На пораснала визла разходка около блока не стига. Има нужда да тича и да дава работа на носа си. Учи бързо, но не понася грубо отношение.
Унгарската визла е ловно куче от Унгария, което FCI поставя в групата на птичарите. Търси дивеча с носа си и когато го намери, застава на стойка. Мъжките са високи от 58 до 64 см при холката, женските от 54 до 60 см. По правило иска компания и не е особено подходяща за дом, в който ще остава сама голяма част от деня.
Автор: Ивелин Тилев. Обновено на 16 септември 2026 г.
Текстът е информативен и не замества консултация с кинолог, ветеринарен лекар или специалист по кучета.
Ивелин Тилев не носи отговорност за действия, решения или последствия, произтичащи от използването на информацията в този материал.
Където е стопанинът, там обикновено е и унгарската визла. Тя е ловно куче с много енергия и добър нос, а желанието ѝ да поддържа контакт с водача си е записано дори в официалния стандарт на породата като една от съществените ѝ работни черти.
Визлата се разпознава лесно, главно по ръждивозлатистата козина. Тялото е стройно и мускулесто, а дългите уши някак смекчават спортния ѝ вид. Заради елегантната външност понякога се забравя, че това е птичар, развъждан за лов.
Движение
Много, и за тялото, и за главата
Сама вкъщи
Учи се постепенно, още докато е малка
Храна
Според възрастта, телесното състояние и движението
Козина
Къса и без подкосъм, пази слабо от студ
История
Откъде идва породата
Според
стандарта на Международната киноложка федерация (FCI)
предците на визлата са дошли в Карпатския басейн заедно с номадските унгарски племена. За подобни кучета има писмени сведения и изображения още от XIV век, а от XVIII век нататък значението им за лова постепенно расте.
Не си представяйте обаче порода, която е стигнала до нас непроменена от Средновековието. Както повечето стари европейски ловни кучета, визлата се е оформяла през много поколения, а в развитието ѝ са участвали и други ловни породи. Целенасоченото развъждане, каквото го познаваме днес, започва през 1920 г. После идва и международното признание, а през 1954 г. FCI окончателно приема късокосместата унгарска визла.
Визлата е континентален птичар, тоест търси дивеча с носа си и когато го открие, застава на стойка, вместо да го гони. От нея се очаква още да апортира и да работи в различен терен. FCI я поставя в групата на птичарите и за породата има предвидени работни изпитания.
Оттук идват и много от навиците на днешната визла. Подвижна и наблюдателна е, а носът ѝ работи непрекъснато. Но ловното куче трябва и да държи връзка с водача. При подбора на визлите никой не е търсил куче, което да изчезва само в далечината и да ловува с часове на своя глава.
Затова и визла, която никога не е ходила на лов, пак има нужда да се движи, интересува се от всяка миризма, учи лесно и постоянно проверява къде е човекът ѝ. Такива са били визлите много преди да станат семейни кучета.
Късокосместа или твърдокосместа визла?
Вляво е късокосместата визла, вдясно твърдокосместата.
Че двете визли са близки роднини, личи и на снимката. И двете са златисти и имат облика на унгарския птичар. Едната е с гладка глава и фин силует, другата изглежда доста грубовато, така че трудно ще ги объркате.
Късокосместата визла се е появила първа. Когато някой каже „визла“, повечето хора си представят точно нея. Козината ѝ е къса, гъста и прилепнала, в различни ръждивозлатисти оттенъци. Според стандарта това е елегантно куче със среден ръст и лека, суха конструкция. Мъжките са високи от 58 до 64 см при холката, женските от 54 до 60 см. Сантиметрите все пак не са всичко, защото общият баланс на кучето се цени повече от размера сам по себе си.
Твърдокосместата визла има друга история. Създадена е през тридесетте години на XX век чрез кръстосване на късокосместа визла с немски твърдокосмест птичар.
Често ще срещнете описания, според които това са два варианта на една порода. FCI ги води като
две отделни породи.
Късокосместата унгарска визла е с номер 57, а твърдокосместата с номер 239.
Козината на твърдокосместата е груба и прилепнала, с гъст подкосъм, който отблъсква водата. По муцуната има брада, над очите се виждат ясни вежди, а и телосложението ѝ не е толкова фино. Стандартът ѝ предвижда работа в поле, гора и вода, дори в труден терен и при лошо време.
Късокосместата и твърдокосместата визла имат общ произход, но са признати като отделни породи кучета.
Характер
Защо я наричат „велкро куче“
Прякорът идва от велкро лентата и се дава на кучета, които непрекъснато търсят близост с човека, а при визлата попада точно. Немалко визли ходят след стопанина си от стая в стая, търсят допир и не обичат да изпускат нищо, което се случва вкъщи.
Не всички визли са еднакви, разбира се. Характерът зависи и от гените, и от това как кучето е отгледано и социализирано. Официалният стандарт описва породата като жизнена, дружелюбна, уравновесена и лесна за обучение.
Ако бъдещото ви куче редовно ще прекарва голяма част от деня само, визлата не е особено подходяща. При някои визли дългата самота води до проблемно поведение или до
тревожност при раздяла.
Тази порода по правило иска компания. Все пак всяка визла може и трябва да се научи да остава сама, като се започне постепенно, още докато е малка.
Ежедневие
Колко движение ѝ трябва
Много. Разходка около блока, колкото кучето да си свърши работата, далеч не стига на здрава пораснала визла.
Тя има нужда да тича, но и работи с носа и главата си. Движението има смисъл за нея, когато е свързано с някаква задача или просто с човека ѝ. Подхождат ѝ дълги разходки и преходи, плуване, апортиране и игри с търсене по миризма. Занимания, които използват същото силно обоняние, на което се разчита и при кучетата за трюфели. Добре е понякога да я пускате и на воля, стига мястото да е безопасно и кучето да е под контрол.
С кученцата е различно, защото още растат и не бива да се натоварват като възрастни кучета. За тях са подходящи свободната игра и кратките занимания, а издръжливостта се изгражда постепенно. Дълго тичане до колелото ви не е за кученце.
Щом я пуснете без повод, веднага личи, че е ловно куче. Миризма, птица или котка изведнъж могат да я заинтересуват много повече от вашия план за разходката. Научете я да се връща, когато я повикате. Това не идва от само себе си, колкото и да е привързана към вас.
Обучението обикновено върви добре, ако сте последователни и кучето разбира какво искате от него. Визлата схваща бързо, но е чувствителна, а стандартът на FCI изрично посочва, че не понася грубо отношение. С натиск лесно можете да развалите нещо, което с търпение и добра мотивация би потръгнало почти само.
Вкъщи добре разходената визла често е съвсем друго куче, спокойно и изненадващо нежно. Това, че е спортна порода, не е оправдание да обикаля непрекъснато из жилището. Кучето трябва да се научи и да почива.
Грижи и хранене
При късокосместата визла поддръжката е проста, защото е с къса козина без подкосъм. Изчеткване от време на време маха падналите косми и мръсотията. Същата тази козина обаче пази слабо от студ, така че това не е куче за постоянен живот навън. Твърдокосместата е с предимство заради гъстия си подкосъм, макар че и тя търси контакт със семейството.
Проверявайте дългите висящи уши, особено ако кучето плува често. Ноктите, зъбите и общото състояние искат редовно внимание, както при всяко друго куче.
Колко храна трябва на една визла, зависи от възрастта, от
телесното ѝ състояние
и от това колко се движи. Работеща или много активна визла изгаря доста повече енергия от куче, което се разхожда умерено. Едно фиксирано количество, дадено като правилно за цялата порода, само би ви подвело.
Визла или ваймаранер
Отляво е визлата, а сивото куче до нея е ваймаранер.
Визлата и ваймаранерът често се сравняват. И двете породи са европейски ловни кучета с къса козина, атлетично тяло и висящи уши, а FCI ги поставя при континенталните птичари. По силует човек без опит може и да ги обърка. Цветът обаче ги издава веднага. Визлата е златиста, а ваймаранерът сив.
Ваймаранерът има своя история и свой стандарт, така че не е сива разновидност на визлата. Двете си приличат, защото са от едно голямо семейство и са развъждани за сходна работа. Ако визлата ви харесва, погледнете и страницата за ваймаранера в Yabaaa.
Континенталните птичари не са само тези две. В същата група са и немският късокосмест птичар, немският твърдокосмест птичар, италианският брак и други. За ловните кучета в Yabaaa има и обща страница, където можете да сравните повече породи.
Златистата козина е първото, което се забелязва у визлата, но характерът ѝ се дължи на лова. Когато сравнявате сходни породи, гледайте предназначението на всяка, колко движение иска, доколко е самостоятелна и как приема обучението. И бъдете честни пред себе си за това какъв живот можете да ѝ осигурите. При визлата решаващо често се оказва колко силно се привързва към хората си.
Подходяща ли е визлата за вас?
Красиво куче е, няма спор. Но ако решението се вземе само заради външния вид, изненадата може да се окаже неприятна.
Далеч повече значение има как изглежда ежедневието ви. Ако прекарвате много време навън и не се плашите от дълъг преход, с визлата ще си паснете. Същото важи, ако искате да обучавате кучето си, вместо само да го извеждате. Не е нужно да сте ловец, но трябва да ѝ намерите занимание, което натоварва и тялото, и главата ѝ.
Животът в апартамент сам по себе си не е пречка, квадратните метри не разхождат кучето. И в огромен двор визлата ще скучае, ако прекарва дните си сама отвън.
Остава и въпросът с времето, и то онова, в което кучето реално участва в живота ви. Сипването на храна и петнадесетте минути пред блока трудно влизат в сметката.
Който търси самостоятелно куче без особени претенции за внимание, едва ли ще го намери във визлата.
Семействата с деца пък не бива да се успокояват с това, че някъде пише „добра с деца“. Някой възрастен трябва да наблюдава детето и кучето, докато са заедно, а децата да знаят как да се държат с животното. Младата визла може да бъде доста буйна. Всеки трябва да си прецени за себе, според времето с което разполага и опита, дали ако има деца и няма толкова опит с кучета не е по-добре да има куче като голдън ретривъра например.
Унгарска визла с кученцата си
Когато избирате кученце, обърнете повече внимание на здравето и характера на родителите, отколкото на това кое от малките позира красиво на снимката. Добрият развъдчик подбира внимателно кучетата си и им прави здравни изследвания. Познава и линията, от която идват. Нито родословието, нито изследванията гарантират, че кучето никога няма да се разболее, но наследственият риск намалява, а това е част от смисъла на селекцията.
Ако начинът ви на живот пасва на характера ѝ, бързо ще разберете защо визлата има толкова предани почитатели. На полето тя работи заедно с ловеца. Вкъщи дивеч няма, но пак иска да е до своя човек, дори когато той просто си седи на дивана.
