Самоед

Генетичните изследвания потвърждават, че Самоедът е сред „старите" или „базалните" породи, чийто геном показва по-малко разминаване от вълчия прародител в сравнение с повечето модерни породи. Проучване, публикувано в списание Science (Parker et al., 2004), поставя самоеда в групата на древните породи заедно с Аляски маламут, Сибирски хъски и Чау-чау. Това означава, че той не е „конструиран" от хора за конкретна цел като много по-нови породи – той просто е такъв, какъвто е, оформен от хилядолетия естествен подбор и практическа необходимост.

Как породата е стигнала до Европа е история, свързана с полярните изследвания от края на 19-ти век. Британският зоолог Ернест Килбърн-Скот пътувал до Сибир около 1889 г. и се влюбил в тези кучета. Той закупил и довел в Англия няколко екземпляра, а по-късно основал развъдника Farningham. Смята се, че повечето самоеди в западния свят произхождат именно от неговата работа. Кралица Александра, съпруга на крал Едуард VII, е известна като страстен привърженик на породата – тя е имала собствен самоед, подарен от Килбърн-Скот, и активно е насърчавала разпространението на породата в аристократичните кръгове на Великобритания.

Участие в полярни експедиции допълнително утвърдило репутацията на самоедите на Запад. Норвежкият изследовател Карстен Борхгревинк използвал самоеди в своята антарктическа експедиция от 1898–1900 г., а Робер Фалкон Скот ги взел на своята бележита, но трагична експедиция до Южния полюс. Самоедите теглели шейни с тежки товари в условия, при които конете и моторите се провалили. Техните имена – Etah, Antarctic Buck и Vida – останали записани в историята на полярните изследвания.

Ролите на Самоеда в историята

За самоедските народи кучето не е просто домашен любимец – то е работен партньор, жизненоважен ресурс и член на семейството. В ежедневието на племената самоедите изпълнявали множество функции едновременно. Те теглели леките шейни (нарти) за придвижване из тундрата, помагали при пасенето на северни елени, участвали в ловни излети, носели товари и охранявали лагерите. В особено студени нощи хората буквално спели под самоедите или ги опасвали около себе си, използвайки ги като живи одеяла.

Тъй като самоедите нямат особено развит хищнически инстинкт – за разлика от много работни породи – те са можели да пасат елените, без да ги нападат. Именно това прави породата ценна: интелигентна и кооперативна, но без агресивния импулс на вълка. Традиционно самоедите не са убивали елени за храна, а са ги дирижирали с нежен натиск и гласови сигнали – умение, което личи дори при съвременните представители на породата, когато се опитват да „пасат" деца или по-малки животни.

Козина и цветове. Козината е двойна – твърда и изправена горна козина и мека, гъста, пухкава подкозина. Цветовете по стандарт са бяло, бяло с бисквитени отенъци или кремаво. Чисто кафяви или кафеникави самоеди съществуват, но не отговарят на стандарта. Козината на краката, лапите и главата е по-кратка и плътна, докато около врата и раменете образува характерна „мантия" или грива, по-изразена при мъжките.

Опашка и телосложение. Опашката е гъсто окосмена и се носи извита над гърба или до хълбока в движение. Когато кучето е спокойно или спи, опашката пада надолу – нещо, за което неопитните стопани понякога се тревожат, мислейки, че кучето е болно. Гърдите са дълбоки, а раменете – добре наклонени, давайки свободно движение при работа. Краката са прави, с компактни „котешки" лапи и добре развити подложки.

Специални особености. Подкозината на самоеда има уникален самопочистващ ефект – мазнините в нея не позволяват на мръсотията да проникне дълбоко, а самата козина почти не задържа характерна „кучешка“ миризма. Това прави самоеда едно от малкото кучета, чиято козина рядко излъчва силна миризма, дори след намокряне. Въпреки това Самоедът не се счита за хипоалергенна порода и може да предизвика алергични реакции при хора, чувствителни към кучешки алергени.

Агресивност и доминантност. Самоедът не е агресивна порода. По своята природа той е кооперативен и лесно се приспособява към йерархията в домашното стадо. Агресивните прояви към хора са рядкост и обикновено свидетелстват за сериозни проблеми при социализацията или за лош развъдник. За разлика от охранителни породи като немската овчарка, самоедът изобщо не е конструиран да защитава – той е роден да привлича и топли, а не да отблъсква. Към непознати кучета самоедите са предимно приятелски настроени, въпреки че мъжките могат да проявят доминантност спрямо мъжки кучета от сходен или по-голям размер.

Отношение към други животни. Поради ниския хищнически инстинкт самоедите обикновено се разбират добре с котки и малки животни, особено ако са израснали заедно с тях. Изключение може да прави дивечът – при разходка в природата инстинктът за преследване може да се активира, затова е препоръчително да го водите на повод в открити пространства.

Ниво на лай. Самоедите са доста гласовити. Те лаят, за да общуват, да привлекат внимание и понякога просто защото им е приятно. Характерно за породата е и завиването – особено когато чуят музика или сирени. Тази черта е директно наследство от животинското им минало: в тундрата комуникацията между кучетата от различните шейни е ставала именно чрез гласови сигнали.

Социализация е абсолютно задължителна за самоеда. Макар породата да е природно дружелюбна, без правилна социализация от ранна възраст кучето може да стане страхливо или свръхвъзбудимо при непознати ситуации. Водете кученцето навсякъде – в градския транспорт, на пазари, в паркове, при хора с различен вид и поведение. Всяко ново позитивно преживяване е инвестиция в уравновесен характер.

Приучаване към тоалетна при самоедите върви сравнително добре, тъй като породата е чистоплътна по природа. Те избягват да замърсяват пространството, в което живеят. Ключово е само редовността – изкарвайте кученцето навън на всеки 2-3 часа и веднага след хранене и сън. Хвалете обилно при успех и не наказвайте при грешки вкъщи, тъй като наказанието след факта само объркава кучето.

Умствена и физическа стимулация са еднакво важни за самоеда. Физическите разходки без умствени предизвикателства ще изморят тялото, но оставят ума нахален. Включете обонятелни игри (намери скритата лакомка), пъзел хранилки и кратко но интензивно трениране на нови команди. 15 минути умствена работа могат да уморят самоеда повече от час разходка.

Самоедска наследствена гломерулопатия е сравнително рядко, но сериозно бъбречно заболяване, специфично за породата. Засяга основно мъжките кучета в ранна възраст и води до бъбречна недостатъчност. Носителите са женски кучета, а засегнатите – мъжки. Генетичното тестване може да идентифицира носителите. Развъдниците, работещи отговорно, изключват носителите от размножаване.

Нужда от вода и храна. Самоедът е активна порода с умерен до висок метаболизъм. Пресна вода трябва да е на разположение по всяко време – в студено и горещо. Дневната нужда от вода е около 50-70 мл на килограм телесно тегло, но при активни дни или горещо може да е повече. Подходящата храна зависи от възрастта, теглото и активността на кучето.

За самоеди с нормална активност се препоръчва качествена суха гранула с протеин на животински произход (пиле, риба, агнешко) на първо място в съставките. Зърнените храни не са задължително лоши, но чувствителните самоеди могат да реагират по-добре на безглутенова диета. Средно активният самоед с тегло 25 кг консумира около 300-400 г суха гранула на ден, разделена в две хранения. Избягвайте храненето преди или веднага след интензивно движение заради риска от стомашно разширение (GDV/Bloat) – потенциално животозастрашаващо усложнение при по-едри кучета.

Суровото хранене (BARF диета) е популярно сред привържениците му, но изисква специализирани познания за балансиране. Ако искате да преминете на суров режим, консултирайте се с ветеринарен диетолог. Самоедите традиционно са яли риба, елено месо и вътрешни органи – белтъчно богата, нисковъглехидратна диета, и такъв режим би им съответствал генетично, но трябва да е балансиран.

Ноктите трябва да се режат на всеки 3-4 седмици. При активни кучета, разхождани по твърди настилки, нерядко се износват естествено, но задните нокти и деклото трябва да се контролират редовно. Нокът, опрял в земята при ходене, причинява болка и изменя стойката.

Зъбите трябва да се четкат поне 2-3 пъти седмично с паста за кучета. Самоедите не са особено предразположени към зъбни проблеми в сравнение с малките породи, но тартарът се натрупва при всяко куче без превенция.

Ушите се проверяват седмично – търсете зачервяване, мирис или прекомерна секреция. Самоедите имат добре окосмени уши, което може да задържа влага. Почиствайте само видимата част с памучен тампон и специален лосион за уши – никога не навлизайте в ушния канал.

Самоедската усмивка е може би най-обичаната физическа особеност на породата и причината безброй снимки на самоеди да обикалят интернет. Устните им са леко обърнати нагоре в ъглите, а в съчетание с тъмните живи очи, те изглеждат вечно доволни и усмихнати. Но тази черта не е просто естетика – тя е функционална адаптация към арктическата среда.

В суровия сибирски климат самоедите дишат плътен студен въздух по цял ден по време на работа. При повечето кучета, чиито устни висят надолу, при издишване се образуват малки капчици, замръзващи в сталактити от лед около устата. Тези ледени образувания могат да наранят кожата и да причинят хипотермия. Обърнатите нагоре устни на самоеда предотвратяват образуването на тези натрупвания, отвеждайки влагата встрани. Природата е конструирала тази „усмивка" не от естетически, а от чисто практически съображения.

Интересното е, че тя не е само при доволни кучета – самоедите изглеждат усмихнати дори когато спят, дори когато са болни или уморени. Това понякога кара стопаните да пропускат признаци на болка или дискомфорт. Ето защо е важно да познавате езика на тялото на вашия самоед, а не само изражението на лицето му.

Малко хора знаят, че козината на самоеда се използва за предене на прежда и тъкане на топли предмети – точно като овчата вълна. Тази практика има дълга история: самоедските народи в Сибир са събирали линеещата козина на своите кучета и са я преработвали в прежда за облекло и постелки. Козината е топла, лека и с отлични изолационни свойства – малко по-мека от овчата вълна.

В западния свят тази практика преживя ренесанс от 80-те години на миналия век, когато ентусиасти от САЩ, Великобритания и Скандинавия започнали да събират пуха от ресването на своите самоеди и да го предат на ръчни вретена или машини. Изделията от самоедска козина са меки, топли и имат уникална обемност поради куполообразната структура на влакната.

Събирането на козина за предене е съвсем просто – задържайте пуха от ежедневното ресване в пакет, докато натрупате достатъчно количество. Важно е да изсушите добре козината, да я почистите от замърсявания и да я „кардирате" (разресете на специален гребен), преди да предете. Получената прежда може да се използва за плетене, тъкане или правене на уникални изделия. Разбира се, изделията от кучешка козина трябва да се чистят само ръчно в студена вода, тъй като топлата вода ги сплъстява и свива.

В края на 19-ти и началото на 20-ти век самоедите се превръщат в незаменим ресурс за полярните изследователи, стремящи се да достигнат двата полюса на Земята. Няколко бележити имена и техните четириноги партньори са вписани в историята на тази героична ера.

Норвежкият изследовател Карстен Борхгревинк повел самоеди на своята Антарктическа експедиция от 1898–1900 г. – първата, зимувала на Антарктическия континент. Кучетата теглели шейните и осигурявали мобилността на екипа при условия, при които нито един човек не би могъл сам да носи необходимото оборудване.

Роалд Амундсен – норвежецът, първи достигнал Южния полюс (14 декември 1911 г.) – е по-известен с използването на гренландски кучета, но неговите конкуренти и предшественици използвали самоеди. Робер Фалкон Скот избрал самоеди за своята злополучна експедиция до Южния полюс, заедно с монголски пони и моторни шейни. Трагично, шейните се повредили, пониетата не издържали студа, а самоедите – обратно на всичко останало – се справили. Скот изоставил кучетата преди последния тур до полюса по принципни съображения и заплатил с живота си тази грешка.

Фритьоф Нансен – легендарният норвежки изследовател, пресякъл Гренландия на ски – също е известен с ентусиазма си към полярните кучета. Неговият кораб „Fram" и свързаните с него арктически мисии помогнали за утвърждаването на самоеда като арктическо работно куче в европейското съзнание. Именно тези полярни връзки са причина порода с произход от Сибир да се окаже в развъдниците на британската аристокрация в края на 19-ти век – изследователите носели кучетата обратно в Европа и разпалвали интереса към тях.

Аляски маламут е по-едрият роднина на самоеда, с тегло 34–43 кг. И двете породи са арктически работни кучета с двойна козина и силен характер, но маламутът е значително по-доминантен, по-трудно обучаем и изисква по-опитен стопанин. Маламутите са по-скоро сиво-бели или черно-бели, рядко чисто бели. Ако харесвате самоеда, но искате по-внушително и „вълчо" куче, маламутът е логичната алтернатива – при условие, че можете да поемете допълнителните предизвикателства.

Сибирски хъски е по-лекият и по-бърз роднина – 16–27 кг и стремителен темперамент. Хъскито е по-енергично от самоеда, по-склонно да бяга и по-малко дружелюбно към непознати. Сходствата с самоеда включват арктическия произход, двойната козина и обичта към движение. Разликата е в цвета (хъскито обичайно е черно-бяло или сиво), очите (сините очи са типични) и по-независимия характер.

Японски шпиц (Japanese Spitz) е по-малката версия на самоеда в миниатюр – 6–10 кг с чисто бяла козина и изключително сходен вид. Темпераментът е близък: дружелюбен, игрив, обичащ семейството. Японският шпиц е по-подходящ за апартамент и за хора с по-умерен начин на живот, но запазва много от самоедското очарование в компактен формат.

Кееехонд (Keeshond) е холандска порода шпиц с двойна козина в сиво, сребристо и черно. Характерно за породата е „очилатото" изражение. Кееехондът е интелигентен, дружелюбен и много по-лесен за поддръжка от самоеда. Препоръчва се за хора, харесващи шпиц породите, но търсещи по-управляема алтернатива на самоеда.

Американски ескимоски куче (American Eskimo Dog) идва в три размера – miniature (6-10 кг), standard (11-16 кг) и toy (3-6 кг) – и е чисто бяло или бяло с бисквитени маркировки. Изглежда почти идентично на самоеда в по-малък формат. Характерът е живехав, интелигентен и понякога своенравен. Лесен за обучение в сравнение са самоеда.

Ако сте стигнали до края на тази статия, вероятно сте очаровани от самоеда – и по основателни причини. Той е красив, дружелюбен, интересен и с богата история. Но красотата и добрият характер не са достатъчни, за да се вземе решение за отглеждане на живо същество. Ето честна проверка.

Самоедът е за вас, ако сте физически активни и се наслаждавате на продължителни разходки – дори в дъжд, сняг и кал. Ако имате деца и искате куче, което е търпелива, игрива и нежна присъствие в семейния живот. Ако имате двор или сте готови да компенсирате липсата му с двучасово движение всеки ден без изключение. Ако ресването и почистването на пух по цялата къща не ви плаши. Ако имате опит с кучета или сте готови сериозно да инвестирате в обучение с помощта на специалист.

Самоедът не е за вас, ако работите дълги часове и кучето ще остава само по повече от 4-5 часа на ден. Ако живеете в малък апартамент и нямате физическа активност. Ако козината по дрехите и дивана ви нарушава вътрешния мир. Ако търсите куче, което ще слуша безпрекословно от първата команда. Ако имате алергии към кучешка козина или живеете в климат с много горещи лета без климатик.

Ако след всичко казано все още се усмихвате на мисълта за самоед вкъщи – добре дошли в клуба. Тези кучета превземат напълно живота и сърцата на стопаните си. Много хора, взели самоед веднъж, никога не се връщат към друга порода. Заслужено. А ако ви привлича шпиц типът и бялата козина, но предпочитате по-малко взискателна порода, разгледайте и Померана – носи същото очарование в значително по-компактен формат.

• Parker, H.G. et al. (2004). Genetic Structure of the Purebred Domestic Dog. Science, 304(5674), 1160–1164. – Генетично изследване, поставящо самоеда сред „базалните" древни породи. DOI: 10.1126/science.1097406
• FCI Standard No. 212 – Samoyed. Официален стандарт на Международната кинологична федерация (FCI).
• Orthopedic Foundation for Animals (OFA) – Информация за тазобедрена дисплазия.
• MSD Veterinary Manual – Хипотиреоидизъм при животни.
• The Samoyed Club of America – Официален клуб на породата в САЩ с информация за здраве и развъждане.
• Huntington, S. (1925). Polar Dogs and Their Stories – Исторически разказ за самоедите в полярните експедиции. (Печатно издание, без свободен онлайн достъп.)
• AKC (American Kennel Club) – Профил на породата Самоед.