Дратхаар (немски твърдокосмест пойнтер)

Произход, външен вид, характер и грижи

Външен вид и стандарт на породата
Характер и работни качества
Грижи за дратхаар

Универсално ловно куче с твърда козина за работа на сушата и във водата.

Дратхаарът е ловно куче, създадено в Германия за работа на сушата и във водата. У нас се среща и под името немски твърдокосмест пойнтер, а в родината си се води Deutsch Drahthaar, което буквално значи „немска телена козина“. Породата е млада в сравнение с повечето подружейни кучета, но за няколко десетилетия се наложи като едно от най-използваните ловни кучета в Германия.

Текстът по-долу е за ловци, които преценяват дали това е тяхното куче, и за хора, които харесват породата и искат нещо по-конкретно от общите приказки по форумите.

Автор: Ивелин Тилев. Обновено на 15 септември 2026 г. Текстът е информативен и не замества консултация с кинолог, ветеринарен лекар или специалист по кучета. Ивелин Тилев не носи отговорност за действия, решения или последствия, произтичащи от използването на информацията в този материал.

Движение

Поне 1,5 до 2 часа дневно

Продължителност на живота

12 до 14 години

Височина и тегло

57 до 68 см и 22 до 32 кг

Козина

Твърда, дълга 2 до 4 см, не пропуска вода

Произход и история на дратхаара

Как е създадена породата в Германия

В края на XIX век германските ловци имат няколко добри специалисти и нито едно куче, което да върши всичко. Пойнтерът и сетерът работят чудесно на открито поле, но нямат нито козината, нито характера за гъсталак, за студена вода и за работа по ранен дивеч. Старите твърдокосмести местни кучета пък са издръжливи, но неравни по качество.

Идеята за едно универсално ловно куче с твърда козина се свързва със Зигмунд фон Цедлиц унд Нойкирх, писал под името Хегевалд. Той настоява типът да се определя от работата, а не от изложбения ринг, и сам създава пудел-пойнтера през 80-те години на XIX век чрез кръстоска на пудел с пойнтер. Хегевалд не доживява признаването на дратхаара, но идеята му остава.

През 1902 г. се основава клубът Verein Deutsch-Drahthaar. Породата се изгражда основно от четири източника: пудел-пойнтер, немски щихелхаар, грифон на Кортхалс и немски късокосмест (курцхаар). Първите три дават твърдата козина, издръжливостта и остротата, курцхаарът дава нос, стил на работа и по-суха линия на тялото. Девизът на клуба и до днес е „Durch Leistung zum Typ“, тоест чрез работа към типа. Няма го обратното.

В първите десетилетия на XX век дратхаарът се утвърждава като самостоятелна порода в Германия. Той печели изпитите и започва да измества останалите твърдокосмести немски породи, някои от които днес са рядкост.

Предназначение: универсално ловно куче

Универсалността при дратхаара е описана точка по точка в немските изпитни правила. Кучето трябва да работи преди изстрела и след изстрела, на поле, в гора и във вода.

Преди изстрела това е търсене с висока глава и стойка. Дратхаарът намира дивеча по горно чувство, спира и задържа стойката, докато ловецът дойде. Стилът му е по-събран и по-близък от този на английските породи, което е предимство в нашите гъсти терени и при работа с птица, която не издържа далечна стойка.

След изстрела започва другата половина от работата. Апортът е задължителен, включително тежък апорт на заек и на лисица. Във водата кучето трябва да влиза при всяко време, да апортира патица и да претърсва самостоятелно тръстиката, без да вижда къде е паднала птицата. Това самостоятелно търсене в гъстак е сред най-трудните неща за научаване и е отделна графа на немските изпити.

Проследяването по кръвна следа е третият голям дял. Дратхаарът работи на повод по следа на ранен дивеч, стара понякога с часове, и се използва редовно за издирване на подранен глиган и сърна.

Към това се добавя и остротата към хищник, която в Германия се проверява на изпит и се смята за част от ползвателните качества. Немската система стъпва на три изпита: VJP за младо куче, HZP през есента и VGP, което е пълният ползвателен изпит и минава за едно от най-тежките ловни изпитания в Европа.

Развитие на породата и разпространение днес

В Германия развъдната работа остава строга. За да бъде допуснато куче до развъждане по линия на VDD, то трябва да е преминало изпити, да има оценка за екстериор и козина от развъдна изложба и да е рентгенирано за дисплазия. Клубът има групи в много държави, включително в САЩ и в Централна Европа.

Отделно от това тече и друга линия. През 1959 г. Американският кенел клуб признава породата под името German Wirehaired Pointer. Там развъждането върви по друг ред, с по-голяма тежест на изложбите, и с времето двете популации се отдалечиха. На книга става дума за същата порода, на практика кучетата от американска изложбена линия и работните немски кучета се различават по темперамент и по интензивност.

В България дратхаарът се появява по-масово след 90-те години и днес се среща предимно при ловци на едър дивеч и при хора, които ходят на патици по Дунав и по язовирите. Част от кучетата у нас идват от внос, друга част са от български развъдници с различно ниво на работа с потеклото. Разликата между отделните линии е сериозна, така че когато търсите кученце, потеклото и изпитите на родителите значат повече от името на породата.

Дратхаар стои на мъхест камък в гора, огряна от слънчеви лъчи

Дратхаар плува във вода и носи в устата си патица, около него пръскат капки — Дратхаар апортира патица от водата.

Външен вид и стандарт на породата

Размери и телосложение

Дратхаарът се води по стандарт на FCI номер 98, група 7, подружейни кучета със задължителни работни изпитания.

В същата група на FCI влиза и ваймаранерът.

Височината при холката е от 61 до 68 см при мъжките и от 57 до 64 см при женските. Стандартът не определя тегло. На практика мъжкото куче в добра форма тежи някъде между 27 и 32 кг, женското между 22 и 27 кг. Куче, което носи излишни килограми, се вижда веднага след първия ден на лов.

Типът е сух и мускулест, без тежест. Гръдният кош е дълбок, гърбът къс и здрав, коремът прибран. Крайниците са сухи с добър костяк, движението е широк тръс, който кучето може да поддържа с часове. Главата е с ясно изразени вежди и умерено изразен преход, муцуната е дълга и силна, което е важно при апорт на заек или на лисица.

Ушите са средно големи, висящи и прилепнали до главата. Очите са тъмни, с плътно прилягащи клепачи, което пази окото при работа в тръни.

Разликата между половете си личи от пръв поглед. Мъжките са с по-масивна глава и по-широка гръд, женските са по-леки и обикновено по-бързи в терен. Между отделните линии също има разлика. Кучетата от работно развъждане са по-сухи и по-високо на крак, докато в някои изложбени линии се среща по-тежък тип с повече кожа по врата и по-обилна козина по главата. За лов първият тип издържа повече.

Опашката продължава линията на гърба. Традиционно се е купирала, но в редица европейски държави тази практика е забранена, затова все по-често се срещат дратхаари с цяла опашка. Стандартът приема и двата варианта там, където законът го позволява.

Твърдата козина и защо е практична

Козината е отличителният белег на породата и е първото нещо, по което се съди за качеството на едно куче.

Остевият косъм е дълъг между 2 и 4 см, твърд като тел, прилегнал и плътен. Под него има гъст подкосъм, който не пропуска вода. Кожата е плътна. На главата има брада и ясно изразени вежди, които пазят очите и муцуната.

Смисълът е чисто ползвателен. Такава козина не се закача в тръните и не се разкъсва, суши се бързо, пази от студ при работа във вода през ноември и намалява нараняванията при преминаване през къпини. Куче с мека и дълга козина събира репеи и остава мокро, куче с твърде къса и рядка козина зъзне и се разранява. И двете отклонения се наказват по стандарт.

Козината не е еднаква при всички кучета от породата и това е известен проблем, с който немските клубове се борят с оценка на всяка развъдна изложба.

Допустими цветове и отличителни белези

Три дратхаара един до друг на чакълест път: едноцветно кафяв, шимел и светъл шимел с кафяви петна — Различна окраска при дратхаара: едноцветно кафяв, шимел и по-светъл шимел с кафяви петна.

Основните окраски по стандарта са:

кафяво шимел, със или без петна, това е най-разпространеният цвят
черно шимел, със или без петна
кафяво, със или без бяло петно на гърдите
светло шимел

Едноцветно черно, жълто и рижаво не са типични за породата. За точния списък на допустимите окраски се доверявайте на актуалния стандарт на FCI. Носът съответства на основния цвят. Много от кучетата имат маска, което е нормално и в някои линии е почти правило.

Шимелът се получава от смесване на бели и цветни косми и в движение отдалече изглежда сивкав. В гората и в тръстиката такъв косъм прави кучето по-трудно забележимо, макар че днес повечето ловци предпочитат да си сложат на кучето ярък нашийник точно по обратната причина.

Портрет на кафяв дратхаар с кехлибарени очи, висящи уши, брада и вежди

Характер и работни качества

Дратхаарът е уравновесено и самоуверено куче, сдържано към непознати. Стандартът описва точно това, а на практика се вижда така: кучето не се хвърля да поздравява гости, наблюдава ги, после решава. Плахост и агресия без повод са сериозен недостатък и в Германия се наказват на изпит.

Привързаността към стопанина е силна, понякога прекалено. Дратхаарът избира един човек и го следва навсякъде. Не понася добре живот на верига или в бокс без контакт. Куче, което стои само в двора и вижда стопанина си за десет минути дневно, става или лаещо и нервно, или тъпо и затворено, а трети вариант рядко има.

Пазителският инстинкт идва сам, без да го тренирате. Кучето пази двора, колата и вещите на семейството. Това е удобно, но има и обратна страна, защото един дратхаар, който сам решава кой е заплаха, е проблем при съседи и при куриери. Затова социализацията от малко е задължителна.

В къщата работещото куче е спокойно и заема едно място. Именно тук повечето хора се заблуждават. Спокойствието в жилището идва от свършената работа навън и изчезва в момента, в който тя спре. Дратхаар, оставян сам по осем часа без предварително натоварване, скучае, а скуката при тази порода се изразява в лай, копане и дъвчене на всичко налично.

Гласът също заслужава внимание. Породата не е от най-лаещите, но пази с глас и реагира на движение край двора. В квартал с близки съседи това се урежда с обучение и с достатъчно занимание, само че урежда ли се късно, навикът вече е изграден.

С децата в семейството обикновено е добър, търпелив и внимателен. Проблемът при малките деца не е злоба, а тегло и инерция, защото едно 30-килограмово куче в движение помита тригодишно дете, без изобщо да го е забелязало.

Към други кучета мъжките често са доминантни и се държат предизвикателно с други мъжки. В глутница на лов работят нормално, конфликтите са по-скоро битови. Към котки и дребни животни разчитайте на предпазливост, особено при кучета с изразена острота. Дратхаар, отглеждан от малък с котката в къщата, най-често я приема, но зайче, кокошка или хамстер са друга история.

Остротата към хищник, която в Германия се проверява на изпит, има и битово измерение. Куче с изразена острота е по-склонно да влезе в конфликт, по-трудно се отказва и изисква стопанин, който държи контрол и извън лова. Не всички дратхаари са остри в еднаква степен и това се пита за конкретното потекло, а не за породата изобщо. Ако кучето ще живее в града, по-мекото куче е по-удобният избор.

Умът на породата е от по-неудобния вид. Кучето разбира бързо, но не изпълнява просто защото някой е казал. То иска нещата да имат смисъл и проверява границите редовно, особено между първата и втората година. Дратхаарът зрее бавно и много кучета остават хлапашки до двегодишна възраст. За начинаещ стопанин това е тежко съчетание и точно затова породата често се оказва в приюти или се препродава на две години.

Дали дратхаарът става за домашен любимец без лов? Може, но с условие. Ако човекът е готов да замести ловния сезон с ежедневна работа и движение, кучето живее спокойно в семейство. Ако идеята е да има красиво куче в апартамента и половин час разходка на повод, ще получите разбито жилище, съсипана градина и куче, което бяга. Породата е създадена за работа и това не е било променяно.

Ако не можете да осигурите ежедневна работа и движение, изберете куче от други породи.

Дратхаар на стойка с вдигната предна лапа в суха трева, зад него ниско слънце и облаци

Дратхаар лежи на дървения под пред камина с горящ огън, зад него кожен фотьойл и карирано одеяло — У дома дратхаарът е спокоен, ако е имал достатъчно работа навън.

Грижи за дратхаар

Нужда от физическа и умствена активност

Час и половина до два часа дневно е долната граница за здраво възрастно куче, и то не само ходене на повод. Нужно е свободно тичане и работа в терен, а през топлите месеци и плуване. Ловното куче в сезона си вади нормата само, но извън сезона, от февруари до август, формата се поддържа съзнателно.

Умственото натоварване е също толкова важно и се подценява постоянно. Двайсет минути работа с носа уморяват дратхаара повече от час тичане. Скрийте предмет за апорт в тревата и оставете кучето да го търси. Разхвърляйте дневната дажба из двора вместо да я давате в купичка. Проста следа с късчета храна върши същата работа и отнема пет минути за подготовка. Кучетата, които рушат и лаят без причина, почти винаги са кучета без занимание.

Обучението на дратхаар е тема, която не се събира в един абзац, и заслужава отделен текст. Тук е достатъчно да се каже, че породата изисква последователност и ранно начало, а грубата сила при нея дава обратен резултат.

Едно предупреждение за младите кучета. До навършване на 12 до 18 месеца ставите не са готови за бягане до колело, за дълги маратони и за скачане от високо. Дозирайте натоварването, иначе плащате после при ветеринаря. Същото важи за повечето едри породи кучета.

Грижа за козината, ушите и ноктите

Твърдата козина не се стриже с машинка. Стрижката премахва твърдия остеви косъм, той пораства по-мек, губи водоотблъскването и вече не пази от тръни. Правилният начин е оскубване, тоест тримване, обикновено два пъти годишно, пролет и есен. Много ловци го правят сами, с пръсти и с нож за тримване.

Между двете оскубвания е достатъчно да я срешете веднъж или два пъти седмично. Брадата се реше отделно и се подсушава след ядене и след вода, иначе започва да мирише. Къпете рядко и с шампоан за твърда козина, защото честото къпане омекотява косъма.

След всеки излет в терен прегледайте кучето. Кърлежите се хващат най-често по главата, ушите и слабините. Осилите на дивия овес се забиват между пръстите и между възглавничките и стигат до подкожни абсцеси, ако се пропуснат. Проверете и за срезове от тръни и от бодлива тел.

Ушите са висящи и слабо проветрени, което е класическа предпоставка за отит. Отитът е чест проблем и при кокер шпаньола, който също има висящи уши. Проверявайте ги седмично, а след работа във вода подсушавайте вътрешната страна. Зачервяване, лоша миризма или постоянно тръскане на главата са повод за ветеринар, не за домашни капки наслуки.

Ноктите при куче, което работи по твърд терен, се изтриват сами. При домашно куче се режат средно веднъж месечно. Зъбите също искат внимание, особено след четвъртата година.

Хранене

Дратхаарът е куче с бърз метаболизъм и променлива нужда от калории според сезона. През ловния сезон разходът скача значително и храната трябва да е с повече мазнини и качествен протеин. През лятото същото количество ще направи кучето дебело.

Ориентир за формата е ребрата да се напипват лесно, без да се виждат отдалече, и талията да се очертава при поглед отгоре. Везната лъже повече от очите при мускулесто куче.

Възрастното куче се храни два пъти дневно. Едно голямо хранене на ден при порода с дълбок гръден кош увеличава риска от разширение и усукване на стомаха, което е спешно състояние и убива за часове. По същата причина не хранете непосредствено преди и веднага след натоварване, а изчакайте около час.

При кученцата целта е бавен и равномерен растеж. Прехранването и излишният калций в периода на растеж натоварват ставите и допълват генетичната предразположеност към дисплазия. Храната за едро куче в растеж е с балансирано съотношение калций и фосфор, така че добавки не се дават без указание от ветеринар.

Прясна вода трябва да има постоянно, а на лов се носи вода и за кучето, защото пиенето от локви и застояли води е един от пътищата за лептоспироза.

Кученце дратхаар на 10 седмици седи на трева в градина

Здраве на немския твърдокосмест пойнтер

Породата се смята за здрава и издръжлива, а средната продължителност на живота е между 12 и 14 години. Това не значи, че няма наследствени проблеми. Повечето от тях се отсяват още при избора на родители.

Дисплазията на тазобедрената става е основният проблем, както при всички кучета с този размер. Тя има наследствена основа, върху която се наслагват темпото на растеж, теглото и натоварването в първата година. Немските клубове изискват рентген преди допускане до развъждане. Когато гледате кученца, питайте за резултата на двамата родители и търсете степен A или B. Лакътната дисплазия се среща по-рядко, но също се проверява.

Очите са другата графа. В породата се срещат ентропион и ектропион, тоест навътре или навън обърнат клепач, както и наследствена катаракта. Ентропионът дразни роговицата постоянно и обикновено се решава оперативно.

При немския твърдокосмест пойнтер е документирана и болестта на фон Вилебранд, наследствено нарушение на кръвосъсирването. За нея има ДНК тест и отговорните развъдници тестват производителите си.

По-рядко се срещат хипотиреоидизъм, който върви с наддаване на тегло, отпадналост и проблеми с козината, както и отделни случаи на епилепсия.

При по-възрастните кучета основните оплаквания са артроза и туморни образувания, като и двете се откриват по-рано при куче, което се преглежда редовно. Поддържането на нормално тегло след седмата година върши повече работа от всяка добавка за стави.

Останалите рискове идват от самата работа. Отитите при висящи уши са често явление при кучета, които плуват. Кърлежите носят бабезиоза, водата носи лептоспироза, а при лов на дива свиня се стига и до сериозни наранявания. Затова редовното обезпаразитяване, пълната ваксинация и една добре окомплектована аптечка в колата влизат в сметката, ако ще ходите на лов.

Ако тепърва избирате кученце, гледайте документите за здравни изследвания на родителите и доказаната им работа на изпити. Едно здраво куче от работеща линия ще ви струва повече в началото и значително по-малко през следващите дванайсет години.

Ако ще сравнявате породи, вижте и другите ловни кучета в сайта.