Ши Тцу

История и произход на Ши Тцу

Ши Тцу е една от най-старите кучешки породи в света и историята му е преплетена с будизма, тибетските монаси и китайските императорски дворове в продължение на над хиляда години.

Смята се, че породата произлиза от Тибет, където будистките монаси са отглеждали малки кучета, наподобяващи митичния будистки лъв. Тези кучета са имали не само декоративна роля – вярвало се е, че носят духовна закрила, и са се ползвали с изключително уважение в манастирите.

С течение на времето тибетските монаси са започнали да ги изпращат като дарове на китайските императори. По времето на династия Мин (1368–1644) и по-късно по времето на Цин (1644–1912), тези кучета са живели в буквален лукс в Забранения град. Хранени са от специални слуги, имали са отделни помещения и са били пазени ревностно – износът им е бил забранен под страх от смъртно наказание.

Названието „Ши Тцу" идва от китайски и означава „малък лъв" – директна препратка към будистката символика и към характерната грива около лицето на кучето.

Западният свят се запознава с породата едва след края на Втората световна война, когато британски и американски войници и дипломати започват да я изнасят от Китай. Британският кенел клуб я признава официално през 1946 г., а Американският – през 1969 г.

Смята се, че съвременният Ши Тцу е резултат от кръстосване с пекинезе и лхасо апсо, проведено в началото на 20-ти век в Пекин. Именно оттам произлизат всички съвременни представители на породата – от едва 14 кучета, 7 мъжки и 7 женски, оцелели след Китайската революция.

Как изглежда Ши Тцу

Ши Тцу е малко куче с компактно и добре сложено тяло, широко и кръгло лице, изпъкнали тъмни очи и козина, която расте нагоре по носа – оттам идва и популярният прякор „хризантемено куче". Ушите са увиснали и покрити с дълга козина, сливаща се с тялото.

Тежи между 4 и 7,5 кг и достига 23–28 см на холката. Въпреки малкия размер, тялото е мускулесто – не е крехко куче, каквото може да изглежда на снимка. Опашката е висока и носена нагъната над гърба, а походката е уверена и леко тържествена.

Козината е двойна – мека вътрешна и по-дълга, права или леко вълниста външна. При редовна грижа може да расте до земята, образувайки характерната завеса от косми, с която породата е известна по целия свят. Именно тази козина поставя Ши Тцу сред най-разпознаваемите породи с пръв поглед.

Ши Тцу – видове и цветове на козината

Ши Тцу може да изглежда много различно в зависимост от цвета и стрижката – но характерът си остава един и същ. Ето най-разпространените варианти:

Златист Ши Тцу – топъл, медено-златист оттенък с дълга, права козина. Класиката, с която повечето хора свързват породата.

Черно-бял Ши Тцу – рязкото черно-бяло съчетание прави всяко куче уникално, тъй като петната никога не се повтарят по един и същ начин.

Бял Ши Тцу – изцяло бяла козина, нежна и елегантна. Изисква малко повече грижи, за да остане чиста, но резултатът си заслужава.

Трицветен Ши Тцу – комбинация от бяло, кафяво и черно в различни съотношения. Всяко трицветно куче изглежда по различен начин и именно това го прави толкова търсен вариант.

Мини / Imperial Ши Тцу – не е отделна официална порода, а по-малък по размер представител. Тежи обикновено под 4 кг, но има същия характер и същото очарование. Ако търсите мини вариант, проверявайте здравословния статус внимателно – много малките кучета са по-предразположени към здравословни проблеми.

Ши Тцу с къса козина (Puppy Cut) – не е цвят, а стрижка, но заслужава отделно споменаване. Козината се поддържа кратка и равна по цялото тяло. Значително по-малко ежедневна грижа, същото очарование.

Какъв характер има Ши Тцу

Ши Тцу не знае, че е малко куче. Или знае и изобщо не го интересува.

Самоуверен, спокоен и дружелюбен, такъв е в по-голямата си част от времето. Приема вниманието и ласките като нещо напълно заслужено, не като привилегия. Обича да е в центъра на семейния живот, но не е натрапчив – ще намери своето място до вас и ще бъде доволен.

Много привързан е към хората, с които живее. Следи ги от стая в стая не защото е тревожен, а защото просто иска да знае какво се случва. Ако легнете на дивана – ще се качи. Ако работите на бюрото – ще се сгуши до краката ви.

С непознати е сдържан в началото, но рядко агресивен. След кратко запознанство обикновено се отваря напълно. С деца се разбира добре, стига децата да са научени да не го носят като играчка и да не го стискат прекалено силно – малкото тяло не е направено за грубо боравене.

Рядко търси конфликт с други домашни любимци. Ши Тцу няма силни ловджийски инстинкти и рядко търси конфликт.

Едно нещо, за което трябва да сте наясно: може да бъде инат. Не е злобен, не е предизвикателен, просто решава сам кога ще изпълни нещо и кога не. Не се поддава на сила или строгост. Ако се опитате да го накарате с натиск, ще загубите. Но с последователност, спокойствие и лакомства може да се научи на доста неща.

За кого е подходяща породата

Ши Тцу е създаден за живот до хората – буквално. Не е работно куче, не е куче за охрана, не е куче за планински преходи. Създаден е да бъде компания и в тази роля е изключително добър.

Грижи за Ши Тцу

Грижи за козината

Красивата козина на Ши Тцу идва с цена, редовна и последователна грижа. Ако я поддържате дълга, ежедневното разресване е задължително. Без него се образуват колтуци, особено зад ушите, под мишниците и около яката. Веднъж наплъстен голям колтук, ножицата е единственото решение.

Посещение при грумер на всеки 6–8 седмици е стандартът за приличен вид. Включва подстригване, почистване на ушите и подрязване на ноктите. Ако изберете по-кратка стрижка, козината е значително по-лесна за поддържане в ежедневието.

Косата около очите расте бързо и може да дразни. Много собственици я закрепват с малко щипче или ластиче – практично и сладко едновременно.

Къпане и хигиена

Ши Тцу се къпе приблизително веднъж на 3–4 седмици. По-честото миене изсушава кожата и премахва естествените масла от козината. Използвайте шампоан за дългокосмести породи или за чувствителна кожа – обикновеният човешки шампоан не е подходящ.

Лицето изисква специално внимание след всяко изкъпване. Кожните гънки около носа задържат влага и при неправилно подсушаване се дразнят и инфектират. Подсушавайте внимателно с кърпа, а при нужда – с хладна струя на сешоар на безопасно разстояние.

Ушите се проверяват и почистват веднъж седмично – увисналите уши задържат влага и са предразположени към инфекции. При лош мирис или почесване – веднага при ветеринар.

Зъбите са може би най-пренебрегваната грижа при малките породи и точно там проблемите започват рано. Приучете кучето към четка за зъби от малко – с паста за кучета, не с човешка. Дентални лакомства и играчки помагат, но не заместват механичното почистване.

Физическа активност

Ши Тцу не е маратонец. Две кратки разходки на ден по 20–30 минути са напълно достатъчни. Игра вкъщи или в двора допълва нуждите му от движение.

Важно: Ши Тцу е брахицефална порода с притиснато лице и скъсени дихателни пътища. При горещо и влажно време се задъхва значително по-бързо от другите породи. В жегата разходките трябва да са кратки, рано сутринта или вечер след залез. Следете за хъркане, задъхване или обезцветяване на венците – те са сигнал за прегряване.

Здраве и чести заболявания

Ши Тцу живее средно 10–16 години, а немалко представители на породата достигат 17–18 години при добри грижи. Като цяло е издръжлива порода, но има специфични предразположености, за които собствениците трябва да знаят.

Очни проблеми – Изпъкналите очи са уязвими към наранявания на роговицата, сухо око (keratoconjunctivitis sicca) и прогресивна ретинална атрофия. Очите трябва да се оглеждат редовно за зачервяване, сълзене или помътняване.

Брахицефален синдром – Скъсените дихателни пътища могат да причинят хъркане, задъхване и силна непоносимост към горещина. В по-тежки случаи се налага хирургическа корекция на ноздрите или мекото небце.

Бъбречна дисплазия – Генетично заболяване, специфично за породата. Затова е важно при покупка от развъдчик да поискате здравни сертификати на родителите.

Проблеми с гръбначния стълб – Хернии на диска се срещат, особено при линии с по-дълго тяло. При внезапна болка в гърба или промяна в походката – незабавно при ветеринар.

Зъбни проблеми – Малката уста означава нагъстени зъби, по-бързо натрупване на зъбен камък и ранна пародонтоза. Редовното почистване на зъбите не е лукс, а необходимост.

Отит – Увисналите уши и плътната козина около тях задържат влага и топлина – идеална среда за инфекции. Редовната проверка намалява риска значително.

Препоръчва се ветеринарен преглед веднъж годишно за млади кучета и два пъти годишно след навършване на 7–8 години.

Хранене на Ши Тцу

Качествена суха храна, формулирана специално за малки породи, е стандартният и лесен избор. Хапките са по-малки и подходящи за малката уста, а съставът обикновено е добре балансиран за нуждите на малко куче.

Четете съставките – първите три-четири трябва да са източници на животински протеин (пиле, пуйка, сьомга, агне). Избягвайте храни, в които царевицата или пшеничното брашно са на първо място.

Кученцата до 6 месеца се хранят 3–4 пъти на ден. От 6 месеца нататък – два пъти дневно, по едно и също време. Редовният режим помага и при приучването към тоалет.

Ши Тцу е склонен към напълняване, особено след кастрация. Следете теглото редовно – ребрата трябва да се усещат леко при допир, но да не се виждат. Ако не можете да ги напипате – намалете порциите.

Лакомствата са полезен инструмент при обучение, но не трябва да надвишават 10% от дневния калориен прием.

Забранени храни за Ши Тцу

Някои напълно безобидни за хората храни са токсични за кучетата. Никога не давайте на Ши Тцу:

• Шоколад – съдържа теобромин, опасен дори в малки количества
• Грозде и стафиди – могат да причинят остра бъбречна недостатъчност дори в малки дози
• Лук и чесън – в суров, варен или сушен вид увреждат червените кръвни клетки
• Ксилитол – изкуствен подсладител в дъвки, бонбони и някои фъстъчени масла. Изключително токсичен, причинява рязко падане на кръвната захар
• Авокадо – съдържа персин, токсичен за кучета
• Алкохол – дори минимални количества са опасни
• Кости от птици – трошат се на остри парчета и могат да наранят хранопровода или червата
• Кофеин – кафе, чай, енергийни напитки
• Макадамия – причинява слабост, повишена температура и мускулни проблеми

При съмнение, че кучето е погълнало нещо токсично – не чакайте симптоми, а се свържете незабавно с ветеринар.

Важно уточнение

Информацията в тази статия е с общообразователен характер и не замества консултацията с ветеринарен лекар. Всяко куче е индивидуално – поведение, здраве и хранителни нужди варират. При съмнения относно здравето или поведението на вашето куче, обърнете се към квалифициран специалист. Авторите не носят отговорност за решения, взети единствено въз основа на прочетеното тук.