Черно муди с вълниста козина и изправени уши стои на зелена поляна

Група 1 на FCI · Унгария

Муди: унгарското овчарско куче, което учи бързо и лае много

Рядка унгарска порода за хора с време за обучение.

Подхожда на активни стопани с опит, които тренират всеки ден. Ако търсите куче за двора, което да се оправя само, изберете друга порода.

Муди е рядко унгарско овчарско куче със среден размер: височина от 38 до 47 см и тегло около 8 до 13 кг. Породата е от група 1 на FCI, секция овчарски кучета. Познава се по клинообразната глава, изправените уши и вълнистата козина. Учи бързо, а отегчено лае без спиране.

Мудито е създадено за работа с големи и трудни животни и вкъщи също следи всичко и търси задача. Дори сред работните кучета е рядкост: през 2022 г. AKC оценява броя му на 3000 до 4000 в целия свят.

Бързи факти за кучето муди

Размер

Среден

Височина при холката

Мъжки от 41 до 47 см (желана от 43 до 45 см), женски от 38 до 44 см (желана от 40 до 42 см)

Тегло

Мъжки около 11 до 13 кг, женски около 8 до 11 кг (по AKC, FCI не посочва тегло)

Продължителност на живота

От 12 до 14 години

Козина

Къса и гладка на главата и предната страна на крайниците, другаде силно вълниста или леко къдрава, от 3 до 7 см

Цветове

Черно, бяло, палево, пепеляво, кафяво, пепеляво кафяво, цифра (мерле)

Линеене

Слабо до умерено

Нужда от движение

Висока: от 1 до 2 часа на ден, заедно с тренировка и задачи за ума

Подходящ за апартамент

Да, ако получава това движение и е обучен да не лае

Подходящ за деца

Да, ако расте с тях и възрастен следи игрите

Отношение към други кучета

Предпазливо към нови кучета, нужна е социализация от кученце

Обучение

Учи бързо, скучае при дълго повтаряне

Слюноотделяне

Не е типичен проблем, устните прилепват плътно

Класификация FCI

Група 1, секция 1 (овчарски кучета), № 238, без работен изпит

Произход

Унгария, родина и на унгарската визла

Порода муди: произход и външен вид

Произход и история

Според стандарта породата се оформя през XVIII и XIX век от кръстоски между унгарски овчарски кучета и вероятно немски овчарски кучета с изправени уши. Дълго време „пули“ и „муди“ са общи думи за кучето, което кара стадото, затова ранната история на мудито, пумито и пулито почти не може да се раздели.

Целенасоченото развъждане започва около 1930 г. Дежьо Фенеш, директор на музея в унгарския град Балашадярмат, купува няколко от тези кучета, докато събира етнографски материали. През 1936 г. ги показва на изложение за разплодни животни и написва първия им стандарт. Смята се, че той дава и името на породата.

Втората световна война почти я унищожава. Развъдчиците я възстановяват от малкото оцелели кучета, а Золтан Балаши написва нов стандарт.

В номенклатурата на FCI окончателното признаване е от 25 март 1963 г., макар че в много текстове стои 1966 г. AKC признава породата напълно от 1 януари 2022 г., а британският Royal Kennel Club я вписва в регистъра си за внесени породи от 1 юли 2025 г.

Овчарите използват мудито за големи и трудни животни, а стандартът споменава и гонка на диви свине. Ако търсите куче основно за лов, започнете от ловните кучета.

Пепеляво муди върви край стадо овце на пасище, а зад него идва овчар с тояга
Пепеляво муди на работа със стадо овце

Външен вид и стандарт

Актуалният стандарт № 238 на FCI е публикуван на 25 септември 2023 г. Описва куче със среден размер, с тяло малко по-дълго от височината и линия на гърба, наклонена назад. За теглото на мудито стандартът не дава числа. AKC посочва около 11 до 13 кг за мъжките и около 8 до 11 кг за женските.

Ушите са високо поставени и изправени, с форма на обърнато V, и кучето ги върти независимо едно от друго. Кученцата се раждат с клепнали уши, които се изправят постепенно. При възбуда опашката се носи сърповидно над гърба, а косъмът от долната ѝ страна може да стигне от 10 до 15 см. Вродено къса опашка не е недостатък.

Козината е гъста и лъскава, дълга от 3 до 7 см. На главата и предната страна на крайниците е къса и гладка.

Приетите цветове са 7: черно, бяло, палево (от бежово до червено), пепеляво, кафяво, пепеляво кафяво и цифра, тоест мерле. По данни на AKC преобладава черното. Бяло петно на гърдите под 5 см и малки бели белези по пръстите се търпят, но не са желани.

Седем кучета муди в редица на зелена трева: черно, бяло, палево, пепеляво, кафяво, пепеляво кафяво и цифра
Седемте приети цвята, отляво надясно: черно, бяло, палево, пепеляво, кафяво, пепеляво кафяво и цифра (мерле)

Стандартът дисквалифицира клепнали уши, цвят извън списъка, твърд косъм, склонност към сплъстяване, къса и гладка козина по цялото тяло и дълъг косъм на главата. Стопани, цитирани от AKC, вече предупреждават за кръстоски с муди, предлагани като „дизайнерски“ кучета. Откажете кученце в „рядък цвят“, ако няма родословие и здравни тестове.

Муди или мелез: как да не сгрешите

Хората, които виждат куче муди за първи път, понякога го вземат за мелез. В статия на AKC един стопанин го сравнява с кръстоска между миниатюрен пудел и немска овчарка. Снимката не е доказателство: поискайте родословията на двамата родители.

Здраве, хранене и грижи за кучето муди

Мудито живее обикновено от 12 до 14 години. Здравната декларация на Mudi Club of America посочва като задължителни оценка на тазобедрените стави, лактите и коленните капачки, преглед на очите при офталмолог и основен преглед на сърцето. По избор са тестове за щитовидната жлеза и за чувствителност към лекарства. Поискайте тези резултати за двамата родители, преди да изберете кученце.

Дисплазия. Тазобедрените стави и лактите се проверяват с рентген. В дипломна работа от Университета по ветеринарна медицина в Будапеща (2015 г.) 41 от 64 мудита са в най-добрата степен А. По 4,7% са в степените C, D и E. Извадката е малка. Следете за трудно ставане, куцане и отказ от скокове.

Коленна капачка. Ветеринарят я проверява при преглед. Вкъщи може да забележите кратко подскачане на 3 крака.

Епилепсия. Здравният ресурс за породата Mudi Directions я поставя на първо място сред проблемите ѝ, а тест за нея няма. Питайте развъдчика за пристъпи при родителите и роднините им. Пристъпът може да изглежда като скованост, падане и ритане с крака, понякога със слюноотделяне. Дръжте ръцете си далеч от устата на кучето, измерете времето и се обадете на ветеринар. Търсете спешна помощ при пристъп над 5 минути или при няколко подред.

Очи. При породата се съобщава за катаракта, понякога вродена. Същият ресурс препоръчва преглед веднъж годишно от 1 до 10 години. Помътняло око или блъскане в предмети са причина за посещение при ветеринар.

Кожа при пепеляви кучета. Съобщава се за алопеция при разреден цвят. Изтъняваща козина при пепеляво куче е повод за преглед.

Мерле и скрит мерле

Според Pelles и колектив, 2019 кучета с 2 копия на гена (двойно мерле) може да имат проблеми със зрението, слуха и жизнеността. Сред 123 изследвани мудита от 11 държави такива са 0,8%. При чифтосване на две кучета с класически мерле генотип (M/m) очакваната вероятност за кученце с две копия (M/M) е 25%. При други мерле варианти генетичният риск трябва да се оцени според конкретните ДНК резултати. Палево или бяло куче може да носи мерле, без това да личи, затова при такива родители поискайте ДНК тест. Същият ген дава мерле и при австралийската овчарка, където цветът е силно търсен.

Хранене

Дайте пълноценна храна според възрастта. Повечето възрастни кучета се хранят 2 пъти на ден, а кученцата на по-малки порции. Определяйте количеството по тялото: ребрата се напипват лесно, а отгоре се вижда талия. Породата лесно напълнява, затова мерете храната, не я оставяйте на свободен достъп и дръжте наградите до 10% от дневните калории. Чистата вода да е винаги налична. Шоколад, грозде, стафиди, лук, чесън, макадамия и ксилитол са отровни за кучета.

Грижи

Козина. AKC я описва като лесна за поддръжка и не се подстригва. Решете я 1 или 2 пъти седмично, особено отзад на крайниците, зад ушите и под опашката. Къпете само при нужда.

Нокти, зъби и уши. Подрязвайте ноктите на около 2 седмици и мийте зъбите всеки ден. Проверявайте очите и ушите за зачервяване, секрет или помътняване, а след разходка в трева търсете кърлежи и класове.

Използвани източници

Отказ от отговорност

Информацията в тази статия е с общообразователна цел. Тя не замества консултация с ветеринарен лекар или с квалифициран инструктор по обучение на кучета.

Всяко куче е различно. Описаните черти на характера и здравните рискове се отнасят за породата като цяло и не важат задължително за конкретно куче. При здравословни или поведенчески проблеми се обърнете към специалист.