Булмастиф

Булмастифът е порода, която не се е появила по прищявка на аристократичен селекционер, нито заради естетически амбиции. Тя е родена от необходимост – сурова, практична и буквално животоспасяваща. Когато през XVIII и XIX век английските едри земевладелци се сблъскват с нарастваща вълна от бракониерство в обширните си имения, се нуждаят от куче, което да съчетава няколко на пръв поглед противоречиви качества: огромна физическа мощ, безшумно движение из тъмните гори, послушание при работа без повод и – най-важното – способността да повали и задържи човек, без да го нарани смъртоносно. Това куче трябва да бъде интелигентно, хладнокръвно и абсолютно безстрашно. Отговорът е кръстосването между Английския Мастиф и Старото Английско Булдогче – и така се ражда Булмастифът.

Историята на породата е неразривно свързана с фигурата на горския пазач – гейм-кийпъра. Тези мъже работят нощем, сами, в непрогледен мрак, знаейки, че бракониерите са въоръжени и готови да убият, за да избегнат бесилката. Наказанието за бракониерство в тогавашна Англия е изключително сурово – от тежки глоби и затвор до смърт. Затова бракониерите не се предават лесно. Гейм-кийпърът се нуждае от партньор, на когото да разчита с живота си, и този партньор е Булмастифът. Кучето вървяло тихо до стопанина си в мрака, а гейм-кийпърът държал ръка на широкото, плоско чело на животното. Когато усещал, че кожата на челото започва да се набръчква от концентрация, знаел безмълвно, че опасността е наблизо.

Няма едно конкретно име, което да може да се посочи като „създател" на Булмастифа, поне не в ранния период. Кръстоските между Булдог и Мастиф съществуват в една или друга форма от векове. Но човекът, който се счита за най-важната фигура в стандартизирането на породата в началото на XX век, е Самюъл Мосли от питомника Farcroft. Мосли е професионален развъдчик и дребен земеделец, който работи с Булмастифи от около 1910 г. и е утвърдил формулата 60:40 (Мастиф към Булдог), която по-късно е приета от Американския Кенъл Клуб (AKC) като основа за стандарта на породата.

Уилям Бъртън от прочутите питомници Торнуд в Нотингам е друга ключова фигура. Около 1900 г. той организира демонстрации на специални изложби за гейм-кийпъри, при които доброволец, обложен с подплатено облекло, се опитва да избяга от куче с намордник. Кучето – вероятно легендарният „Thorneywood Terror" – неизменно настигало и повалило мъжа на земята, задържайки го там, без да използва зъбите си. Тези демонстрации впечатляват публиката и пресата и допринасят изключително за популяризирането на породата. Бъртън разказва пред лондонски вестник през 1901 г., че предпочита едно такова куче покрай себе си в нощна схватка пред трима мъже.

През 1924 г. Кенъл Клубът на Великобритания официално признава Булмастифа за самостоятелна порода. Само девет години по-късно, през 1933 г., Американският Кенъл Клуб (AKC) последва примера. Първият Булмастиф, регистриран в САЩ, е от 1934 г. Забележително е, че в края на 30-те години на XX век самият Джон Д. Рокфелер внася пет Булмастифа, за да патрулират обширното имение Покантико край Манхатън – имение без огради, което се нуждае от тиха, надеждна и непоклатима охрана.

Граф фон Холандер, уважаван кинолог, призовава за признаване на породата още през 1911 г., като я описва като „най-смелият, най-съвършеният пазач и защитник в света". По време на двете световни войни Булмастифите са използвани ограничено за военни и полицейски цели, но истинската им роля остава тази на пазачи на имоти и верни семейни спътници.

Днес Булмастифът е преди всичко семейно куче и компаньон, макар охранителният му инстинкт да не е изчезнал. Породата е разпозната от всички основни кинологични организации и е класирана във Група 2, Секция 2.1 на FCI (Молоси, тип Мастиф). Характерът на съвременния Булмастиф е значително по-мек от този на предшествениците му от XIX век, но ядрото остава: тихо присъствие, непоклатима вярност и готовност да защити семейството си, когато обстоятелствата го изискват. Той не е куче, което ще ви впечатли с трикове или ентусиазъм при аджилити – но е куче, което ще легне в краката ви след дълъг ден и ще наблюдава входната врата с полузатворени очи, чувайки всеки звук, който вие не можете.

Семейства с по-големи деца (над 6–7 години) са идеалните стопани на Булмастиф. Той се вписва в семейния ритъм, обича рутината и е щастлив, когато „стадото" му е на едно място. Семейство, в което поне един възрастен има опит с едри породи като Кавказка овчарка или Булмастиф, ще се справи най-добре.

Самотно живеещ човек също може да бъде чудесен стопанин, при условие че разполага с достатъчно време за ежедневни разходки и не отсъства от дома за дълги периоди. Булмастифът е чудесен компаньон за спокоен, последователен човек, но не е подходящ за някой, който работи 12-часови смени и оставя кучето само.

Възрастни хора трябва да преценят внимателно. Булмастифът е спокоен у дома, но тежи много, тегли на повода с немалка сила и може случайно да събори човек с несигурна стъпка. Физическата способност за контрол на 50-килограмово куче е задължително условие.

Апартамент. Изненадващо, Булмастифът може да живее в апартамент. Той не е хиперактивен у дома – напротив, обича да лежи и да наблюдава. Но се нуждае от минимум две разходки дневно и достъп до пространство, където може да се разходи свободно. Апартаментът трябва да е достатъчно просторен, а стопанинът – достатъчно дисциплиниран в спазването на графика за разходки.

Неактивен начин на живот не е съвсем противопоказание, но не е и идеален. Булмастифът не е маратонджия, но се нуждае от умерено движение за поддържане на мускулатурата и здравословното си тегло. Пълната липса на физическа активност бързо води до наднормено тегло, което при тази порода е пряк път към ставни проблеми и съкратен живот.

Булмастифът е сравнително здрава порода за размерите си, но както при повечето едри и гигантски кучета, съществуват специфични здравни рискове, за които всеки настоящ или бъдещ стопанин трябва да знае. Средната продължителност на живота е 8–10 години, а проучване от 2024 г. в Обединеното кралство определя средната стойност на 10,2 години – по-висока от средната за гигантските породи.

Дисплазия на тазобедрената става е едно от най-разпространените ортопедични заболявания при Булмастифа. При тази наследствена аномалия ставната ямка и главата на бедрената кост не прилягат правилно, което с годините води до болка, хроматост и артрит. Рентгеновите снимки могат да открият проблема рано. Поддържането на здравословно тегло и умерената физическа активност са ключови мерки за превенция. За повече информация можете да посетите страницата на Ортопедичната фондация за животни (OFA).

Дисплазия на лакътя е друго ортопедично състояние, което засяга значителна част от Булмастифите. Лакътната става е сложна и аномалиите в развитието на трите кости, които я изграждат, водят до стрес, болка и накуцване. Диагнозата се поставя чрез рентген или компютърна томография.

Стомашно разширение и торзия (блоат) е потенциално животозастрашаващо спешно състояние, при което стомахът се изпълва с газ и може да се завърти около оста си. Симптомите включват подут корем, безуспешни опити за повръщане, неспокойствие и обилно слюноотделяне. Състоянието изисква незабавна ветеринарна намеса. Хранене на по-малки, но по-чести порции и избягване на интензивно движение около храненето намаляват риска.

Сърдечни заболявания. Булмастифите са предразположени към дилатативна кардиомиопатия (DCM), при която сърдечният мускул отслабва и не може да изпомпва кръвта ефективно. Субаорталната стеноза (SAS) е друго наследствено сърдечно състояние, което се развива през първата година от живота. И двете могат да протичат безсимптомно до напреднал стадий, затова редовните кардиологични прегледи са от съществено значение.

Ентропион е честа очна аномалия при бръчкатите породи, при която клепачът се обръща навътре и миглите раздразняват роговицата. Състоянието е болезнено и нелекувано може да доведе до язви на роговицата. Корекцията е хирургична.

Прогресивна ретинална атрофия (PRA) е наследствено дегенеративно заболяване на ретината, което постепенно води до загуба на зрение. При Булмастифа е установена автозомно доминантна форма на PRA. Съществува ДНК тест за идентифициране на носители.

Онкологични заболявания. За съжаление, Булмастифите имат повишена честота на някои видове рак, включително лимфом, хемангиосарком (тумори на кръвоносните съдове) и мастоцитни тумори. Ранното откриване чрез редовни прегледи е от критично значение. Повече информация за рака при кучета можете да намерите на сайта на Американската ветеринарномедицинска асоциация (AVMA).

Хипотиреоидизъм е недостатъчно производство на хормони от щитовидната жлеза, което се проявява с наднормено тегло, летаргия, косопад и кожни проблеми. Диагностицира се с кръвен тест и се контролира ефективно с ежедневна хормонозаместителна терапия.

Подходяща храна. Булмастифът се нуждае от висококачествена храна, формулирана за едри или гигантски породи. Храната трябва да съдържа адекватни нива на протеин за поддържане на мускулатурата, контролирани нива на мазнини за предотвратяване на затлъстяване и добавки за ставно здраве (глюкозамин и хондроитин). Дневната порция трябва да бъде разделена на две хранения – никога едно голямо хранене, тъй като това увеличава риска от блоат. Избягвайте храни на основата на соя, царевица или пшеница като основни съставки. За кученца от едри породи е важно храната да не ускорява растежа прекомерно, тъй като твърде бързият растеж натоварва ставите.

Нужда от вода. Винаги осигурявайте свободен достъп до чиста, прясна вода. Възрастен Булмастиф може да изпие между 1,5 и 3 литра вода дневно, а при горещо време или след натоварване – повече. Следете за признаци на обезводняване: суха муцуна, хлътнали очи и загуба на еластичност на кожата.

Пролет и лято. Булмастифът е чувствителен към горещини поради брахицефалната си физиология (скъсена муцуна), която затруднява ефективното охлаждане чрез дишане. През лятото разходките трябва да се планират за ранните сутрешни или късните вечерни часове, когато температурите са по-ниски. Винаги осигурявайте достъп до сянка и прясна вода. Признаците на топлинен удар – прекомерно задъхване, слюноотделяне, летаргия, залитане – изискват незабавно охлаждане и ветеринарна помощ. Пролетта е периодът на интензивна смяна на козината и по-честото четкане ще помогне.

Есен и зима. Макар козината на Булмастифа да е плътна, тя е къса и не осигурява изолация при много ниски температури. При продължителни разходки в студено време може да се наложи защитно облекло, особено за по-млади или по-възрастни кучета. Лапите се напукват от сол и реагенти по улиците – измивайте ги след всяка разходка или използвайте защитен балсам. Есента е вторият пик на линеенето и козината отново изисква по-честа грижа.

Независимо от сезона, регулярните ветеринарни прегледи – поне два пъти годишно – са изключително важни за ранно откриване на здравни проблеми, типични за породата.

В България няма забрана за притежаването на Булмастиф, но породата попада сред тези, за които редица общински наредби предвиждат специални изисквания при разходка на обществени места. Съгласно наредбите на много общини, породи от типа мастиф трябва да бъдат извеждани с нашийник, повод и намордник. Конкретните изисквания могат да се различават между отделните общини, затова е важно да се запознаете с местната нормативна уредба.

Всеки собственик на куче в България е длъжен да регистрира своя домашен любимец при ветеринарен лекар, който издава ветеринарномедицински паспорт по европейски образец. Кучетата се маркират задължително с микрочип, а ваксинацията срещу бяс е задължителна. Собствениците дължат и годишна такса към съответната община, освен ако не попадат в категориите, освободени от такса (например кастрирани кучета с чип в първата година от регистрацията).

Законът за защита на животните забранява купирането на уши и опашки с козметична цел, прилагането на жестокост, организирането на боеве и отглеждането на кучета при условия, които не отговарят на минималните изисквания за пространство и грижа. За повече информация относно законовите задължения на собствениците на кучета в България можете да се обърнете към следните източници:

Министерство на земеделието и храните – институцията, която е отговорна за политиката в областта на ветеринарномедицинската дейност и защитата на животните. Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) е органът, осъществяващ непосредствен контрол по спазване на ветеринарните изисквания, включително регистрацията на домашни кучета. Полезна информация се съдържа и на сайта на Организацията за защита на животните „Четири лапи", която публикува ръководства за настоящи и бъдещи собственици на домашни любимци.

Информацията в тази статия е предоставена с образователна цел и не замества професионалния ветеринарен съвет. Всяко куче е индивидуално и може да се различава от общите характеристики, описани за породата. Преди да вземете решение за придобиване на Булмастиф, консултирайте се с ветеринарен лекар и опитен развъдчик. Здравните данни, посочени в статията, са базирани на общодостъпни източници и проучвания, но не представляват диагностика или лечение. За всякакви здравни притеснения относно вашето куче, моля, потърсете квалифицирана ветеринарномедицинска помощ. Редакционният екип на Yabaaa не носи отговорност за решения, взети въз основа на информацията в тази публикация.