Папийон

Папийонът не е декоративна порода в традиционния смисъл. Произхожда от работни кучета, исторически използвани за лов на дребни гризачи, и носи в себе си енергията и интелигентността на куче, създадено да работи. Животът в апартамент му подхожда, но само ако собственикът разбира, че "малко куче" не означава "куче с малки нужди".

Тази статия разглежда породата такава, каквато е, с предимствата и недостатъците, с историята и здравословните предразположения, с реалните изисквания за гледане. Без излишна романтика.

История

Историята на папийона започва преди повече от четири века. Корените му се намират в Испания и Италия от 16-ти век, където малките спаниели, преки предшественици на днешния папийон, са били любимци на аристокрацията. Те редовно се появяват в портрети на знатни дами, нарисувани от художници като Тициан и Рубенс. Тези кучета не са просто аксесоари — в ерата, когато портретите са документирали статус и идентичност, включването на куче е означавало нещо.

През 17-ти век породата прави решаващата крачка към Франция. Доведени в страната чрез търговски пътища и дипломатски връзки, малките спаниели бързо завладяват кралския двор. Луи XIV, известен с пристрастието си към дребни разкоши, ги харесва. Мария Антоанета, според някои исторически свидетелства, е имала папийон, с когото не се е разделяла. Истина или легенда, тези истории отразяват реалното положение на породата — тя е символ на статус и изтънченост в най-буквалния смисъл.

В периода на 18-ти век папийоните се появяват в портрети на дами от висшето общество из цяла Западна Европа. Козината им, начинът, по който са поставени в картините, и близостта им до собствениците говорят за животни, смятани за истински придружители, а не за куриози.

До 19-ти век породата излиза от кралските дворове и се разпространява сред по-широките слоеве на европейската буржоазия. Появяват се първите кучешки изложби, и малките пеперудени кучета намират нова сцена. Именно тогава се установяват и по-ясните стандарти за външен вид.

В началото на 20-ти век папийонът е официално признат от основните кинологични организации. Американският кенел клуб го регистрира официално през 1935 г. Оттогава породата запазва постоянно присъствие в света на породите кучета, не е сред най-популярните по брой, но е сред тези с най-лоялна и информирана общност от любители.

Двата типа: Папийон и Фален

Малко хора знаят, че папийонът всъщност се среща в два варианта, определени изцяло от формата на ушите. Според официалния FCI стандарт за Папийон, двата типа не са отделни породи и нямат различни стандарти за тяло, козина или цвят. Разликата е само в ушите и отчасти в темперамента.

Папийон (Papillon)

Носи името на пеперудата — papillon на френски. Ушите са изправени, широко поставени, с дълга, перообразна козина по ръбовете. Когато кучето е будно, ушите стоят под ъгъл, наподобяващ разперени крила. Тези кучета обикновено са по-живи, по-реактивни и по-гласовити. Постоянно следят обкръжението си и са склонни към по-силно изявена индивидуалност. Подходящи са за активни хора, интересуващи се от обучение и спорт с кучета.

Фален (Phalène)

Идва от старофренската дума за нощна пеперуда — молец. Ушите са клепнали, падат встрани и надолу, с козина, която рамкира лицето по мек начин. По характер фаленът е по-спокоен, по-тих и с по-силно изразена привързаност към конкретен човек. По-рядко се среща от папийона и в някои страни е смятан за отделна разновидност. Подходящ е за хора, търсещи по-тихо и по-малко активно куче.

Важно е да се знае, че двата типа могат да се родят в едно и също котило. Ако кученцата на двама папийони с изправени уши имат клепнали уши, това не означава проблем с породата. Генетиката на ушите при папийона е по-сложна от това, което изглежда отвън.

Характер и поведение

Папийонът е интелигентно куче — това не е просто клише за породата. В проучванията на Стенли Корен върху кучешката интелигентност, папийонът се нарежда сред топ 10 породи по способност за обучение и разбиране на команди. На практика това означава, че кучето ще научи нова команда за значително по-малко повторения от средното куче и ще я запомни дълготрайно.

Тази интелигентност обаче е меч с две остриета. Куче, което се учи бързо, се и отегчава бързо. Папийон без достатъчно умствена стимулация ще намери собствени начини да се занимава — и те рядко съвпадат с желанията на стопанина. Дъвкане на предмети, прекомерен лай, натрапчиво поведение, всичко това са симптоми на скука, не на лош характер.

Бдителността е друга силно изразена черта. Породата исторически е служила за лов на дребни гризачи и насекоми, което означава, че слухът, зрението и реакцията са развити над средното. В домашна среда това се проявява като постоянна осведоменост за случващото се, папийонът ще чуе непознат звук пред вратата, преди вие изобщо да сте го усетили. Склонен е да предупреждава с лай, и ако това не се управлява от малък, може да стане навик.

С хора папийонът е привързан и нежен. Обикновено следва стопанина из цялата къща, търси близост и контакт. Не е куче, което се задоволява с независимост — обича да е включен в ежедневието на семейството. Оставен сам за дълги периоди, може да развие тревожност.

С деца се разбира добре, особено с по-големи деца, които умеят да боравят с него внимателно. С много малки деца трябва надзор — не защото е агресивен, а защото е малък и лесно може да се нарани при несъзнателно грубо боравене.

С непознати кучета и хора папийонът обикновено е любопитен, а не агресивен, но може да бъде резервиран в началото. Социализацията от ранна възраст е важна и трайно влияе на поведението му в зряла възраст.

Хранене

Храненето на папийона не се различава съществено от стандартите за малки породи. Важно е порцията да е съобразена с теглото и нивото на активност — лесно е да се прехрани малко куче, особено ако редовно се дават лакомства по време на тренировки. Наднорменото тегло при малки породи натоварва ставите непропорционално на размера.

Честотата на хранене при възрастни кучета обикновено е два пъти дневно. При кученца — три до четири пъти дневно до около шест месечна възраст.

Зъби и устна хигиена

Малките породи са генетично предразположени към зъбни проблеми. Зъбите са наблъскани в малка челюст, зъбен камък се натрупва по-бързо и заболяванията на венците са чести. Редовното четкане — в идеалния случай ежедневно, реалистично три пъти седмично — значително намалява риска. Важно е да се започне от ранна кученческа възраст, за да свикне кучето с процедурата. Дъвките и играчките за зъби помагат, но не заместват механичното почистване.

Болести, типични за породата

Папийонът като цяло е здрава порода с дълъг живот, но има определени предразположения, за които собствениците трябва да са наясно преди да вземат куче.

Луксация на патела (изкълчване на коленната чашка)

Най-честият ортопедичен проблем при малки породи. Коленната чашка излиза от нормалното си положение, което причинява накуцване или характерното движение "на скачане". Среща се в четири степени на тежест — от почти незабележима до такава, която изисква хирургична намеса. При закупуване на кученце е добре да се поиска информация дали родителите са прегледани за този проблем.

Прогресивна ретинална атрофия (PRA)

Прогресивната ретинална атрофия е генетично заболяване на очите, при което фоторецепторите в ретината дегенерират прогресивно. Води до постепенна загуба на зрение, започваща обикновено с намалено нощно виждане. Може да се установи чрез генетичен тест — отговорните развъдници тестват родителите и не развъждат носители на мутацията.

Отворена фонтанела

При някои папийони, особено при по-малките индивиди, фонтанелата (меката зона на черепа) може да остане незатворена. Това прави кучето уязвимо при удар в главата. Не е заболяване само по себе си, но изисква повишено внимание при боравене. При избора на кученце проверете при ветеринарен преглед.

Хипогликемия (ниска кръвна захар)

Среща се предимно при кученца и при много малки възрастни индивиди. Симптомите включват слабост, треперене, дезориентация. При кученца е важно да се храни достатъчно често и да се избягват ситуации с прекалено физическо натоварване без предхождащо хранене.

Митрална клапна недостатъчност

Сърдечно заболяване, типично за малките породи в по-напреднала възраст. Клапата между лявото предсърдие и вентрикула не се затваря правилно, което води до обратен кръвоток. Прогресира бавно и в ранните стадии не влияе на качеството на живот. Ветеринарен преглед веднъж годишно след седмата-осмата година включва аускултация за ранно установяване.

Дентални заболявания

Дентални заболявания при кучета: Пародонтозата при малките породи е по-честа и по-тежка отколкото при едрите кучета. Незначителното кървене от венците, лош дъх и нежелание за дъвкане са признаци, изискващи ветеринарен преглед. Редовното почистване на зъбите от ранна възраст е най-ефективната превенция.

При избора на кученце се препоръчва развъдник, който прави здравни тестове на родителите и може да предостави документация. Отговорните развъдници тестват поне за PRA и луксация на патела и с радост предоставят резултатите.

Отказ от отговорност

Информацията в тази статия е с общообразователен характер и не замества консултацията с ветеринарен лекар или квалифициран кинолог. Всяко куче е индивидуално — поведението, здравният статус и нуждите може да се различават значително дори в рамките на една порода. Преди да вземете куче, се консултирайте с ветеринар и, ако е възможно, прекарайте време с представители на породата.

При здравословни проблеми или съмнения за заболяване, моля потърсете лицензиран ветеринарен специалист.