49 Териер видове: кучета териери породи | Yabaaa

Бул Териер

Бул Териерът е сред най-разпознаваемите породи в света заради уникалната си глава — яйцевидна по форма, без стоп (прекъсване между челото и муцуната), с профил, наклонен надолу от темето до носа. Тази особеност е резултат от внимателен развъдчийски подбор в средата на XIX век в Бирмингам, Англия.

Породата е оформена около 1852–1862 г. от Джеймс Хинкс, кучевъд, работещ с бял Булдог и стар английски териер. Хинкс е искал елегантно, бяло куче — по-различно от грубите борцовски типове. Бял Бул Териер е представен на изложби в Бирмингам, а по-късно се появяват и цветни варианти — цветни варианти, получени чрез кръстосване с Стафордширски Бул Териер.

Белите Бул Териери страдат по-често от вродена глухота, тъй като генът за бяла козина е свързан с дефицит на пигмент в клетките на вътрешното ухо. Собствениците на бели Бул Териери обикновено проверяват слуха на кученцата преди продажба. Цветните варианти показват по-ниска честота на глухота.

По размер Бул Териерът е среден — около 45–55 cm на холката, тегло 22–38 kg. Телосложението е мускулесто и пропорционално за размера. Козината е кратка, гладка и лъскава. AKC признава породата в Териерната Група. Животът му трае средно 10–14 години.

Темпераментът е силно индивидуален. Бул Териерът е енергичен, закачлив и много привързан към семейството, включително към деца. В същото време може да е упорит при обучение и твърдоглав при занимания, които не го интересуват. Изисква стабилен стопанин — не препоръчва се за хора без опит с териери. Редовната физическа активност е задължителна: без достатъчно движение бързо се отегчава и прибягва до деструктивно поведение.

Здравословно породата е предразположена към наследствена нефропатия (бъбречно заболяване), митрална клапна болест и кожни алергии. Отговорните развъдчици извършват скрийнинг за бъбречна функция и сърдечно здраве.

Стафордширски Бул Териер

Стафордширският Бул Териер е британска порода с произход в графство Стафордшир, Англия, където рударите и ковачите от XIX век са кръстосвали Булдог с местни териери. Резултатът е бил мускулесто, компактно куче, ползвано за куче-боеве в ямите — практика, забранена в Британия от 1835 г. с Cruelty to Animals Act.

KC признава официално Стафордширски Бул Териер като порода едва от 1935 г. Дотогава породата се е запазвала чрез частни развъдчийски кръгове. AKC признава породата от 1975 г. Стандартният ръст е 36–41 cm на холката, а теглото — 11–17 kg при женски и 13–17 kg при мъжки. Кучето е относително ниско, но изключително масивно за размера.

Козината е кратка, гладка, плътна. Разрешените цветове по стандарт са риждо, кафяво (fawn), бяло, черно, синьо, сиво (brindle) или всеки от тях в комбинация с бяло. Черно-кафяво и кафяво-черно (черна маска) не са желани.

Въпреки бойното минало, Стафордширският Бул Териер е придобил репутация на изключително нежно семейно куче. В Обединеното кралство историческото му прозвище е „Nanny Dog" (Куче-бавачка) — заради силната привързаност и търпимост към деца. Тази репутация е потвърдена от множество собственици, но не трябва да замества необходимостта от постоянен надзор при деца и кучета.

По характер Стафи (народното му наименование) е смел, жизнерадостен, много привързан към хората и обича физически контакт. Може да е предизвикателен при срещи с непознати кучета, особено от същия пол. Добрата социализация от малък намалява драматично тези прояви.

Животът му е средно 12–14 години. Породата е предразположена към катаракта (наследствена очна болест) и ушни проблеми (чести инфекции). Отговорните развъдчици правят очни прегледи.

Американски Стафордширски Териер

Американският Стафордширски Териер (AmStaff) и Американският Пит Бул Териер споделят общ произход, но са развити като отделни породи с различна насоченост. AmStaff е оформен за изложбен тип — с акцент на пропорция, физическа красота и стабилен темперамент, докато APBT е оформен предимно като работно и спортно куче.

AKC признава породата от 1936 г. първоначално под наименованието Staffordshire Terrier. Преименуването на Американски Стафордширски Териер става едва през 1972 г., за да се разграничи от Стафордширски Бул Териер, признат от AKC по същото време. Смята се, че двете регистри — AKC и UKC — понякога регистрират едни и същи кучета под различни имена.

По стандарт на AKC мъжките са 46–48 cm, женските — 43–45 cm. Теглото варира, но обичайно е 25–35 kg за мъжки. Телосложението е мощно за размера — широки бузи, масивна гърда, добре развита мускулатура. Козината е кратка, гладка, плътна. Разрешени са всички цветове и смеси освен чисто бяло (над 80% бяло), черно-кафяво (тен-маркинг) и чернодробно.

По характер AmStaff е описан като уверен, дружелюбен и послушен — с правилно обучение. Смел без агресия, жизнерадостен, силно привързан към семейството. Изисква социализация, особено що се отнася до отношенията с непознати кучета.

Здравословно породата е предразположена към сърдечни заболявания, особено аортна стеноза, дисплазия на тазобедрената и лакътната стави, и наследствени очни проблеми. Отговорните развъдчици провеждат скрийнинг на сърце, стави и очи преди разплод. Животът му е средно 12–16 години при добри условия.

AmStaff е активна порода с нужда от ежедневна физическа активност. Без нея се отегчава и може да бъде деструктивен. Позитивното обучение от ранна възраст дава много добри резултати — породата е интелигентна и иска да угоди на стопанина, стига стопанинът да е последователен.

Бордър Териер

Бордър Териерът идва от граничния район между Англия и Шотландия — оттам идва и името (Border — граница). Породата е от най-старите разпознаваеми териерни типове и е документирана в тази местност от края на XVIII век, въпреки официалното признаване от KC едва от 1920 г. AKC признава породата от 1930 г.

Развъден е за преследване на лисици заедно с ловни кончета в труднодостъпен хълмист терен. Именно заради тази цел е оформен с удължено тяло, достатъчно тясно за влизане в лисичи дупки, и с издръжливост за дълъг бяг след конния лов. Главата е описана в стандарта като „otter-shaped" — наподобяваща главата на видра.

По размер е малко до средно куче: ръст 28–36 cm, тегло 5–7 kg при женски и 6–7 kg при мъжки. Козината е гъста, твърда, с плътен мек подкосъм. Цветовете са: червено, ръждиво, синьо-кафяво (grizzle and tan) или пшеничено. Двойната козина му осигурява добра защита при студ и влага.

Бордър Териерът е описан последователно като едно от по-уравновесените и по-послушни териерни кучета. Стандартът му го определя като „good-tempered, affectionate" (добронравен, нежен). Обича хора, добре се разбира с деца и е достатъчно кооперативен при обучение. Въпреки това запазва ловния инстинкт и може да преследва котки или малки животни, ако не е социализиран с тях от малък.

Активен е и не обича да бъде без занимание дълго. Подходящ е за активни семейства, но адаптира се и към апартаментни условия при ежедневни разходки. Участва успешно в аджилити, обидиенс и трий-бол (носене на топка).

Животът е средно 12–15 години. Породата е относително здрава. Известни предразположености включват сърдечни проблеми (пулмонарна стеноза) и CECS (неврологичен синдром, специфичен за Бордър Териери), понякога наричан „Spike's Disease".

Чешки Териер

Чешкият Териер е сравнително нова порода — разработена умишлено от един единствен развъдчик, чехословашкия кинолог Франтишек Хорак (František Horák), между 1948 и 1963 г. Хорак кръстосва Сийлихам Териер и Шотландски Териер, целейки по-тясно тяло (за влизане в дупките на язовец), по-малко шумно куче и по-лесна за поддръжка козина.

Резултатът е порода с дълго тяло, сравнително кратки крака, увиснали уши (необичайно за териери!) и копринено-гладка козина в сиво-синьо или светлокафяв цвят. FCI признава Чешкия Териер от 1963 г., като Хорак лично внася документацията. AKC го приема в Териерната Група едва от 2011 г., след дългогодишен процес на признаване.

По размер е малко куче: ръст 25–32 cm, тегло 6–10 kg. Козината не се скубе (стриппинг) като при повечето териери, а се подстригва — което е по-лесно за стопаните. Характерните маркировки включват пожълтели-кафяви петна по лицето, ушите и крайниците при синьо-сивите индивиди.

По характер Чешкият Териер е по-спокоен и по-покорен от повечето териерни породи — вероятно резултат от целенасоченото включване на Сийлихам в родословието. Не е агресивен, добре се разбира с деца и с кучета в общото домакинство. Запазва достатъчно решителност и любопитство, за да остане истински работен териер.

Той е рядка порода — едно от рядко срещаните териерни кучета в света. Числеността е много ниска извън Чехия и Словакия. FCI и FCI-свързаните организации имат регистри, но броят на кученцата на година е малък.

Животът е средно 12–15 години. Здравословно е сравнително здрав. Най-известната предразположеност е синдромът на Скотски Териер (краниомандибуларна остеопатия), наследен от шотландските прародители. Тествани са и за прогресивна ретинална атрофия.

Глен ъф Аймал Териер

Глен ъф Аймал Териерът е ирландска порода на произход, развита в планинската долина Glen of Imaal (Глен ъф Аймал) в графство Уиклоу. Това е сред четирите ирландски териерни породи. Произходът на породата е неясен: легенди свързват нейното появяване с кучета, оставени от наемни войници на Луи XIV, наети в Ирландия около 1600-те, но документирани доказателства за това твърдение липсват.

Породата е призната от Ирландския кенел клуб от 1934 г. AKC я признава едва от 2004 г. — сред по-последните признавания в териерната група.

По физик Глен е нисък, масивен, с относително дълго тяло и характерни предни крака — леко изкривени навън в стандартна поза. Стандартният ръст е под 35 cm, тегло 14–16 kg при мъжки. Козината е средна по дължина, груба и твърда, с мек подкосъм. Цветовете са пшеничено (wheaten) и синьо-кафяво (blue and brindle).

Исторически е ползван за ловуване на язовец и лисица, но и за „turnspit" (въртене на ключ за печено месо в камина) — долните лапи са специфично оформени за работа на колело. Тази „turnspit" функция е характерна само за тази порода и за Сийлихам Териер.

По характер е описан като смел, сдържан в сравнение с повечето териери и по-малко шумен. Много обича семейството. Може да бъде резервиран към непознати. Физическата активност е важна, но не изисква толкова интензивен режим, колкото работните териери.

Живее средно 10–15 години. Здравословно е предразположен към прогресивна ретинална атрофия (PRA) — генетично очно заболяване. Отговорните развъдчици тестват за PRA. Породата е рядка и числеността й е ниска дори в Ирландия.

Японски Териер

Японският Териер (Nihon Terrier или Nippon Terrier) е рядка порода с произход в Япония, развита от териерни кучета, пренесени от холандски и английски търговци в Япония през XVII–XVIII век. Основата са Гладкокосмести Фокс Териери, кръстосани с местни японски кучета. Японският кенел клуб (JKC) признава породата, а FCI я включва в Група 3.

AKC не я признава. Дори в Япония породата е сравнително рядка и не е сред популярните. Числеността й е ниска — има риск от продължаващо намаляване без целенасочено запазване.

По размер е много малко куче: ръст 30–33 cm, тегло 2–4 kg. Козината е кратка, гладка, лъскава — типична за кратката териерна козина. Цветът е предимно бяло тяло с черни и кафяви маркировки по главата. Главата е почти изцяло черна с ограничени кафяви и бели маркировки. Тялото е изцяло бяло.

Характерът е описан като жив, любознателен, приятен в общуване. По-спокоен от много западни териери. В Япония е ценен като елегантен и чист компаньон. Подходящ за живот в апартамент поради малкия размер и сравнително умерените нужди от активност.

Поради ниската численост е трудно да се открие разплоден материал и да се проследи историческото здравословно профилиране на породата. Като цяло малките кучета с гладка козина имат относително добро здраве при правилна грижа. Животът се изчислява на около 12 години.

Японският Териер е почти непознат извън Япония. Ако имате интерес към тази порода, единственият практически начин е да се свържете с JKC или японски развъдчийски клубове за актуална информация относно наличността на кученца.

Норфолк Териер

Норфолк Териерът е малка британска порода, развита в Норфолк, Кеймбридж и Съфолк — региони с развито земеделие и фермерство. До 1964 г. в Обединеното кралство (и до 1979 г. в AKC) Норфолк и Норич Териерите са третирани като една порода с две разновидности уши — увиснали (drop ears) и изправени (prick ears). Официалното разделяне установява, че увиснатоухите кучета са Норфолк, а изправеноухите — Норич.

Произходът им е в работни териери от Съфолк и Кеймбридж, ползвани в студентски среди в Кеймбридж — оттам неофициалното историческо наименование „Cantab Terrier". AKC признава Норфолк Териер като отделна порода от 1979 г.

По размер е малко куче: ръст около 25 cm, тегло 5–7 kg. Козината е твърда, лежаща, вълнесто-груба. Разрешени цветове: риждо, пшеничено, кафяво-черно (grizzle) или черно-кафяво. Увиснатите уши са малки и сгънати напред — характерна особеност, отличаваща го от Норич Териер.

По характер е смел, дружелюбен и обичлив. В сравнение с много териери е по-малко проблематичен при тренировка. Добре се разбира с деца и е подходящ семеен компаньон. Запазва работния ловен инстинкт — може да преследва малки животни и да копае. Активен, но не изисква изключително много движение.

Животът е средно 12–15 години. Здравословно е рядка порода без масово проследени специфични заболявания. Известни предразположености: сърдечни шумове (митрална клапна болест в по-напреднала възраст), дихателни затруднения при определени форми на главата. Развъдчиците правят ехокардиография за сърдечно здраве.

Парсън Ръсел Териер

Парсън Ръсел Териерът носи същото историческо вдъхновение като Джак Ръсел Териера — преподобния Джон Ръсел от Девъншир. Разликата е в развойния клон: Парсън Ръсел Териерът е квадратен, по-висок тип, близо до „парсонов тип" работен териер от XIX век, докато Ръсел Териерът е по-нисък и дълъг тип.

AKC признава породата от 1997 г. под наименованието „Jack Russell Terrier". Преименуването на „Parson Russell Terrier" настъпва от 2003 г., за да избегне терминологичен конфликт с активните Jack Russell Terrier клубове, неподдържащи признаването от AKC. Клубовете на Джак Ръсел в Великобритания и Австралия са смятали, че официалното AKC-признаване ще промени стандарта в посока изложбен тип за сметка на работните качества.

По размер Парсън Ръсел е с ръст 33–36 cm, тегло 5–8 kg. Пропорцията е квадратна — дължина на тялото приблизително равна на ръста. Козината е в три разновидности: гладка, смесена и груба. Цветът е предимно бяло с черни и/или кафяви маркировки. Ушите са увиснали или полуизправени.

Характерът е типично териерен: много енергичен, смел до безразсъдство, интелигентен, независим. Изключително подходящ за аджилити, следателски спортове (earth dog), надбягвания и Fly-ball. В семейна среда изисква много физическа активност ежедневно. Не е препоръчван за начинаещи.

Животът е средно 13–15 години. Здравословните предразположености включват луксация на пателата, очни заболявания (наследствена катаракта, глаукома) и атаксия (неврологично нарушение, рядко но регистрирано). Развъдчиците в AKC и FCI схеми провеждат DNA тестове за атаксия.

Ръсел Териер

Ръсел Териерът е третата порода, произлизаща от работата на преподобния Джон Ръсел — и третата, призната отделно от AKC. Признаването настъпва от 2012 г. По-нисък и дълъг от Парсън Ръсел Териера, с правоъгълна пропорция на тялото (по-дълъг, отколкото висок), Ръсел Териерът е по-близо до „Jack Russell" тип по форма.

FCI признава породата под наименованието „Russell Terrier" в Група 3 от 2009 г. Основата на разграничението между трите „Ръсел-тип" породи (Jack Russell, Parson Russell, Russell Terrier) е предимно ръстът и пропорциите. Джак Ръсел остава непризнат от AKC, Парсън Ръсел е по-висок и квадратен, а Ръсел Териер е по-нисък и правоъгълен.

Ръстът по AKC стандарт е 20–30 cm, теглото 3,5–7 kg. Козината е в три разновидности: гладка (smooth), смесена (broken) и груба (rough). Цветът е предимно бяло с черни и/или кафяви маркировки. Ушите са увиснали или полусгъвани.

По характер е подобен на останалите Ръсел-тип териери: много активен, интелигентен, смел, с висок ловен инстинкт. Разликата спрямо по-рядките Парсън Ръсел е главно в размера. За живот в апартамент е по-практичен поради малкия ръст, но нуждата от активност е същата.

Животът е средно 12–14 години. Здравните рискове са сходни с тези при Парсън Ръсел — луксация на пателата, очни заболявания, наследствена атаксия. DNA тестването е достъпно за основните генетични рискове. Поради сравнително скорошното официално AKC-признаване, популациите са в разширение.

Скай Териер

Скай Териерът е стара шотландска порода с произход на о-в Скай и западните Хайлъндс. Споменаван е в писмени източници от XVI век. Ниското, продълговато тяло и изключително дългата козина го правят незабравим. Само главата на Скай Териера е покрита с падаща козина, маскираща ушите и очите. Съществуват два типа уши: изправени (prick ears) и увиснали (drop ears).

AKC признава породата от 1887 г. Популярна е при английски и шотландски аристократи и владетели — кралица Виктория е поддържала Скай Териери в двора. Днес UK KC я поставя сред „Vulnerable Native Breeds" — числеността е паднала тревожно.

Знаменит е случаят с Greyfriars Bobby — Скай Териер (по мнението на мнозина историци), останал до гроба на стопанина си в Единбург в продължение на 14 години след смъртта му (1858–1872 г.). Историята е превърната в книги и филми.

По размер е едно от по-тежките малки териери: ръст 23–26 cm, но тегло 16–18 kg при мъжки (компактно, тежко тяло, дълга гръбначна линия). Козината е права, твърда, дълга с копринен подкосъм. Цветовете са: крем, пепеляво, синьосиво, тъмносиво, кафяво или черно.

По характер е описан като верен, смел, но резервиран към непознати. Много привързан към стопанина. Може да е самостоятелен и малко упорит. Не е много активен в сравнение с много териери, но се нуждае от редовни разходки. Добре се разбира с деца в семейството, но може да е резервиран към деца извън него.

Животът е средно 12–15 години. Здравословно е предразположен към премаломия на хрущяла — костно-хрущялна болест на израстващото куче. Отговорните развъдчици изчакват пълното кучешко развитие преди разплод.

Западнохайлендски Бял Териер

Западнохайлендски Бял Териер (West Highland White Terrier, или накратко „Westie") е шотландска порода, произлизаща от бели кучета, отбирани в западния шотландски Хайланд. Тясно свързан с Кернски, Шотландски и Скай Териер, Уеститата са оформени като самостоятелна порода в края на XIX век.

Легендата разказва, че полковник Малкълм от Полталох е направил решението да развъдва само бели териери, след като ловецките му кучета случайно са застреляли ризаво-кафяво куче, сбъркано с лисица. Бялата козина е функционална — позволява лесно разграничаване от плячката. AKC признава породата от 1908 г.

По размер е малко куче: мъжките са около 28 cm, женските — около 25 cm. Теглото е 7–10 kg. Козината е задължително чисто бяла, с двоен слой — твърд и груб от вън и мек, гъст подкосъм. Заоблена глава, заострени изправени уши, тъмни кръгли очи с типичния „Westie expression" — решителен, с достойнство поглед.

По характер е самоуверен, жизнерадостен, с достатъчно любопитство за непрекъснато изследване на света. Харесва хора и деца. Достатъчно спортен за активен живот, но адаптира се и в апартамент. Може да е упорит при дресура — типично за териери — но е достатъчно разбираем при последователно позитивно обучение.

Животът е средно 12–16 години. Здравословно е предразположен към кожни заболявания (атопичен дерматит е изключително честа находка — Westie Lung Disease, кожни алергии), белодробна фиброза (Westie Lung Disease / Idiopathic Pulmonary Fibrosis) и краниомандибуларна остеопатия. Алергиите на кожата са сред водещите причини за посещение при ветеринар при тази порода.

Играчков Фокс Териер

Играчков Фокс Териер (Toy Fox Terrier) е американска порода, развита в началото на XX век от Гладкокосмест Фокс Териер чрез отбиране на по-малки кучета и последващи кръстоски с Играчков Манчестърски Териер и Чихуахуа за получаване на компактен размер при запазен териерен характер.

UKC признава породата от 1936 г. AKC признава Toy Fox Terrier в Групата на Играчките от 2003 г. — по-скоро закъсняло за американска порода с над 70-годишна история.

По размер е малко куче: ръст 21–29 cm, тегло 1,5–3,5 kg. Козината е кратка, гладка, плътна. Цветът е предимно бяло с черни и/или кафяви маркировки — много наподобява Гладкокосмест Фокс Териер, само в по-малък формат. Ушите са изправени, заострени. Главата е пропорционална с типичен териерен израз.

По характер запазва много от териерния дух въпреки малкия размер. Активен, куриозен, бдителен. Добър домашен пазач въпреки малкото тегло — лае при непознати. Може да е упорит при обучение, но е достатъчно интелигентен за добри резултати при позитивно обучение. Адаптира се добре в апартамент, но обича движение.

Животът е средно 13–15 години. Предразположен е към луксация на пателата, болест на Лег-Калве-Пертес (некроза на главата на бедрената кост) и демодекова краста в по-млада възраст. Скрийнинг за луксация на пателата и очни заболявания е препоръчван при развъдчиците.

Ердел Териер

Ердел Териерът е най-голямата истинска териерна порода и носи неофициалното звание „King of Terriers" — Кралят на Териерите. Произхожда от долината на река Айър в Йоркшир, Англия, развит около 1850–1870-те от кръстосване на вече изчезналия Отерхаунд с местен Стар Черно-Кафяв Териер. Целта е куче за ловуване на видра по реките в Йоркшир, което да може и да плува.

AKC признава Ердел Териер от 1888 г. Ръстът при мъжките е 58–61 cm, при женските — 56–59 cm. Теглото е около 19–25 kg при мъжки. Козината е гъста, твърда, жичеста — черна или тъмносиво-черна „ямурлука" по горната половина на тялото и кафяво-ръждиво по лицето, ушите, крайниците и гърдите.

В Първата световна война Ердел Териерът е широко използван от британската армия — като куче-куриер за пренасяне на съобщения в окопите, санитарно куче, разузнавателно куче. Историята описва куче на име Jack, Ердел Териер, награден посмъртно с медал за доставяне на военно съобщение въпреки тежки рани. Подобна служба оказват и в Втората световна война.

По характер е смел, активен, интелигентен и много адаптируем. Работи добре с хора, може да се обучи за полицейска работа, търсене и спасяване, пасторалска дейност и помощна работа. По-малко агресивен по отношение на хора от много бул-тип териери, но запазва характерното упорство. Не препоръчван за начинаещи.

Нуждае се от значително движение ежедневно — поне 1–2 часа активност. Умствената стимулация е също важна. Скучаещ Ердел е деструктивен Ердел.

Животът е средно 11–14 години. Предразположен е към дисплазия на тазобедрената става, хипотиреоидизъм и мегаезофагус (разширение на хранопровода). Козината изисква редовен стриппинг — ежегодно или на два пъти годишно.

Бразилски Териер

Бразилски Териер (Terrier Brasileiro) е националната порода на Бразилия и единствената бразилска порода, призната от FCI. Произходът му е в Фокс Териери (предимно Гладкокосмести), пренесени от Европа в края на XIX — началото на XX век от бразилски студенти, учили в Португалия, Франция и Великобритания. В Бразилия тези териери се кръстосват с местни популации и малки испански или португалски териери, за да се получи пластичен, атлетичен ловен тип.

FCI признава Бразилски Териер от 1995 г. в Група 3. Породата не е призната от AKC или KC. Числеността му е концентрирана предимно в Бразилия.

По размер е малко до средно куче: ръстът е 33–40 cm, теглото 6,5–10 kg. Козината е кратка, гладка, плътна. Цветът е трицветен: бяло тяло с черни, кафяви или синьо-сиви маркировки по главата, гърдите, седлото и опашката. Главата е заострена, ушите — полусгънати.

В Бразилия е ценен като ловно куче за дребен дивеч и като ловец на гризачи. По характер е изключително активен, интелигентен, с висок ловен инстинкт. Добре се разбира с хора и може да е добър семеен компаньон, но изисква значително движение и умствено натоварване.

Животът е средно 12–14 години. Здравословно е сравнително здрав, тъй като е работна порода без много концентрация на изложбени линии. Предразположеностите са типични за малки активни кучета — луксация на пателата, алергии. Данните за генетично здраве са ограничени извън Бразилия.

Твърдокосмест Фокс Териер

Твърдокосмест Фокс Териер (Wire Fox Terrier) е близо роден на Гладкокосмест Фокс Териер по форма и функция, но с характерна гъста, сплетена, жичеста козина. Развит в Англия, ползван за лисичи лов. AKC го признава от 1885 г. като разновидност на Гладкокосмести Фокс Териер, а от 1985 г. — като самостоятелна порода.

Твърдокосместият Фокс Териер е постигнал изключителни успехи на изложбите. Той е най-титулуваната порода на Westminster Kennel Club Dog Show в Ню Йорк: към 2025 г. ​Wire Fox Terrier е спечелил Best in Show 15 пъти — повече от всяка друга порода.

Размерът е идентичен с Гладкокосместия: ръст около 38–39 cm, тегло 7–9 kg. Козината е гъста, сплетена, наподобяваща тел (wire). Цветовете са същите — предимно бяло с черни и/или кафяви маркировки. Подстрижката (стриппинг) е изискване за изложби — козината се скуби на ръка, а не стриже.

По характер е жизнено активен, смел, много любознателен. Може да е по-шумен и по-активен от Гладкокосмест Фокс Териер — при определени линии. Обича игра и взаимодействие с хора. Изисква значително движение.

Животът е средно 12–15 години. Предразположен е към наследствена катаракта, луксация на пателата и ставни проблеми. Развъдчиците на изложбени линии провеждат очни и ставни прегледи. Козината изисква редовен стриппинг или подстригване на всеки 6–8 седмици.

Ирландски Териер

Ирландски Териер е сред четирите ирландски териерни породи и вероятно е най-старата от тях. Произходът е в Ирландия, с вероятен произход преди XIX век, но кинологичното признаване настъпва в края на 1800-те. AKC го признава от 1885 г. — в пределите на първите териери, приети в организацията.

Ирландски Териер е едно от малкото териерни кучета с изцяло едноцветна (whole-coloured) козина — нито черна, нито кафяво-черна, нито бяла маркировки. Разрешени са: риждо (red), риждо-пшеничено (red wheaten) и пшеничено (wheaten). Никакви маркировки не са допустими по стандарт. Козината е твърда, гъста, жичеста.

По размер е среден териер: ръст около 46 cm, тегло 11–12 kg. Телосложението е атлетично, с пропорционален, гъвкав корпус. Предназначен е за ловуване на водолюбива плячка (видра) и за работа в ирландски ферми.

В Първата световна война Ирландски Териер е използван от ирландските и британски войски като куче-куриер и пратеник в окопите. Известен е с бойния дух, надарен от порода с репутация на „daredevil" (безразсъден смелчага).

По характер е описан като смел, жизнерадостен, верен и много привързан към семейството. Може да е агресивен към непознати кучета — особено от същия пол. Добра социализация намалява тези прояви. Интелигентен, реагира добре на позитивно обучение.

Животът е средно 12–16 години. Предразположен е към цистинурия (нарушение на метаболизма на аминокиселини, водещо до бъбречни камъни). DNA тест е наличен. Отговорните развъдчици тестват преди разплод.

Лейкланд Териер

Лейкланд Териерът (Lakeland Terrier) е развит в района на Езерния Окръг (Lake District), Кумбрия, Англия — пейзаж от скалисти планини и широки блата. Породата произлиза от Камбърланд Териер и Пилингтън Териер — местни работни типове от XIX век. Кумбрийските фермери са отглеждали тези кучета, за да ловуват лисици, разбивали агнешки стада в ягнилния период. AKC признава породата от 1934 г.

По размер е малко до средно куче: ръст около 37 cm, тегло 7–8 kg. Козината е гъста, твърда, жичеста с добър подкосъм. Цветовете са: черен и кафяв (black and tan), риждо, пшеничено, синьо и кафяво (blue and tan), тъмносиво. Тялото е компактно, правоъгълно — ширина в гърдите точно достатъчна за влизане в лисичи нори.

По темперамент е смел, жизнерадостен, активен. По-малко агресивен от много териери, но запазва характерната териерна независимост. Добре се разбира с хора и деца. Участва успешно в аджилити и терен-спортове (earth dog). Изисква ежедневно движение — издръжливостта му е значителна за размера.

Лейкланд Териер е рядка порода дори в Великобритания. Числеността е ниска и UK KC следи популацията. Извън Британия е практически непознат.

Животът е средно 12–15 години. Предразположен е към очни заболявания (наследствена катаракта) и ставни проблеми. Козината изисква редовен стриппинг — ръчно скубене два пъти годишно за запазване на текстурата.

Шотландски Териер

Шотландски Териер (Scottish Terrier, „Scottie") е сред най-символичните британски породи кучета. С характерната черна козина, ниска стойка и изправени уши е разпознаваем по целия свят. Произлиза от шотландски хайлъндски териери, известни в документи от XVI–XVII век. AKC го признава от 1885 г. — сред първите териери.

Трима американски президенти са поддържали Шотландски Териери в Белия Дом: Франклин Д. Рузвелт (куче на име Fala), Дуайт Айзенхауер и Джордж Буш-старши (куче Millie) и Джордж Буш-млади (Barney и Miss Beazley). Тази президентска асоциация е засилила популярността на породата в Съединените щати.

По размер е ниско, набито куче: ръст около 25–26 cm, тегло 8,5–10 kg при мъжки, 8–10 kg при женски. Козината е плътна, гъста с характерна „юбка" по гърдите и крайниците. Цветовете са: черно, пшеничено (wheaten) или пъстрово (brindle). Черното е най-разпространено.

По характер е описан като независим, верен, самоуверен. Независимостта на „Scottie" е легендарна — не е куче, жадуващо за неспирно внимание. Добре се разбира с хора, но може да е резервиран към непознати. Добра социализация е важна. Може да е упорит при обучение — не е ентусиазиран от повтарящи се упражнения.

Животът е средно 11–13 години. Водеща здравна предразположеност е Cramped Dog Syndrome (известен и като „Scottie Cramp") — неврологичен синдром, проявяващ се при интензивно движение. Освен това: von Willebrand Disease (нарушение на кръвосъсирването), блейдерен (пикочомехурен) рак и краниомандибуларна остеопатия. Развъдчиците тестват за болестта на фон Вилебранд.

Тентърфийлд Териер

Тентърфийлд Териерът е австралийска порода, развита от Миниатюрен Фокс Териер (Miniature Fox Terrier) — местно австралийско наименование за малки, гладкокосмести териери, пренесени от Великобритания. Тентърфийлд е кръстен на планинското градче Tenterfield в Нов Южен Уелс.

Дълго третиран като синоним на Миниатюрен Фокс Териер, Тентърфийлд е признат като отделна порода от Australian National Kennel Council (ANKC) от 2002 г. FCI не го признава. AKC не го признава. Числеността е ограничена предимно до Австралия.

По размер е малко куче: ръст 25–30 cm, тегло 2,5–5,5 kg. Козината е кратка, гладка, плътна. Цветът е предимно бяло с черни и/или кафяви маркировки — типичен за малките австралийски териери. Телосложението е атлетично и пропорционално за размера.

Исторически е ловец на плъхове и мишки в австралийски ферми. По характер е смел за размера, активен, привързан към семейството. По-лесен за обучение от много териери. Адаптира се добре в апартамент при ежедневно движение.

Животът е средно 10–14 години. Здравословно е сравнително здрав. Предразположен е към луксация на пателата и демодекова краста при кученца. Тъй като е предимно австралийска порода, информацията за здраве е по-ограничена в международен контекст.

Чилийски Териер

Чилийският Териер (Terrier Chileno) е развит в Чили от малки гладкокосмести териери, внесени от европейски — предимно британски — имигранти в края на XIX в. С времето тези кучета се смесват с местни чилийски типове, формирайки разпознаваема и устойчива популация, адаптирана към климата и начина на живот в Чили. Първите опити за стандартизация датират от 60-те години на XX век. FCI го признава временно (provisionally) от 2019 г. като развиваща се порода. Извън Южна Америка е практически непознат.

Класификацията при FCI е временна — породата е в процес на пълно признаване. Национален клуб в Чили поддържа регистъра и стандарта. AKC не признава породата. Историческата функция е фермерска и ловна — ловуване на дребни вредители и пазене на имоти. Днес се среща предимно като семейно куче в Чили и съседните страни.

По размер е малко до средно куче: ръст 28–38 cm, тегло 5–8 kg. Козината е кратка, гладка, плътна. Типичният цвят е двуцветен (черно и кафяво) или трицветен (черно, кафяво и бяло) — характерно разпределение, напомнящо на Fox Terrier. Ушите са изправени. Телосложението е леко, атлетично.

По характер е активен, бдителен, интелигентен. Сравнително добронамерен с деца и семейства. Запазва ловния инстинкт и склонността към преследване на дребни животни. Обучим — не е типично упорит, но изисква последователност. Популярен в Чили като универсален работно-компаньонски тип.

Животът е приблизително 12–15 години. Поради ограниченото международно присъствие, документираните здравни данни са малко. Следва се от наблюдението, че породите с широка генетична база и без тесен стандарт за форма на главата или тялото обикновено нямат специфични структурни проблеми. Очакват се по-обширни здравни данни с разширяването на популацията извън Южна Америка.

Миниатюрен Фокс Териер

Миниатюрният Фокс Териер (Miniature Fox Terrier) е австралийска порода, развита от малки гладкокосмести териери — Toy Fox Terrier, Toy Manchester Terrier и малки English Toy Terrier — пренесени от Великобритания в Австралия в края на XIX в. Известен в Австралия неофициално като „Mini Foxie", е отделна и самостоятелна порода, различна от американския Toy Fox Terrier и от английския Toy Fox Terrier. Признат е от Australian National Kennel Council (ANKC). AKC и FCI не го признават. Практически цялата популация се намира в Австралия.

Основната функция исторически е ловуване на плъхове и мишки в австралийски ферми и складове. Размерът му е по-малък от повечето стандартни Fox Terrier разновидности, което го прави подходящ за ловуване в стеснени пространства. Съвременното му разпределение е предимно като семейно куче в Австралия, въпреки че развъдчийският клуб поддържа активен интерес към работните му качества.

По размер е малко куче: ръст 24–30 cm, тегло 3–5,5 kg. Козината е кратка, гладка, гъста. Цветът е предимно бяло с черни и/или кафяви маркировки. Ушите са изправени, заострени — характерна черта. Телосложението е стройно и атлетично — не трябва да изглежда тромаво.

По характер е активен, бдителен, много жив. Силно привързан към стопанина. Склонен е да е гласовит — дава знак при непознати или при движение наблизо. Ловният инстинкт е силен: не трябва да му се доверява в ненаблюдавана среда с малки животни. При достатъчно движение може да се адаптира добре в апартамент.

Животът е изключително дълъг: средно 12–18 години — сред по-дълголетните малки кучета. Предразположен е към луксация на пателата и болестта на Legg-Calvé-Perthes (аваскуларна некроза на тазобедрената става). Отговорните развъдчици в Австралия тестват за основните ортопедични проблеми.

Ратонеро Бодегеро Андалус

Ратонеро Бодегеро Андалус (Ratonero Bodeguero Andaluz) е испанска порода от Андалусия, чийто произход е пряко свързан с британската търговия с вино. В XVIII–XIX в. британски търговци на херес разширяват дейността си в Херес де ла Фронтера и Санлукар де Барамеда — центрове на андалуското производство. Заедно с тях пристигат малки Fox Terrier тип кучета, използвани за прогонване на плъхове в бодегите — традиционните андалуски изби за отлежаване на херес. Тези териери се смесват с местни испански типове в продължение на десетилетия, формирайки характерен регионален тип. Испанският развъден клуб (RSCE) признава породата, а FCI я включва в развиваща се програма от началото на 2000-те години.

Наименованието буквално означава „андалуски хващач на плъхове от бодегата". Функцията е ясна и непроменена: ловуване на гризачи в складови и изби пространства. Днес се отглежда и като компаньон, особено в южна Испания и Португалия. Извън Иберийския полуостров е много рядък.

По размер е малко куче: ръст 36–45 cm, тегло 4–8 kg. Козината е кратка, гладка, гъста. Цветът е предимно бяло с черни и кафяви маркировки — трицветен тип. Ушите са много характерни: изправени, широки в основата, с право триъгълно стоене. Стойката е елегантна и стройна — отдалечена от „тромавия" вид на работните модели.

По характер е енергичен, активен, много жив. Добър страж — предупреждава гласовито. Привързан към семейството. Ловният инстинкт е силен и реален — не е изгубен в съвременния развъд. При правилно движение се адаптира добре в семейна среда.

Животът е средно 14–16 години. Специфични наследствени проблеми не са документирани масово. Поради малкото международно присъствие, системното здравно проследяване е ограничено. Развъдчиците в Андалусия работят в рамките на националния клуб за поддържане на генетичното разнообразие.

Дървесен Файст

Дървесният Файст (Treeing Feist) е американски ловен тип порода, развита в южните щати на САЩ за специфична задача: „treeing" — преследване на катерица или друг дребен дивеч до дърво, след което задържане там чрез непрекъснат и точно насочен лай, докато ловецът пристигне. Тази комбинация от бърза проследяваща работа и гласово маркиране е особено ценена в ловната традиция на американския юг. UKC признава Дървесния Файст от 1998 г. AKC го поставя в Foundation Stock Service от 2015 г. Тясно свързан е с Планинския Файст, но е признат като отделна порода с различен стандарт.

Историческото разграничаване между различните „feist" типове се е случвало предимно на регионално ниво — имена като „Mountain Feist", „Treeing Feist", „Pencil-tail Feist" или „Barger Stock Feist" описвали конкретни работни линии в различни части на Апалачите и южните планини. Стандартизацията и регистрацията дава структура на тази народна традиция, но работните качества — а не изложбеният тип — остават основен критерий за развъд.

По размер е малко до средно куче: ръст 30–46 cm, тегло 9–16 kg. Козината е кратка, гладка. Цветовете са разнообразни — петнисто бяло с черни и кафяви маркировки, трицветни комбинации. Ушите са изправени или полуизправени. Телосложението е атлетично и компактно, с ясна мускулатура.

По характер е много енергичен, с изключително силен ловен инстинкт. Семейно куче може да бъде, но нуждата от активност е реална: без ловна или друга работа изисква значително ежедневно движение. В ловна среда е постоянен и упорит; може да работи самостоятелно продължително без пряко ръководство.

Животът е средно 13–18 години. Поради работния, а не изложбен развъд, специфичните структурни здравни проблеми са редки. Наследствените данни са ограничени на международно ниво. Основните здравни рискове са свързани с ловна активност — наранявания при работа в гористи терени — а не с вродени дефекти.

Черен Руски Териер

Черният Руски Териер (Black Russian Terrier) е изцяло изкуствено създадена порода, разработена в Съветския съюз в края на 40-те и 50-те години на XX в. в държавния военен развъдник „Червена Звезда" (ЦВТШ) край Москва. Целта е специализирано работно куче за военна и охранителна служба в условията на суровия руски климат. В разработката са използвани над 17 породи, включително Гигантски Шнауцер, Ротвайлер, Ердел Териер, Нюфаундленд, Московски Водолаз и Кавказки Овчарка. Думата „Териер" в наименованието отразява влиянието на Ердел Териер в развоя — не класификация. Понякога е познат неофициално като „Сталиновото куче".

AKC го поставя в Working Group (работни кучета) от 2004 г. FCI го класифицира в Група 2 (пинчер, шнауцер, молосоиден тип и швейцарски планински кучета). Нито един регистър не го признава за териер. Извън Русия и страните от бившия СССР числеността е относително ниска, но популацията нараства с интереса към работни кучета.

По размер е едро куче: ръст 64–74 cm при мъжки, 62–70 cm при женски; тегло 36–65 kg. Козината е двуслойна — гъст подкосъм и вълнообразна или леко навита горна козина с дължина 5–15 cm. Цветът е черен, допустими са единични сиви косми. Характерна брада и вежди оформят лицето. Телосложението е масивно, мускулесто и внушително.

По характер е уверен, спокоен, защитен. Изключително предан на семейството, но резервиран с непознати. Много висока работна издръжливост и способност за обучение. Изисква опитен стопанин — не е подходящ за първо куче. Нуждата от движение е значителна, но не е хаотично енергичен — по-спокоен в сравнение с истинските работни териери.

Животът е средно 10–14 години. Като едра порода е предразположен към тазобедрена и лакътна дисплазия, прогресивна ретинална атрофия и хиперурикозурия (генетично обусловено нарушение на метаболизма на пикочната киселина). Отговорните развъдчици провеждат рентгенов и DNA скрийнинг преди разплод.

Датско-Шведско Фермерско Куче

Датско-Шведското Фермерско Куче (Dansk-Svensk Gårdhund) е стара скандинавска порода, документирана на датски и шведски ферми поне от XVIII в. Функцията му е типично „фермерска" в широкия смисъл: ловуване на плъхове и мишки в плевни и складове, предупреждаване при непознати, компаньонство с децата на стопанството. Тази комбинация от охрана, ловуване на гризачи и семеен характер е споделена с редица малки работни породи от Британските острови, въпреки независимия скандинавски произход. FCI признава породата от 1987 г. и я поставя в Група 2 — не сред работните кучета с британски произход. AKC я включва в Foundation Stock Service.

Извън Скандинавия бавно придобива популярност в Обединеното кралство и в по-малка степен в Северна Америка. В Дания и Швеция е добре познато и обичано семейно куче. Класификационното разграничаване отразява FCI-позицията, че произходът — а не функцията — определя групата. Независимо от това, поведенчески прилича повече на малък работен скандинавски тип, отколкото на типичния пинчер тип.

По размер е малко куче: ръст 30–40 cm, тегло 6–9 kg. Козината е кратка, гладка, твърда. Цветът е бяло с петна — черни, кафяви, червеникавокафяви или комбинирано. Главата е клиновидна, по-тясна от повечето тежко-глави породи. Ушите са полуувиснали или изправени — разнообразие е допустимо в стандарта.

По характер е активен, бдителен, куриозен, лесен за обучение. Добре се разбира с деца и с другите домашни животни. Лишен от типичното работно упорство — по-сговорчив и по-гъвкав при ежедневно взаимодействие. Добро представяне в аджилити и обидиенс. Лесно се адаптира към апартамент при редовни разходки.

Животът е средно 11–13 години. Обща здрава порода без документирани масови наследствени заболявания. Широката генетична база и функционалният, а не изложбен развъд поддържат здравето на популацията. Отговорните развъдчици провеждат стандартен скрийнинг за очни заболявания и ортопедични проблеми.

Шнауцери — Класификационен Спор

Шнауцерите са едно от най-ясните примери за това как една и съща порода може да попада в напълно различни класификационни групи в зависимост от регистъра. Всички три шнауцерни размера — Миниатюрен, Стандартен и Гигантски — са породи с германски произход, без исторически връзки с британския работен Териерен развъд.

AKC поставя Миниатюрния Шнауцер в Териерната група, обосновавайки се с функционалното сходство: малко куче, развъдено за ловуване на гризачи, с живо и независимо поведение. Стандартен и Гигантски Шнауцер AKC поставя в Working Group. FCI поставя и трите размера в Група 2 (пинчер и шнауцер тип) — категория, обхващаща германски и австрийски кучета с вертикален, мускулест тип. Kennel Club (UK) поставя Миниатюрния в Utility Group. Нито FCI, нито KC третират кой да е шнауцер като Териер.

Произходът на Шнауцера е в Германия, документиран поне от XV–XVI в. в германски и нидерландски картини. Стандартният Шнауцер е базовият тип: развъден във Вюртемберг и Бавария като фермерски, конюшенски и охранителен тип. Миниатюрният е намален вариант, кръстосан с малки пинчери и Афенпинчер; Гигантският е уголемен вариант, кръстосан с Флоберски Бовие и Немски Дог. Нито в трите случая са участвали британски или ирландски работни кучета.

Миниатюрният Шнауцер е единственият, при когото AKC-поставянето в Териерната група има реален практически ефект: участва в Териерни класове на AKC-изложби и се конкурира срещу истински Териери. Поведенчески е достатъчно сходен с малките работни Териери — жив, бдителен, независим — за да е разграничението от значение главно за кинолозите, а не за средния стопанин.

За собствениците на шнауцери класификационният спор е предимно академичен: и трите размера са установени, здрави и добре документирани породи. За кинологичните организации обаче той илюстрира принципния въпрос дали класификацията трябва да следва произхода или функцията — въпрос, на който различните регистри отговарят по различен начин.

Английски Бял Териер

Английският Бял Териер (English White Terrier) е изложбена порода, развита в Англия около 1860-те г. от бели работни типове. Разграничаван от Бул Териер по изправените, V-образни уши и по-изтънченото, по-елегантно телосложение — не притежава масивната глава, характерна за бул-тип кучетата. Накратко признат от Британския Кенел Клуб в края на XIX в. Никога не е бил многоброен: дори в пика на популярността му числеността остава ниска.

Породата е позната с нервност и плашливост — черти, трудни за елиминиране чрез развъд. Около 1900–1910 г. интересът на изложбените развъдчици се измества към Фокс Териер, Бул Териер и американски породи, а Английски Бял Териер изчезва без да остави преки потомци в живи породи. Неговият принос за Бостонски Териер — осъществен чрез ранни кръстоски — е единствената косвена следа в съвременното развъдничество.