Средно голямо, силно и атлетично куче с къса козина. Дружелюбно към хората, но с известна агресия към други кучета, затова иска ранна социализация и обучение.
Американският питбул териер е средно голяма порода кучета със собствен стандарт, създадена от кръстоски между булдози и териери. Признават я United Kennel Club (UKC) и American Dog Breeders Association (ADBA), но не и AKC и FCI. Мъжките тежат около 16 до 27 кг, а женските около 14 до 23 кг.
Автор: Ивелин Тилев. Обновено на
Текстът е информативен и не замества консултация с кинолог, ветеринарен лекар или специалист по кучета.
Ивелин Тилев не носи отговорност за действия, решения или последствия, произтичащи от използването на информацията в този материал.
На улицата „питбул“ наричат почти всяко мускулесто куче с широка глава и къса козина. Думата отдавна се използва като общо име за няколко породи кучета и за кръстоските между тях. Американският питбул териер е нещо по-конкретно. Това е порода със собствен стандарт, която признават два американски регистъра, United Kennel Club (UKC) и American Dog Breeders Association (ADBA). Американският киноложки клуб (AKC) не я признава. Международната кинологична федерация (FCI) също не я е включила в номенклатурата си.
Питбулът често е наричан най-забраняваната порода в света. Великобритания забранява типа питбул териер още през 1991 г. В Дания са забранени 13 породи и питбул териерът е сред тях. В други държави стопанинът трябва да има разрешително, застраховка или да слага намордник на кучето на обществени места. Общо правило за целия Европейски съюз няма. През 2000 г., след фатално нападение над шестгодишно момче, Германия предлага общоевропейски мерки срещу питбулите и другите бойни породи. На следващата година идеята е изоставена.
В САЩ федерална забрана няма. Ограничения въвеждат отделни градове и окръзи, а много щати изрично забраняват на местната власт да приема правила според породата. Денвър отмени своята забрана с гласуване през 2020 г., макар че след това там остана изискване за специално разрешително. Във Флорида закон от 2023 г. сложи край на забраната в окръг Маями Дейд. Законите се променят, затова ги проверете, преди да вземете куче или да пътувате с него.
Темперамент
Енергичен и дружелюбен към хората, с известна агресия към други кучета
Признат от
UKC (от 1898 г.) и ADBA, но не и от AKC и FCI
Ръст и тегло
Мъжки: 46–53 см, 16–27 кг Женски: 43–51 см, 14–23 кг
Козина
Къса, гладка и лъскава, всякакъв цвят освен мерле
Произход на американския питбул териер
Булдог и териер в едно куче
През XIX век любители на кучета в Англия, Ирландия и Шотландия започват да кръстосват булдози с териери. Търсят куче, което да съчетава упоритостта на териера със силата и атлетизма на булдога. Тези кръстоски наричат bull and terrier.
Качеството, което взимат от териера, на английски се нарича gameness. На български няма точен превод. Най-близо е готовността кучето да продължи, въпреки че е изморено или ранено. Точно това качество прави bull and terrier кучетата ценни за собствениците на арени за кучешки боеве. На английски такава арена се казва pit и оттам идва първата част от името на породата.
Фермите и рингът в Америка
Емигранти пренасят кръстоските в Съединените щати. Различните източници дават различни години за това.
В Америка кучетата получават и работа извън ринга. Историческата част на стандарта на UKC разказва, че фермерите и скотовъдите ги използват за хващане на полудиви говеда и свине, за лов, за придвижване на добитъка и като семейни кучета. Кучето за хващане, на английски catch dog, настига животното, захапва го и го задържа, докато стигне човекът. За тази работа трябва силно и издръжливо куче.
Боевете обаче продължават паралелно и дълго време част от развъдчиците подбират кучета точно за тях. Затова и днешният стандарт на UKC пише открито, че известна агресия към други кучета е характерна за породата. Днес организирането на кучешки боеве е тежко престъпление във всички щати на САЩ.
Питбулите имат и съвсем друга слава. В началото на XX век те са популярни в Америка, а кучето Пийти от филмовата поредица „Нашата банда“ (Our Gang) е любимец на публиката. През 80-те години на XX век репутацията им се сменя. Питбулите стават модни като „корави“ кучета, свързват ги с поредица от тежки нападения и оттогава законите по порода се насочват най-често към тях.
Първата порода в регистъра на UKC
United Kennel Club е основан през 1898 г. от Чонси З. Бенет. Първото куче, което вписва в регистъра, е собственият му американски питбул териер Bennett's Ring, с регистрационен номер 1. Така UKC става първият регистър, признал породата. За известно време в началото на XX век клубът пише името със скоби, American (Pit) Bull Terrier, но скоро се връща към старата форма.
През 1909 г. Гай Маккорд и Кон Фийли основават American Dog Breeders Association. Двамата развъждат американски питбул териери, а в началото регистърът е тясно свързан с линията на известния развъдчик Джон Колби. С годините фокусът на ADBA се измества към американския питбул териер. Днес асоциацията организира изложби, състезания по теглене на тежест и атлетически състезания, наречени Top Dog.
AKC приема кучета със същия произход едва през 1936 г. и то под друго име, Staffordshire Terrier. През 1972 г. името става American Staffordshire Terrier. Оттам нататък двата клона постепенно се раздалечават. Стандартът на UKC поставя функционалността пред всичко останало, а ADBA също държи на атлетизма. Под името американски питбул териер AKC не регистрира кучета и днес.
Външен вид и кой признава породата
Последната редакция на стандарта на UKC е от 1 май 2017 г. Той описва средно голямо, здраво сложено куче с къса козина и гладки, добре очертани мускули. Силно и атлетично едновременно. Кучето не трябва да изглежда нито тромаво и „напомпано“, нито тънкокостно и прекалено издължено.
Едно изречение в стандарта започва с думите „над всичко друго“. Американският питбул териер трябва да може да работи като куче за хващане, тоест да държи, да се бори и да диша свободно, докато върши това.
Ръст и тегло
За възрастен мъжки в добра форма UKC посочва желано тегло между 35 и 60 паунда, или около 16 до 27 кг. За женските границите са от 30 до 50 паунда, около 14 до 23 кг. Височината в холката е дадена само като приблизителен ориентир. При мъжките е от 46 до 53 см, при женските от 43 до 51 см.
Кучета извън тези граници не се наказват, освен ако не са явно прекалено масивни или прекалено издължени. Балансът между тегло и ръст е много по-важен от точната цифра на кантара.
Тялото е малко по-дълго, отколкото е високо, а женските може да са малко по-дълги от мъжките. Предният крак, мерен от лакътя до земята, е приблизително колкото половината от височината в холката. Ако е по-къс, кучето не може да получи награда на изложба на UKC.
Глава, очи и уши
Главата е основна част от типа на породата. Голяма е и широка, но остава в пропорция с тялото. Погледната отпред, прилича на широк, тъп клин. Отстрани черепът и муцуната са успоредни, а преходът между тях е ясно изразен. Муцуната е по-къса от черепа, приблизително в съотношение 2 към 3. Бузите са мускулести, без гънки. Когато кучето се съсредоточи, по челото му се появяват бръчки и точно те му дават характерния израз.
Прекалено голямата и тежка глава е много сериозен недостатък. Муцуна, толкова къса, че пречи на нормалното дишане, лишава кучето от награди.
Захапката е ножична, с пълен набор равномерно разположени бели зъби. Липсващите зъби са сериозен недостатък, освен ако не са извадени от ветеринар. Вратът е мускулест, със средна дължина и лека извивка, а кожата по него е опъната, без гуша.
Очите са средно големи, кръгли, разположени ниско и раздалечено. Допуска се всеки цвят освен синия, който е сериозен недостатък. Носът може да е с всякакъв цвят. Затова „ред ноуз“ и „блу ноуз“ в обявите за кученца означават цвят, а не отделна порода.
Ушите са поставени високо. Според UKC може да са естествени или купирани, без предпочитание. В САЩ купирането е законно. UKC обаче отчита, че в някои държави то е забранено, и на неговите събития никое куче не се наказва заради естествени уши.
В Европа купирането на ушите е забранено в много държави. През юни 2026 г. ЕС прие и
регламент за хуманното отношение към кучетата и котките.
Той забранява купирането на уши и опашки, освен когато е медицински необходимо, и изключва осакатените кучета от изложби и състезания. Регламентът започва да се прилага след преходен период.
Козина, опашка и окраси
Козината е лъскава, гладка, прилепнала и умерено твърда на пипане. Къдрава, вълниста или рядка козина е недостатък, а дългата козина дисквалифицира кучето.
Опашката е сравнително къса, поставена ниско, дебела в основата и изтъняваща към върха. В покой се носи ниско и стига приблизително до скакателната става. При движение е на нивото на гърба. Развълнуваното куче може да я вдигне нагоре, но тя не бива да се извива над гърба. Спираловидната опашка е дисквалифицираща.
Цветът може да е всякакъв, както и шарката и комбинацията от цветове. Единственото изключение е мерле. Мерле и албинизмът дисквалифицират кучето. Същото важи за глухотата, дори само с едното ухо, за джуджешкия ръст и за мъжките с неспуснати тестиси.
Стандартът на UKC допуска всеки цвят и всяка шарка: син, червен, тигров, черно-бял, бял с петна. Единственото изключение е мерле.
Стандартът описва дори походката. Питбулът се движи бодро и уверено, сякаш всеки момент очаква да види нещо ново и интересно. В тръс крачката е лека и мощна, а гърбът остава прав.
Кой признава породата
Американският питбул териер се регистрира от UKC и ADBA. AKC и FCI не го признават, затова в Европа той не може да се показва на изложби под егидата на FCI. Там ще срещнете американския стафордширски териер, който FCI признава.
Ако видите куче с много широк гръден кош, къси крака и огромна глава, то не отговаря на стандарта на UKC. Стандартът изрично лишава от награди всяка преувеличена черта, която пречи на движението или на работата, като къси крака, прекалено тежки кости или масивна глава. Този тип е по-характерен за американския були, отделна порода, която UKC признава през 2013 г.
UKC отива и по-далеч. Клубът пише, че не приема използването на преувеличени екземпляри в развъждането и съветва съдиите да не ги награждават. Черти, които ясно издават кръстосване с друга порода, също не се толерират.
Темперамент
Характер на питбула
Според UKC основните черти на породата са сила, увереност и радост от живота. Там кучето е описано и като нетърпеливо да угоди и преливащо от ентусиазъм.
Стандартът обаче описва идеалното куче. Характерът на конкретното куче зависи от родителите му, от социализацията и от начина, по който е отгледано. Под името „питбул“ се продават и кучета с неизвестен произход, а за тях стандартът не казва нищо.
Към хората
UKC пише, че питбулът не е най-добрият избор за пазач, защото е изключително дружелюбен, включително към непознати. Агресивното поведение към хора според стандарта не е характерно за породата и е крайно нежелано. Злобата и силната плахост са дисквалифициращи.
Ако ви трябва куче за охрана на двора, по-логично е да потърсите порода, селекционирана за тази работа, като ротвайлера.
Дружелюбието също иска възпитание. Куче от 25 кг, което скача от радост върху всеки гост, може да уплаши човек, който не познава кучета, или да събори възрастен човек. Научете го да поздравява спокойно, още докато е малко.
Към други кучета
Тук UKC говори направо. Според клуба повечето американски питбул териери проявяват известна агресия към други кучета. Заради това и заради силата на породата стопанинът трябва внимателно да социализира кучето и да го обучи на послушание.
Не всеки питбул ще се сбие, но е добре да сте подготвени за това. Свободната игра в парк с много непознати кучета е риск. Две кучета от един и същи пол в един дом изискват повече внимание. Кученце, което днес играе с всички, може да промени отношението си към другите кучета, когато порасне, затова не разчитайте на първите месеци.
На изложбите и състезанията на UKC отстъпка за питбулите няма. Клубът приема известната агресия към кучета като част от породата, но водачите им спазват същите правила за темперамента като всички останали.
Митът за „заключената“ челюст
Сред най-упоритите истории за питбулите е, че челюстта им се „заключва“, щом захапят. Такъв механизъм няма. В черепа и челюстта на питбула няма нищо, което да я блокира, и тя работи като при всяко друго куче. Кучето може да държи упорито, особено когато е възбудено. Това е поведение и с него се работи чрез обучение.
Питбул и деца
UKC описва породата като отличен семеен компаньон и посочва, че тя винаги е била известна с любовта си към децата.
Но силата си остава. Куче от 25 кг може да събори малко дете по време на игра, без никакво лошо намерение. Затова малки деца не се оставят сами с кучето, независимо от породата. Научете децата да не прегръщат кучето през врата, да не го будят рязко и да не го закачат, докато яде.
Грижа и възпитание
Движение, обучение и здраве
Колко движение му трябва
UKC изброява дисциплините, в които породата се представя успешно: послушание, рали послушание, следотърсене, аджилити, преследване на примамка, скокове във вода от пристан, теглене на тежест и екстериор. ADBA организира и собствени атлетически състезания Top Dog, с бягане на пътека, катерене по стена и преследване на примамка. При тегленето на тежест кучето носи специален нагръдник и тегли количка или шейна с товар на кратко разстояние. Тази дисциплина не е измислена за питбулите. Практикува се и с други работни кучета.
При тегленето на тежест кучето тегли количка или шейна с товар на кратко разстояние.
Не е нужно да тренирате за състезание. Нужно е всеки ден да има занимание, което уморява и тялото, и главата. Тичане, игра с въже по правила, търсене на храна по мирис, кратки упражнения за послушание. Отегченото куче лесно започва да гризе и да чупи вещи вкъщи.
UKC нарича породата един от най-способните катерачи сред кучетата и затова изисква добра ограда. Мрежа, по която кучето може да стъпи, или ниска ограда не са препятствие за него.
Късата козина пази слабо от студ. През зимата кучето има нужда от топло място вкъщи, а не от колибка на двора.
Апартаментът сам по себе си не е проблем. Повече значение има колко часа на ден кучето прекарва само и колко време имате да излизате с него.
Обучение
UKC обяснява успеха на породата в спорта с високата ѝ интелигентност и готовността да работи. Питбулът учи бързо, когато знае какво печели, било то лакомство или игра. Кратки занимания по 5 до 10 минути няколко пъти на ден дават повече от един дълъг урок.
Силата и наказанията не са добра идея.
Американско изследване от 2009 г.
сред стопани на кучета с поведенчески проблеми установява, че конфронтационните методи, като удар или насилствено обръщане по гръб, често предизвикват агресивна реакция у кучето. При куче с тази сила рискът е сериозен.
Социализацията започва в първите седмици у дома. Кученцето трябва да види различни хора, места, повърхности и шумове. С други кучета е по-добре да се среща контролирано, със спокойни възрастни кучета, които познавате. Рано научете и ходенето на повод без дърпане. Куче от 25 кг, което дърпа, е неприятно за всеки, а за дете или възрастен човек може да е опасно.
Здраве
Ветеринарните справочници за породата най-често посочват няколко проблема.
Дисплазията на тазобедрената става е наследствено заболяване, при което ставата не се оформя правилно и с годините води до артрит. Поискайте от развъдчика резултатите от рентгеновите изследвания на двамата родители. Ако не може да ги покаже, помислете отново.
Споменават се и проблеми с коленете. Едно от най-честите заболявания на коляното при кучетата изобщо е скъсването на предната кръстна връзка. Обикновено личи по внезапно накуцване на заден крак.
Хипотиреоидизмът е намалена функция на щитовидната жлеза. Кучето напълнява без видима причина, става отпуснато, а козината му изтънява. Диагнозата се поставя с кръвно изследване.
Кожата е друго слабо място. Алергиите при кучетата се проявяват най-вече със сърбеж по лапите, корема и ушите. Демодекозата се дължи на акари, които нормално живеят в кожата, но при някои кучета се размножават прекомерно и причиняват косопад и раздразнена кожа.
Ветеринарните ръководства предупреждават и за наднорменото тегло, което при породата може да се превърне в сериозен проблем. То натоварва ставите и влошава повечето от изброените състояния. Ребрата трябва да се напипват лесно под тънък слой, без да натискате.
Зъбите също заслужават внимание. Същите ръководства посочват, че питбулите по-често от другите кучета имат проблеми със зъбите. Миенето на зъбите и годишният преглед при ветеринар помагат проблемите да се открият рано.
Козината почти не изисква грижа. Четка веднъж седмично и редовна проверка на кожата стигат.
Подобни породи
Питбулът има роднини в две посоки, към териерите и към булдозите. С някои породи го свързва общ произход. Други попадат в едни и същи забранителни списъци с него.
Американски стафордширски териер
Това е най-близкият роднина. Американският стафордширски териер идва от същите кучета, които AKC приема през 1936 г. като Staffordshire Terrier. Разликата е в регистрите и в селекцията след това. В AKC породата се развива предимно в изложбения ринг, а UKC и ADBA държат на работния тип. Амстафът обикновено е по-масивен, а стандартът на AKC му дава по-тесен диапазон на ръста, от 46 до 48 см за мъжките и от 43 до 46 см за женските.
В Европа амстафът има още едно предимство. FCI го признава, така че той може да се показва на изложби, а питбулът не може.
Има и английски братовчед, стафордширският бултериер. Той произлиза от същите bull and terrier кучета, но остава в Англия и е значително по-дребен. Желаната височина по стандарта на FCI е от 35,5 до 40,5 см, а теглото е от 11 до 17 кг според пола.
Дого аржентино
Дого аржентино е създаден през 1928 г. в Кордоба, Аржентина, от д-р Антонио Норес Мартинес. Основата му е старото бойно куче от Кордоба, кръстосвано с още няколко породи, сред които бултериер и булдог. Целта обаче е друга, лов на едър дивеч. Дого аржентино е изцяло бял и тежи около 40 до 45 кг, значително повече от питбула. Двете породи често се бъркат, особено когато питбулът е бял. Великобритания ги
забранява в един и същи закон от 1991 г.
Тоса ину
Тоса ину идва от японската префектура Кочи, известна в миналото като Тоса. В края на XIX век местните бойни кучета там са кръстосвани с европейски породи, сред които булдог, мастиф и немски дог. Боевете на тоса се водят по правила, близки до сумото. Губи кучето, което отстъпи, побегне или изскимти, а лаят също се смята за слабост. Тоса ину е много по-едро от питбула и попада в същия британски закон от 1991 г.
Булмастиф и френски булдог
Тези две породи нямат териерска кръв, но имат общ прародител с питбула, стария английски булдог. Булмастифът е създаден в Англия през XIX век от кръстоски между мастиф и булдог, като куче на горските пазачи срещу бракониерите. Френският булдог произхожда от дребни английски булдози, пренесени във Франция през XIX век. Булмастифът е много по-едър от питбула, а френският булдог много по-дребен.
Двете породи идват от едни и същи кучета. AKC ги приема през 1936 г. като Staffordshire Terrier, а от 1972 г. името е American Staffordshire Terrier. Оттогава амстафът се развива предимно в изложбения ринг, а UKC и ADBA държат на работния тип на питбула. Амстафът обикновено е по-масивен и FCI го признава, а американския питбул териер не.
Колко тежи американският питбул териер?
Според стандарта на UKC желаното тегло за възрастен мъжки в добра форма е около 16 до 27 кг, а за женските около 14 до 23 кг. Височината в холката е приблизително от 46 до 53 см при мъжките и от 43 до 51 см при женските. Балансът между тегло и ръст е по-важен от точната цифра.
Агресивен ли е питбулът към хора?
Според стандарта на UKC агресивното поведение към хора не е характерно за породата и е крайно нежелано. Питбулът е описан като изключително дружелюбен, включително към непознати, затова не е най-добрият избор за пазач. Към други кучета обаче повечето питбули проявяват известна агресия и имат нужда от внимателна социализация.
Забранен ли е питбулът в Европа?
Общо правило за целия Европейски съюз няма. Великобритания забранява типа питбул териер от 1991 г., а в Дания питбул териерът е сред 13-те забранени породи. В други държави стопанинът трябва да има разрешително, застраховка или да слага намордник на кучето на обществени места. Законите се променят, затова ги проверете, преди да вземете куче или да пътувате с него.
Вярно ли е, че челюстта на питбула се заключва?
Не. В черепа и челюстта на питбула няма механизъм, който да я блокира, и тя работи като при всяко друго куче. Кучето може да държи упорито, особено когато е възбудено, но това е поведение и с него се работи чрез обучение.
