Мини Пинчер - Малкият Крал с Голямо Сърце

Много описания на породата са или твърде розови, или твърде предпазливи, и нито едното не помага.

Мини пинчерът е смел, много смел за размера си. Не проявява страхливост почти никога, което звучи добре на теория, но на практика означава, че може да предизвика куче пет пъти по-голямо без особен повод. Ловният инстинкт е активен и ако нещо се движи бързо като котка, птица, колело, момче с тротинетка, реакцията е автоматична. Не злонамерена, просто инстинктивна.

Към семейството е дълбоко привързан. Обича контакта, обича да бъде включен в ежедневните дейности и не понася добре изолацията. Куче, което остава само по цял ден пет дни в седмицата, ще го покаже по различни начини като дъвчене на неподходящи предмети, прекомерно лаене, тревожност. Не от злоба, а от скука и нужда от присъствие.

С деца се разбира добре, ако е социализиран от малко. При много малки деца под три-четири години трябва разумен надзор. Не защото е нападащ, а защото той самият е дребен и грубата игра може да нарани и двете страни. Освен това мини пинчерът е куче с достойнство и ако детето го дърпа за опашката достатъчно дълго, ще отговори. Това е нормално куче поведение, не агресия.

Пазаческият му инстинкт е истински и функционален, въпреки размера. Чува всичко, реагира на всеки непознат звук и непозната стъпка и информира домакинството незабавно. Ако живеете в апартамент с тънки стени и съседи, които работят нощни смени, това е подробност, която заслужава внимание.

Интелигентен е истински, не условно. Учи се бързо, запомня добре и много скоро разбира как функционира домакинството, кой взима решенията, кога се хранят, кога се излиза. Проблемът е, че понякога решава да тества тези правила. Упоритостта е черта на породата и последователността в обучението е по-важна при него, отколкото при много по-„послушни" породи.

Козината се поддържа лесно. Разресване с гумена ръкавица веднъж седмично е достатъчно. Дори и да е нужна баня кученцето е малко и по лесно се мие в сравнение с други големи породи. Редовно рязане на ноктите. Не е порода, която оставя козина по дивана и дрехите в проблемни количества. В това отношение е много практична.

Движението е друга тема. Въпреки малкия размер, мини пинчерът не е диванно куче и не трябва да се третира като такова. Има нужда от реална физическа активност всеки ден като разходки с достатъчно темпо, игра на открито, ситуации, в които може да тича свободно в безопасна среда. Апартаментното отглеждане е напълно реалистично, стига собственикът да поема сериозно задължението за ежедневно движение. Куче, което получава само „до края на блока и обратно", ще стане нервно, ще лае повече и ще търси начини да изразходва натрупаната енергия на закрито.

Студът е конкретен проблем за породата. Краткото кожено палтенце не е изолация и при температури под нулата кучето го усеща бързо. Зимните дрехи за мини пинчер не са каприз на свръхзагрижени собственици, те са практическа необходимост. Ако живеете в България и имате тази порода, ще ви трябва поне едно функционално палтенце за студените месеци.

Храненето трябва да е редовно и балансирано. Малките породи имат по-бърза обмяна на веществата от едрите кучета и са по-чувствителни към пропуснати хранения, особено в ранна възраст. Качествена суха храна за малки активни породи е стандартен и разумен избор. Порциите трябва да са съобразени с размера. Лесно е да надхраните малко куче, а наднорменото тегло натоварва ставите, особено при порода, предразположена към проблеми с коленете.

Ако мини пинчерът ви е привлякъл, но все още не сте сигурни, има смисъл да разгледате и няколко сродни породи.

Немският пинчер е прекият предшественик. Той е по-едър, по-сдържан в темперамента, но с идентична осанка и базово сходен характер. Ако харесвате типа, но предпочитате малко повече куче, това е логичната стъпка нагоре.

Италианското хрътче споделя елегантността и тънките крака, но е значително по-деликатна порода. Физически по-крехка, по-чувствителна, по-малко „земна" в характера. Прекрасно куче, но за различен тип собственик.

Чихуахуата е сравнима по размер и самочувствие, но е изградена по съвсем различен начин. Различна форма на главата, различна структура, различни корени. Споделят смелостта и привързаността, но в ежедневието са доста различни кучета.

Английското играчкарско терие е рядко срещано у нас, но заслужава споменаване защото е с сходна черно-кафява окраска, подобен тип телосложение, малко по-мек характер. Ако попаднете на такъв развъдник, струва си да разгледате.