Произход и история на породата Бразилски мастиф
Бразилия от 17-ти и 18-ти век не е била лесно място. Огромни плантации, гъсти тропически джунгли, труден терен и нужда от куче, което може да свърши работа, за която хората нямат нито капацитета, нито желанието. Така постепенно, без никакъв централен план, се формира бразилският мастиф.
Точният произход е труден за проследяване и сред кинолозите все още няма пълен консенсус по всеки детайл. Широко приетата теория е, че породата произлиза от кръстоска между стари английски мастифи, донесени от португалските колонизатори, с кучета от тип Bloodhound, заради изключителното обоняние и вероятно примес от испанския Алано, предшественик на много молосоидни породи в Латинска Америка. Резултатът е куче с масивно тяло, тежки бузи, дълги уши и нос, способен да следи следа с часове в задушаващата тропическа жега.
Физическите характеристики не са случайни. Кожата на врата и гърдите е свободна и нагъната. Наследство, позволяващо на кучето да се обърне дори когато е хванато от зъбите на плячката. Широките лапи са пригодени за мек, влажен терен. Дългите уши, характерни за следящите породи, помагат да се насочват миризмите към носа. Всеки детайл от анатомията разказва нещо за средата, в която е работил.
Но ето какво прави историята на тази порода наистина различна: Фила Бразилейро е използван за улавяне на избягали роби в колониална Бразилия. Задачата му е не да убива, а да задържа. Да настигне, повали и задържи човека на земята, докато пристигнат хората. Казват, че когато господарят е пристигал, кучето е освобождавало жертвата без допълнителна команда. Вярно ли е това до последния детайл, трудно е да се каже с пълна категоричност. Но е добре документирано, че породата е развила инстинкт за задържане без убиване, което е нетипично за охранителни породи.
Тази история е неудобна. Не трябва да се заглажда. И в същото време обяснява много от поведенческите особености на породата, защо Фила следва следа толкова упорито, защо задържа вместо да атакува, защо е толкова ориентиран към своята група и толкова рязко разграничава "нашите" от "чуждите".
След отмяната на робството в Бразилия през 1888 г. употребата на породата се е пренасочила към охрана на добитък, защита на фермите и ловен помощник в буша. Официалното признаване идва от Бразилската кеннел-клуб (CBKC) в средата на 20-ти век, а Международната кинологична федерация (FCI) включва породата в своя регистър под номер 225.
Интересна подробност: думата "fila" на португалски означава приблизително "задържам" или "хващам", пряка препратка към работната функция на кучето. Рядко е така, когато говорим за работни породи; те обикновено носят имена на места или на хора, а не на действия.