Бял кламбър шпаньол с лимонени петна по ушите стои на чакълена алея до каменна стена в английско имение

Група 8 на FCI · Великобритания

Кламбър шпаньол: спокойният ловец от Кламбър Парк

Британски ловен шпаньол с тежко тяло и спокоен нрав.

Изглежда тромав, но носът му е отличен. В ежедневието това означава тихо куче, което лае рядко, и разходки, на които миризмите често го интересуват повече от повода.

Кламбър шпаньолът е британско ловно куче от група 8 на FCI и най-тежкият от всички шпаньоли: възрастните кучета тежат от 25 до 34 кг. Тялото е дълго и ниско, а козината е бяла, с лимонени или оранжеви петна или без тях. Въпреки тежестта си работи упорито в гъсти храсти и търси дивеча мълчаливо.

Британският Кралски кенел клуб го препоръчва за голяма къща и живот извън града. Причините са практични: кучето е тежко, линее, лигави се и има нужда от до един час движение на ден. В по-малко жилище тези неща се усещат повече, защото едрото куче заема място, а козината и лигите се виждат навсякъде. Ако търсите партньор за бягане, сравнете други породи кучета по размер и нужда от движение.

Бързи факти за кламбъра

Нужда от движение

До 1 час на ден

Продължителност на живота

От 10 до 12 години

Тегло

От 25 до 34 кг

Лиги и козина

Лигави се и линее

Характеристика Кламбър шпаньол
Тегло по стандарта на FCI Мъжки от 29,5 до 34 кг, женски от 25 до 29,5 кг
Височина при холката FCI не я посочва; по AKC от 46 до 51 см за мъжките и от 43 до 48 см за женските
Продължителност на живота Обикновено от 10 до 12 години
Козина и цвят Гъста, копринена и права; бяла, с лимонени или оранжеви петна или без тях; линее
Нужда от движение До 1 час на ден
Класификация FCI и произход Група 8, секция 2, с работен изпит; Великобритания

Секция 2 събира шпаньолите, които вдигат дивеча от храстите. В секция 1 са ретривърите като лабрадор ретривъра, създадени главно да донасят убитата птица.

Произход и история на кламбър шпаньола

Най-често се разказва, че френският херцог дьо Ноай изпратил кучетата си в Англия, за да ги спаси от Френската революция.

Датите не потвърждават тази версия. През 1788 г. художникът Франсис Уитли рисува втория херцог на Нюкасъл в картината „Завръщане от лов“ с шест кучета, а три от тях са ясно от типа на кламбъра. Революцията започва година по-късно.

Херцогът на Нюкасъл и Кламбър Парк

Името идва от Кламбър Парк в Нотингамшър, имението на херцозите на Нюкасъл. Породата се свързва с втория херцог, а според AKC той я оформя в края на XVIII век заедно с ловния си пазач.

Френската връзка може все пак да е вярна, само че с по-ранна дата: около 1770 г. херцогът получава кучета от този тип от своя приятел дьо Ноай. Кралският кенел клуб представя това като твърдение, а не като доказан факт. И стандартът на FCI приема, че предците на кламбъра вероятно идват от Франция преди повече от 200 години.

Куче за гъсталака

Местните благородници ловуват пернат дивеч, а кучето влиза в гъстите храсти и изкарва птиците пред пушката. Темпото му е по-бавно от това на другите шпаньоли.

Работата му е различна от тази на кучетата, които заемат стойка. Сред ловните кучета шпаньолите вдигат дивеча, докато пойнтерите и сетерите го посочват.

Кучетата на кралете

Породата става модна сред аристокрацията. Крал Едуард VII и крал Джордж V отглеждат кламбъри, а Джордж V държи голяма група от тях в имението Сандрингам.

Кламбъри участват още в първите британски изложби в средата на XIX век. Породата стига рано и до Америка, през Канада: AKC вписва първия кламбър в регистъра си през 1878 г. FCI я признава окончателно на 9 декември 1954 г.

Кламбър шпаньол с оранжеви петна лежи на ориенталски килим в салон на английско имение, с ловна картина и портрет в позлатени рамки на стената
Кламбър шпаньол в салон на английско имение

Победите на изложбите

Рядката порода е печелила голямата награда на двете най-известни изложби за кучета. През 1996 г. Clussexx Country Sunrise става най-добро куче на Westminster. На британската Crufts това се случва два пъти: през 1991 г. с Raycrofts Socialite и през 2026 г., когато печели Sh Ch Vanitonia Soloist.

Наградите не правят кламбъра масов. Днес той е в списъка на уязвимите местни породи на Кралския кенел клуб.

Външен вид и стандарт на породата

Кламбърът е нисък, дълъг и тежък, с голяма квадратна глава. Идеалното куче по стандарта на FCI има здрав скелет, „замислено изражение“ и сила да работи на полето цял ден.

Глава, очи и уши

Главата е широка, с тежки вежди и дълбок преход към квадратната муцуна. Устните са плътни и добре развити, а лигите са част от живота с тази порода. Захапката е ножица. Ушите приличат на лозови листа и висят леко напред.

Очите са тъмнокехлибарени и чисти. Изпъкналите светли очи са нежелани. Малко от червеникавата лигавица на долния клепач може да се вижда, стига да не е прекомерно.

Тяло, опашка и движение

Тялото е дълго, с прав широк гръб и дълбок гръден кош. Краката са къси и прави, с масивни кости, а големите кръгли лапи са обрасли с косми.

Опашката е поставена ниско, има по-дълги косми отдолу и се носи на нивото на гърба. Така се описват и купираната, и естествената опашка, защото някога купирането е било обичайно. В движение кучето върви праволинейно, а тласъкът от задните крака изглежда лесен, без напрежение.

Дългото ниско тяло напомня на басет хаунда. Басетът обаче е гонче от група 6 на FCI, висок от 33 до 38 см, с къса гладка козина.

Колко тежи кламбър шпаньолът?

Мъжките тежат от 29,5 до 34 кг, женските от 25 до 29,5 кг. Височина стандартът не определя.

Историческата бележка в стандарта предупреждава, че породата става все по-тежка от около 1950 г. насам и някои кучета вече минават горната граница от 34 кг. Големината не бива да отслабва задните крака. Когато гледате родителите на кученцето, вижте ги в движение: задните крака трябва да тласкат уверено, без клатене.

Козина и цветове

Козината е гъста, прилепнала и копринена, с по-дълги косми по краката и гърдите. Тялото е бяло. Допустимо е изцяло бяло куче, както и лимонени или оранжеви петна, малки петна по главата и лунички по муцуната. Всеки друг цвят е извън стандарта.

Два бели кламбър шпаньола пред каменна стена: единият с бледи лимонени петна по главата и ушите, другият с наситени оранжеви
Бяла козина с лимонени (вляво) и оранжеви (вдясно) петна

Ако ви предлагат кафяв, черен или изцяло оранжев „кламбър“, такова куче не отговаря на стандарта, колкото и рядък да е цветът. Поискайте родословие от признат национален кенел клуб.

Стандартът № 109 на FCI е обновен на 8 септември 2026 г. Според актуалния стандарт кламбърът трябва да има здрав костен строеж, да бъде добре балансиран и достатъчно силен, за да работи цял ден на терен.

Подобни или свързани породи

Съсекс шпаньол е най-близкият до кламбър шпаньола по тип и по темпо: също нисък и масивен, с премерено движение. Висок е от 38 до 41 см, тежи около 23 кг, а козината му е само наситено златистокафява. Подходящ е за човек, който иска спокоен шпаньол, но не и бели косми по тъмните дрехи.

Английски спрингер шпаньол е висок около 51 см и тежи около 23 кг, тоест е по-висок и много по-лек от кламбъра. Енергичен е и има нужда от повече движение, затова пасва на активни стопани. Британският стандарт го нарича корена, от който произлизат всички британски сухоземни ловни шпаньоли, с изключение на кламбъра.

Кокер шпаньол. По-малък е и с много по-весел нрав. Логичен избор е, ако кламбърът ви се струва твърде тежък и бавен. Английският кокер държи рекорда на Crufts със седем победи за най-добро куче.

Бойкин шпаньол е американски ловец на патици и диви пуйки от Южна Каролина. По-лек и много по-енергичен е, с кафява козина. AKC го признава през 2009 г., а FCI все още не го признава.

Кавалер кинг чарлз шпаньол е британски той шпаньол: FCI го поставя в група 9, в секцията на английските той шпаньоли. Това е куче компаньон, а не ловен шпаньол, и тежи от 5,4 до 8 кг. Ако искате малко дружелюбно куче без ловна работа, гледате в съвсем друга посока.

Отказ от отговорност

Информацията в тази статия е с общообразователна цел. Тя не замества консултация с ветеринарен лекар или с квалифициран инструктор по обучение на кучета.

Всяко куче е различно. Описаните черти на характера и здравните рискове се отнасят за породата като цяло и не важат задължително за конкретно куче. При здравословни или поведенчески проблеми се обърнете към специалист.