Немски късокосмест пойнтер (Курцхаар), германската селекция, универсален ловец

Немският късокосмест пойнтер, познат у нас като курцхаар, е селектиран за работа преди и след изстрела. От него се очаква да открива дивеча, да прави стойка и да донася отстреляното, включително от вода. Тъкмо съчетанието на тези задачи обяснява определението „универсален ловец“. То не означава, че всяко куче се ражда подготвено за всички видове лов.

Зад работата на един добър курцхаар стоят наследствени заложби, обучение и физическа подготовка. Същото куче може да бъде привързан домашен другар, но ловният му произход остава част от ежедневието. Интересът към миризми, движението на птиците и възможността да търси не изчезват, когато живее в градски дом. Бъдещият собственик трябва да предвиди време за тези потребности, а не само място за легло и купичка.

Как е селектиран Курцхаарът

В германската развъдна традиция работните изпитания имат съществено място. Оценката на външността сама по себе си не показва дали кучето търси настойчиво, използва обонянието си и запазва контакт с водача. Развъдната програма трябва да отчита и поведението, и практическата пригодност. Северноамериканският клуб за Deutsch Kurzhaar например работи по системите за изпитване и развъждане на германските организации DKV и JGHV. Развъдна насоченост на NADKC.

Курцхаарът е пример за работно куче, при което селекцията е свързана с конкретни ловни задачи.

За бъдещия стопанин тази развъдна работа трябва да е проследима. При избор на кученце поискайте родословията, работните оценки и документите за здравните изследвания на родителите. Попитайте и за начина им на работа. Търсят ли широко, как приемат обучение, как се държат сред хора и други кучета?

Здравето заслужава отделен разговор. Сред изследванията, посочени от британския киноложки клуб за породата, са оценките за тазобедрена и лакътна дисплазия и прегледите на очите. Поискайте самите резултати, а не уверение, че родителите „никога не са боледували“. Ветеринарният лекар може да помогне с разчитането им. Скринингът предоставя информация за развъдното решение, но не изключва всички възможни заболявания при бъдещото кученце.

И в едно кучило има разлики в увереността, възбудимостта и интереса към околната среда. Разкажете на развъдчика как живеете и как възнамерявате да обучавате кучето. Неговите ежедневни наблюдения могат да помогнат при избора, макар никой да не може да предвиди напълно развитието на малкото.

История и развитие на породата

През 1897 г. започва издаването на племенната книга на Deutsch Kurzhaar. FCI отбелязва приноса на принц Албрехт цу Золмс Браунфелс за описанието на породните признаци, оценката на телосложението и правилата за ловни изпитания. Записването на произхода дава основа за проследяване на поколенията и последователен подбор.

През XX век породата се разпространява извън Германия. Американският киноложки клуб я включва в племенната си книга през 1930 г. Развитието ѝ в различни страни обхваща практическо ловуване, полеви състезания и изложби. Има кучета с постижения както в работата, така и в изложбения ринг.

Това развитие обяснява защо при избора на кученце е полезно да се познава конкретният развъдник. Попитайте в какви изпитания участват кучетата и какъв лов практикуват собствениците им. Поискайте обяснение на означенията в родословието. Една титла може да удостоверява определено постижение, но смисълът ѝ остава неясен, ако не знаете по какви правила е присъдена.

При търсенето кучето трябва да открие миризмата, да установи откъде идва и да покаже местоположението на дивеча. Стойката е характерният момент, в който спира пред него.

Оттук нататък поведението зависи и от подготовката. Задържането на място, изчакването на водача и изпълнението на команда не са едно и също с първата спонтанна стойка на младото куче. Затова наблюдавайте цялата работа, не само момента, който изглежда впечатляващо на снимка.

След изстрела задачата се променя. Необходимо е намиране и донасяне, понякога при ограничена видимост или във вода. Британският стандарт описва курцхаара като куче за стойка и апорт с настойчивост при търсенето и пригодност за работа на суша и във вода.

Апортът е основна задача и при лабрадор ретривъра, докато при курцхаара той се съчетава с търсене и стойка.

Универсалността не отменя нуждата от специализирано обучение. Куче, което успешно открива птици, не е автоматично подготвено за проследяване на ранен едър дивеч. При оценката на млад курцхаар е разумно да се гледат отделните умения. Как търси? Връща ли се при повикване? Носи ли спокойно? Приема ли нова задача без страх? Така се вижда какво вече е усвоено и какво предстои да се учи.

За първо ловно куче потърсете инструктор с опит при континенталните птичари. Обяснете какви са вашите условия и какво очаквате от бъдещата работа. Подготовката за апорт, водна работа и поведение около изстрел заслужава предварителен план. Особено при младото куче не използвайте ловния излет като случайна проверка дали ще се справи с непозната задача. Записвайте трудностите след тренировките и ги обсъждайте с инструктора. Така следващото занимание има конкретна цел, вместо просто да повтаря предишното.

Цветове и разновидности на козината

Козината на курцхаара е къса, гъста и твърда на допир. FCI допуска едноцветно кафяво, кафяво с малки бели или напръскани участъци, тъмно и светло кафяво прошарване, както и бяло с кафяви петна или пръски. Черният цвят също е допустим в съответните варианти. Следователно черната окраска сама по себе си не е доказателство за нечистопородност.

При прошарената окраска светли и тъмни косми са смесени. Полученият общ оттенък се различава от бяла основа с ясно очертани петна. Разпределението на пигмента може да прави две кучета визуално много различни, без това да означава различна порода. В британския стандарт също са описани кафяви, черни и смесени с бяло окраски.

Въпросът „Кой цвят ловува добре?“ не е полезен критерий за избор. Вместо да се съди по снимката, трябва да се проверят произходът, здравните документи и работата на родителите. Окраската може да бъде лично предпочитание, но не замества тези сведения.

Късият косъм изисква сравнително лесна поддръжка, но пада. Гумена ръкавица или подходяща четка помага за отстраняването му. След излет огледайте лапите, кожата и ушите. Късата козина улеснява огледа, но не предпазва от всяко нараняване. При болка, секрет или неприятна миризма от ухото е необходим преглед, а не почистване навътре с клечка.

Нужда от храна, вода и движение

Режимът на курцхаара трябва да следва възрастта, здравето и действителното натоварване. Ловният сезон не е основание автоматично да се удвоява храната. Почивният ден не е основание да се пропускат излизанията. Наблюдавайте телесното състояние, апетита и възстановяването след работа. При трайна промяна потърсете причината с ветеринарния лекар.

Хранене

Основата е пълноценна храна, подходяща за жизнения етап. Растящото кученце има различни потребности от зрялото куче. Домашно приготвена дажба също е възможна, но трябва да бъде изчислена от ветеринарен специалист по хранене. Месо с ориз, давани по усет, не са гаранция за достатъчно витамини, минерали и правилно съотношение на хранителните вещества.

Колко грама храна да получава курцхаарът?

Отговорът зависи и от избрания продукт. Две сухи храни могат да доставят различно количество енергия при еднакво тегло. Започнете с указанията на опаковката и проследявайте телесното състояние. Мерете порцията с кухненска везна. Ако се наложи промяна, ще знаете точно какво сте добавили или намалили.

При подходяща телесна кондиция ребрата се напипват без дебел мастен слой, а талията се различава при поглед отгоре. Следете тези признаци заедно с теглото. При съмнение поискайте ветеринарният лекар да ви покаже как се прави оценката на вашето куче.

При продължителна работа енергийните потребности могат да нараснат. Промените в храненето трябва да се съобразят с обема на тренировките и поносимостта на кучето. За редовно ловуващ курцхаар обсъдете режима преди началото на сезона. Не е необходимо всяко куче от породата да получава високоенергийна работна формула през цялата година.

За много възрастни кучета разделянето на дневната дажба на две хранения е удобен режим. Включвайте наградите при смятане на общото количество. Част от обичайната порция може да се използва в упражненията, ако кучето я приема охотно. Не добавяйте калций или витаминни смеси към пълноценна храна без конкретно ветеринарно основание.

Има и спешно състояние, което собственикът трябва да разпознава. При курцхаара е възможно разширяване и превъртане на стомаха. Безрезултатни опити за повръщане, подут корем и силно безпокойство изискват незабавна връзка с ветеринарна клиника. Не чакайте да премине и не опитвайте домашно лечение.

Движение и физическа активност

Курцхаарът има висока потребност от движение. Британският киноложки клуб посочва над два часа дневно като общ ориентир за породата. Това не означава два часа непрекъснато бягане и не е норма за кученце, болно или възрастно куче. Натоварването се съобразява с конкретното животно.

При подготовката за ежедневните разходки обърнете внимание и на избора на нашийник за куче.

Един практически вариант е основното излизане да включва свободно движение на обезопасено място, душене и кратки упражнения. Друго може да е спокойно ходене на повод. Търсене на скрит предмет и контролирано донасяне дават задача на кучето, без всяко занимание да се превръща в надбягване. Подбирайте трудността според наученото. След няколко успешни повторения може да приключите, вместо да повтаряте до загуба на интерес.

Подгответе и вариант за дните, когато обичайният маршрут е недостъпен. Кратки занимания с търсене у дома могат да допълнят разходките, но не ги отменят. Ако работният ви график редовно оставя кучето без достатъчно излизания, уговорете помощ предварително. Това е практичен въпрос още преди вземането на кученцето. Добре е всички в семейството да знаят кой поема сутрешното излизане, кой вечерното и какво се случва при отсъствие.

За ловуващото куче подготовката трябва да предхожда сезона. Увеличавайте продължителността постепенно и следете как се движи след почивка. Куцота, нежелание за ставане или необичайна отпадналост не са причина за допълнително „раздвижване“, а за прекратяване на натоварването и консултация. За подрастващ курцхаар планирайте спорта с ветеринарния лекар. Продължителното принудително бягане не е равнозначно на свободна игра с възможност за спиране.

В жега ограничете усилието. Силно задъхване, търсене на сянка и отказ от игра могат да бъдат ранни признаци на прегряване. Прекратете движението и започнете охлаждане с вода и прохладен въздух. При слабост, обърканост или колапс потърсете спешна ветеринарна помощ. Признаци на топлинен удар според Cornell.

След разходката огледайте кучето, осигурете вода и го оставете да почине необезпокоявано. Поддържайте този режим и извън ловния сезон. Курцхаарът има нужда от грижа всеки ден, независимо кога е следващият излет.