Малка италианска хрътка (левретка): аристократът под одеялото

Хилядолетна история в пет килограма

Хрътка за зайци или за скута?

Никой не знае със сигурност откъде идва малката италианска хрътка. Историците на породата посочват малки хрътки, изобразени преди около 2000 години по земите на днешна Гърция и Турция, и археологически находки. Твърдението, че левретки са имали още египетските фараони, се преписва от сайт на сайт, без някой да е показал доказателство.

Отдавна се спори и за предназначението ѝ. Едни смятат, че дребният ръст е търсен нарочно и че това куче винаги е живяло в скута на знатни хора. Други са убедени, че с него са ловували зайци и друг дребен дивеч.

Не са на едно мнение и кинологичните организации. FCI, към която принадлежи и България, поставя левретката в група 10 при хрътките. Американският кенел клуб (AKC) и британският Kennel Club я водят в групата на миниатюрните породи.

Който е живял с левретка, знае, че и двете страни имат право. Кучето, което цял следобед е спало на дивана, изхвърча навън за секунди, ако през двора притича котка.

Как малката италианска хрътка едва не изчезна

През XIX век левретката е много популярна в Англия. Част от развъдчиците тогава търсят кучета с минимален ръст и не мислят особено за здравето им, а това вреди на породата.

Двете световни войни са тежки за почти всички породи кучета в Европа. Храната не достига и много развъдници затварят. Левретките намаляват толкова, че след Втората световна война в някои страни остават броени кучета. Породата оцелява благодарение на шепа развъдчици, които продължават да работят с тях.

Една порода в много нюанси

Цветовете на левретката и какво казва стандартът

Според стандарта на FCI италианската хрътка е едноцветно куче. Допустими са черно, сиво в светли и тъмни нюанси и изабела, тоест цветовете от кремаво до червеникаво. Бяло е позволено само на гърдите и на лапите. Кучетата, които в обявите се наричат сини, по стандарт са сиви.

Американският стандарт на малката италианска хрътка приема всички цветове и комбинации с две изключения: тигровата окраска и подпалините, каквито има доберманът. В САЩ ще видите шарени кучета с големи бели петна и дори изцяло бели, които стандартът на FCI не предвижда.

При част от сините кучета с времето козината изтънява, а кожата става суха и се лющи. Състоянието се нарича алопеция при разредени цветове (CDA) и не заплашва живота на кучето. Не се лекува напълно и кожата иска редовна грижа.

Европейската и американската левретка не са съвсем еднакви

В страните от FCI, включително България, важи италианският стандарт, защото Италия е родината на породата. Американският кенел клуб признава левретката още през 1886 г. и в САЩ тя се развива по собствен стандарт.

Освен по цветовете, двата стандарта се различават и по теглото. FCI поставя горна граница от 5 кг. Американският стандарт посочва само желана височина от 13 до 15 инча, около 33 до 38 см, и не определя тегло. Там не са рядкост левретки над 5 кг.

За домашен любимец тези разлики почти нямат значение. Имат, ако мислите за изложби или развъждане. Шарено кученце от американски линии не отговаря на стандарта на FCI.

Има ли „мини“ левретка?

Няма. Нито FCI, нито американският или британският клуб признават миниатюрна разновидност. Левретката сама по себе си е миниатюрната хрътка.

Думите „мини“ и „тийкъп“ в обявите са търговски ход. Никой не може да гарантира какъв ще е ръстът на порасналото куче, а под тези етикети понякога се продава недохранено кученце или смес с друга порода.

Дребният ръст върви с тънки кости, а при левретката и нормалните кости не са дебели. Стандартът на FCI днес има и долна граница на височината, 32 см.

Уипетът, между другото, е отделна порода с височина от 44 до 51 см и левретката не е негова умалена версия.

Характер на котка в тялото на италианска хрътка

Навици, взети назаем от котките

Италианската хрътка обича топлината като котка. Ще я намерите в петното слънце на пода или под завивката, свита на кравай. Козината ѝ почти няма миризма и пада малко.

Мокрото време не ѝ харесва. Много левретки отказват да излязат в дъжд, а ако ги изведете, свършват работата си набързо и хукват обратно към вратата.

С непознати обикновено е резервирана. Не се хвърля в ръцете на всеки гост и сама решава кого да допусне до себе си.

Спокойна у дома, светкавица навън

У дома италианската хрътка е тихо куче. Навън се събужда хрътката. На пълна скорост тя бяга в двоен галоп, при който в една крачка тялото ѝ два пъти е изцяло във въздуха: веднъж с изпънати напред и назад крака и веднъж със събрани под корема.

Тази скорост иска безопасно място. Пусната без повод, левретката хуква след котка или найлонова торбичка, понесена от вятъра, и не мисли за улицата. За тичане търсете оградена площ. Друга възможност е лур курсингът, спорт, при който хрътките гонят механична примамка.

Главата ѝ е тясна, а вратът дълъг, и от обикновен нашийник кучето се изплъзва лесно. За хрътки има специален модел, мартингейл, който се затяга до определена степен при дърпане. Става и добре прилепнал нагръдник. Кожата ѝ е тънка и се разкъсва на клони и остри ръбове, така че след тичане в храсти я огледайте.

Колко крехка е всъщност малката италианска хрътка?

Левретката изглежда като порцеланова, но е атлетично куче, което тича и играе като всяка хрътка. Внимание изискват студът и предните крака на младите кучета. За зъбите пише в частта за храната.

Скоковете от дивана и рискът от счупване

Счупеният преден крак е травма, която развъдчиците на левретки познават добре. Чупят се лъчевата и лакътната кост, в повечето случаи малко над китката. Рискът е голям при младите кучета, които скачат без страх от дивана и леглото или изскачат от ръцете на стопанина. Случва се и при боричкане с едро куче.

При миниатюрните породи такива счупвания зарастват трудно. Кръвоснабдяването на костта в тази зона е слабо и при лечение само с шина или гипс тя често зараства неправилно. Ветеринарните ортопеди затова нерядко избират операция с плака. Спре ли кучето внезапно да стъпва на преден крак, не чакайте до сутринта.

Част от риска се маха лесно. Стълбичка или рампа до дивана спестява стотици скокове. Постелете килими там, където кученцето играе, защото на хлъзгав ламинат то губи опора при рязко завиване. И не оставяйте малки деца да го носят на ръце.

Колко живее левретката и за какво да следите

Обичайната продължителност на живота на левретката е между 12 и 15 години.

Подскача ли кучето няколко крачки на три крака и после продължава нормално, причината може да е луксация на пателата, тоест изместване на капачката на коляното. Блъскането в предмети на здрач е причина да прегледате очите. Прогресивната атрофия на ретината започва точно с влошено зрение на тъмно. Накуцване със заден крак при кученце на няколко месеца е повод да се изключи болестта на Пертес, при която се разрушава главата на бедрената кост. При породата се среща и епилепсия.

Преди упойка напомнете на ветеринаря, че лекува хрътка. Хрътките имат много малко мазнини, а при тях, особено при грейхаунда, е описано бавно събуждане след някои анестетици.

Какво яде и колко пие левретката

Малката италианска хрътка яде малко и грешките в храненето личат бързо. Половин килограм отгоре при куче от 4 кг е като близо 9 кг при човек от 70 кг.

С какво и колко да я храните

Готовата храна, суха или мокра, върши работа, ако на етикета пише „пълноценна“. Само тя може да е единственото нещо в купичката. Допълващите храни не стигат сами. За устата на левретката пасват малките гранули на храните за дребни породи.

Домашната храна и суровото хранене също са възможни, но изискват знания. Повечето рецепти от интернет не покриват нуждите от калций и други минерали, а суровото месо носи риск от салмонела и листерия за кучето и за хората в дома. Менюто за домашно хранене е добре да се състави с ветеринар, специалист по хранене.

Количествата на опаковката са само ориентир. Спокойна възрастна левретка от 4 кг има нужда от около 250 до 350 ккал на ден, а кученцата и много активните кучета от повече. Възрастното куче се храни два пъти дневно, кученцето три или четири пъти. Лакомствата не бива да надвишават около 10% от дневните калории.

Внимавайте и с храната от масата. За куче от 4 кг опасни дори в малки количества са гроздето и стафидите, шоколадът, лукът и чесънът, както и ксилитолът, който се съдържа в някои дъвки и сладкиши без захар.

Слаба ли е вашата левретка или просто е хрътка?

Собствениците на левретки често чуват въпроса дали изобщо хранят кучето си. Прибраният нагоре корем и дълбокият гръден кош са анатомия на хрътката. Така изглежда и напълно здраво куче в добра форма.

При правилно тегло се виждат очертанията на последните ребра, а при опипване ребрата и гръбнакът се усещат лесно под тънък слой тъкан. Понякога леко личат и върховете на тазовите кости. Бедрата и раменете са мускулести. Кучето е твърде слабо, ако ясно се броят всички ребра и прешлените стърчат един по един. Тогава и мускулите по бедрата вече се топят. Ако пък не виждате нито едно ребро и коремът не се прибира нагоре, левретката е натрупала излишно тегло, което натоварва тънките крака и коленете.

Претегляйте я веднъж месечно. Кантар за бебета е достатъчно точен, а ако нямате, претеглете се с кучето на ръце и после без него.

Как храната влияе на зъбите

Зъбите са слабото място на породата. Зъбният камък и възпалените венци се появяват рано и не е рядкост левретка на средна възраст да е загубила част от зъбите си.

Храната помага, но не толкова, колкото мнозина вярват. Обикновените сухи гранули почти не почистват зъбите. Ефект имат специалните дентални храни и лакомства, изпитани за това. Търсете печата на VOHC, ветеринарния съвет за орално здраве, който проверява такива твърдения.

Кариесът при кучетата е рядък. Бедата е плаката, която се втвърдява в зъбен камък и води до възпаление на венците.

Основното средство остава четката. Мийте зъбите всеки ден или поне няколко пъти седмично с паста за кучета. Човешката паста не става, защото кучето я поглъща, а част от пастите съдържат ксилитол.

Твърдите кокали и еленовите рога могат да счупят зъб. Дъвчащото лакомство трябва да поддава, когато го натиснете с нокът. Веднъж годишно покажете устата на ветеринар. Професионалното почистване става под упойка, защото само така се чисти и под венеца, откъдето тръгва болестта. Почистването без упойка оставя зъбите бели само отгоре.

Колко вода е нужна и кога жаждата е тревожен знак

Здраво куче пие около 50 до 60 мл вода на килограм телесно тегло на ден. За левретка от 4 кг това са 200 до 250 мл, колкото една чаша. В жега и след тичане пие повече. Кучето на мокра храна пие малко, защото голяма част от водата получава с нея.

Тревожно е, ако кучето трайно изпива над 100 мл на килограм дневно, при левретка от 4 кг над 400 мл. Ветеринарите наричат това полидипсия. Зад нея може да стоят диабет, бъбречно заболяване, болест на Кушинг, а при некастрираните женски и пиометра, гнойно възпаление на матката, което е спешен случай.

Ако се съмнявате, премерете. Сутрин налейте в купата отмерено количество, а вечерта измерете колко е останало, като не забравяте доливанията през деня.

Обратното също е опасно. Малкото тяло на левретката се обезводнява бързо при повръщане или диария. Сухите, лепкави венци и отпадналостта са знак да звъннете на ветеринаря.

Преди да кажете „да“ на кученце левретка

За кого е подходяща и за кого не

Малката италианска хрътка е добър избор за хора, които прекарват много време у дома или могат да взимат кучето със себе си. Живее спокойно в апартамент, ако има с кого да бъде и къде да потича. Подхожда на тихи домове и на семейства с деца в училищна възраст.

Малките деца и левретката са рискова комбинация. Двегодишното дете не разбира, че кученцето не бива да се стиска и носи, а едно изпускане от ръцете може да завърши с операция. Трудно ще е и на човек, който отсъства по десет часа на ден или иска куче, което да тича свободно в парка.

Ако някой вкъщи е алергичен, не вярвайте на обявите за „хипоалергенна“ порода. Хипоалергенни кучета няма. Левретката пуска малко косми, но алергените идват и от кожата и слюнката. Прекарайте време с възрастни левретки, преди да решите.

Първите месеци у дома

Преди кученцето да пристигне, преградете стълбището и сложете рампа до дивана. На хлъзгавия под постелете килими.

Левретките са известни с това, че се учат на чистота бавно. Извеждайте кученцето навън след всяко събуждане и след всяко хранене, а по време на игра следете дали не започва да души пода. Не го наказвайте за грешките вкъщи. Отнема месеци, а в студено и дъждовно време често има връщане назад.

От първите дни пипайте устата и лапите му. Така четката за зъби и рязането на нокти няма да са драма след година. Около шестия месец, когато постоянните зъби вече са излезли, нека ветеринарят провери дали не са останали млечни. При дребните породи това се случва често и останалите млечни зъби обикновено трябва да се извадят.

Социализирайте го спокойно и на малки дози: нови хора, звуци, возене в кола, асансьор. Срещите с непознати едри кучета отложете, докато кученцето завърши ваксините и поотрасне.

Учете го да остава само от първите седмици, отначало за няколко минути.