Ирландски сетер: история, характер, грижи и здраве на породата

Външен вид и стандарт на ирландския сетер

Официалното име на породата във FCI е Irish Red Setter, ирландски червен сетер. Описана е в стандарт № 120 и е в Група 7, птичари, секция 2, британски и ирландски птичари и сетери. Породата е „с работно изпитание“, което означава, че за някои международни шампионски титли кучето трябва да покаже и ловни качества. Пълния текст можете да прочетете в официалния стандарт на FCI на английски език.

Стандартът описва атлетично куче с лека, бегова фигура, добродушно изражение и балансирани пропорции. Височината при холката е от 58 до 67 см за мъжките и от 55 до 62 см за женските.

Тегло не е посочено. Женските обикновено тежат между 24 и 29 кг, мъжките между 27 и 32 кг.

Глава, тяло и движение

Главата е дълга и суха. Муцуната и черепът са с еднаква дължина и лежат на успоредни линии. Черепът е овален, гледан от ухо до ухо, а стопът е ясно изразен. Носът може да е тъмен махагон, тъмен орех или черен. Очите са тъмно лешникови или тъмнокафяви и не бива да са големи. Ушите са средно големи, с фина кожа, поставени ниско и назад, и висят в спретната гънка до главата.

Гърдите са дълбоки и сравнително тесни отпред, с добре извити ребра. Опашката е с умерена дължина, поставена ниско, и се носи на нивото на гърба или под него.

В движение сетерът е плавен и мощен, с високо вдигната глава. Предните крака посягат далеч напред, но остават ниско над земята, а задните тласкат тялото с голяма сила. Кръстосването или „плетенето“ на краката е недопустимо.

Козина и цвят

Цветът е наситено кестеняв, без никаква следа от черно. Бяло на гърдите, гърлото и пръстите, малка звезда на челото или тясна ивица по носа или лицето не са причина за дисквалификация.

По главата, предната страна на краката и върховете на ушите косъмът е къс и фин. По тялото е средно дълъг, прав и прилепнал, по възможност без къдрици. Ушите, задната страна на краката, коремът и опашката имат дълги копринени ресни. Косъм расте и между пръстите.

Сетерът и континенталните птичари

Сетерът е в една група с континентални птичари като курцхаара и унгарската визла. Те са създадени като универсални ловни кучета, които сочат дивеча, носят го и работят във вода. Британските и ирландските сетери са специализирани в търсенето и стойката и работят бързо, на голямо разстояние пред ловеца.

Шоу линии и работни линии

Кучетата от шоу линия са едри, с масивен скелет и богата козина. Работните се развъждат за полеви изпитания и лов, имат лек скелет и умерена козина.

Ако искате куче за лов, търсете развъдчик, който работи с кучетата си в полето. Шоу кучето също има ловен инстинкт, но не всяко е подготвено за реална работа.

Характер и темперамент на ирландския сетер

Стандартът на FCI определя сетера като ловно и семейно куче. Темпераментът е описан с пет думи: буден, интелигентен, енергичен, привързан и лоялен. Агресивните и прекалено плашливите кучета се дисквалифицират.

В ежедневието това е куче, което търси компанията на хората. Ако цялото семейство е в кухнята, сетерът също е там. Гостите посреща като стари познати, понякога с бурно скачане, затова е добре още като кутре да се научи да сяда при посрещане.

Като пазач не върши работа. Може да излае, когато някой дойде, и толкова.

Ирландският сетер узрява бавно, физически и психически. Много кучета се държат като кутрета поне до двегодишна възраст, а някои и след това. Куче от 25 кг с поведение на кутре може да събори дете или да направи сериозни щети у дома, ако остане без занимание. Американският клуб по породата споменава и навика на сетерите да отмъкват „съкровища“ от шкафове и чекмеджета, така че чорапите и обувките е добре да са прибрани.

Кутрето трябва да види много хора, места и звуци още през първите месеци. Повечето сетери са смели и открити, но в породата се срещат и плахи кучета, а ранната социализация намалява този риск. Същият клуб отбелязва, че сетерите са чистоплътни по природа.

Сетерът в семейството

С деца сетерът обикновено е мил, но е едър и буен. При игра лесно може да събори малко дете, затова през първите години е добре възрастен да е наблизо.

С други кучета се разбира добре. С котка може да живее, особено ако е израснал с нея. Птиците и зайците в двора са друг въпрос, защото ловният инстинкт е силен.

Хората, които избират между сетер и голдън ретривър, често питат каква е разликата. И двете породи са ловни и обичат хората, но работят по различен начин. Ретривърът стои близо до ловеца и му носи убитата птица. Сетерът търси дивеча далеч напред и често сам решава накъде да тръгне, което личи и в поведението му у дома.

Обучение

Има стар мит, че ирландските сетери са глупави. Хората от американския клуб по породата го отричат категорично. Кучето разбира бързо какво искате, но е независимо и понякога упорито.

Клубовете съветват търпение и мек, но последователен подход. Похвала и лакомство работят. Викането обикновено само влошава нещата.

Кратките уроци дават повече от дългите. Пет до десет минути няколко пъти на ден са достатъчни за младо куче, което бързо губи интерес.

Най-трудно е повикването. Когато сетерът надуши птица, спира да обръща внимание на командите. Много собственици тренират с дълъг повод от около 10 метра, докато кучето не започне да се връща надеждно, и го пускат свободно само на оградени или безопасни места.

Колко време може да стои сам

Сетерът понася зле дългите часове сам у дома. Отегченото куче си намира занимания, обикновено разрушителни.

Помага, ако кучето от малко свикне с транспортна клетка или отделен кът. Така има свое спокойно място, докато ви няма.

Породата подхожда на активни хора и семейства, които прекарват много време навън. Не е за човек, който работи по десет часа извън дома и няма кой да разходи кучето през деня.

Здраве, продължителност на живота и избор на кученце

Ирландският сетер като цяло е здрава порода. Британско проучване на McMillan и колеги, публикувано в Scientific Reports през 2024 г., отчита продължителност на живота от 12,9 години. Британският кенел клуб посочва „над 10 години“, а американските справочници най-често дават от 12 до 15.

Заболявания, които се откриват с ДНК тест

Три наследствени заболявания при породата се откриват с ДНК тест и Royal Kennel Club препоръчва развъдчиците да тестват за тях. И при трите кучето боледува само ако е получило мутацията и от двамата родители.

PRA rcd1 е ранна форма на прогресивна атрофия на ретината. Промените в окото започват още в първите седмици и около едногодишна възраст кучето обикновено е напълно сляпо.

PRA rcd4 е късна форма на болестта. Средната възраст при поставяне на диагнозата е около 10 години, но варира силно.

CLAD е наследствен дефект на имунната система. Белите кръвни клетки не могат да излязат от кръвоносните съдове и да стигнат до мястото на инфекцията, затова засегнатите кученца страдат от тежки, повтарящи се бактериални инфекции.

Куче носител може да се използва за развъждане, но само с партньор, тестван като чист. Така никое от кученцата няма да развие съответното заболяване. Във Великобритания от 6 януари 2025 г. вносните ирландски сетери се регистрират само ако имат доказан статус на чисти или носители на CLAD и PRA rcd1.

Други здравни проблеми

Част от проблемите нямат ДНК тест. Британският клуб препоръчва на развъдчиците рентгенова оценка на тазобедрените стави и лактите, както и очен преглед. Сред заболяванията, които се срещат при породата, са:

• дисплазия на тазобедрената става;
• хипотиреоидизъм, тоест слаба функция на щитовидната жлеза, с отпадналост, наддаване на тегло и проблеми с кожата и козината;
• идиопатична епилепсия, при която първите пристъпи обикновено се появяват между шестия месец и петата година;
• разширение и усукване на стомаха.

Хипотиреоидизмът се лекува с хормонални таблетки, които кучето приема до края на живота си. Епилепсията често се контролира с лекарства. Както и при други едри породи, при сетера се среща остеосарком, злокачествен тумор на костите. Куцане без ясна причина при възрастно куче е повод за преглед.

Усукването на стомаха е спешен случай.

Кучето е неспокойно, опитва да повърне без резултат, а коремът му е подут и твърд. Не чакайте до сутринта, тръгнете към ветеринар веднага. Повишен риск имат едрите породи с дълбок гръден кош, като сетера и немския дог.

Как да изберете развъдчик

Поискайте писмени резултати от здравните тестове на двамата родители. Уверението, че кучетата „са прегледани от ветеринар“, не замества генетичните тестове.

Вижте майката, а ако е възможно, и бащата. Обърнете внимание как се държат с непознати. Кученцето трябва да има родословие, издадено от национална кинологична организация, членуваща във FCI, или от друг признат кенел клуб.

Добрият развъдчик също задава въпроси. Ще иска да знае колко време кучето ще остава само и дали ловувате. Ще ви даде и писмени указания за храненето и ваксините. Много развъдчици подписват договор с купувача и приемат кучето обратно, ако някога не можете да го гледате.

Добра отправна точка е клубът по породата във вашата страна. Там обикновено знаят кои развъдчици тестват кучетата си.

Източници

• FCI, стандарт № 120, Irish Red Setter (PDF)
• The Royal Kennel Club, Irish Setter
• Irish Setter Club of America, This is the Irish Setter (PDF)
• McMillan и колеги, Longevity of companion dog breeds, Scientific Reports, 2024