Топ 20 най-популярни аквариумни рибки
1. Гупи (Poecilia reticulata)
Гупито е може би най-разпространената аквариумна рибка в света и не без причина. Произхожда от Тринидад, Барбадос и северните части на Южна Америка, където живее в плитки сладководни потоци, реки и дори в малко солени води близо до морето. Днес се среща почти навсякъде по света – отчасти защото е използвана за борба с маларийните комари, тъй като се храни с техните ларви.
Мъжките гупита са малки, обикновено около 3–4 сантиметра, но са изключително цветни. Опашните им перки могат да бъдат почти толкова дълги, колкото цялото им тяло, и идват в стотици цветови комбинации и форми – от ветрилообразни до мечовидни. Женските са значително по-едри, до 6 сантиметра, но много по-скромно оцветени – сиво-кафяви с прозрачни перки.
Едно от най-интересните неща при гупитата е, че са живородни. Женската не снася яйца, а ражда напълно оформени малки, готови да плуват и да се хранят самостоятелно. Бременността трае около 28 дни и в зависимост от размера на женската, тя може да роди между 20 и 200 малки наведнъж.
Гупита понасят широк диапазон от водни параметри. Комфортната температура е между 22 и 28 градуса, предпочитат леко алкална вода около pH 7.0–7.5. За разлика от много тропически видове, нямат нужда от скъп и сложен аквариум – 40 литра са напълно достатъчни за малка група.
Интересен факт: гупито е едно от малкото животни, при което е наблюдавана истинска еволюция в реално време. Учени от Тринидад са преместили популации от гупита от реки с хищници в реки без такива и са наблюдавали как само за няколко поколения рибките се променят.
2. Неонова тетра (Paracheirodon innesi)
Ако трябва да назовем една аквариумна рибка, която моментално се разпознава дори от хора, нямащи нищо общо с акваристиката, това е неоновата тетра. Ярката синьо-червена ивица по тялото е толкова отличителна, че е станала почти символ на аквариумното хоби.
Произходът на неоновата тетра е Западна Амазония – горните притоци на Амазонка в Перу, Бразилия и Колумбия. Там живее в мрачни, силно оцветени от танини гори, където водата е изключително мека, кисела и почти кафява от разложена растителност. Тъмната среда прави яркото им оцветяване особено ефективно – то помага на рибките да се разпознават в група при лоша видимост.
Синята ивица по тялото не е резултат от пигмент. Тя е структурна – произведена от специални клетки, наречени иридофори, които отразяват светлината по определен начин. Когато рибката е болна, стресирана или спи, ивицата потъмнява и изглежда почти сива.
В аквариум неоновите тетри са задължителни пасажни рибки. Те почти никога не трябва да се държат по-малко от 8–10 броя. В пасаж от 15–20 броя ефектът в аквариума е просто зрелищен – рибките се движат като едно тяло, синьото светлее и изгася с всяко завъртане.
3. Скалария (Pterophyllum scalare)
Скаларията е рибка, при която формата казва всичко. Тялото е почти идеално кръгло, силно сплескано встрани, с дълги изящни перки горе и долу, и два тънки нишковидни израстъка, спускащи се надолу. В природата тази форма не е случайна – сред гъсти водни растения в Амазония скаларията се движи вертикално почти без усилие.
Дивите скаларии живеят в бавни, богати на растителност води на Амазонка и нейните притоци в Перу, Еквадор, Колумбия и Бразилия. Дивият вид е сребрист с 4 тъмни вертикални ивици, но десетилетия на развъждане са породили десетки цветови форми – черни, мраморни, злато, кои, зебра и много други.
В аквариум скаларията изисква преди всичко пространство – не толкова хоризонтално, колкото вертикално. Аквариум с минимална дълбочина от 45–50 сантиметра е необходимост, а не пожелание. Рибката расте до около 15 сантиметра на дължина, но с перките може да достигне 20–25 сантиметра на височина.
Интересно поведение при скаларията е образуването на двойки. За разлика от много аквариумни рибки, скаларите образуват стабилни моногамни двойки и заедно охраняват хайвера и малките. Снасят яйцата на вертикални повърхности – листа на растения, камъни, дори стъклото на аквариума.
4. Дискус (Symphysodon spp.)
Дискусът е рибката, за която акваристите казват, че „или я обичаш, или не я разбираш." Не е рибка за всеки и тя не се срамува да го покаже. Нуждае се от стабилна, топла и мека вода, деликатна балансирана диета и среда без стрес. В замяна дава нещо рядко в аквариумистиката – истинска визуална величественост.
Дискусите произхождат от Амазония, основно от тихите, богати на органични вещества заливи около Манаус в Бразилия. Водата там е изключително мека, кисела – pH понякога под 5.0 – и тъмна от разложени листа и дърво. Температурата дори в сухия сезон рядко пада под 28 градуса.
Дискусите са декоративни рибки с уникална способност – родителска грижа чрез хранене от кожата. В първите дни след излюпването малките се хранят с хранителна слуз, секретирана директно от кожата на двамата родители. Двойката редувателно позволява на малките да се хранят от тялото им.
За успешно отглеждане температурата трябва да е стабилно между 28 и 30 градуса. Дискусите са изключително чувствителни към отпадъците в аквариума. Аквариум под 200 литра рядко дава добри дългосрочни резултати за тези аквариумни рибки.
5. Златна рибка (Carassius auratus)
Историята на златната рибка е може би най-дългата в целия аквариумен свят. Преди повече от 1000 години в Китай, по времето на династия Сун, хората за първи път забелязали естествено срещащи се оранжеви и жълти мутации при дивите шарани от рода Carassius. Вместо да ги изядат, ги запазили и започнали съзнателно да ги отглеждат заради красивото им оцветяване.
Днес съществуват над 200 признати сорта на златната рибка – от простата едноопашата комета до екстремно развъдни форми като телескопи с огромни изпъкнали очи, рандю без гръбна перка и перлени везирки с изпъкнали люспи.
Едно от най-разпространените погрешни схващания е, че на златна рибка й трябват само малка купичка и смяна на водата. Всъщност те произвеждат изключително много отпадъци и имат нужда от голям аквариум с добра филтрация. Единична риба изисква поне 80 литра.
При добра грижа те живеят дълго. 10–15 години е нормално за добре гледана риба, а рекордите надхвърлят 40 години. Рибката на британец на име Тиш е живяла 43 години и е вписана в Книгата на рекордите на Гинес.
6. Бета / Сиамска бойна рибка (Betta splendens)
Малко аквариумни рибки носят толкова история, колкото бетата. В Тайланд – Сиам по онова време – тя е известна като „плакат" и е отглеждана и селектирана в продължение на поне 700 години. Не заради красотата, а заради агресивността. Рибките са излагани на двубои и дори кралската хазна е събирала данъци от хазартните игри около тях.
Дивата бета живее в плитки оризови полета, канали и блата в Тайланд, Камбоджа и Лаос. Водата там е топла, с ниско съдържание на кислород и понякога почти застояла. Еволюцията е дала на бетата лабиринтен орган – структура над хрилете, с която може да диша атмосферен въздух.
Мъжките са изключително агресивни помежду си. Два мъжки в един аквариум неизменно водят до смъртта на единия. Интересното е, че реакцията е визуална – достатъчно е мъжкото да види отражението си в стъкло, за да разпери перките в поза на заплаха.
Развъдните форми включват halfmoon с опашка, разтворена на 180 градуса, crowntail с разцепени перки като корона, dumbo с огромни странични перки и много други. Цветовете покриват почти цялата видима за хората палитра.
7. Молинезия (Poecilia sphenops)
Молинезията е рибка, която изглежда скромна и незабележима, докато не погледнеш по-внимателно. Черните молинезии – Poecilia sphenops в изцяло черен меланистичен вариант – са сред малкото наистина черни аквариумни риби. Но молинезиите съществуват в много повече форми – оранжеви, бели, петнисти, с балонообразно тяло.
Произхождат от Мексико, Централна Америка и северните части на Южна Америка, където живеят в крайбрежни лагуни, реки и солоновати води близо до морето. Това им дава необичайна за сладководните риби толерантност към солеността – молинезиите могат да живеят в чисто морска вода при постепенна адаптация.
Точно като гупитата, молинезиите са живородни. Женските са значително по-едри от мъжките – достигат до 10–12 сантиметра срещу 6–7 при мъжките. Разпознаването на пола е лесно: мъжкият има гонопод – модифицирана анална перка, преобразувана в копулационен орган.
Молинезиите са чувствителни към качеството на водата – по-специално към нитратите. В аквариум с рядка смяна на вода и лоша филтрация те са сред първите рибки, показващи признаци на дискомфорт. Редовните смени на вода са ключови.
8. Плати (Xiphophorus maculatus и X. variatus)
Платито е рибка, която дълго е в сянката на по-ефектните си роднини – гупи, мечоносци, молинезии. Но акваристите с опит знаят, че именно платито е може би най-надеждната, най-мирна и в много отношения най-красиво разнообразена малка сладководна риба.
Произходът е Мексико и Гватемала, където два вида живеят в бавно течащи реки и блата. Двата вида много лесно се кръстосват помежду си и с мечоносците, което е довело до необятна гама от развъдни форми – слънчоглед, синьо-черна, дъга, корал и много хибридни варианти.
Платитата достигат 5–6 сантиметра и живеят спокойно в аквариуми от 50 литра нагоре. Те са живородни и се размножават с поразителна честота – женска може да ражда всеки 4–6 седмици.
Интересен биологичен факт: платитата са обект на научни изследвания повече от 80 години. Причината е, че хибридите между определени сортове развиват меланом – злокачествен тумор – което ги прави един от основните модели за изучаване на рака в риби.
9. Мечоносец / Хелери (Xiphophorus hellerii)
Името казва всичко. При мъжкия мечоносец долната опашна перка се удължава в изострен меч, чиято дължина може да надхвърли тялото на самата риба. В природата тази структура не служи за борба, а е сексуален сигнал – по-дългият меч е предпочитан от женските.
Произходът е Мексико и Гватемала. В природата дивите мечоносци са зелено-кафяви с тъмна линия по хълбока. Развъдните форми, срещани в зоомагазините, идват в червено, черно, жълто, тюркоазено и много хибридни варианти.
Едно от малкото документирани случаи на смяна на пол при аквариумни рибки е именно при мечоносеца. Женски мечоносци, особено по-стари, понякога развиват мъжки характеристики – поведение, оцветяване и дори гонопод.
Мечоносците са декоративни рибки известни с любовта си към скачане. Ако аквариумът е открит, мечоносецът рано или късно ще „избяга" от него. Капакът е задължителен, особено при по-активни мъжки по време на размножителния период.
10. Коридорас (Corydoras spp.)
Коридорасите са сомчетата, за които бързо разбираш, че са незаменими. Те почистват дъното – това е първото, което чуваш за тях, и е вярно до известна степен, но е само малка част от картината. Тези малки, набити декоративни рибки са едни от най-интересните в цялата сладководна акваристика.
Родът Corydoras включва над 160 описани вида – това е един от най-многобройните родове гръбначни животни изобщо. Почти всички живеят в Южна Америка, предимно в Амазония, в бавно течащи реки с меко пясъчно или калено дъно. Именно затова в аквариума им трябва мек субстрат – острият чакъл наранява деликатните мустаци.
Коридорасите дишат не само с хрилете. Когато нивото на кислород в водата спадне, те изплуват на повърхността и поглъщат въздух, от който усвояват кислород директно в дебелото черво.
Коридорасите са стадни аквариумни рибки. Под 6 броя от един вид се чувстват стресирани и пасивни. В група от 10 и повече са несравнимо по-активни, пъргави и интересни за наблюдение.
11. Арлекин расбора (Trigonostigma heteromorpha)
Арлекин расборите са рибките, при които черното триъгълно петно на тялото изглежда нарисувано. Геометрично, рязко и симетрично, то контрастира с медено-оранжевия фон на тялото по начин, който трудно може да се нарече случаен. Произходът е Малайзия, Тайланд, Сингапур и Суматра – торфени гори с изключително мека, кисела, тъмна вода.
Торфените гори на Югоизточна Азия са особена среда. Разложените листа и корени на дърветата оцветяват водата в тъмно кафяво и я правят изключително кисела – pH понякога под 4.0. В тази среда арлекин расборите живеят на пасажи близо до повърхността, под гъсти корени и клони.
В аквариум те са изключително добродушни и лесни в поддръжка. Приемат широк диапазон от водни параметри – температура 22–28 градуса, pH 6.0–7.5. Стадни рибки, нуждаещи се от поне 8–10 броя за да разкрият пълния си потенциал.
Особеното при тяхното размножаване е начинът на полагане на яйцата – те залепват яйцата по долната страна на листа на широколистни растения като Cryptocoryne, с коремчето нагоре. Женската се обръща наопаки, за да стигне до нужното място. Поведението е точно същото като при дивите популации – инстинктът е запазен напълно.
12. Германски син рам (Mikrogeophagus ramirezi)
Германският рам е цихлид, чийто размер и характер не се побират в тялото му. Рибката рядко надхвърля 5–6 сантиметра, но оцветяването е достойно за два пъти по-едра рибка – жълто-оранжев корем, синьо-виолетово блещукащи люспи, черна маска около очите и червен оттенък зад главата. Мъжките имат удължени предни лъчи на гръбната перка, допълнително подчертаващи силуета.
Произходът е Венецуела и Колумбия – саваните на Лос Лянос (Los Llanos). Водата там е топла, мека и кисела, с рН 4.5–6.5 и температура около 28–30 градуса. В тази среда рамовете живеят по двойки, опазвайки малки територии около камъни и корени.
Германският рам е чувствителен към качеството на водата повече от повечето аквариумни рибки с неговия размер. Нитратите трябва да са минимални, водата – мека и топла. Температура под 26 градуса ги прави бавни и предразположени към болести.
Един интересен проблем с пазарните рамове е, че значителна част от предлаганите в търговията екземпляри са хормонално обработени. Рамовете от надеждни развъдници живеят 3–4 години, докато масово произведените рядко надхвърлят 1–2.
13. Зебра данио (Danio rerio)
Зебра даниото е аквариумна рибка, която здраво е стъпила в науката и не мисли да се оттегля. Тази малка, скромна аквариумна рибка е един от основните модели в генетиката, неврологията, токсикологията и изследванията на развитието на ембриона. Над 26 000 научни публикации споменават Danio rerio.
Причините са практични: зебра даниото се размножава лесно и масово, яйцата са прозрачни и могат да се наблюдават директно под микроскоп в реално развитие, геномът е напълно секвениран. Около 70% от човешките гени свързани с болести имат аналог при тази рибка.
В аквариума зебра даниото е пълна противоположност на лабораторната тишина – активно, бързо, любопитно и почти неунищожимо. Произхожда от Индия, Бангладеш и Непал, където живее в бавно течащи реки и напоителни канали. Издържа на температури от 16 до 30 градуса – за начинаещи акваристи е почти идеална рибка.
Данио зебрите са стадни аквариумни рибки и трябва да се държат в групи от поне 6 броя. Единичните екземпляри или двойки стават нервни и се крият. В група активно взаимодействат, преследват се игриво и предпочитат средните и горните слоеве на аквариума.
14. Череша барбус (Puntius titteya)
Черешовият барбус е ендемит за Шри Ланка, конкретно за сладководните реки в югозападната влажна зона на острова. Поради унищожаването на тропическите гори на Шри Ланка черешовият барбус е класифициран като уязвим вид в природата. По-голямата част от екземплярите в търговията са развъдени в плен, главно в Чехия, Сингапур и Шри Ланка.
В аквариум са спокойни, мирни и рядко показват агресия. Мъжките имат известно конкурентно поведение помежду си, но то е ограничено до демонстрации – разперване, преследване, яркостта на оцветяването – без физически сблъсъци. Черешовите барбуси са стадни аквариумни рибки и в група от 8–12 броя се чувстват много по-уверено.
За разлика от своите роднини тигровите барбуси, черешовите са нежни партньори в общия аквариум. Не кълват перки, не преследват агресивно. Подходящи са за общество с тетри, данио, коридораси и малки сомчета. Предпочитат аквариуми с живи растения и приглушено осветление.
15. Риба клоун (Amphiprion ocellaris)
Ако филмът Finding Nemo е направил нещо за аквариумния свят, то е да постави рибата клоун на глобална карта. Веднага след излизането му през 2003 година, продажбите на кларки скочили с над 40% по света.
Амфиприоните живеят в симбиоза с морски анемонии. Анемониите са хищници с изпарящи жилни клетки – убийствени за повечето риби. Рибите клоун са имунизирани чрез специална слуз по кожата, за която се смята, че имитира химическия подпис на самата анемония, предотвратявайки задействането на жилните клетки.
В аквариум рибата клоун може да оцелее без анемония, но с нея е много по-активна и се размножава по-лесно. Amphiprion ocellaris е морска риба и изисква морски аквариум – температура 24–27 градуса, специфично тегло 1.023–1.025, отлична филтрация и добра циркулация.
Любопитен факт: всички рибки клоун се раждат мъжки. При смърт на доминантната женска в групата, водещият мъжки сменя пола. В „Търсейки Немо" бащата всъщност би трябвало да стане майка – не да търси детето.
16. Синя хируга / Pacific blue tang (Paracanthurus hepatus)
Ако рибата клоун е Немо, то синята хируга е Дори. Paracanthurus hepatus – синьо тяло, жълта опашка, черна шарка наподобяваща палитра – е може би най-разпознаваемата морска аквариумна рибка след кларките. Популярността й е огромна и, за съжаление, проблематична: след излизането на Finding Dory продажбите й скочили с до 25 процента, въпреки трудностите при отглеждането.
Тя е морска риба, изискваща наистина добре поддържан рифов аквариум. Синята хируга е особено чувствителна към болестта ихтиофтириоза – Cryptocaryon irritans или „marine ich." Тези декоративни рибки са хербиворни – основната им храна са водорасли.
Важна особеност е шипът в основата на опашката – остър и способен да причини болезнена рана при неправилно хващане. Поради тази причина носи алтернативното английско наименование surgeonfish – хирургова риба.
17. Жълт хируг (Zebrasoma flavescens)
Жълтата хируга е може би единственото морско животно, описвано еднакво от деца и от опитни акваристи – тя е просто жълта. Не синьо-жълта, не жълта с маски или петна. Изцяло наситено жълта, с форма, наподобяваща диск, и малки тъмни очи. При добро осветление в рифовия аквариум блесва почти металически.
Произходът е Тихи океан, основно Хавай. В аквариума Zebrasoma flavescens е относително мирна, добре съвместима с кларки, мандарини и повечето рифови риби. Изключение са другите хируги – между тях може да има агресия, особено ако аквариумът е малък. Жълтият хируг яде активно водорасли и помага за контрол на алговото нарастване в рифовия аквариум. Минималният аквариум е 300–400 литра.
18. Мандаринова рибка (Synchiropus splendidus)
Мандаринът е рибка, при която думата „красива" изглежда недостатъчна. Тялото е покрито с вирещи сини, оранжеви и зелени вълнообразни шарки, всяка с черен контур. Ефектът е толкова неправдоподобен, че рибата изглежда нарисувана. Синьото е структурно – произведено от цианофорни клетки, а не от пигмент, и е изключително рядко в животинския свят.
Тези рибки са изключително трудни за отглеждане, основно заради храненето. В природата се храни изключително с малки ракообразни – копеподи – скачащи по кораловите повърхности. В аквариум трябва да имаш жив рифов камък, гъсто населен с копеподи, за да се храни. Гладуването е основната причина за смъртта му в плен.
Мандарините са малки (около 7 сантиметра) декоративни рибки които не са от най-активните. Нуждаят се от зрял, добре установен рифов аквариум от поне 200 литра с обилна жива популация на рифовия камък.
19. Оскар цихлид (Astronotus ocellatus)
Оскарът е рибка за хора, които искат рибка с характер. Той е едър – достига до 35–40 сантиметра при добри условия – с тъмно тяло, оранжеви петна и поглед, описван от любителите като „почти интелигентен." Много собственици на оскари описват поведение, много по-наподобяващо домашен любимец, отколкото аквариумна риба.
Оскарите са интелигентни за риби и това не е преувеличение. Разпознават стопанина си, реагират на звук, научават се да плуват към конкретна зона при хранене. Когато са болни или стресирани, оцветяването им се променя видимо – избледнява и шарките „изчезват."
Единичен оскар изисква поне 300–400 литра. Декорациите трябва да са здрави – оскарите преподреждат аквариума, движат камъни, изкореняват растения. Оскарът е агресивен хищник и не е за общ аквариум с декоративни рибки от по-малък размер.
20. Кои шаран (Cyprinus rubrofuscus)
Кои шаранчетата са декоративни рибки, чиято история е неразривно свързана с Япония, въпреки че произходът на самия шаран е Китай и Централна Азия. Японците са започнали да развъждат цветни мутации на обикновения шаран още в началото на 19 век, в провинция Ниигата.
Днес съществуват над 100 класифицирани сорта. Kohaku – бяло с червени петна – е най-традиционният и престижен. Конкурсните кои могат да достигнат стойности от десетки хиляди до над 200 000 долара за изключителни екземпляри.
Кои не е аквариумна риба в традиционния смисъл – тя живее в езера и водни градини. Достига до 90–100 сантиметра при идеални условия и живее дълго – 20–30 години е нормален живот, рекордните екземпляри надхвърлят 200 години.
