Немски Дог

Въпреки английското си наименование Great Dane (Голям Датчанин), тази порода няма абсолютно нищо общо с Дания. Немският дог е чисто германска порода, чиито корени се проследяват поне четири столетия назад в историята на германските княжества. Объркването с името идва от френския натуралист Жорж-Луи Льоклер дьо Бюфон, който през XVIII век срещнал подобно куче в Дания и го нарекъл Le Grand Danois. Наименованието се наложило в англоезичния свят, но германските развъдчици никога не са го приемали.

Предците на немския дог са мощните ловни кучета от Средновековието, създадени чрез кръстосване на стари английски мастифи (далечни роднини на днешния тибетски мастиф), ирландски вълкодави и грейхаунди. Тези кучета са били развъждани специално за лов на дива свиня – едно от най-опасните и агресивни животни в европейските гори. За да се справят с такъв противник, кучетата е трябвало да бъдат едновременно огромни, смели и бързи. В германските дворове на знатта те били познати под различни имена – Englische Docke, Hatzrüde, Saupacker – преди да се утвърди единното название.

Прелом в историята на породата настъпва през 1876 г., когато немският дог е обявен за национална порода на Германия под името Deutsche Dogge. Четири години по-късно, през 1880 г., на специална среща на развъдчици и съдии в Берлин официално е разграничена от английския мастиф и получава собствен стандарт. Канцлерът Ото фон Бисмарк бил известен почитател на породата и държал немски догове като лични телохранители – факт, който допълнително затвърдил престижа на тези кучета сред германското общество.

С отмирането на лова на дива свиня през XIX и XX век немският дог преминава от ловна порода към компаньон и пазител на имения. Германските развъдчици целенасочено започват да селектират за по-спокоен и приветлив темперамент, като премахват агресивността, която някога е била необходима срещу глигани. Американските развъдчици доразвиват процеса и усъвършенстват силуета – по-ниски линии на гърба, по-добре поставена опашка, по-чисти и балансирани глави. Така се ражда съвременният немски дог – величествено, но нежно куче, което познаваме днес. Германия, страната, дала на света и немската овчарка, и ваймаранера, може да се гордее с още една порода, спечелила световно признание.

Немският дог се среща в няколко официално признати цветови варианта, като всеки от тях има своя специфична красота и генетика. Стандартът на FCI признава шест основни цвята, а тяхното разнообразие е една от причините породата да привлича толкова много почитатели по целия свят.

Палав (Fawn) е може би най-класическият цвят – топло златистожълт нюанс с черна маска на лицето. Това е цветът, който повечето хора си представят, когато чуят немски дог. Козината варира от светло пясъчна до наситено златиста, като маската задължително трябва да покрива муцуната и зоната около очите.

Тигров (Brindle) представлява палава основа, покрита с тъмни ивици, подобни на тигрови. При добрите екземпляри ивиците са ясно очертани и равномерно разпределени по тялото. Черната маска е също задължителна. Тигровият немски дог излъчва изключителна сила и дивост, макар характерът му да е също толкова нежен, колкото на всеки друг дог.

Черен (Black) е впечатляващ и елегантен – изцяло гланцирана черна козина, допускат се бели петна на гърдите и лапите. Син (Blue) е всъщност стоманеносив цвят с характерен металически блясък. Арлекин (Harlequin) е може би най-ефектният – бяла основа с неравномерно разпръснати черни петна. Постигането на идеалната арлекинова шарка е истинско предизвикателство за развъдчиците. Макар да напомня отдалеч за далматинеца, генетиката зад двете шарки е напълно различна – при арлекина петната са значително по-едри и неравномерни. Мантел (Mantle) наподобява оцветяването на бостън териера – черен „плащ" върху тялото с бяла муцуна, бяла ивица между очите, бял нагръдник и бели крака.

От 2012 г. FCI признава и сивия мерле (Grautiger) – стоманеносива основа с по-тъмни петна. Този цвят е допуснат в изложби, но не може да получи най-висока оценка. Решението е взето с цел разширяване на генофонда, тъй като мерле генът участва в производството на правилен арлекинов окрас.

Отглеждането на немски дог е преживяване, което се различава значително от отглеждането на повечето други породи кучета – и не само заради размера. Всичко при тази порода е мащабно: количеството храна, размерът на леглото, ветеринарните сметки, дори пространството, необходимо в автомобила. Потенциалните стопани трябва да осъзнаят тази реалност, преди да вземат решение за покупка.

Жилищни условия. Изненадващо, немският дог не се нуждае непременно от огромен двор. Кучетата от тази порода не са прекомерно активни вкъщи и обичат да прекарват дълги часове в почивка – възрастен немски дог спи средно по 12–14 часа на ден, а някои дори до 18. Въпреки това жилището трябва да е достатъчно просторно, за да може кучето да се разхожда свободно. Опашката на дога е мощна и при размахване може да събори чаши, вази и всичко на своя път – феномен, познат на всеки стопанин като „синдром на щастливата опашка".

Движение и упражнения. Възрастният немски дог се нуждае от поне един час разходки и игри на ден, разпределени в две-три излизания. Въпреки размерите си, тези кучета не са маратонски бегачи – предпочитат умерен темп на разходка пред интензивно бягане. Важна забележка: кученцата от немски дог не бива да се натоварват прекомерно физически до навършване на две годишна възраст, тъй като костите и ставите им все още се развиват. Скоковете, бягането по твърди повърхности и качването по стълби трябва да се ограничат, за да се предотвратят ортопедични проблеми.

Козина и хигиена. Грижата за козината е относително проста – седмично четкане с четка с гумени зъби или специална ръкавица за козина е напълно достатъчно. Къпането е необходимо само когато кучето се замърси. По-важно е да се обръща внимание на ноктите (те растат бързо и трябва да се подрязват редовно), зъбите (редовно четкане предотвратява зъбен камък) и ушите (висящите уши са по-склонни към инфекции и трябва да се почистват и проверяват всяка седмица).

Меко легло е задължително за немския дог. Заради теглото и тънката кожа на лактите, кучетата лесно развиват мазоли и хигроми (мекотъканни подутини на лактите), ако спят на твърди повърхности. Ортопедично легло с пяна с памет е инвестиция, която се изплаща многократно.

Немският дог присъства навсякъде в масовата култура, макар и не винаги да го осъзнаваме. Може би най-известният немски дог в историята е анимационният герой Скуби-Ду – огромен, плах и невероятно гладен дог, който разрешава мистерии заедно със своите приятели. Продуцентите на шоуто избрали породата отчасти заради средновековното суеверие, че немските догове могат да прогонват зли духове, а отчасти заради комичния контраст между внушителния размер на кучето и страхливия му характер.

Nuisance – единственото куче в Кралския флот. По време на Втората световна война немски дог на име Nuisance (Досада) е бил официално записан в Южноафриканския Кралски флот – единственото куче, което някога е получавало тази чест. Той придружавал моряците между казармите и града и бил толкова обичан, че му дали собствено удостоверение за служба и дори моряшка шапка.

Спалният режим на немския дог е забележителен. Повечето представители на породата спят между 12 и 18 часа на ден. Те са едни от най-големите любители на дивана сред всички кучета и не са срамежливи да заемат цялата мебел, независимо дали стопанинът е съгласен или не. Именно затова много стопани наричат немския дог „най-голямото диванно куче в света".

Немският дог е официалното куче на щата Пенсилвания в САЩ – единственият щат, който е избрал тази порода за свой символ. В Германия до ден днешен породата се смята за национална и е известна като Deutsche Dogge. Интересно е, че в Италия я наричат Alano, което означава просто „мастиф".

Въпреки невероятната си височина, немският дог не е особено добър скачач. Ограда от 180 см обикновено е напълно достатъчна, за да задържи този гигант, тъй като породата просто не е създадена за скокове. Това е едно от малкото практически предимства на огромния размер – дворът ви не се нуждае от крепостни стени.