Най-добре се чувства при хора, които прекарват повечето време у дома и нямат нищо против гребена и машинката. Дълги дни насаме понася трудно.
Чешкият териер (Český teriér, наричан още чески или бохемски териер) е млада ловна порода от Чехия, създадена по план на един човек: нисък, продълговат териер с мека копринена козина, която се подстригва с машинка, вместо да се скубе. Тежи от 6 до 10 кг при височина от 25 до 32 см и е в група 3 на FCI.
Ловът отдавна не е основното му занимание. Повечето кучета живеят в семейства, а британският Кралски киноложки клуб (Royal Kennel Club) нарича породата национално куче на Чехия. Сред териерите тя е от по-сдържаните: към непознати кучето е предпазливо, но учи с желание, щом в ръката ви има лакомство.
Автор: Ивелин Тилев. Обновено на 11 ноември 2026 г.
Текстът е информативен и не замества консултация с кинолог, ветеринарен лекар или специалист по кучета.
Ивелин Тилев не носи отговорност за действия, решения или последствия, произтичащи от използването на информацията в този материал.
Бързи факти за чешкия териер
Нужда от движение
до около 1 час на ден
Продължителност на живота
над 12 години
Тегло и височина
от 6 до 10 кг, от 25 до 32 см при холката
Поддръжка на козината
сресване няколко пъти седмично, машинка на около 6 седмици
Основни данни за чешкия териер
Характеристика
Чешки териер
Произход
Чехия, развъждане от 1949 г.
Класификация FCI
група 3 (териери), секция 2 (малки териери), без работен изпит
Височина при холката
от 25 до 32 см; по стандарта 29 см за мъжките и 27 см за женските
дълга, фина, леко вълниста; сиво-синя във всички нюанси или светлокафява („кафе с мляко“)
Поддръжка на козината
сресване няколко пъти седмично, подстригване на около 6 седмици
Движение
до около 1 час на ден
Историята на породата
Произход и история на чешкия териер
Защо Франтишек Хорак създава нова порода
Историята на чешкия териер започва с един развъдчик. Франтишек Хорак от Клановице край Прага държи шотландски териери под развъдното име Lovu zdar, „успешен ловец“, и ловува с тях из горите на Бохемия. Липсва му обаче чешки териер, създаден специално за този лов.
Какво точно търси, личи от днешния стандарт: лек, нискокрак, добре пигментиран ловен териер с „практични“ клепнали уши, лесен за поддръжка и обучение. Кучето трябва да е по-ниско и по-тясно от двата изходни териера, за да минава по-лесно в лисичите и язовечите дупки. Хорак решава още козината да се подстригва с машинка, а опашката да остане естествена.
След войната той е назначен във Физиологичния институт на Чехословашката академия на науките. Там учи генетика и свиква да документира всеки опит. Самият Хорак пише и за втора цел: да провери дали нова порода може да се създаде от възможно най-малко животни. В основата ѝ остават два мъжки и една женска.
Първите кучила и признаването
Първият опит е през 1949 г. Хорак кръстосва шотландската териерка Donka Lovu zdar със силихам териера Buganier Urquelle. Раждат се три кученца. Оцелява само едно, а според AKC и то загива като възрастно куче, застреляно по погрешка от ловец.
Хорак не се отказва. През 1950 г. повтаря кръстоската с друга шотландска женска, Scotch Rose, и получава шест кученца. Клепналите уши, към които се стреми, има само едно от тях.
През 1959 г. той показва три кучета на международно изложение в Либерец, извън конкурса. Посетителите, особено чуждестранните, се интересуват живо от новата порода. Скоро след изложението първите 14 чешки териера са вписани в чехословашката родословна книга.
Окончателното признание от FCI идва на 24 май 1963 г. Според AKC това е първата чешка национална порода с признание от FCI. Кралският киноложки клуб приема чешкия териер през 1990 г., а AKC през 2011 г.
Работните качества обаче остават. Някои кучета и днес ходят на лов, включително по следа на ранен дивеч, макар стандартът да ги описва преди всичко като домашни кучета. За порода, развъждана предимно за работа на терен, разгледайте другите ловни кучета.
Външен вид и стандарт на породата
Действащият документ е стандарт № 246 на FCI. Немският текст, който е официален, е в сила от 11 март 1997 г., а английският превод е от 20 януари 1998 г. Числата по-долу са от тази версия.
Силует и размери
Погледнат отстрани, чешкият териер прилича на нисък правоъгълник. Стандартът дава за мъжкия 43 см дължина на тялото при 29 см височина. Желаната височина на женските е 27 см, а допустимите граници са от 25 до 32 см. Теглото на чешкия териер е между 6 и 10 кг.
Второто, по което се познава, е линията на гърба. Тя не е права: над слабините и крупата има лека дъга, а при много кучета хълбокът е малко по-висок от холката. Гърдите са по-скоро цилиндрични, отколкото дълбоки, и под тялото остава светлина. Причината е практическа. Кучето трябва да може да се обърне в дупката.
Главата е дълъг, тъп клин с брада и гъсти вежди, под които се виждат кафяви очи с приветлив израз. Ушите са триъгълни, клепнали и прилепнали към бузите. Естествената опашка е от 18 до 20 см. В покой виси, а когато кучето е нащрек, се вдига като сабя.
Козина, цветове и подстригване
Космите са дълги, фини, но здрави, леко вълнисти и с копринен блясък. Повечето твърдокосмести териери се скубят на ръка, докато чешкият се подстригва с машинка. По тялото козината се скъсява, а веждите, брадата, долната част на краката и космите под гърдите и по корема остават дълги.
У дома това означава машинка на около шест седмици и сресване на дългите части няколко пъти седмично. Пропусне ли се сресването, космите на брадата и „полата“ се сплъстяват. Който не иска такава грижа, по-лесно ще живее с късокосместо куче като бостън териера: стандартът му описва къса, гладка козина.
На изложение изискванията са по-строги. Козината по врата, плешките и гърба е най-много от 1 до 1,5 см, а преходът към дългите части е плавен. Завита опашка или опашка над гърба, тегло под 6 или над 10 кг и обиколка на гърдите над 50 см дисквалифицират.
Стандартът приема два цвята. Сиво-синият варира от много светъл до тъмен, а кученцата се раждат черни. Светлокафявият, в цвят „кафе с мляко“, е много рядък и кученцата му се раждат шоколадовокафяви. И при двата са разрешени жълти, сиви или бели петна по брадата, бузите, врата, гърдите, корема и краката, стига основният цвят да преобладава.
Сиво-синият цвят варира от много светъл до тъмен, а светлокафявият („кафе с мляко“) се среща рядко.
Черното кученце изсветлява с месеците и това е нормално. При покупка обаче проверете за белези, които стандартът дисквалифицира: бели петна по повече от 20 % от тялото, бяла лиса на главата, дълга тигрова козина след втората година. Трети, „рядък“ цвят стандартът не познава.
Чешки териер или шнауцер?
Много хора, които виждат чешки териер за първи път, го вземат за шнауцер. Разликата е в силуета и в козината. Шнауцерът е почти квадратен, с твърда, жилава козина и гъст подкосъм, и FCI го води в група 2. Чешкият териер е нисък и продълговат, а козината му е мека и копринена.
Когато се съмнявате, погледнете кучето отстрани и пипнете козината. Видимо продълговатото тяло и меката на допир коса силно говорят за чешки териер. Сигурност дава само родословието.
Темперамент
Характер и поведение на чешкия териер
Стандартът изисква уравновесено, неагресивно и весело куче, лесно за обучение и малко сдържано към непознати. Агресивност и прекомерна плахост дисквалифицират. В сравнение с повечето териери чешкият по-рядко избухва и по-лесно приема насоки, макар че в работата остава упорит.
Сдържаността личи още на ринга. В обучителния материал на FCI съдиите са предупредени да не наказват куче, което не ги посреща бурно. Вкъщи обикновено изглежда така: кучето излайва при звънеца, а поканения гост приема, щом види, че стопанинът му се радва. Колко бързо става това, зависи от социализацията и от самото куче. В непозната обстановка някои кучета се колебаят, а лакомството помага повече от уговарянето.
Буйният, вечно запален териер е друг тип куче. Такъв е например джак ръсел териерът: според стандарта си той е жив, буден и активен, смел и безстрашен.
С деца и други животни
С децата се разбира добре и е находчив другар в игрите им. Ръстът му обаче е риск в детски ръце, защото малко куче лесно се наранява, ако го вдигнат и изпуснат. Първите срещи е най-добре да стават на пода, с детето седнало и възрастен до него.
Куче, израснало с друго куче или с котка, обикновено живее с тях без проблеми. Как ще реагира на непознати кучета, зависи от социализацията и от темперамента му. Ловният нагон обаче остава: породата и днес може да прогони гризач. Хамстер, морско свинче или декоративен заек не бива да остават насаме с нея.
Пазач ли е чешкият териер?
Като сигнализатор, да. Ще излае при звънеца или при непознат в двора. За охрана обаче не е подходящ, защото стандартът изисква неагресивен характер.
Социализация и обучение
Сдържаните кучета имат нужда от добра социализация. Американското дружество по ветеринарна етология (AVSAB) смята първите три месеца от живота за най-важния период и допуска групови занимания за кученца още от 7 до 8 седмици, след първа ваксина поне 7 дни по-рано и първо обезпаразитяване.
По-важно от броя на срещите е как минават. Новите хора, колите, асансьорите и различните настилки трябва да идват в дози, които кученцето понася спокойно, и всяка среща да свършва, преди да се е уплашило.
Викането и грубата ръка не помагат при тази порода. Повече постигат кратките упражнения, тихата настойчивост и наградата в ръката. Кучето иска да угоди, затова похвалата също работи.
Слабото място е самотата. Отегчено и само, кучето лае и гризе. Свикването става постепенно, първо с 5 минути отсъствие, после с 15 и с 30, а следващата стъпка идва само ако кучето е останало спокойно. При работен ден от 9 часа извън дома ще ви трябва гледач или някой, който да го разхожда по обяд.
Движение и упражнения за чешкия териер
Кралският киноложки клуб препоръчва за породата до около час движение на ден. Стандартът описва свободен, издръжлив ход и бавен, но продължителен галоп. Такова куче обича дългата разходка с много душене. Тичането до велосипед не е за него.
Разходки и свободно тичане
Часът спокойно се разделя на две или три разходки, като поне една е по-дълга и бавна, за да има време за душене. Свободното тичане е безопасно само в оградено място. Хване ли следа, кучето лесно се увлича и спира да реагира на повикване.
Повикването се гради на етапи:
Започнете вкъщи, от 2 до 3 метра, с много вкусна награда.
Преминете в двора, после на тих терен с дълъг повод от 5 до 10 м.
Викайте само когато е почти сигурно, че кучето ще дойде. Така то не научава, че думата може да се пренебрегне.
Наградата трябва да е по-ценна от онова, което е подушило, например парче варено месо.
Пускайте го без повод едва когато идва веднага и при разсейване: друго куче, птица, прясна следа.
Обоняние, игри и спортове
Обонянието е онова, за което породата е създадена. Хорак иска куче, което влиза в дупка, донася дребен дивеч и намира ранен дивеч по кървава следа. В чешките ловни изпити работата му под земята се сравнява с тази на дакела.
Домашното куче няма нужда да ловува, но има нужда да използва носа си. Най-простата игра е криеницата: скривате се зад дърво и го оставяте да ви намери. Вкъщи същото става с лакомства, скрити из стаята.
Според обучителния материал на FCI чешките териери са много талантливи в агилити. Следовата работа и търсенето по миризма също им подхождат, защото използват умението, заради което породата е развъждана. Високите скокове и рязките завои е по-добре да изчакат, докато кучето навърши поне 12 месеца и мине преглед при ветеринарен лекар.
Колко движение е нужно на кученцето
При кученцата на чешкия териер движението трябва да се съобразява с възрастта, развитието и физическото им състояние. Популярното правило за пет минути разходка на месец възраст няма научно потвърждение и не е подходящо за всяко кученце. По-добрият подход е да редувате кратки разходки, спокойни игри и почивка, като постепенно увеличавате натоварването. Избягвайте продължително тичане, високи скокове и резки завои, докато костите и ставите се развиват. Ако кученцето изостава, сяда често или показва признаци на умора, прекратете заниманието. При съмнение за подходящото натоварване се консултирайте с ветеринарен лекар.
Породата съзрява късно. Чешки специалисти, които работят с нея, започват основното послушание на 4 до 5 месеца: реакция на името, ходене на повод, донасяне с удоволствие. На 6 месеца добавят „до крак“, „седни“, „остани“ и „легни“, винаги чрез игра и без наказания. Пълната зрялост идва към третата година, така че от едногодишно куче не очаквайте търпението на възрастно.
Кратки упражнения и награда в ръката: така кученцето свиква с нови настилки, без да се плаши.
Подходящ ли е чешкият териер за апартамент?
По размер, да, и малък дом му стига. Трудностите идват от другаде. Лаят при звънеца или при шум на стълбището лесно става навик, особено у куче, което скучае. Самотата се понася трудно, а в жилищна сграда съседите чуват всеки лай. В дъждовен ден игрите с търсене у дома помагат кучето да се умори, но човешката компания не заменят.
Теглото иска внимание. Породата лесно наддава. Проверката е проста: при лек натиск по хълбока ребрата се напипват, без да стърчат.
Лятото разходките се местят в най-хладните часове, с вода в чантата. Току-що подстриганото куче е по-слабо защитено от слънце и студ, затова през зимата първите дни след машинката може да му трябва дрешка.
Здраве и прегледи
Здраве и характерни заболявания при чешкия териер
Обичайната продължителност на живота е над 12 години. Авторите на британския справочник за породата CeskyTerrier.co.uk я описват като здрава, а състоянията по-долу са по-скоро изключение.
Първият риск идва от историята. Породата тръгва от много малко кучета и генетичното ѝ разнообразие е ограничено. Кралският киноложки клуб съветва развъдчиците да го пазят при избора на двойки.
Скоти крамп
„Скоти крамп“ (Scottie cramp) носи името на шотландския териер, единия от предците на породата. Това е наследствено разстройство на движението и стандартът го изрежда сред дисквалифициращите грешки. В покой кучето изглежда нормално. При възбуда или усилие предните крака започват да се мятат встрани, гърбът се извива и кучето пристъпва сковано или пада.
Съзнанието остава ясно. Според CeskyTerrier.co.uk мускулите всъщност не се схващат, кучето не изпитва болка, а признаците изчезват почти веднага, щом то се успокои, и не се засилват с възрастта. Повечето засегнати кучета живеят нормално, но не бива да се използват за разплод.
Прегледи при развъдчика: зъби, очи, колене и сърце
Американският клуб на породата препоръчва на развъдчиците четири прегледа: на коленните капачки, на сърцето, на очите при ветеринарен офталмолог и на зъбите. Списъкът е сред изискванията на AKC за здравни тестове.
Неправилното съзъбие е посочено като особен повод за внимание в програмата Breed Watch на Кралския киноложки клуб. При проблеми със зъбите и устната кухина може да се наблюдават зъбен камък, зачервени венци или рани там, където зъб опира в тъканта. По стандарта липсата на повече от 4 зъба дисквалифицира.
Очите се преглеждат заради другия предшественик. При силихам териера се среща наследствена луксация на лещата, болезнено изместване, което може да доведе до глаукома.
Луксацията на капачката на коляното най-често е свързана с нарушения в развитието на ставата, но може да възникне и след травма. Един от характерните признаци е периодично накуцване или подскачане на три крака, след което кучето отново ходи нормално.
При породата са описани и болест на митралната клапа, и стеноза на белодробната артерия. Първият признак обикновено е сърдечен шум, който ветеринарят чува със стетоскоп. По-късно идват умора при разходка, учестено дишане и кашлица. Годишното преслушване помага за ранното откриване, но показва само състоянието в деня на прегледа.
Гръбнак и пикочни пътища
Дисковата болест на гръбначния стълб започва с болка в гърба или врата, нежелание за движение и несигурна походка. В тежки случаи стига до парализа, понякога за по-малко от час. Има ДНК тест за варианта на гена FGF4 на хромозома 12, свързан с болестта, и CeskyTerrier.co.uk съветва кучетата за разплод да се тестват.
Понякога се образуват камъни в пикочния мехур. Издават ги кръв в урината и учестено уриниране на малки количества.
Кога към ветеринар веднага
Тези признаци не търпят отлагане до следващия ден:
червено, болезнено око, търкане с лапа или внезапно влошено зрение;
внезапна слабост или парализа на задните крака;
силна болка в гърба или врата, при която кучето отказва да се движи;
напъване без урина.
Какво да попитате развъдчика
резултатите от прегледите на коленете и сърцето при двамата родители;
актуален преглед на очите при ветеринарен офталмолог;
имало ли е в линията скоти крамп или проблеми със зъбите;
какъв е коефициентът на инбридинг на кучилото;
правен ли е тестът за FGF4 и какъв е резултатът.
Решението за чешки териер опира до един компромис. Кучето е по-сдържано от повечето териери, но носът и ловният нагон си остават. Иска компанията ви повече от дългите преходи и цял живот ще има нужда от гребен и машинка. Ако тази смес ви устройва, получавате умно и спокойно куче за дома. В противен случай разгледайте другите породи кучета, преди да решите.
Проверени са още, без връзка: FCI, Cesky Terrier: explanation of the FCI-Standard N° 246 (G. van Ruiten Hajnová); American Kennel Club, Cesky Terrier History (B. P. Duggan); The Royal Kennel Club, Breed Watch illustrated guide; AVSAB, Position Statement on Puppy Socialization; Purdue University, Dog Fitness and Exercise; CeskyTerrier.co.uk, раздели Health, Working и The Right Breed?; разказът на Ф. Хорак за създаването на породата.
Отказ от отговорност
Информацията в тази статия е с общообразователна цел. Тя не замества консултация с ветеринарен лекар или с квалифициран инструктор по обучение на кучета.
Всяко куче е различно. Описаните черти на характера и здравните рискове се отнасят за породата като цяло и не важат задължително за конкретно куче. При здравословни или поведенчески проблеми се обърнете към специалист.
