по-здрава.

Привързаност или трудност да остане само?

Някои кучета предпочитат да спят в друга стая. Други си избират място, от което виждат всички у дома. Кучетата от тази порода често искат да са близо до хората и да участват в това, което става. Не е задължително да искат непрекъснато да ги галите. Понякога им стига да знаят къде сте и какво правите.

В началото това е очарователно: кучето ляга до бюрото, мести се след вас в кухнята, чака ви пред банята. С времето обаче си струва да различавате желанието за компания от неспособността да остане спокойно само. Първото е нормална част от близките отношения. Второто може да прерасне в сериозен проблем.

Ако навсякъде водите младото куче със себе си, защото „е толкова привързано“, лесно пропускате шанса то да упражнява кратки и приятни моменти насаме. Това не значи да го оставите само да се справя със страха си. Продължителността и трудността трябва да следват реакциите му, а при силен стрес е разумно да потърсите специалист по поведение.

Не е нужно и цялата грижа да е на един човек. Ежедневието става по-гъвкаво, когато различни хора вкъщи разхождат кучето, играят с него или просто прекарват спокойно време заедно. Кучето може да е силно привързано и без да ви следва навсякъде.

Сдържаността към непознати не е недостатък

Щом кучето е много привързано у дома, лесно приемаме, че ще посреща всеки гост със същия ентусиазъм. При австралийската овчарка това далеч не е сигурно. Някои търсят контакт почти веднага. Други първо наблюдават и сами решават дали да се приближат.

Сдържаността сама по себе си не е проблем. Кучето може да стои спокойно до вас и да не иска да го гали случаен минувач. По-важното е дали се чувства достатъчно сигурно, за да остане в ситуацията без силен страх. Настойчивите запознанства „за да свикне“ често постигат обратното.

Подобни разлики се срещат и при немската овчарка. Сравнението обаче има смисъл само докато не превръщаме описанията на породите в твърди правила. Две еднакво добре възпитани кучета може да се държат съвсем различно: едното обича вниманието на гостите, другото предпочита да лежи настрани.

Добрата социализация помага на кучето да трупа опит, с който да се справя в различни ситуации. Тя не изисква то да харесва всеки човек, всяко куче и всеки шум. Понякога най-полезното е просто да уважите дистанцията, която кучето иска, вместо да го карате насила да се запознава.

Не всяка австралийска овчарка ще бъде кучето, което сте си представяли

Снимките и клиповете създават очаквания. Виждаме куче, което прескача препятствия, изпълнява сложни команди и тича без умора, и започваме да очакваме същото от всяко куче, което изглежда така. Породата обаче не е готов сценарий за характер.

Генетиката има значение, но също и условията, в които кучето расте, ранният му опит и отношенията със стопаните. Голямо изследване, публикувано в списание Science, проследява връзката между порода и поведение при над 18 000 кучета. Според него породата обяснява едва около 9% от разликите в поведението на отделните кучета. Породните характеристики не губят смисъл заради това, просто не са гаранция.

Ако избирате кученце, питайте за поведението на родителите и за условията, в които малките опознават света. Вижте как реагират на нови неща, дали са любопитни и колко бързо се съвземат след изненада. Кратък тест или пет минути игра обаче няма да предскажат целия бъдещ характер. Отговорният развъдчик ще говори с вас честно и за темперамента, а няма да се ограничи със снимки и обещания.

Нищо лошо няма в това вашето куче да е по-спокойно от популярните клипове или да не харесва някое занимание. По-важно е да откриете какво му подхожда, вместо да се опитвате да го превърнете в копие на нечий интернет любимец.

Подходяща ли е австралийската овчарка за вас?

Най-честният отговор рядко идва, докато си представяте ваканция в планината. По-полезно е да мислите за обикновен вторник. Сутринта закъснявате. След работа сте уморени. Вали. Някой вкъщи е болен. Ще можете ли и в такъв ден да дадете на кучето смислен контакт, достатъчно движение и време да се успокои?

Австралийската овчарка може да е чудесен партньор за човек, който обича да прекарва време с кучето си и не се отегчава от ежедневното изграждане на навици. Не е нужно да сте професионален спортист. Но трябва да ви е интересно да забелязвате кога кучето е превъзбудено, кога средата му идва в повече и кога просто иска да го оставите да почива.

Ако искате куче, което слуша без усилие и се задоволява с кратка разходка, тази порода вероятно не е най-добрият избор. Това не е недостатък на кучето, нито провал за вас. Отношенията просто вървят по-добре, когато очакванията отговарят на реалността.

Ако разглеждате различни породи кучета в търсене на семеен любимец, разгледайте и профила на голдън ретривъра. Сравнението ще ви помогне да прецените какъв темперамент и какво ежедневие наистина ви допадат, без да е нужно да обявявате едната порода за по-добра.

Външността на ауси се вижда веднага. Характерът опознавате ден след ден: какво забелязва, как учи, какво го увлича и кога му трябва почивка. Някои дни ще са пълни с движение. В други ще ви стига да си разменяте погледи от двата края на стаята.