Померан

Малък по тяло, но огромен по характер – Померанът е куче, което не знае, че е миниатюрно. Тази порода принадлежи към семейството на шпицовете и носи в себе си гените на едри работни кучета от арктическите региони, които някога са теглили шейни и пасели стада. Днес, свит до едва 2–3 килограма, Померанът е един от най-популярните компаньонни породи в света, наред с породи като Френския булдог и Мопса, присъстващ постоянно в класацията на първите двадесет най-търсени породи на Американския Кенел Клуб от края на 90-те години насам.

Историята на тази порода е забележителна с трансформацията, през която преминава – от 15–20-килограмово работно куче до елегантен пухкав компаньон, вмъкващ се в дамска чанта. Зад тази промяна стоят кралски дворове, страстни развъдчици и един от най-драматичните примери за селективно развъждане в историята на кинологията.

Кое е родното място на Померан

Името на породата идва от историческата област Померания (на славянски „по море" – земя край морето), разположена по южния бряг на Балтийско море, на територията на днешна Североизточна Германия и Северозападна Полша. Макар Померания да не е точното място, от което произхождат предците на породата, именно там по-едрите шпицови кучета са били селективно развъждани към по-малък размер, задавайки основата на модерния Померан.

Самите предци на Померана обаче идват от много по-далеч – от арктическите региони на Исландия, Лапландия и Северна Европа, където едрите шпицови кучета са служели като теглителна сила за шейни и като пастирски кучета. Тези животни са тежали между 14 и 23 килограма и са притежавали плътната двойна козина, характерната извита опашка и изправените уши, които виждаме и при днешните Померани – просто в значително по-малък мащаб.

Защо се казва Померан? Когато Кралица Шарлота, съпругата на крал Джордж III, довежда две от тези кучета в Англия през 1767 г., тя ги нарича „Померански кучета" по името на областта, от която ги е внесла. Любопитно е, че в Германия тези кучета не са признавали името „Померан" до 1974 г. – за тях породата винаги е била просто „Немски шпиц". Първото писмено споменаване на името в британската литература е от дневника на Джеймс Бозуел от 2 ноември 1764 г., където той описва французин с куче на име Помер.

Как и кой създаде тази порода

Трансформацията на Померана е дело преди всичко на британската кралска фамилия. Кралица Шарлота внася първите кучета в Англия, а нейните Померани – Фийби и Меркюри – са увековечени в картини на великия Томас Гейнзбъро. Тези ранни екземпляри обаче са тежали между 14 и 23 килограма – много далеч от днешния стандарт.

Истинската революция идва с внучката на Шарлота – Кралица Виктория. През пролетта на 1888 г., по време на посещение във Флоренция, Виктория се влюбва в малко кученце от породата Волпино Италиано – порода шпиц, близкородствена с Померана. Тя връща в Англия четири такива кучета, а по-късно придобива и червенокафяв Померан на име „Уиндзорс Марко", който тежал едва 5,4 килограма – доста по-малък от нормата за времето. Когато Виктория показва Марко на изложение през 1891 г., по-дребният тип Померан мигновено печели сърцата на публиката и развъдчиците започват да селектират единствено по-малки екземпляри.

Кралицата е държала 35 Померана едновременно в кралските конюшни и активно е внасяла по-дребни кучета в различни цветове от цяла Европа. По времето на нейното управление размерът на породата е намалял наполовина. На смъртния си одър през януари 1901 г. Виктория поискала да й донесат любимия й Померан – малкият бял Тури е останал до нея до последния й дъх.

Знаменити стопани и забележителни истории

Померанът има забележителна връзка с едни от най-великите умове в историята. Теологът Мартин Лутер е притежавал Померан на име Белферлайн, когото споменава често в писанията си. Микеланджело е работил по тавана на Сикстинската капела, докато неговият Померан е лежал на сатенена възглавница и го е наблюдавал. Исак Нютон е имал Померан на име Даймънд, който по невнимание преобърнал свещ и изгорил част от важните ръкописи на учения – инцидент, който според биографите допринесъл за нервния срив на Нютон. Композиторът Моцарт посветил ария на своя Померан Пимперл, а Шопен написал музикална пиеса, вдъхновена от Померан, принадлежащ на неговата приятелка.

Една от най-необикновените истории за породата е свързана с потъването на Титаник през 1912 г. Сред едва три кучета, оцелели от катастрофата, две са били Померани. Кучето „Лейди", собственост на Маргарет Бекщайн Хейс, е било спасено с лодка номер седем, а Елизабет Барет Ротшилд е взела своя Померан в спасителна лодка номер шест. Малките кучета очевидно са били достатъчно компактни, за да преминат незабелязано в претъпканите лодки.

Померанът в съвременния свят

Днес Померанът е един от най-разпознаваемите породисти кучета в света. В САЩ постоянно фигурира сред първите двадесет и пет най-популярни породи, а в Обединеното кралство заема място около четиринадесета позиция сред 240 породи. Популярността му сред знаменитости продължава – той е любимо куче на филмови звезди, музиканти и интернет инфлуенсъри. Социалните мрежи допълнително засилиха интереса към породата, като Померани като Бу (Boo) и Джиф Пом (Jiff Pom) събраха милиони последователи онлайн.

Съвременната роля на Померана е почти изключително като компаньонно куче, но някои Померани успешно работят и като кучета за терапия и емоционална подкрепа, благодарение на жизнерадостния си характер и чувствителността си към емоционалното състояние на стопаните си.

Размер и тегло. Стандартът на породата определя тегло между 1,4 и 3,2 килограма и височина на холката между 20 и 36 сантиметра. Въпреки миниатюрния си размер, Померанът е компактно и стегнато куче с квадратна пропорция на тялото – дължината е приблизително равна на височината. Костната структура е фина, но здрава, а походката – уверена и пружинираща.

Глава и изражение. Главата на Померана е един от най-характерните му белези. Сред любителите на породата се говори за три неофициални типа лице – „лисича муцуна" (Fox Face), „плюшено мече" (Teddy Bear) и „бебешка кукла" (Baby Doll). Важно е да се отбележи, че нито Американският Кенел Клуб, нито FCI признават тези разделения официално – стандартът е един, а визуалните различия идват от нюансите в развъждането. „Лисичият" тип е най-близо до оригиналния стандарт, с по-удължена муцуна и изострени черти, докато „плюшеното мече" има по-кръгла глава и по-къса муцуна, а „бебешката кукла" е с най-плоско лице и едри очи.

Козина и цветове. Козината е двуслойна – гъст, мек подкосъм и по-дълъг, леко грубоват горен слой, който стои далеч от тялото и придава характерния пухкав вид. Около врата и гърдите козината формира богата грива, наподобяваща лъвска, а на задните крака се образуват декоративни „панталонки" от по-дълга козина. Померанът идва в най-широката гама от цветове сред всички породи кучета – оранжев, черен, бял, кремав, син, соболен, шоколадов, двуцветен (парти), тигрово оцветяване (бриндъл), мерле и много други комбинации. Най-разпространените цветове днес са оранжевият, черният и кремавият.

Опашка и телосложение. Опашката е един от отличителните белези на породата – поставена високо, извита напред и легнала плоско върху гърба, покрита с богата разперена козина, която се смесва с козината на тялото. Ушите са малки, изправени и триъгълни – характерна черта на шпицовите породи, наследена от арктическите предци и служела за намаляване риска от измръзване. Очите са средни по размер, тъмни и бадемовидни, с интелигентен и жив израз.

Двоен подкосъм. Една от уникалните физически характеристики на Померана е именно неговият гъст подкосъм, наследен от арктическите прародители. Този подкосъм действа като изолационен слой – топли кучето през зимата и го предпазва от прегряване през лятото. Смяната на подкосъма настъпва два пъти годишно и е доста обилна, което е важно да се знае от бъдещите стопани.

Отношение към други животни. При правилна социализация от ранна възраст, Померанът се разбира добре с други кучета и дори с котки. Проблемът идва от факта, че Померанът не осъзнава малкия си размер и може да провокира значително по-големи кучета като Кане Корсо или Кавказка овчарка, което крие сериозен риск от нараняване. На разходка и в кучешки паркове стопаните трябва да следят внимателно взаимодействията на своя Померан с по-едри породи.

Ниво на лай. Това е може би най-често посочваният недостатък на породата. Померанът е бдителен по природа – реагира на всеки звук, всеки непознат и всяка промяна в околната среда с енергично и продължително облайване. Тази черта е наследство от пастирските и пазачески функции на предците му. Без целенасочено обучение от ранна възраст, лаенето може да се превърне в сериозен проблем, особено в апартамент с близки съседи.

Семейства. Померанът е подходящ за семейства с по-големи деца, които могат да бъдат обучени да се отнасят внимателно с малкото куче. В семейство, където има малки деца, съществува реален риск кучето да бъде случайно наранено. Ако обаче децата са в училищна възраст и разбират концепцията за нежно отношение, Померанът може да стане техен верен и забавен другар, готов за безкрайни игри и приключения.

Сам човек. За хора, живеещи сами, Померанът е почти идеалният компаньон. Той е достатъчно малък, за да е удобен в малко жилище, достатъчно общителен, за да изпълни дома с енергия, и достатъчно привързан, за да създаде усещане за постоянно присъствие. Единственото предупреждение е, че работещ човек, който прекарва дълги часове извън дома, може да се сблъска с проблеми, свързани с тревожност от раздяла.

Възрастни хора. Умерените нужди от движение и малкият размер правят Померана привлекателен избор за по-възрастни хора. Достатъчна е кратка разходка от 20–30 минути на ден. Жизненият и любознателен характер на Померана може да бъде чудесен стимул за емоционалното здраве на по-възрастен стопанин. Трябва обаче да се има предвид, че грижите за козината изискват регулярно четкане, а обучението за овладяване на лаенето изисква последователност.

Живот в апартамент. Померанът е сред най-подходящите породи за апартаментен начин на живот. Компактният му размер означава, че дори малко жилище е достатъчно просторно за него. Енергията му може да бъде изразходвана чрез игри у дома, съчетани с ежедневна кратка разходка. Единственият потенциален проблем е лаенето, което може да притеснява съседите, ако не е контролирано.

Неактивен начин на живот. Ако водите спокоен начин на живот и не търсите куче за дълги преходи или бягане (за което са по-подходящи породи като Ваймаранера или Далматинеца), Померанът може да е добър съответник. Той се адаптира добре към ритъма на стопанина си, при условие че получава минимум физическа и умствена стимулация ежедневно. Пълната липса на активност обаче не е приемлива – дори Померанът се нуждае от разходка и игра за поддържане на физическо и психическо здраве.

Социализация. Социализацията е критично важна за Померана и трябва да започне между 3-тата и 14-тата седмица от живота на кученцето. Запознайте малкия Померан с колкото се може повече хора, звуци, повърхности, животни и ситуации. Кученце, което не е социализирано правилно, може да израсне в нервно, плахо или агресивно куче, което реагира с паника и лай на всяка нова ситуация.

Приучаване към тоалетна. Това е област, в която много стопани на Померани срещат трудности. Малкият пикочен мехур на породата означава по-чести нужди, а миниатюрният размер улеснява кучето да намери незабелязано ъгълче в дома. Решението е стриктен график – изнасяйте кучето навън на всеки 1–2 часа през първите месеци, веднага след хранене, сън и игра. Наградете обилно всяко правилно поведение навън. Използването на подложки за обучение в дома може да бъде полезно като преходен етап. Подобни трудности с тоалетното обучение се наблюдават и при други дребни породи като Чихуахуата и Йоркширския териер.

Умствена и физическа стимулация. Померанът е интелигентно куче, което се нуждае от умствена стимулация толкова, колкото и от физическа. Пъзелни играчки, игри на търсене, обучение на нови трикове – всичко това е от съществено значение за предотвратяване на скука и произтичащото от нея разрушително поведение. Ежедневна разходка от 20–30 минути, съчетана с 15 минути интерактивна игра у дома, е добра отправна точка.

Померанът е като цяло здрава порода с дълга продължителност на живота, но както при всяка чистокръвна порода, има предразположеност към определени здравословни проблеми. Познаването на тези рискове позволява ранно откриване и своевременно лечение.

Луксация на пателата (изкълчване на коленната капачка). Това е най-честият ортопедичен проблем при Померана. Коленната капачка се измества от нормалната си позиция, причинявайки накуцване, „прескачане" при ходене или моментно вдигане на крака. Ветеринарите оценяват тежестта от степен I (лека) до степен IV (тежка, изискваща хирургия). Поддържането на здравословно тегло и избягването на скачане от високи повърхности, особено при млади кученца, са основните превантивни мерки. Повече информация можете да намерите на сайта на OFA (Orthopedic Foundation for Animals).

Колапс на трахеята. При това състояние хрущялните пръстени на трахеята отслабват и се сплескват, затруднявайки дишането. Характерният симптом е суха, „гъскоподобна" кашлица, която се засилва при възбуда или физическо натоварване. Използването на нагръдник вместо нашийник при разходка е основната превантивна мярка, тъй като натискът върху шията може да влоши или провокира проблема. За по-подробна информация вижте PetMD – Pomeranian Health.

Алопеция X (Болест на черната кожа). Това е специфично за Померана кожно заболяване, при което кучето губи козината си симетрично по тялото, а кожата потъмнява. Причината не е напълно изяснена, макар хормоналният дисбаланс и генетиката да се смятат за основни фактори. Лечението може да включва кастрация, мелатонин или специализирани медикаменти, но няма гаранция за пълно възстановяване. Породата е значително предразположена – по данни от японска клиника, Померани съставляват близо 80% от случаите на алопеция X.

Хипотиреоидизъм. Ниската функция на щитовидната жлеза е много често срещана при Померана. Симптомите включват наддаване на тегло, изтъняване на козината, летаргия и чувствителност към студ. Диагностиката е чрез кръвен тест, а лечението включва ежедневен прием на хормонален медикамент. При правилно управление, кучетата живеят нормален и пълноценен живот.

Зъбни проблеми. Като дребна порода, Померанът е особено предразположен към зъбни заболявания. Малката уста съдържа пълен набор от зъби, които са пренаселени и склонни към натрупване на зъбен камък, гингивит и пародонтоза. Ежедневното четкане на зъбите (или поне 3–4 пъти седмично) е критично важно.

Хипогликемия. Рязкото спадане на кръвната захар е сериозен риск, особено при млади кученца и много дребни екземпляри. Симптомите включват слабост, треперене, дезориентация и в тежки случаи – припадъци. Малките и честите хранения помагат за предотвратяване на хипогликемични епизоди.

Подходяща храна. Изборът на храна за Померана трябва да бъде внимателен и съобразен с малкия му размер и бързия метаболизъм. Препоръчва се висококачествена суха храна, формулирана специално за дребни породи, която отговаря на стандартите на AAFCO (Association of American Feed Control Officials). Малкият размер на гранулите е важен за удобството при дъвчене и по-добра усвояемост. Дневната дажба обикновено е между 40 и 80 грама суха храна, разделена на 2–3 хранения при възрастни кучета и 3–4 хранения при кученца. Преяждането е реален риск – Померанът е склонен към напълняване, а наднорменото тегло сериозно натоварва ставите и дихателната система.

Нужда от вода. Померанът се нуждае от постоянен достъп до чиста, прясна вода. Средната нужда е около 30–60 милилитра вода на килограм телесно тегло дневно, което означава приблизително 60–180 мл дневно за стандартен Померан. По време на горещо време или след физическа активност нуждата се увеличава. Следете дали кучето пие достатъчно – дехидратацията при толкова дребна порода може да настъпи бързо и да бъде опасна.

Пролет и лято. Топлите месеци са време на обилна смяна на подкосъма. Ежедневното четкане през този период е задължително. Внимавайте за прегряване – Померанът е чувствителен към горещини поради гъстия си подкосъм. Избягвайте разходки по обяд в горещи дни и осигурете сянка и достатъчно вода. Никога не оставяйте Померан в паркирана кола, дори за минути. Пролетта е подходящо време за профилактична обработка срещу кърлежи и бълхи, тъй като гъстата козина прави тяхното откриване трудно.

Есен и зима. Померанът е по-добре приспособен към студено, отколкото към топло време, благодарение на арктическите си корени. Въпреки това, днешните миниатюрни Померани не са толкова устойчиви, колкото техните едри предци. При минусови температури е разумно да се ограничи времето навън, особено за много дребни екземпляри. Хлъзгавите зимни повърхности са допълнителен риск – малкият размер прави Померана уязвим при подхлъзване и падане. След зимна разходка почиствайте лапите от сол и химически реагенти, които могат да причинят раздразнение. Есента, подобно на пролетта, е период на смяна на козината и изисква засилено четкане.

Малко хора осъзнават, че лаенето на Померана не е просто характерова черта, а дълбоко вкоренен инстинкт, свързан с историческата роля на породата. Предците на Померана в Италия са били използвани като „кучета за охрана на покъщнина" – те не са могли да защитят дом с физическа сила, но острият им слух и мигновената гласова реакция са правили невъзможно нечие приближаване да остане незабелязано. В Померания по-едрите предци на породата са изпълнявали пастирски функции, при които лаенето е било основен инструмент за управление на стадото и сигнализиране на опасност.

Съвременният Померан носи тази наследствена програма непроменена. Той е едно от най-бдителните породисти кучета – забелязва звуци и движения, които напълно убягват на човешкото внимание. Пощальон на 200 метра, котка зад прозореца, промяна в шума на хладилника – всичко това е достатъчна причина за алармен лай. За някои стопани тази черта е предимство – Померанът е отличен „домашен звънец". За други, особено живеещи в апартамент, може да се превърне в основния проблем на съвместния живот.

Добрата новина е, че лаенето може да бъде управлявано чрез обучение. Командата „Тихо" е една от най-важните за всеки стопанин на Померан. Обучението се извършва така: изчакайте Померанът да залае, кажете „Тихо" със спокоен, но твърд глас и задръжте лакомство пред носа му. Когато спре да лае, за да помирише лакомството, наградете го веднага. С повторение, кучето ще научи да свързва тишината с награда. Важно е никога да не крещите на лаещ Померан – той възприема високия ви глас като „и вие лаете" и се насърчава да продължи.

Немски шпиц (Кляйншпиц и Мителшпиц). Най-близкият роднина на Померана е Немският шпиц, от който всъщност произлиза. Кляйншпицът (малкият немски шпиц) тежи 4–7 кг и е практически по-едрата версия на Померана. Мителшпицът (средният шпиц) достига до 11 кг. Характерът е много сходен – жизнерадостен, бдителен и привързан, но при по-едрите варианти проблемът с крехкостта е значително намален.

Волпино Италиано. Италианската порода, в която Кралица Виктория се влюбва във Флоренция, е близък родственик на Померана. Волпино тежи около 4–5 кг, има подобна пухкава козина и жив характер. Породата е значително по-рядка от Померана и е била близо до изчезване в средата на XX век, преди италиански ентусиасти да я възродят.

Японски шпиц. Тази порода е по-голяма (6–10 кг) и идва само в бяло, но споделя типичната шпицова структура – пухкава козина, извита опашка, изправени уши и интелигентен израз. Японският шпиц е по-спокоен от Померана и лае по-малко, което го прави добра алтернатива за хора, привлечени от шпицовия вид, но притеснени от нивото на лай.

Кехонд (Вольфшпиц). Най-едрият представител на шпицовото семейство, Кехондът тежи 14–18 кг и е кучето, което вероятно най-добре илюстрира как са изглеждали предците на Померана в Померания преди столетия. Характерният му сиво-черен „вълчи" цвят и маската около очите го правят незабавно разпознаваем. Характерът е подобен на Померана, но по-балансиран и спокоен.

Папийон. Макар да не е шпиц, Папийонът е друга миниатюрна порода с богата козина, жив характер и висок интелект, която привлича подобен тип стопани. Тежи 3–5 кг и е известен с характерните си „пеперудоподобни" уши. Едно от предимствата му пред Померана е по-лесната грижа за козината, тъй като няма толкова плътен подкосъм.

Отговорът на този въпрос зависи от реалистичната оценка на вашия начин на живот, очаквания и готовност за ангажимент. Померанът не е куче, което може да бъде пренебрегвано – той изисква ежедневно внимание, редовна грижа за козината, последователно обучение и постоянна компания. Ако работите от вкъщи или прекарвате значителна част от деня в дома, ако живеете в апартамент и търсите малък, но характерен компаньон, ако имате търпение за обучение и нямате много малки деца – Померанът може да бъде идеалният ви партньор за следващите 12–16 години.

От друга страна, ако прекарвате дълги часове на работа, ако имате малки деца, които все още не разбират как да боравят с крехко животно, ако не сте готови за ежедневна грижа за козина и за справяне с лаещо куче, или ако търсите тих и неизискващ домашен любимец – по-добре насочете вниманието си към друга порода. Померанът е чудесно куче за правилния стопанин, но неподходящ избор за погрешния. Най-честата причина за изоставяне на Померани е именно несъответствието между очакванията (малко, сладко, пухкаво куче) и реалността (енергично, лаещо, изискващо внимание куче с характер на значително по-едра порода).

Информацията, предоставена в тази статия, е с образователна и информационна цел и не представлява ветеринарен, медицински или професионален съвет. Съдържанието е изготвено въз основа на общодостъпни източници, кинологична литература и признати стандарти за породата, но не замества консултацията с лицензиран ветеринарен лекар, сертифициран кинолог или друг квалифициран специалист.

Yabaaa и авторите на тази публикация не носят отговорност за каквито и да било решения, действия или последствия, произтичащи от използването на информацията в тази статия. Всяко куче е уникално и може да се различава от описаните общи характеристики на породата. Здравословните съвети, посочени тук, не заменят индивидуалната диагностика и лечение от квалифициран ветеринарен специалист. Цените, посочени в статията, са ориентировъчни и могат да се различават значително в зависимост от региона, развъдчика и конкретните обстоятелства.

Настоятелно препоръчваме да се консултирате с ветеринарен лекар, преди да вземете решения относно здравето, храненето или грижите за вашия домашен любимец. Използването на информацията от тази страница е изцяло на ваша отговорност.