Въведение и произход на Ротвайлера
Въведение
Ротвайлерът е порода, около която съществуват едновременно страх и дълбока привързаност – и двете напълно разбираеми. Ако го видите за първи път, мощното му телосложение, тъмният гланцов окрас и сериозното му изражение могат да вдъхнат респект. Ако обаче живеете с един от тях, знаете, че зад тази суровост се крие куче с необикновена лоялност, умна глава и изненадващо мека страна. Той е работна порода в най-пълния смисъл на думата – той е създаден да има задача, да следва лидер и да защитава онова, което обича. Дайте му тези три неща и ще имате един от най-надеждните другари, с които можете да споделите живота си.
Кое е родното място на Ротвайлера
Ротвайлерът носи своето наименование от малкия немски град Ротвайл (Rottweil), намиращ се в провинция Баден-Вюртемберг, в югозападна Германия. Ако погледнете картата, ще го намерите сред хълмовете по поречието на река Некар, на около 80 километра южно от Щутгарт и само на крачка от швейцарската граница. Това е едно от най-старите градчета в Германия, основано от римляните около 73 г. сл.Хр. под името Arae Flaviae, и именно от тази дълга история води началото си и породата.
Как точно и кой точно е направил тази порода и защо
Ротвайлерът не е бил умишлено „конструиран" от един селекционер за определена цел по начина, по който се прави днес. Той се е формирал органично, в продължение на векове, под натиска на практическата необходимост. Римляните са довели в района своите пастирски кучета – масивни молосери от Азия и Южна Европа – за да контролират добитъка, с който са снабдявали армиите си. Тъй като хладилниците не са съществували, едрия добитък се е транспортирал жив, придружен именно от тези кучета. Когато римляните напуснали Германия, кучетата останали. Местното население ги кръстосало с местни пастирски породи и постепенно се оформил прагматичен, издръжлив тип куче, пригоден за суровия климат и нелеката работа в района.
В Ротвайл тези кучета са изпълнявали централна роля в търговията с добитък. Местните касапи са ги използвали едновременно за пасене на добитъка, за защита на стадата от вълци и разбойници, и за носене на кесии с пари – завързани около шията на кучето като жива каса. Оттам идва и едно от старите наименования на породата: Rottweiler Metzgerhund, или „Ротвайлерското куче на касапина". Когато железопътният транспорт заменил добитъка в средата на XIX в., породата едва не изчезнала. Броят на кучетата спаднал драстично и към края на 1800-те в целия Ротвайл едва се намирала едничка представителка на породата. За щастие ентусиасти от Германия забелязали ценните качества на тези кучета и около 1900 г. клуб на породата бил официално основан, което дало нов тласък на развъждането и запазването на Ротвайлера.
История на Ротвайлера
Официалното признаване на Ротвайлера като порода станало в началото на XX в. Германският клуб за Ротвайлер, известен като ADRK (Allgemeiner Deutscher Rottweiler-Klub), е основан през 1921 г. и до ден-днешен е смятан за пазител на стандарта. Двете световни войни изиграли значима роля за разпространението на породата – германската армия и полиция използвали Ротвайлерите като санитарни, посланически и охранителни кучета. Войниците, завърнали се от фронта, нерядко довеждали кучета от породата в домовете си, а по-късно – и в новите страни, където се заселвали. Така Ротвайлерът стига до Съединените щати, Великобритания, Австралия и останалия свят. American Kennel Club официално признава породата чак през 1931 г., но истинският й бум в Америка идва в края на 70-те и 80-те години на XX в., когато Ротвайлерът временно заема позицията на най-популярната порода в страната по брой регистрации.
Ротвайлерът в съвременния свят
Днес Ротвайлерът е едновременно семейно куче и работна порода. Той служи в полицейски и военни подразделения, в търсене и спасяване, като куче-водач за хора с увреждания и в охраната на имоти. В същото време хиляди Ротвайлери живеят в обикновени домакинства по целия свят като обичани семейни любимци. Именно тази двойственост – между работния инстинкт и дълбоката привързаност към семейството – прави породата особено интересна и изискваща. Тя не е куче за всеки, но за правилния собственик е безценна.