Техники и стилове в рисуването (молив, въглен, туш, пастел и др.)
Изборът на техника има огромно значение за крайния резултат и за начина, по който зрителят възприема рисунката. Моливът е може би най-достъпната и позната техника. С него могат да се постигнат изключително фини преходи между светло и тъмно, а контролът над линията е много точен. Художниците често комбинират
твърди и меки моливи,
за да постигнат по-богата палитра от сиви тонове в едно единствено изображение.
Въгленът предлага съвсем различно усещане. Той е по-груб материал, по-труден за контрол, но именно това му придава експресивност. С въглен могат бързо да се покрият големи повърхности, а изтриването и наслагването създават дълбоки, кадифени сенки. Заради тази си природа въгленът често се използва за портрети и фигурални композиции, при които се търси драматичен ефект.
Тушът поставя художника в различна ситуация. Линията, направена с туш, обикновено не подлежи на поправка, което изисква увереност и предварителна визия за композицията. Именно затова рисунките с туш често изглеждат динамични и спонтанни, дори когато зад тях стои дълъг период на подготовка. Използването на четка вместо перо позволява по-широк диапазон от дебелина на линията и по-жив, каліграфски характер на щриха.
Пастелът заема междинно място между рисунката и живописта. Той позволява наситен цвят и мека текстура, близка до тази на маслените бои, но техниката на нанасяне остава близка до рисуването, тъй като пигментът се разполага директно върху повърхността, без разредители. Сангвината, изработена от природни пигменти в топли червеникави тонове, е друга класическа техника, използвана още от старите майстори за анатомични проучвания и портрети.
Що се отнася до стиловете, реализмът остава сред най-търсените, тъй като изисква висока техническа подготовка и внимание към детайла. Импресионистичният подход в рисуването набляга повече на общото усещане и светлината, отколкото на прецизния контур. Съществуват и по-съвременни направления, при които линията се използва почти абстрактно, а сюжетът остава на заден план. Всеки от тези стилове изисква различен подход към материала и различна степен на търпение от страна на художника.